Да се извлече утеха от Божието слово

ЙЕХОВА е „Бащата на дълбока милост и Бог на всякаква утеха, който ни утешава във всяка наша скръб“ (2 Коринтяните 1:3, 4). За това трябва да се обърнем към Него и Неговото Слово, ако търсим утеха и ободрение в затруднено положение (Римляните 15:4).

Докато ние сме вярни на Бога, той ‘никак няма да ни остави нито някак да ни забрави’. С пълно доверие можем да кажем: „Йехова е моя помощник; няма да се убоя. Какво може човек да ми стори?“ (Евреите 13:5, 6; Псалм 37:39, 40; 145:20). За това в никакъв случай не бива да бъдем сломени или обезкуражени, независимо от това, на какво тежко изпитание сме подложени.

В голямото си пророчество, което се изпълнява в днешни времена, Исус споменава и следното: „Ще бъдете предадени дори от родители и братя, от роднини и приятели, и някои от вас ще бъдат убити, и вие ще бъдете предмед на омраза за всички хора поради моето име.“ Но непосредствено след това той допълва: „Но въпреки това дори и косъм от главата ви няма да загине“ (Лука 21:16–18). Как е възможно това? Поради това, че съществува възкресението и на него Павел основавал надеждата си (Йоан 5:28, 29; 2 Коринтяните 1:9, 10). Нима не е утешително да знаем, че дори и смъртта не може да ни отнеме тази прекрасна надежда за бъдещето?

Каква утеха представлява тази надежда и осигурението за помощ от страна на Бога за всички преследвани християни, християни, които биват изтезавани, обеобразени от бой, за богоотдадени жени, претърпяли изнасилвания, както и за родители, които насила биват разделени от децата си! Да, Словото на Йехова съдържа многобройни утешителни и засилващи вярата изказвания, въз основа на които можем да изпитваме радост дори и при тежки изпитания (Матей 5:10–12).

Да запазим наградата в съзнанието си

Когато трябва да търпим тежки несгоди, нека винаги да мислим за това, че нищо не може да ни се случи, което вече не се е случило на други верни служители на Йехова. Ние можем да устоим на опитите на Дявола, които той прави да ни откъсне от службата за Йехова, ако вършиме това, което казва апостол Петър: „Съпротивете му се [на Дявола] твърди във вярата, като знаете, че същите неща по отношение на страдания се извършват върху цялото ви братство в света“ (1 Петър 5:9). Да, други християни търпят подобни изпитания заради благата вест и то без да правят компромиси. Ние сме в състояние да подражаваме техния пример.

Но ние трябва не само да обърнем внимание на устойчивостта на тези верни хора, но и също така на възнаграждението, което са получавали. Ето пример: Сатаната непременно искал да докаже, че Йов е служел на Йехова само поради себелюбиви причини, и за това довел едно нещастие след друго върху този мъж Божии. Най–напред му били откраднати или убити стадата, след това били убити служителите му и накрая станали жертва десетте му деца. Сатаната още не бил доволен от това и „порази Йов с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му“ (Йов, глава 1 и 2). Йов изоставил ли вярността си спрямо Бог въз основа на тези нещастия?

Не, той не направил това. Какво било възнаграждението му за тази негова вярност? Йехова възстановил здравето на Йов, възвърна му „двойно от това, което  имаше“ и му дал дълъг и задоволителен живот (Йов 42:10–17). Към тези възнаграждения се допълва една далеч по–голяма награда: възкресението с переспективата за вечен живот на райска земя (Йов 14:13–15). Християни, които днес търпят страдания положително могат да извлекат сила и утеха от опита на Йов.

„Йехова помага“

Нека сега да разгледаме случая на една християнка, която през Втората световна война прекарала много мъчителни години в германските концентрационни лагери. Към ужасните обстоятелства, жестокото третиране и недостатъците се прибавила и насилствената раздяла от мъжа и детето и за които тя нищо не знаела в продължение на пет години. Тя вярно устояла през всички тези години и накрая семейството ѝ пак било обединено, и до днес тези трима верни свидетели все още са в службата за Йехова. Интересно е, да обърнем внимание на това, което тази вярна християнка казва във връзка с преживялото:

„Годините, които прекарах в концентрационните лагери, ме научиха на нещо прекрасно, а именно, каква голяма сила може да ни даде духа на Йехова, когато се намираме под ужасни изпитания. Преди да ме арестуват, аз бях чела в писмото на една сестра, че при тежки изпитания духът на Йехова може да доведе непоклатимо спокойствие върху нас. Мислех, че тя малко била прекалила. Но когато сама изпаднах в такива изпитания, открих, че това, което бе казала, отговаряше на истината. Наистина, това е така. Но трудно можем да си го представим, ако не го преживеем сами. А аз сама съм преживяла това. Йехова помага.“

Това не са ли изказвания, пълни с утеха и придаващи сила на вярата ни? Поради това, че тази християнка издържала под изпитания, тя може заедно със семейството да държи погледа си изправен към изпълнението на надеждата ѝ за вечен живот (Евреите 10:39). Каква прекрасна награда за вяра!

Какво изпитвал нашия възлюбен брат Павел след дълги години на изпитания? Бил ли е обезкуражен? Станал ли боязлив? Сломен? Абсолютно не! Той бил пълен със силна, непоклатима надежда и радостен, че бил устоял. „Аз се борих в превъзходната борба и завърших попрището, вярата упазих“ — казал той — „Отсега нататък се пази за мен короната на правдата, която Господ, праведният Съдия, ще ми даде на оня ден като награда“ (2 Тимотея 4:7, 8). Павел следвал пътя си без някога да се отстрани от него и получил небесното си възнаграждение (Филипяните 3:4 до 14). Този превъзходен пример не е ли извор за утеха? Той положително би трябвало да ни насърчи да устоиме въпреки тежки несгоди докато намираме утеха в Библията и останеме лоялно предани на нашия любеобвилен Бог, Йехова.

[Снимка на страница 7]

Християни, които страдат днес, могат да извлечат сила от опита на Йов