Истинската религия — измислена от хората или открита от Бога?

ПОЧТИ всичко, което човек знае днес, е трябвало сам да открие. Знанията за дори най–основните неща като например производството и приготвянето на храна или строежа на домове са постигани чрез тягостно налучкване и грешки. Обаче през последното столетие хората все повече разширяваха хоризонта на своето мислене излизайки извън тези елементарни нужди. Сега разлагат атоми, летят със свръхзвукови скорости и дори космически полети не предизвикват вече сензации. Това означава ли обаче, че те също така са способни, сами да определят начина, по който се служи на Бога?

Авторът на Псалм 143:10 е бил на друго мнение казвайки: „Научи ме да изпълнявам волята ти, защото ти си мой Бог. Твоят дух е благ; нека той да ме води в земята на правдата.“ Псалмистът признал, че въпреки цялата си вещина и изобретателен ум, човек се нуждае от Божията помощ за да познае Неговата воля. (Сравни Йеремия 10:23.) Но това означава, че по някакъв начин Бог би трябвало да се открие на човека.

Случило ли се е това? Съществуването на Библията за милиони хора е доказателство за такова божествено откровение. Но има и много, които са на друго мнение. Те така са заслепени от човешката находчивост, че не виждат необходимост за някакво откровение. За тях религиозното съзнание е „вродена черта у всеки човек“ или смятат, че то „може да се постигне по пътя на логичното разсъждение“, вместо „чрез откровение или пък чрез учения на някаква Църква“.

Ако това би било така, тогава наистина би зависило от човека той да си измисли собствена религия, т.е. да развие собствени учения и морални норми. Логично ли е това? За каква цел би служела религия, измислена от хората? Би ли могла тя наистина да удовлетвори духовните нужди на човека? (Матей 5:3). Дали хора, търсещи истината, биха намерили в нея отговор на въпросите си за Бога?

Нека разгледаме тези въпроси, вглеждайки се в индуизма — религия, която се опитвала да намери Бог, опирайки се на човешката философия и разсъждения.