Изцелението от всички болести е възможно!

ДО ден днешен се полагат много усилия, за да се намерят лечебни средства за всяка болест. Милиарди долари се изразходват всяка година за здравеопазването. Едни от най–умните глави от този свят работят в областта на медицинските научни изследвания. Но въпреки технологичният напредък, хората навсякъде по света все още заболяват и многобройни опустошителни болести все още не могат да бъдат взети под контрол. Всъщност за нас, хората, все още важи това, което още преди повече от 3.000 години било писано от Моисей: „Дните на живота ни в себе си са седемдесет години; но дори и да са въз основа на особена сила осемдесет години, върви стремежа им към несгоди и вредни неша“ (Псалм 90:10).

В началото напълни здрави

Но човешкият род е имал съвършено начало. В прекрасната градина Едем, където  живеели Адам и Ева, околният свят бил чист и нямало никакви болести. Първите хора имали на разположение здравословна и благотворна храна в изобилие. Работата, която вършели, била творческа и заслужаваща усилията. И те били телесно и духовно напълно здрави. (Виж Битие 1:26–30.)

Бог им обяснил, как можели да запазят това съвършено състояние. Най–напред им казал, какво трябвали да вършат: „Бъдете плоородни и станете многобройни и напълнете земята и обладайте я.“ След това им изяснил, какво не бивали да правят: „Що се отнася до дървото за познаване на доброто и злото, да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битие 1:28; 2:17). Ако те и след това тяхните потомци, били спазвали тези два основни закони, тогава те вечно щяли да запазят това здраво, щастливо и съвършено състояние.

Много хора днес мислят, че описанието за Адам и Ева не е научно, а само легенда. Но вместо да го отхвърлим лекомислено, нека се запознаем с него по–отблизо.

Ако употребим днешен начин на изразяване, можем да кажем, че чрез първата заповед хората били подканени да поддържат заобикалящата ги среда. Втората заповед означавала, че в живота си човека не трябва да преминава определените от Бога граници. Това ненаучни легенди ли са или добра основа за здрав начин на живот? Книгата Health and Disease от Рене Дюбо и Мая Пайнс казва по това отношение: „Едно от влиянията върху болестите, което най–малко се взима под внимание, е околната среда. Фактът, къде живее човек и как той живее, може да бъде от далеч по–голямо значение отколкото микробите, с които той влиза в допир, или наследствените гени.“

Какво е болест?

Погледнато в това взаимоотношение, болестите много често се дължат на нашия начин на живот и на начина, по който се отнасяме към заобикалящата ни среда. Днес се застъпва мнението, че нашия цивилизован начин на живот е допринесъл много за подобряването на общото здравословно състояние. Р. Дюбо и М. Пайнс обясняват обаче: „Туземците в Австралия, които живеят сравнително изолирани в една каменна епоха, често нямат болести. И наистина, едва в най–напредналите форми на съвместен живот се стигна до там, че цивилизованият човек може чрез модерната медицина да се радва на онова здраве, на което се радва най–нецивилизованият народ от рождение.“

Един друг „нецивилизован народ“, който се споменава от авторите, са живущите в Судан мабаанци. „Мабаанците се радват на такава висока продължителност на живота, че то би било нещо забележително в едно общество с високо медицинско обезпечение. Освен това те биват напълно запазени от дегенеративните старчески болести. Учените все още си блъскат ума относно необичайното здраве на мабаанците, но тяхната стабилна, спокойна околна среда е положително важен фактор за това.“ За да подчертаят влиянието на околната среда авторите допълват: „Ако един мабаанец се пресели в град Картум, отдалечен с 1000 км, тогава неговото здраве е застрашено от редица болести, които той още никога не е познавал преди това.

В противоположност, последствията от нашия „цивилизиран“ живот са замърсяване на околната среда, намаляване на горската площ, пренаселеност и недохранване на голяма част от населението на земята. Нехайното отношение към околната среда не само предизвиква сериозни опасности за здравето на човека, но междувременно застрашава дори и неговото съществувание. (Виж Откровение 11:18.)

Ето защо не е изненадващо, че болестите понякога се обозначават като „добавъчен продукт на цивилизования живот“. Ние се зачитаме цивилизовани, защото не живеем в самобитна околна среда. Вместо това ние може би живеем в градове, наблъскани в тесни места, дори буквално натъпкани един на друг в небостъргачите. Действителност, понятието „цивилизован“ произлиза от латинска коренна дума, означаваща гражданин или градски жител. Но от къде произлиза идеята, да се живее в градове?

 Най–ранното описание за това намираме в Битие 11:4: „И рекоха: ‘Елате! Нека да си изградим град и съшо кула, чиито връх да стигне до небето, и да си направим прочуто име, да не би да бъдеме разпръснати по лицето на цялата земя.’“ Това предложение, изказано в дните на Нимрод, било в противоречие с определеният предумисъл, съобщен от Бога на Адам и който се състоял в това, хората да ‘напълнят земята и да я обладаят’. За тази цел те трябвали да се разпространят по земята, докато броят им все повече се увеличавал. Нимрод между другото отказал да върши това и в последствие станал известен като мъж, който се намирал в „съпротивление към Йехова“ (Битие 10:9). Дори и да не се обърне внимание на бунта в градината Едем, този предизвикателен начин на действие довел до това, че хората все по–бързо се израждали и все повече били изложени на болести и в последствие все по–рано умирали.

Повечето от болестите, от които днес страдат заможните нации, са последствие на техния начин на живот.

По пътят на търсене на здраве

Специалистите между другото се убедиха, че проблемите със здравето дори и тогава няма да бъдат разрешени, ако се увеличат медицинските средства, както и този на лекарите и болниците, защото по този начин се постига само едно краткотрайно подобрение. Необходими са по–скоро радикални промяни в начина на живот и в държанието на хората към заобикалящата ги среда. Така например писал д–р. Халфдан Малер, генерален секретар на WHO (Световната организация за здравеопазването), в една статия по повод на световния ден за здравеопазването на 7 април 1983 година следното:

„Какво могат да направят хората за тяхното здраве? Те могат да действат поотделно или обединено за да осигурят необходимите хранителни продукти с необходимото качество. Те могат да действат заедно и да направят всичко възможно, за може водата, с която разполагат за пиене, да бъде защитена от замърсяване. Те могат да се погрижат за разумни мярки в хигиената у дома си и в околността, на пазара, в магазините, училищата, фабриките, кантините и ресторантите. Те могат да се научат да определят периодите във връзка с раждането на деца, така че да се гарантира за всекиго добър шанс за преживяване, подходящо възпитание и приемливо качество на живот.“

Това положително са мярки, които водят към добро здраве. Но възникват и някои съществени въпроси: Как могат бедните в развиващите се страни да си набавят достатъчно хранителни средства и чиста вода за пиене и да подобрят хигиеничните условия? Откъде могат да получат нужните финансови средства и познания?

В една статия на списанието World Health, официалния орган на WHO, се отбелязва по интересен начин следното: „Нека си представим веднъж един идеален свят, в който всякакви изобретения, пари, човешки способности и материални средства, които по настоящем се използват за въоръжаването, се насочат за подобряването на здравето в света!“ Какво би било последствието? В статията се казва, че на година се изразходват приблизително шест милиарда долари, или един милион долари на минута, за поддържането на надпреварата на въоръжаването. А „борбата за изкореняването на смъртоносната едра шарка, траеща 14 години от 1967 до 1980 година, е струвала само 300 милиона долари“. В заключеине се казва: „Ясно е, че дори и ако се отдели само част от средствата, които понастоящем са предвидени за военни цели, за подобряването на предохранителните мярки, на медицинската терапия и за научно изследователски медицински цели, тогава светът би се приближил с огромна крачка към своята цел: ‘Здраве за всички в 2000 година.“

Какво може да се каже за хората в индустриализираните страни? В известно отношение положението им може би да е по–добро, но съобразно д–р. Малер те „трябва още повече да съзнаят отговорността, която носят за здравето си и да се хранят здравословно, да пият умерено, въобще да не пушат, да карат внимателно с колата, да правят достатъчно движение, да се научат да се справят със стреса на градския живот и да си помагат един на друг“.

 Но трябва да се запитаме: Нациите ще бъдат ли съгласни да променят политиката си и да отредят на усилията за здраве по–важно място? Ще бъдат ли готови, да забравят политическите си разногласия и да обединят средствата и силите си за да победят болестите? И ще поискат ли хората да променят настоящия си стил на живот в полза на по–здравословен? Трябва реално да поледнем на нещата и да признаем, че това е твърде невероятно. Изцелението на всички болести никога няма да стане действителност, ако го очакваме от нациите.

Изцелението непосредствено предстои!

На кого можем да се надяваме? Нека си спомним за видението на остарелия апостол Йоан. Той го предал по следният начин: „И той ми показа река с вода на живот, блестяща като кристал, която извираше от престола на Бога и Агнето и течеше сред широката му улица. И на тази страна и на другата страна на реката имаше дървета на живота, които раждат плод дванадесет пъти, като дават плода си всеки месец. И листата на дърветата служеха за изцеление на нациите“ (Откровение 22:1, 2).

Символичната „река с вода на живот“ тече, както се казва, от „престола на Бога и на Агнето“. Следователно, „изцелението на нациите“ трябва да се очаква от Йехова и неговото месиянско царство. Това не е ли логично? В края на краищата Бог е Създателя на човешкото тяло, да на цялата земя. Той знае много по–добре от който и да е лекар или учен, какво трябва да се направи, за да бъдат отстранени болестите. Под господството на Божието царство хората ще бъдат освободени от всички замърсявания, причиняващи епидемии и опасни за живота, на които ние сме изложени днес. Хората ще пият от чистата, блестяща като кристал „вода на живота“ и ще се хранят от плодовете и листата на „дърветата на живота“, представляващи всички предохранителни мярки на Йехова за достигането на вечен живот и ще бъдат освободени завинаги от всички душевни и физически болести. Те ще бъдат доведени до онова състояние на щастие, здраве и съвършенство, в което се намирали в началото нашите прародители Адам и Ева.

Времето е наближило, в което Божието царство ще предприеме нещо за да ‘погуби губигелите на земята’ (Откровение 11:18). В Рая, който ще бъде възстановен след това, ще се изпълнят много библейски пророчества (Исаия 33:24; 35:5, 6). Това е наистина блага вест за всички, които искат да достигнат здраве по начина, определен от Бога. Скоро ще стане действителност „новата земя“, която Йоан видял във видението си и на която няма да има ‘ни смърт, ни плач, ни болка’ (Откровение 21:1, 4).

Ти ще принадлежиш ли към онези, които ще преживеят края на днешната замърсена и пропадаща система на нещата и ще живеят на оная чиста „нова земя“? Ако ти използваш разумно времето, което още стои на разположение за да научиш повече за Божието царство и да вършиш това, което Бог изисква от тебе, ще доживееш деня, в която изцелението на всички болести ще стане действителност.