Библейски връхни точки — Неемия 1:1 до 13:31

Истинското обожаване триумфира

Решително действие и непоклатимо доверие в Йехова водят към триумф на истинското обожаване. Това е основната мисъл на книгата Неемия, която съдържа живо описание относно възстановяването на градската стена на Ерусалим под ръководството на смелия Неемия.

Книгата описва критично време, а именно времето, когато започнали 70–те години–седмици, които трябвали да изминат до появяването на Месияса (Даниил 9:24–27). Уводният стих и факта, че описанието е писано в първо лице недвумислено представят Неемия като писателя на тази книга. Тя представлява продължение на книгата Ездра. Неемия продължава с разказа около 12 години след събитията, за които говори Ездра.

Когато четеме тези неща, виждаме, колко прекрасно управлява Йехова нещата, за да бъде неговата воля. Също така научаваме, как той укрепва и засилва лоялните си служители.

Критичното положение на Ерусалим

Прочети моля Неемия 1:1 до 2:20. Неемия, който бил придворен виночерпец при персийския цар, чува, че градските стени на Ерусалим още са разрушени и че жителите на града се намират в „много лошо положение“. Дълбоко разтревожен, той излива сърцето си в гореща молитва към Йехова. Царят забелязва загрижеността на Неемия и го оставя да замине за Ерусалим, за да се погрижи да изграждането на градските стени.

 • В коя година било това?

Това било 20–та година на Артаксеркс (Лонгиманий) (2:1). Поради това, че в това описание се споменава месеца кислев (ноември/декември) преди месец нисан (март/април), персийските царе вероятно са броели управническите си години от есен до есен или от момента на възкачването им на престола. Достоверни исторически данни и изпълнили се библейски пророчества сочат върху 455 година пр.н.е. като годината, в която се падала 20–та година на у правителството на цар Артаксеркс. Описанеито на Неемия започва значи през 456 г.пр.н.е. и заповедта, да се изградят наново стените на Ерусалим, се дала през пролетта от 455 г.пр.н.е.

• 2:4 — Това била ли е отчаяна молитва в последен момент?

Не, защото опустошеното състояние на Ерусалим отдавна било вече тема в молитвите, които Неемия отправял „денем и нощем“ към Бог (1:4, 6). Когато на Неемия му се дала възможността, да изкаже желанието си на цар Артаксеркс да изгради стените на Ерусалим, той наново се молил, както вече няколко пъти бил сторил това. Йехова чул неговата молитва което се показало в това, че получил поръчението да възстанови стените на града.

Поуката за нас:

Неемия се уповавал на ръководството на Йехова. Също така би трябвало и ние, когато трябва да вземем важни решения, ‘да упорстваме в молитвата, и да действаме съответно с ръководството на Йехова (Римляните 12:12).

Строежа на стената въпреки атаки

Прочети 3:1 до 6:19. Строежа се започва и също така подиграванията и присмиванията от страна на противниците. По–късно те се заканват с атака. Неемия безстрашно назидава работниците: „Йехова, Великия и Страховнушаващия, него пазете в ума си.“ Половината от тях са на пост с копие и лък докато другата половина работи с приготвени оръжия. Въпреки заплахите и атаките евреите привършват стената в срок от 52 дена!

• 3:5 — Кои били тези „големци“?

Това били видни евреи между жителите или между бившите жители на Текоа, град, който се намирал около 16 км южно от Ерусалим. Тези „големци“ очевидно били много горди и не искали да се смирят за да работят под ръководството на назначените от Неемия надзиратели. (Сравни Йеремия 27:11.)

• 4:17 — Как така работели с една ръка?

Зидарите работели с двете ръце. Оръжията си били препасали на пояса си (4:18). Тези които носели тежести като отломъци и отпадъци лесно били могли да носят в едната ръка оръжието, а товара на рамената или главата (Битие 24:15, 45).

• 5:7 — Защо лихварството било неправда?

Това било очевидно нарушение на закона на Йехова (Левит 25:36; Второзаконие 23:19). Ако „стотната“ част се събирала, тогава това отговаряло на 12 на сто лихва в година (5:11). Обаче народа вече се намирал в критично положение поради глад в страната и високите данъци от страна на персийските владетели (5:3, 4). Въпреки това изисквали богатите немилостно високи лихви от бедните си братя.

• 6:5 — Защо „отворено писмо“?

Поверителни писма често били сложени в кисия, която след това се запечатвала. За това е възможно, „отвореното писмо“ на Санавалат да представлявало вид обиждане. Тъй като обвинението в „отворено писмо“ могло публично да се прочете.

 Санвалат може би се надявал, че Неения така ще се ядоса върху писмото, че да напусне Ерусалим и да дойде при него, за да отхвърли обвиненията. Възможно е също да се надявал, писмото му да всее такава страх между евреите, че те да спрат с работата си.

Поуката за нас:

Не бива да мислим, че тежък труд е под нашето достойнство и за това да се въздържаме като „големците“ на текойците. По–скоро би трябвало да отдадем всички сили като обикновените текойци, които изпълнили двойно повече работа (Неемия 3:5, 27).

Възстановяването на пстинското обожаване

Прочети 7:1 до 10:39. Цялата работа служи единствено за възстановяването на истинското обожаване. След преброяване народа се събира за да слуша, как Ездра и левитите четат Закона на висок глас и го обясняват. След като по този начин ‘получили разбиране’, с радост отпразнували празника на листошатрите. Народа пости и признава греховете си, възоснова на което се предприемат мярки за да оправят прегрешенията.

• 7:6 — Защо този списък се различава от този на Ездра?

И двете описания съвпадат относно броят на завърналите се, а именно 42.360 без да се броят робите и певците (Ездра 2:64, 65; Неемия 7:66, 67). Но има разлика в броят на завърналите се от отделните бащини домове. Много вероятно е, Ездра и Неемия да са употребявали различни методи при състъвянето на списъците си. Единят например можел да запише тези, които се били записали като завърнали, докато другият бил записал само тези които действително се били завърнали. Някои от свещениците, а и вероятно и други не били могли да докажат произхода си (7:64). Това може да обясни, защо броят на отделните не съответства с общия брой от 42.360.

• 8:8 — Как се ‘давал смисъла на Закона’?

Ездра и неговите помощници вероятно не се задоволили само ясно да произнасят думите с правилна интонация, но и също така обяснявали Закона и прилагали принципите от него, за да помогнат на народа да го разбере. Библейските публикации и срещите на Свидетелите на Йехова служат също така ‘да се даде смисъла на Божието Слово’.

• 9:1 — Защо израилтяните били облечени в зебло и с пръст на себе си?

Обличането на зебло (изтъкано от космите на козата облекло с тъмен цвят) било знак на тъга. Хвърлянето на земя или пепел върху главата или тялото също така представлявало знак на дълбока тъга или смирение (1–ва Самуилова 4:12; 2–ра Самуилова 13:19 [бълг. 1–ва и 2–ра Царете]). По този начин евреите смирено показали, че били съгрешили и натъжени поради това. След това те изповед вал и и сключили един съюз, „един верен завет“ (9:38). Ние също така трябва да съзнаваме нашите прегрешения, ако искаме да поддържаме нашето отношение към Бог (1–ви Йоан 1:6–9).

• 10:34 — Закона изисквал ли е дървени жертви?

Не, обаче за огъня на олтара било необходимо голямо количество дърва. Между завърналите се очевидно не се намирали достатъчен брой нетиним, неизраилтянски роби в храма, които били „събирачи на дърва“ (Исус Навиев 9:23, 27). Снабдяването с дърва се решило по този начин, че с жребий се определило кога и кой бащин дом трябвал да доставя дървата.

 Поуката за нас:

„Радостта на Йехова“ произлезла от познанието, което израилтяните придобили от Божието Слово, както и от това, че действали съответно и се подложили на теократично ръководство (8:10). Също така знаят и Свидетелите на Йехова, че личното изучаване, редовното посещение на събранията и участието в проповедническата служба са крайно необходими, за да се запази радостта.

Радостно освещаване

Прочети 11:1 до 12:47. За да може Ерусалим да остане център на истинското обожаване, трябва населението да нарастне. Освен тези, които доброволно идват, се избират чрез жребий „един от десет“ от живящите извън града, който да се пресели в Ерусалим. След това градската стена се освещава чрез тържествено шествие. Принасят се голям брой жертви и радостта на народа може да се чуе на далеч.

• 11:2 — Защо доброволците били „благословени“?

Преселването в Ерусалим не само било свързано с отказването от наследство, но и също било свързано с разходи и известни несгоди. Освен това жителите на града са били може би изложени на различни опасности. С оглед на тези обстоятелства в очите на другите тези доброволци трябвало да се похвалят, и положително се молели за благословията на Йехова за тях.

• 12:27 — Кога била осветена стената?

Тя била завършена на 25–тия ден от шестия месец (елул) през 455 година пр.н.е. Пред следващият месец били проведени важни събрания (6:15; 8:2; 9:1). Освещаването вероятно станало непосредствено след това и образувало връхна точка на радостните поводи.

Поуката за нас:

Духът на доброволство и благодарство към Йехова, изразено чрез музиката и песните, радвали сърцата. Днес Свидетелите на Йехова също така работят доброволно с готовност при конгреси и други възможности, за да служат на други, и те също така възхвалят Йехова с песен и с неделимо сърце.

Отстнаяването на нечистота

Прочети 13:1 – 31. След завръщането на Неемия от пътуване до персийския дворец той е потресен от това, което станало по времето на неговото отсъствие. Той веднага предприема мярки, за да реши проблемите.

• 13:3 — Кой образувал „смесения народ“?

Към „смесения народ“ вероятно принадлежали чужденци като моавци или амонци, а и също полуизраилтяни, синове с чужденци (13:1, 2). До това заключение се стига въз основа на факта, че евреите вече веднъж били отпратили чуждестранни жени и техните синове (Ездра 10:44). Сега те пак си били взели чуждестранни жени, и тези също така трябвали да се пропъдят (от самата страна) заедно с потомците им, в последствие на което те изгубили и привилегията да обожават Йехова заедно с неговия народ (Неемия 13:23–31).

Поуката за нас:

Израилтяните, които повторили прегрешението си, са предупредителен пример за нас. Ние трябва постоянно да бдиме и да внимаваме, да не би да станем жертва на материализъма, неморалността или отстъпничеството.

В книгата Неемия винаги се подчертава един основен принцип: „Ако Йехова сам не съгради дома, тогава е напразно, че зидарите тежко са се трудили“ (Псалм 127:1). Най–важното учение, което можем да извлечем се състои в това, че успех можем да имаме при всичките ни предприятия само с благословията на Йехова, и тази благословия зависи от това, да поставим истинското обожаване в центъра на живота ни.