Божиите служители доказват своята квалификация

„И кой е съответно квалифициран за тези неща?“ (2 Коринтяните 2:16).

1. Какъв въпрос може да се постави при днешния разделен в религиозно отношение свят?

 В ДНЕШНИЯ разделен в религиозно отношение свят можем откровено да запитаме: „Кой е наистина упълномощен служител на Бога?“ Подобен въпрос е поставил и апостол Павел: „И кой е съответно квалифициран за тези неща?“ Както той, така и неговите сътрудници смело могли да отговорят: „Ние сме“ (2 Коринтяните 2:16 и 17). Обаче кой днес има право и смелост да заяви също: „Ние сме“?

2. За какво, преди всичко става въпрос в думите на Павел от 2 Коринятните 2:14–17?

² Преди да разрешим този проблем да се спрем на думите, които споменатият апостол насочил към християните в Коринт: „От все сърце благодаря на Бога. ... На всяко място се изявява чрез нас благоуханието за Божието познание, което никой не може да избегне. Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И кой е съответно квалифициран за тези неща? Ние сме, защото не сме като мнозина,  които изопачават Божието слово, като от благовестието извличат полза за себе си, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога“ (2 Коринтяните 2:14 и 17, виж Стражева Кула [англ.] от 1 май 1944 г. стр. 133, 134).

3. (а) Как би трябвало да реагираме при мисълта за търговия за собствени облаги с Божието слово? (б) Какво правел Павел, за да не бъде в тяжест на тези, на които проповядвал?

³ Търгуване с Божието слово за егоистична, лична полза — колко отвратително нещо! Павел проповядвайки Словото не търсел финансови облаги за да води удобен живот. Нямал намерения да се пенсионира от проповедническата дейност и през останалата част от живота си да не се притеснява за нищо. Охотно работел като от време на време шиел палатки, за да покрие разноските си и да помага на другите да служат на Йехова (Деянията 18:1–4). Павел не обременявал финансово тези, на които разгласявал добрата новина. Затова е могъл да запита коринтяните: „Грях ли съм сторил, като смирявах себе си, за да се издигнете вие, понеже ви проповядвах Божието благовестие даром?“ (2 Коринтяните 11:7). На това решително трябва да се отговори: Не!

4. Как във връзка с разгласяването на Божието слово Свидетелите на Йехова вземат пример от Павел?

⁴ Днес Свидетелите на Йехова взимат пример от този апостол. Не търгуват със скъпоценното Божие слово, но за всекиго го правят безплатно достъпно. Не правят предмет на търговия това, което е свято. Нямат платено духовенство, техните оратори не получават заплати за своите доклади, а на събранията им няма събиране на пари за поднос. Ако някой иска да подкрепи финансово тяхната дейност, може да пусне в предназначената специално за целта кутия всякаква сума, дори и толкова ниска, колкото ‘две дребни монети с много малка стойност’ пуснати някога от бедната вдовица (Лука 21:1–4). Тези доброволни дарове са предназначавани за покриване на разноските и никой не се обогатява чрез тях. Дори частни къщи с удоволствие отварят вратите си, за да могат Свидетелите на Йехова да провеждат събранията си в тях (Филемона 1, 2).

„Съответно квалифицирани“

5. Кой е приспособил Свидетелите на Йехова за святата служба?

⁵ Кой обаче е квалифицирал днес Свидетелите на Йехова, въпреки непрекъсната съпротива и преследване, да следват този библейски пример? Това е могъл да направи единствено Този, който съответно е приспособил Павел и неговите другари за святата служба. Да обърнем внимание колко чисти подбуди е имал Павел, противоположно на тези, които търгували с религията. Ето думите му: „В искреност, да като пратени от Бога, ние говорим пред Бога в задружие с Христос“ (2 Коринтяните 2:17). Именно така говорят днес Свидетелите на Йехова. Но препоръчваме ли тук сами себе си като Божи слуги? Трябва ли да представим препоръчителни писма от другиго?

6. (а) Зашо духовенството счита, че е съответно подготвено? (б) На какво се опира квалификацията на даден Божий служител в истинската християнска служба?

⁶ Павел не смятал, че квалификациите си за службата постигнал със собствени сили. Написал: „Нашата способност е от Бога, Който ни е направил способни като служители на един нов завет“ (2 Коринтяните 3:4–6). В това време клирът на християнския свят претендира, че е „съответно квалифициран“ понеже членовете му имат геологическо образование. Според тях този, който не е завършил семинария, не е приспосособен да учи като Божи служител. Обаче специалното обучение в юдаизма на Павел не го правило способен за християнската служба в условията на новия завет. Така също Исус не основал теологическа семинария за 12–те апостоли или за който и да е друг. Подобно и днес съответно подготвяне за истинската християнска служба трябва да произлиза от Йехова, най–големия Учител. Очевидно е, че даден служител е длъжен да представи неоспорими доказателства.

 „Кой ти е дал власт?“

7. По какво се различавало мнението за Исус на религиозните водачи от това на Никодим?

⁷ Дори на Божия син религиозните водачи забранявали да благовестява и да върши чудеса. Когато един път дошел в храма „главните свещеници и народните старейшини дойдоха при него, като поучаваше и казаха: ‘С каква власт правиш тия неща? И кой ти е дал тая власт?’“ (Матей 21:23). Не искали да направят извода, който направил юдейския началник Никодим, като казал на Исус: „Учителю, знам, че от Бога си дошел учител, защото никой не може да върши тия знамения, които ти вършиш, ако Бог не е с него“ (Йоан 3:1, 2).

8. Как след повече от три годишната служба на Исус се отнесли еврейските водачи към доказателствата, потвърждаващи неговата личност и права?

⁸ Исус могъл да отговори на тези предизвикатели: „Нека това, което правя, говори само за себе си!“ В продължение на повече от три години публична дейност главните свещеници имали достатъчно много знаци, за да дойдат до правилно заключение за неговата личност и правото му да върши чудеса и да научава за Божието царство. Били твърде закоравели, за да приемат всички доказателства, които Йехова предоставил за потвърждение, че Исус бил обещаният Месия.

9, 10. (а) Защо Свидетелите на Йехова не се очудват, че днес квалификациите им на Божии служители са оспорвани? (б) Как Исус се отнесъл към религиозни водачи, които не искали да признаят неговата позиция? С какъв резултат?

⁹ Имайки предвид случая с Исус, Свидетелите на Йехова не са изненадани, че днешните религиозни водачи поставят под съмнение техните квалификации като пълномощни служители на техния Баща. Понеже тези, които оспорвали позицията на Исус, отминали с мълчание неговите многобойни свръхестествени дела. Той от своя страна ги поставил в неудобно положение, като им задал известен въпрос. Учениците му днес могат по същия начин да постъпят с тези, които преднамерено не забелязват техните дела.

¹⁰ Когато главните свещеници и народните старейшини запитали: „Кой ти е дал тая власт?“, Исус им задал въпрос на съвсем друга тема. Той рекъл: „Ще ви задам и аз един въпрос, на който, ако ми отговорите, то и аз ще ви кажа с каква власт правя тия неща. Йоановото кръщение от къде беше? От небето или от човеците?“ В евангелието четем: „И те разискваха помежду си, думайки: ‘Ако речем: „От небето“, той ще ни каже: „Тогава защо не повярвахте?“ Но ако речем: „От човеците“, боим се от народа, защото всички зачитат Йоан за пророк.’ И тъй, в отговор на Исус казаха: ‘Не знаем.’ Тогава той им каза: ‘Тогава и аз не ви казвам, с каква власт правя тия неща’“ (Матей 21:23–27). Днес Свидетелите на Йехова могат да отправят към духовенството основателни библейски въпроси, които ще предизвикат подобна реакция. a

11. Каква работа е вършел народът на Йехова преди 1914 г. и какво накарало противниците му да замълчат?

 ¹¹ От 1876 година народът на Йехова осведомил света, а особено християнския свят, че през есента на 1914 година свършват „времената на нациите“ [„на езичниците“] (Лука 21:24). Клирът не могъл да не забележи тази предшествуваща дейност, която траела почти 40 години, и съответствувала на делото на Йоан Кръстител. Свещениците с нетърпение очаквали да мине 1914 година, за да могат безмилостно да компрометират издателя на това списание, ако не се случело нещо от това, което предричал. Но когато на 28 юли 1914 г. избухнала Първата световна война, отнемайки мира на земята, те били принудени да замълчат!

12. Какви изпитания настъпиха през време на Първата световна война, както и в периода след нея?

¹² Военните разрушения и откъсването на много мъже от селскостопанската работа предизвикаха общ недостиг на храна. На много места настъпиха земетресения увеличавайки загубите и нещастието. През 1915 година в резултат на земетресение в Авецано в Италия загинаха 29.970 души, а през 1920 г. в провинцията Кан Су в Китай, броят на жертвите достигна 200.000. През 1923 г. земетресението в низината Канто в Япония погълна повече от 140.000 души. Непосредствено след войната дойде испанския грип, който в продължение на една година събра повече жертви, отколкото военните действия за 4 години. Трябва също да припомним преследванията на служителите на Йехова развихрени по време на Първата световна война; тя беше в разгара си, когато председателя, секретар–касиера на Дружеството Стражева кула и шест техни съработници, бяха неоснователно затворени за девет месеца.

13. Какъв въпрос поставят Свидетелите на Йехова на клира на християнския свят? Отговаряйки учтиво, какво би трябвало да признае клирът?

¹³ След свършването на Първата световна война Свидетелите на Йехова питат клира на християнския свят: „Бедствията, които от 1914 г. напълват земята, не са ли изпълнение на пророчеството на Исус от Матей 24:3–13?“ Ако споменатите свещеници учтиво биха потвърдили това, то би трябвало да признаят също, че в 1914 г. Исус Христос започна да владее в своето небесно Царство. Понеже е казал, че ‘светът вече няма да го види’ и сега е безсмъртна духовна личност, неговото „пришествие“ или „присъствие“ трябва да бъде невидимо (Йоан 14:19; Матей 24:3; 1 Петър 3:18). Обаче, съгласявайки се с всичко това, духовниците не биха могли вече да твърдят, че събитията, които разтърсиха света в периода от 1914 до 1918 г., бяха в неговата история само най–обикновени стълкновения между народите.

14. (а) В какво дело би трябвало да вземат участие духовниците на християнския свят, признавайки право на Свидетелите на Йехова? (б) Какъв заместител на Божието Царство би трябвало да отхвърлят? Какво обаче избраха?

¹⁴ Нещо повече, ако религиозните християнски водачи биха се съгласили с това, че от периода от 1914–1918 г. започват последните дни на сегашната система на нещата, то би трябвало също така да признаят и други подробности на ‘белега на присъствието’ на Исус и да вземат участие в неговото предвещание: „И тази блага вест за Царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации“ (Матей 24:14). Би трябвало да разгласяват не евангелието, което научават от стотици години наред, а добрата новина за Царството, установено в небето след свършването на времената на езичниците през 1914 г. Би трябвало да се отречат от твръдението си, че основаното тогава Общество на народите е било „политически израз на Божието Царство на земята“ и да счетат, че както тази организация, така и нейната наследница — Организацията на Обединените Нации — е „мерзост, която докарва запустение, стояща на свято място“ (Матей 24:15). Обаче, чак до сегашната 1986 г. клира на християнския свят се въздържа от жигосване на Обществото на народите и ООН с наименованието „мерзост“ или „гадост“.

15. Какво бъдеще очаква духовенството, а с какво са заети Свидетелите на Йехова?

 ¹⁵ И така клирът на християнския свят не желае да застане на страната на Царството на Йехова под властта на Исус Христос. Понеже му отказа подкрепата си, ще го постигне унишожение в близкото вече „голямо бедствие“. А Свидетелите на Йехова излезоха от Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия и в 205 страни разгласяват вестта за Царството. Тази с нищо несравнима дейност е очебиеща част от „белега“, че през 1914г. Исус Христос седна като Цар на небесния престол и започна да владее между враговете си (Матей 24:3, 14, 21; Псалм 110:1 и 2; Откровение 18:1–5).

Нуждна ли е препоръка?

16. Какъв въпрос относно препоръчването възниква? Какво имал да каже Павел в това отношение?

¹⁶ Считайки се за помазани свидетели на Бог Йехова, без основание ли препоръчваме сами себе си? Или умело изопачаваме фактите, за да препоръчваме по подобен начин „другите овце“ на Исус? (Йоан 10:16). Павел странил от такива машинации, затова могъл да напише до тези коринтяни, които благодарение на неговите неуморни усилия станали християни: „Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас? Вие сте нашето писмо, написано в сръцата ни, узнаване и прочитано от всички човеци; и явявате се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с духа на живия Бог, не на плочи от камък, но плочи от плът — на сърцето“ (2 Коринтяните 3:1–3).

17. Защо може да се твърди, че апостол Павел бил съответно квалифициран в Божията служба и във връзка с това, какво може да се каже за Свидетелите на Йехова?

¹⁷ Под влияние на духа на Йехова Павел написал редица книги, които сега влизат в състава на Библията и направил много хора на християни. Несъмнено е бил добре квалифициран християнски Божий служител. В днешно време, особено от 1878 г., когато се публикувал първият брой на това списание, остатъкът от помазани ученици на Христос, подобно на Павел, издава голямо количество библейска литература, макар тези издания да не възникват под влияние на светия дух, както писмата на апостола. От 1920 г. на най–различни езици са печатани милиарди книги, брошури, списания и трактати. Разпространявани са по ниски цени, а на много бедни хора са раздавани безплатно. Дружеството Стражева кула организира също  безплатни доклади и изпраща мисионери в далечни места, където благата вест още не е разгласявана. Десетки хиляди хора са реагирали на проповядваното и печатано благовестие и чрез кръщение са символизирали отдаването си на Бог Йехова; това се отнася особено за годините след 1935г., когато за пръв път бе изявено, че „голямото множество“ на „другите овце“ на Исус може да се надява на вечен живот във възстановения Рай на земята (Откровение 7:9–17; Лука 23:43).

18. Кого могат да посочат помазаните с дух християни, ако се изисква от тях да потвърдят квалификацията си на Божии служители?

¹⁸ Как тогава трябва да постъпят членовете на помазания остатък, когато духовенството изисква от тях да се легитимират с диплома за завършено геологическо образование? Служителите на Йехова умеят да се представят с къде по–красноречиво свидетелство! Могат да се оповават на повече от три милиона „други овце“ разпръснати по цялата земя и да заяват: „Ето нашето препоръчително писмо!“ Могат свободно да се обърнат към „голямото множество“ с думите на апостол Павел: „Вие сте нашето писмо, написано в сръцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци“ (2 Коринтяните 3:2). Нека водачите на християнския свят прочетат това писмо, което са отдадените на Бога кръстени християни, денем и нощем служещи в светинята на Бог Йехова. Те се стараят ‘благата вест за Царството да бъде проповядвана по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации’! (Матей 24:14). Както помазаният остатък и те се оказват квалифицирани за християнската Божия служба.

19. Какво необикновено препоръчително писмо ще преживее войната на Хармагедон?

¹⁹ Това единствено по рода си препоръчително писмо не ще загине в наближаващата ‘война във великия ден на Бога, Всемогъщия’, която ще се проведе на символично място, наречено Хармагедон (Откровение 16:14–16). Бог ще го защити и запази, за да го предложи, така да се каже, след Хармагедона в системата на нещата, в която ще царува Христос. Какво убедително писмо ще бъде това „голямо множество“ за милиардите умряли, които Йехова Бог посредством Исус Христос ще възкреси от гробовете на паметта по цялата земя! Продължавай да пишеш, ти, помазан остатък! Подкрепяй го в това, ти, „голямо множество“ от „другите овце“ на добрия пастир!

[Бележки под линия]

Какви са твоите коментари към следните въпроси?

◻ Защо може да се каже, че Свидетелите на Йехова, взимайки пример от Павел, не търгуват с Божието слово?

◻ Кога може да се каже, че някой е квалифициран за истински Божий служител?

◻ В какво дело би трябвало да вземат участие духовниците на християнския свят, признавайки право на Свидетелите на Йехова?

◻ Какво необикновено писмо могат да посочат помазаните с дух християни, за да потвърдят способностите си на Божии служители?

[Въпроси]

[Снимка на страница 17]

Исус обучавал учениците си на Божии служители, но не основал никаква теологическа семинария

[Снимка на страница 19]

Свидетелите на Йехова, като приспоспособени Божи служители, разгласяват добрата новина за Царството. Вършиш ли и ти това?