Как можем да устоим, въпреки тежки несгоди?

„ЧРЕЗ твърдостта си ще придобиете душите си.“ Тези думи Исус е казал във връзка с пророчеството си за „времето на каря“ (Лука 21:19; Данаил 12:4). При това ни правят впечатление особено две точки: 1. За да можем да запазим живота си, е необходимо да устоим или останем твърди. 2. Възможно е, човек да устои.

Но как може човек да устои? За да можем да отговорим на този въпрос, трябва най–напред да знаем, защо Йехова изобщо допуска служителите му да страдат и да бъдат преследвани.

Страдания и преследвания — Защо?

Главна роля играе тук подхвърления от Сатаната спорен въпрос относно законността на суверенитета на Йехова (Битие 3:1–19). Йехова приел това предизвикателство и Той е решен, да изясни този спорен въпрос поради името си и за полза на други.

Страдания, които Бог допуска да сполетят неговите служители, могат да бъдат за тях от голяма полза, ако те имат правилно становище спрямо тях. Ако ние например устоим на изпитания, без да изпитваме тайно негодувание, доказваме, че имаме истинска вяра, харесваща се на Бога (1 Петър 1:6, 7; Евреите 11:6). Страдания могат обаче да открият и лични слабости като например гордолюбие, нетърпение или обич към удобства. С помоща на Божия дух ние можем да работим на себе си, за да изкореним такива характерни черти и се стараем оше повече, ‘да облечем новата личност’ (Колосяни 3:9–14).

Псалмистът сполучливо ни показва този смисъл с думите: „Добре ми стана, че бях наскърбен, за да науча твоите повеления“ (Псалм 119:71). Какво прекрасно становище относно изпитания! Без жалби и мърморения! Без да се оплаква за претърпяни лични загуби. Псалмистът по–скоро съзнавал, че това, което Йехова допускал, могло да му помогне още по–дълбоко да цени повелите на Йехова. Болезнени изпитания също така ли се отразяват върху нас?

Апостол Павел извлекъл полза от несгодите, които претърпял в Азия. От една страна тези беди го накарали още повече да се уповава на Йехова. От друга страна ясно се показала неговата вяра във възкресението, защото той устоял на всички тези трудности в пълно доверие в „Бога, който възкресява мъртвите“ (2 Коринтяните 1:8–10). Да, Павел извлекъл полза от това, че устоял при изпитания.

Това също важи и за християни днес, които имат правилно становище към тежки изпитания. В Симбабве (Африка), където още преди няколко години бушувала герильерска война, преместили властите една еклезия на народа на Йехова в така наречено закрилено село. Тримата старейшини на еклезията били загубили по едно дете във войната. Туземците непременно искали да ги накарат да се откажат от  вярата си, за да успокоят духовете, които уж са били обидили. Какво било мнението на старейшините по този въпрос? Един от тях казал в името на всички: „Не само нациите водят война, а и ние също така водим война, и то война против злите духове. Но ние сме в предимство спрямо врага, защото имаме надежда, да, жива надежда. Дори и да умрем в тази война, ще бъдеме възкресени, ако запазим вярността си към Йехова до смърт. Тогава ние бихме победили врага.“ Тези трима вярни мъже никога не забравили, че Йехова има силата да освобождава. С оглед на тяхното непоколебимо държание би трябвало и ние да сме убедени, че можем да устоим.

Ако се стигне до жестоко преследване

Може би да се запиташ: „Но какво, ако се стигне до брутални преследвания със жестоки изтезания? Възможно ли е, да се устои дори и при такива обстоятелства без да се отрече вярата?“ Първите християни могли да устоят на жестоки насилия, без да се отклонят от вярата си.

Подобна вяра в Йехова доказа преди известно време християнин, който живее в отдалечен кът в Симбабве. Един път жена му заминала да посети омъжената им дъшеря и той бил сам в къщи. Изведнъж дошли въоръжени мъже и фалшиво го обвинили поради християнското му становище. След като мъжете най–жестоко го били, те му вързали нажежени тухли между краката и също го накарали да тича върху такива. След това го оставили в мнението, че и без това ще умре. Поради внезапна промяна в обстоятелствата пътуването в тази местност станало невъзможно и жена му не могла да узнае за сполетялата го беда. На съседите се забранило под смърт да му помогнат. Така той останал три месеца сам в това положение и всеки ден смятал, че ще умре.

С помоща на водата и царевичното брашно, което имал още в къши, той успял да остане жив. Но в последствие на претърпяните жестокости не можел вече да ходи. Когато дървата се привършили, бил принуден да насече мебелите за да запали огън за готвене. Водата се вмирисала и напълнила с паразити. Раните гноясали.

В това положение жената намерила мъжа си, когато се завърнала след три месеца. Представи си, какво изпитвала при тази гледка! Тя веднага поела грижа, той да отиде в болница и го откарала с ръчна количка до следващата автобусна спирка и после го придуржила до града, където се намирала болницата. След три седмици той могъл да напусне болницата и отишъл в жилишето на дъщеря си, където членовете на тамошната еклезия на Свидетелите на Йехова го ободрили и укрепнали във вярата.

Какво помогнало на този лоялен подкрепител на Царството Божие да претърпи таково жестоко третиране? В продължение на три месеца бил абсолютно сам и смятал, че ще умре. Но когато го запитали, какво изпитвал при това тежко изпитание, отговорил: „Аз чувствах, че Йехова е при мене през цялото време.“ Никакви обвинения отправени към изтезателите, никакви оплаквания за претърпяното! Той имал твърдото убеждение, че Йехова никога не изоставя лоялните си служители (Псалм 37:28).

Да, християни могат да устоят. Те знаят, че може да се извлече полза, ако Йехова допуска несгоди и че е възможно, да се устои. Божието Слово и опитите на други потвърждават това (Матей 24:13). Но не е ли така, че често се нуждаем от утеха, за да можем да устоим на изпитания? А къде можем да намерим такава утеха?