„Хлябът на живота“ е достъпен за всички

„Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето; ако някой яде от този хляб, ще живее завинаги; и наистина, хлябът, който аз ще дам, е моята плът в полза за живота на света“ (Йоан 6:51).

1. Каква трагична ситуация се намира днес сред човечеството?

 ОТ хилядолетия наред главната и най–разпространена храна на човечеството е хляба. Той се зачита като жизнено необходим хранителен продукт. Но гладуването  за хляб е достигнало днес трагични размери. Една четвърт от населението на земята гладува. Във вестника Globe and Mail (Торонто, Канада) се казва: „Като войната, гладът не признава граници.“ След това се цитира началника на помощните мярки за Африка към ООН, според чиито предупреждения този континент се намира на ръба на „една от най–големите човешки трагедии, едно от най–голямите предизвикателства към човечеството“.

2, 3. (а) Оскъдица на храна принадлежи към кой знак? (б) Как ще бъдат решени проблемите на прехрана? (в) Какво е още необходимо, и каква ощастливяващо настроение придава осигурението в Исаия 25:8?

² Исус е предсказал, че една оскъдица на храна ще бъде част от знака за неговото присъствие (Матей 24:3, 7, 32, 33; 25:31, 32; Лука 21:11). Колко щастливи можем да бъдем ние за това, че неговото царство е наближило! Този славен цар скоро ще победи всички врагове на човечеството, като прекрати всякаква политическа и икономическа несправедливост, последствията на които предизвикват такива жестоки страдания. Тогава ще се радват всички народи, защото за всеки ден хлябът им ще бъде осигурен (Матей 6:10, 11; 24:21, 22; Данаил 2:44; Притчи 29:2).

³ Под това справедливо правителство нашата земя ще бъде в състояние да ражда „изобилие“ от храна която ще бъде достатъчна за изхранването на далеч повече отколкото само днешното население на земята (Псалм 72:12–14, 16, 18). За своя народ Йехова ще приготви „тържествено угощение“ от хубави неща (Исаия 25:6). Но оше нещо е необохдимо. С течение на годините хората ще продължават ли да заболяват и да умират? За щастие се казва в Исаия 25:8 за Йехова: „Той наистина ще погълне смъртта за винаги, и сувереният Господар Йехова положително ще обърши сълзите от лицата на всички.“ Как ще се осъшестви това?

Любеобвилната мярка на Йехова

4. Каква любеобвилна мярка предприел Йехова в Египет?

⁴ Когато Йосиф бил хранителен управител в Египет, имало жито в изобилие. Защо? Защото след като Йосиф бил упълномощен от фараона той предприел въз основа на мъдро провидение необходимите мярки за седемте години на глад към което Йехова любеобвилно прибавил благословията си (Битие 41:49). Храната бе достатъчна за всички, и дори имало излишък. Когато Яков, бащата на Йосиф, и неговите братя дошли заедно със семействата си при Йосиф в Египет, те извлекли голяма полза от Божието провидение. Без съмнение онези израилтяни там добре се запознали с пшениченият хляб с квас, който очевидно намира произохда си в Египет.

5. (а) Как се грижел Йехова за храна в пустинята? (б) Кой взел участие заедно с Израел в тази благословия, и защо?

⁵ По–късно Йехова предприел още друга любеобвилна мярка. Милиони израилтяни напуснали Египет и поели пътя през пустинните области в Синай. Как биха могли толкова много хора да намерят храна в тази гола и неприветлива пустиня? Въпреки че Йехова бил разгневен поради липсата им на вяра, той дори „отвори вратите на небето. И направи да вали върху тях манна да ядат, и даде им небесно жито.“ „С хляб от небето постоянно ги насищаваше“, и то в продължение на 40 дълги години (Псалм 78:22–24; 105:40; Изход 16:4, 5, 31, 35). Не бива да забравяме, че не само израилтяните яли от манната. „Многоброен смесен народ“ който се състоял от неизраилтяни, упражнявал вяра в Йехова и се присъединил към тях при излизането от Египет. Бог и тези хора снабдявал с манна (Изход 12:38).

6. (а) Каква голяма необходимост има човека, и защо? (б) Какво се показало ясно чрез жертвите в Изарел, и какво нагледно представяли те?

⁶ Но човечеството вече винаги се нуждаело от повече, отколкото буквален „хляб от небето“. Дори и тези, които яли от манната, която им била дадена чрез чудо, остаряли и умряли, защото наследеното грешно състояние на човека прави смъртта нещо неизбежно независимо от това, каква храна ядеме (Римляните 5:12).  Жертвите, принасяни в Израел, били средство за поддържането на добро отношение към Бог, но онези жертви също така ясно показвали грешното състояние на тази нация. Те ‘никога не могли напълно да премахнат грехове’. При това тези жертви нагледно представяли „единствената жертва“ на Исус, чрез която греховете „завинаги“ ще могат да бъдат премахнати. От възвишеното си положение в небето, Исус е сега в състояние да приложи заслугата на своята жертва (Евреи 10:1–4, 11–13).

„Истинският хляб от небето“

7. (а) В каква друга връзка трябва да се видят думите на Исус в 6–та глава на Йоан? (б) Исус защо укорил народа?

⁷ Нека сега обърнем нашето внимание на 6–та глава от евангелието на Йоан. Думите на Исус тук не са продължение на това, което той е казал в 5–та глава. Връзката е друга, понеже междувременно била изминала една година. Следното става през 32 година от н.е. Сцената не е вече между самомнителните евреи в Ерусалим, а между простият народ в Галилея. Исус тъкмо нахранил чрез чудо 5.000 мъже с пет ечемичени хляба и две малки риби. Тълпата го следва на другия ден в очакването, пак да получи безплатно гощаване. Затова Исус казва: „Вие не ме търсите затова, че видяхте знамения, а защото ядохте от хлебовете и се наситихте. Бъдете дейни не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот.“ Исус бил изпратен от Баща си, за да набави такава храна за всички, които щяли да упражняват вяра в него. Това щял да бъде „истинският хляб от небето“ с по–трайно действие отколкото буквалната манна, която яли израилтяните (Йоан 6:26–32).

8. Как може човек да достигне вечен живот?

 ⁸ След това Исус им обяснява, каква полза може да се извлече от тази „храна“: „Аз съм хлябът на живота. Който дойде при мене, никак няма да огладнее, и който вярва в мене никога няма да ожаднее. ... Защото това е волята на Баща ми, че всеки, който види Сина и упражнява вяра в него, да има вечен живот, и аз искам да го възкреся в последния ден“ (Йоан 6:35–40).

9, 10. (а) Каква противоположност съществува между „хлябът на живота“ и манната? (б) За кого е дал Исус плътта си според Йоан 6:42–51? (в) Как така „ядат“ те неговата „плът“?

⁹ Онези материалистически настроени евреи негодуват поради тези думи. В Исус те не виждат нищо друго освен един син на Йосиф и Мария. Исус ги назидава: „Престанете да роптайте помежду си. Никой не може да дойде при мене, ако не го привлече Бащата, който ме е пратил; и аз искам да го възкреся в последния ден“. След това той повтаря: „Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха. Това е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето; ако яде някой от този хляб, ще живее завинаги; и наистина, хлябът, който аз ще дам, е моята плът в полза на живота на света“ (Йоан 6:42–51).

¹⁰ Исус значи е дал плътта си за „живота на света“ — на целият човешки свят който може да се избави. Когато „някой“ от човешикя свят, яде в преносен смисъл от този „хляб“ с това, че упражнява вяра в изкупителната сила на Исусовата жертва, той може да поеме пътят, водещ към вечен живот. „Многобройният смесен народ“, който в пустинята е ял заедно с израилтяните манна, нагледно преставя голямото множество от „другите овце“ на Исус, които днес, заедно с помазаният остатък на „Божия Израел“, в преносен смисъл ядат плътта на Исус. Това те правят, като упражняват вяра в неговата жертва (Галатяни 6:16; Римляни 10:9, 10).

11. Кои по–нататъшни думи на Исус шокирали евреите и защо?

¹¹ Много от слушателите на Исус в Галилея са шокирани от неговата реч. Докато той още говори за плътта си, още повече засилва това с думите: „Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на човешкия Син, и не пиете кръвта му, нямате живот в себе си. Който се храни с плътта ми и пие кръвта ми, има вечен живот, и аз ще го възкреся в последния ден; защото моята плът е истинска храна, и моята кръв е истинско питие“ (Йоан 6:53–55). Това действително бе нещо шокиращо! Тези думи евреите слушат с отвръщение не само поради представата за канибализъм, но и също защото в Левит 17:14 ‘яденето на кръв във всякакъв вид плът’ било изришно забранено.

12. (а) Какво подчертава тук Исус? (б) Кои библейски пасажи показват, че това не е ограничено върху сънаследниците на Исус?

¹² Исус разбира се подчертава тук че някой, който иска да достигне вечен живот, трябва да упражнява вяра в жертвата, която Исус по–късно е принесъл, като пожертвал съвършеното си човешко тяло и проля жизнената си кръв (Евреи 10:5, 10; 1–ви Петър 1:18, 19; 2:24). Тази мярка не е ограничена върху сънаследниците на Исус. Тя също така трябва да включва „голямото множество“, което ще преживее „голямото бедствие“, понеже членовете на това ‘са измили и избелили дългите си дрехи в кръвта на Агнето’. Тяхната вяра в жертвата на Исус, която те също така доказват чрез „святата си служба“ за Бог, води към спасението им от най–голямото бедствие в историята на човечеството. Така например можем да помислим за Раав, която била изказана праведна и на която се запази живота, когато Исус Навиев посветил Ерихо на гибел (Откровение 7:9, 10, 14, 15; Исус Навиев 6:16, 17; Яков 2:25).

„Живот в себе си“

13. (а) Какво установяваме при съпоставяне на Йоан 5:26 със Йоан 6:53? (б) Кой граматически състав, употребяващ се в гръцкият език, ни помага да разберем Йоан 6:53? (в) За това до какво се отнася изразът „живот в себе си, и за кого се употребява?

¹³ В Йоан 6:53, 54 Исус равнопоставя „вечен живот“ с „живот в себе си“.  Изглежда значи, че изразът „живот в себе си“ в тази зависимост има друго значение отколкото това в Йоан 5:26. Граматическият състав върху който се основават думите „живот в себе си“, се появява също и в други изказвания в гръцките Писания. Така например: „Имайте сол в себе си“ (Марко 9:50). И: „[Те] приемаха в себе си пълното въздеяние“ (Римляните 1:27). a В тези случаи това словосъчетание не изразява, че някой се упълномощава да дава сол на други или да упражнява възмездие върху тях. По–скоро се показва цялостност или пълнота. С това изразът „живот в себе си“ (Йоан 6:53) се отнася, според връзката с контекста, до това, че накрая се навлиза в пълнотата на живота. Членовете на „малкото стадо“ от наследници на Царството преживяват това при тяхното възкресение за небесен живот. „Другите овце“ преживяват това след края на хилядолетието, след като бъдат изпитани и изказани праведни за вечен живот на райска земя (1–ви Йоан 3:2; Откровение 20:4, 5).

14. Кой извлича освен това полза от „хлябът от небето“, и как така?

¹⁴ И други могат също така да извлекат полза от „хлябът от небето“. Исус е казал за този, който ‘яде неговата плът и пие неговата кръв’, но умре: „Аз ще го възкреся в последният ден.“ Както знаем, помазаните християни, които спят в смъртта, ще бъдат възкресени при звука на „последната тръба“, а именно при „явлението“ на Исус Христос в царствена слава (1–ви Коринтяни 15:52; 2–ри Тимотей 4:1, 8). Как стои въпросът с бъдещи възможни „други овци, които заспиват в смъртта? Тук е от интерес, какво е казала Марта когато Лазар е бил мъртъв, понеже по онова време богобоязливи евреи имали само надеждата за земно възкресение. Марта изразила вярата си по следния начин: „Аз знам, че той [Лазар] ще бъде възкръснат при възкресението в последния ден“ (Йоан 11:24). Затова можем ние, които живеем по времето на присъствието на Христос, да храниме надеждата, че верни членове на „голямото множество“, които заспиват в смъртта, ще имат ранно възкресение тук на земята, така че отново ще могат да взигмат „хляб от небето“ — с надеждата за вечен живот. Каква великолепна надежда, надежда осигурена чрез това, че и самият Исус бил възкреснат от мъртвите! (1–ви Коринтяни 15:3–8).

„В общност“ с Христос

15. За кого се отнася изразът на Исус за „общността“ с Христос, и защо отговаряш така?

¹⁵ Исус продължава с думите: „Който се храни с моята плът и пие моята кръв, остава в общност с мене и аз в общност с него“ (Йоан 6:56). Това важи за „някой“ който по този начин упражнява вяра в жертвата на Исус — с надеждата, да има живот в себе си“. Всички, които показват такава вяра, могат да достигнат ‘общността’ с Исус. Естествено е, че членовете на „голямото множество“, които имат земна надежда, не са в този смисъл „в общност“ с Христос, че да са сънаследници с него, членове на неговата невяста, които като него преживяват небесно възкресение (Римляни 8:1, 10; 1–ви Коринтяни 1:2; 2–ри Коринтяни 5:17; 11:2; Галатяни 3:28, 29; Ефесяни 1:1, 4, 11; Филипяни 3:8–11). Обаче всички, които имат земна надежда, могат и трябва да бъдат до такава степен в хармония с Бащата и Сина, доколкото познават и вършат ‘съвършената воля на Бащата’, както това е случая при „малкото стадо“ (Римляни 12:2; сравни Йоан 17:21).

16. (а) В кое отношение са всички, които упражняват вяра в жертвата на Христос, „в общност“ с Исус? (б) В какво се отразява тяхното единство в поставянето на цели и в полагането на усилия?

¹⁶ В последствие, стойността от жертвата на плътта и кръвта на Христос, е днес за всички на разположение, които упражняват вяра, и всички, които се  ползват от това, могат да бъдат „в общност“ с Исус — една жизнено необходима общност. Всички те трябва да станат част от всемирното семейство на Йехова Бог. В нашите критични „последни дни“ те се радват на световно единство във вярата, в поставянето на цели и в дейността. Въз основа на това, че упражняват вяра в Исус, те са в състояние да вършат дела, които в размера си са „по–голями“ от тези, които Исус е вършил тук на земята. Трябва още да споменем, че милионите членове на „голямото множество“ образуват днес 99,7 процента от тези, които днес вършат делото на Йехова (Йоан 14:12; Римляни 10:18). Това единство в посставянето на цели и в полагането на усилия се отразява във величественото свидетелство, което се дава по цялото земно кълбо, както и в подкрепата на строителните проекти на дружеството Watch Tower Society (Псалм 110:3). Още ще се покаже, колко хора от човешкия свят ще добият вяра и ще се присъединят към това скъпоценно единство. Според данните на ново отчитане има 3.024.131 дейни свидетели.

17. Кои точки трябва да бъдат ясни на всеки, които посещава възпоминателната вечеря?

¹⁷ Можем да се надяваме, че в редовете на посетителите на възпоминателната вечеря в 1986 година ще се намират много интересуващи се хора. Заедно с постоянно намаляващият брой от „малкото стадо“ ше присъстват милиони „други овце“, като всички дълбоко ценят любеобвилната мярка на Йехова чрез Христос и пазейки в съзнанието си, че плътта и кръвта на Исус са жизнено необходими. Но всички трябва ясно да познаят, в кое положение се намират. Взимането от символите при възпоминателната вечеря не придава вечен живот. Това са символи за жертвата на Исус, която най–напред се употребява във връзка с „новия съюз“. За помазаните, които са приети в този съюз, и само за тях, е подходящо да взимат от символите. Човек или е в новия съюз или не (1–ви Коринтяни 11:20, 23–26). Тези, които не са в новия съюз и не са приети от Исус в един съюз за едно Царство, не взимат от символите на възпоминателната вечеря, но въпреки това те трябва да познаят, от какво голямо значение пожертвуваната плът и кръв на Исус за тях (Лука 22:14 до 20, 28–30). Тази жертва е средството, чрез което те могат да достигнат вечен живот на земята.

18. Как така можем да бъдеме щастливи, ако имаме ясно познание за това, какво означава жертвата на Исус?

¹⁸ Затова, нека да придобием още преди възпоминателната вечеря ясно познание относно това, какво означава жертвата на Исус за човечеството. Нека членовете на „малкото стадо“ да ценят тяхната призваност, и нека постоянно растящата група от „другите овце“ да ликува с оглед на переспективата за съвършенен земен „живот в себе си“, и то с дълбоко ценене за сегашната им общност с Бащата, Сина и членовете на помазания остатък, които още живеят на земята, чиито брой обаче постоянно намалява. Колко щастливи сме ние, че „хлябът на живота“ е днес достъпен за всички!

Повторителни въпроси

◻ За кои два вида манна е говорил Исус в 32 година от н.е., и за кого са били предназначени?

◻ Исус кого кани ‘да се храни от неговата плът и да пие неговата кръв’, и как така вършат те това?

◻ Какво означава изразът „живот в себе си“, и как и кога се достига този живот?

◻ В кое щастие във връска с „хлябат на живота“ могат днес всички да всемат участие?

[Бележки под линия]

[Въпроси]