Божият съд ще закъснее ли?

ПРЕДСТАВИ си веднъж следната ситуация: Очакваш посетител, но за пристигането му знаеш само датата, но не часа. Времето минава, а този, когото очакваш не идва. Ти се питаш: Дали ще закъснее? Наистина ли искаше да дойде днес? Може ли да има някакво недоразумение тук? Неспокойствието ти постепенно нараства, и в тебе започват да се зараждат съмнения.

Възможно е, много хора да мислят по този начин когато става въпрос за „идването“ на времето, в което Бог ще изпълни присъдата си върху злите. Все пак, обожателите на Бога отдавна вече очакват това време. Верният цар Давид например казал вече преди 3 000 години: „Самият Йехова на твоята десница положително ще порази царе в деня на гнева си. Той ще извърши съд между нациите.“ Затова, може ли човек да се разсърди на някого, ако този постави въпроса: „Кога?“ (Псалм 110:5, 6).

Сериозни изследователи на Библията, които сравняват световните ситуации с библейските пророчества и обръщат внимание на библейската хронология, са уверени в това, че Божият съд предстои. Но не е ли така, че и в миналото много хора са вярвали в това, а после трябвали да установят, че били сгрешили? Има ли въобще сигурен метод, с който да се установи времето за Божия съд?

В ‘определеното от Бога време’

Исус дал да се разбере, че съдът ще бъде извършен в определено време. Но той предупредително казал на последователите си: „Бъдете будни, понеже не знаете, кога ще дойде определеното време“ (Марко 13:33).

Авакум, на когото Бог възложил шест столетия преди времето на Исус да пише относно божествения съд, също така казал, че той е предвиден за „определеното време“. По Божие нареждане той предупредил, човек да не изгубва търпение или дори да започне да се съмнява. Той казва: „Нява да изкаже лъжа. Ако и да се бави, чакай го; защото непременно ще дойде, няма да закъснее“ (Авакум 2:2, 3).

Но защо Авакум е казал: „Ако и да се бави“, щом като Божият съд е предвиден за „определеното време“ и щом като „няма да закъснее“? С това очевидно трябвало да се покаже, че някои измежду Божия народ щяли да очакват съда по–рано от времето, предвидено от Бога. Защо? Защото точното време на идването му нямало да им бъде известно.

Дори и Исус по времето на службата си на земята не е знаял точното време, понеже казал: „За оня ден или час, никой няма познание, нито ангелите на небето, нито сина, а само Бащата“ (Марко 13:32). Но той знаел, в кой период от време ще дойде съдът. Когато учениците му го запитали за това, той им описал един комбиниран знак, въз основа на който щяли да познаят началото на този период от време. Според думите на Исус първите признаци за това щяли да бъдат „като началото на родилни болки“. Бременна жена разбира се още не знае при появяването на болките кога точно ще роди детето. Обаче знае, че раждането непосредствено предстои (Матей 24:3–8, превод Библията в днешен немски).

‘Поколението, което в никакъв случай няма да премине’

Но Исус знаял не само в кой период от време ще дойде Божият съд, а също и  че е ограничен. Той взел смоковицата като пример и казал: „Когато клоните ѝ вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че той е близо при вратата. Истина ви казвам, че това поколение в никакъв случай няма да премине, докато не станат всички тези неща“ (Матей 24:32–34).

Ето защо, съдът ще бъде изпълнен по времето на поколението, което е видяло първите доказателства за началото на предсказаният от Исус период от време. Началото на този период ще означава краят на сатанския свят, върху който царството, издигнато от Бога в небето, ще изпълни божествената присъда по това време, библейската хронология и изпълнението на библейските пророчества дават достатъчни доказателства за това, че този период от време е настъпил през 1914 година.

Ето защо Божият съд трябва да се изпълни преди да изчезне поколението от 1914 година. От това поколение има все още много хора, които живеят. Така например в 1980 година в ГФР живеели още 1.597.700 души, които били родени през 1900–та година или по–рано. Този брой положително би бил по–висок, ако милиони жители на тази страна не биха били избити по време на двете световни войни.

Когато Исус обещал, че „това поколение в никакъв случай няма да премине“, той употребил двете гръцки отрицания „у“ или „ме“. Companion Bible обяснява тяхната употреба както следва: „Ако те бъдат свързани заедно, загубват тяхните характеристични значения и образуват най–силното и най–изтъкнатото уверение [потвърждение].“ Едва сега, когато изглежда, че поколението би могло да изчезне, преди да се изпълни всичко думите на Исус „в никакъв случай“ придобиват истинското си значение.

Изпитание на вярата

Предупредителните думи на Авакум набелязват вече, че ще има едно привидно закъснение на съда на Йехова, което да послужи за изпитание на вярата. Логично е, че това привидно закъснение би могло да стане изпитание, едва към края на поколението, за което Исус е говорил. Във връзка с примера, даден в началото на тази статия бихме могли да се запитаме следното: Кога би започнал сериозно да се съмняваш, дали посетителят наистина ще дойде? Положително не в 9 часа сутринта, нито към обяд, а може би дори не и късно след обяд. Вярата ти сигурно ще се подложи на изпитание щом като настъпи вечерта. Но имай предвид, че посетителят, даже и в 23.30 часа все още има достатъчно време, за да изпълни обещанието си!

Затова, няма никакво основание, да се съмняваме, дали Божието Слово ще се изпълни. Това още никога не се е случвало. Думите, които Исус Навиев отправил към израилтяните преди повече от 3.000 години се оказват вярни днес както и тогава: „Нито една дума от всичките тези добри думи, които Йехова, вашият Бог, говори за вас, [не пропадна]. Всичките се сбъднаха за вас. Нито една от тях не пропадна“ (Исус Навиев 23:14).

В Стражева Кула от 1–ви май 1910 (англ.) се казва: „Изглежда, че в нашата природа, както и в тази на всички хора, се намира нетърпение относно  изпълнението на пророчества както и очакването нещо да се изпълни по–бързо отколкото това обикновено става.“ По–нататък се казва: „Това е закъснение, но само доколкото се отнася до нашите очаквания, обаче ние можем да сме уверени, че няма закъснение в Божия предумисъл ... Ние не се съмняваме, че целите ще бъдат постигнати когато времето за това настъпи — Божието време.“

Обръщайки погледа си назад, верните християни днес могат да познаят важните причини, поради които Божият съд още не е дошъл. Те могат да се радват, че той още не е дошъл и следващата статия ше поясни защо.

[Снимка на страница 4]

Много хора, които принадлежат към поколението от 1914 година, се надяват да преживеят сбъдването на „всички тези неща“.