Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Въпроси от читатели

Въпроси от читатели

Въпроси от читатели

◼ Ако християнин зачете друг в християнската еклезия като не особено походящ за съвместно общуване въз основа на неговия начин на живот или неговото становище, тогва може ли той лично да го държи ‘белязан’ в смисъл на 2–ри Солунци 3:14, 15?

Хора, които стават част от християнската еклезия, обичат Йехова и искрено желаят да живеят съобразно неговите принципи. По–добре е, да се общува с тях, отколкото със светски хора. Може също близостта на някои християни да ни бъде особено приятна, както това бе и при Исус, който ‘особено обичал’ апостол Йоан, а с трима от 12–те апостоли имал по–близки отношения. Но въпреки това, той избрал всички, бе заинтересован за тях и ги обичал (Йоан 13:1, 23; 19:26; Марко 5:37; 9:2; 14:33). Въпреки, че всички братя имат недостатъци, за които ние показваме разбиране и които трябва да прощаваме, ние знаем, че по–голямата част от нашите съвярващи са добра среда за нас (1–ви Петър 4:8; Матей 7:1–5). Любовта ни един към друг е отличителен знак на християнската еклезия (Йоан 13:34, 35; Колосяни 3:14).

Може да се случи обаче, че някой има становище или води начин на живот, който ние лично не одобряваме. Апостол Павел говорил за някои християни в Коринт, чиито лични възгледи относно възкресението не били правилни и които вероятно живеели според девиза: ‘Нека да ядем и пием и да се веселим’. Зряли християни в еклезията трябвали да внимават с такива съвярващи, понеже апостол Павел съветвал: „Не се мамете. Лошо задружие покваря добри навици“ (1–ви Коринтяни 15:12, 32, 33).

Този общ съвет важи също и днес. Така например могат християнски родители да установят, че има деца, които не взимат сериозно истината или имат светско държание, и които оказват лошо влияние върху техните деца. Напълно възможно е, децата, образувайки лошата среда, по–късно да напреднат въз основа на богуугодно обучение. Но докато няма признаци за това, родителите могат да ограничат играенето или задружието на своите деца с тях. Това не е равностойно на ‘белязването’, за което се говори в 2–ри Солунци, глава 3–та. Родителите следват само съвета на апостол Павел да избягват „лошо задружие“.

Ситуации, при които става необходимо да се ‘бележи’ някой, са далеч по–тежки отколкото гореспоменатия пример във връзка с деца. В една еклезия може да се случи някой да практикува небиблейски начин на действие, който може да предизвика отвръщение, въпреки че не оправдава оттегляне на общността, както например това бе станало в случая, описан в 1–ви Коринтяни 5:11–13. Такъв начин на живот имали някои в еклезията на древния Солун, така че Павел писал: „Чуваме, че някои от вас водят неприличен живот, като изобщо не работят, а се мелят в неща, които не ги засягат“ (2–ри Солунци 3:11).

Какво трябвали да направят другите християни в Солун? Павел писал: „Заръчваме ви още, братя, в името на нашия Господар Исус Христос, да се оттеглите от всеки брат, който се обхожда непорядъчно, а не според преданието което сте приели от нас. А вие, братя, не се отпускайте във вършенето на добро. Но ако някой не се покорява на нашето слово чрез това писмо, тогава забележето го и престанете да общувате с него, за да се засрами. И въпреки това, не го зачитайте за неприятел, а продължавайте сериозно да го назидавате като брат“ (2–ри Солунци 3:6, 13–15).

Без да спомене имената на тези мързеливи хора, които се бъркали в чужди работи, Павел изобличил отвратителното им поведение пред еклезията. Всички християни, които знаели кои са тези непорядъчни, могли от сега нататък да ги зачитат като белязани. Съвета „забележете го“ съдържа в гръцкия език една дума, означаваща „постоянно белязани за вас“ (New World Translation — With References, забележка под линията), т.е. „да се обръща особено внимание на някого“. Павел е казал, те да престанат да общуват с него „за да се засрами“. Братята не бивали да избягват всякакъв допир с него, понеже Павел ги съветва ‘да продължават сериозно да го назидават като брат’. Но с това, че ограничават дружелюбното общуване с него, са могли да подействат в това, той да се засрами и може би да осъзнае необходимостта да се ръководи от библейски принципи. Междувременно братята и сестрите били защитени от лошото му влияние (2–ри Тимотей 2:20, 21).

Днешната християнска еклезия също така прилага този съвет. В Стражева Кула от 15–ти април 1982 година (немско издание) се подчертава на страница 31, че не може да се обозначи някого като белязан, само поради това, че имаме лични разлики в мнението или защото лично искаме да отбягваме по–тесен контакт с него. Случаят в Солун показва, че белязването е мярка при тежко нарушение на библейските принципи. Най–напред се опитват старейшините повече пъти да помогнат на съответното лице, като го назидават. Ако проблемът продължи да съществува, тогава те могат, без да споменат името на лицето, да изнесат къс предупредителен доклад пред еклезията във връзка с такъв неприличен начин на живот, така, както Павел предупредил солунците. След това, християните в еклезията държат заблудилото се лице като „белязано“.

За това е необходима по–скоро добра способност на разпознаване отколкото предписани правила във връзка с всяка гледна точка на белязването. Павел не дал подробни правила за проблема в Солун, като например колко дълго някой трябвал да отказва да работи преди да може да се обозначи като белязан. Старейшините са във връзка със стадото и могат чрез разум и способност на разпознаване да установят, дали известно положение е толкова тежко и предизвикващо отвръщение, че да е необходимо да се изнесе предупредителен доклад пред еклезията (така например трябва старейшините да употребят способност на разпознаване, ако се занимават с християнин, който има близки отношения с някой, който не е в „Господаря“.) (Виж Стражева Кула от 15–ти юни 1982г. — немско издание).

Целта на белязването е между другото да се засрами непорядъчен християнин и той да изостави небиблейският си начин на живот. Тези, които са го обозначили като белязан, особено старейшините, ще продължават да го ободряват и да следят неговото поведение като поддържат контакт с него в събранието и в проповедническата дейност. Ако забележат, че проблемът и държанието, които са били направили белязването необходимо, се подобрят, тогава могат да премахнат ограниченията по отношение с дружелюбното общуване с него.

Белязването не бива да се смесва с личното или семейно приложение на Божия съвет да се избягва лоша среда. Въпреки, че белязването не е често необходимо, трябва да бъде ясно, че тук се касае за библейска мярка, която се взима ако тя е необходима, така, както правели нашите братя в Солун.