Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Религия и политика — съществуват ли трайни взаимоотношения

Религия и политика — съществуват ли трайни взаимоотношения

Религия и политика — съществуват ли трайни взаимоотношения

ЕДИН ден руският цар Владимир I решил, че трябва неговите езически поданици да станат „християни“. Сам се покръстил през 987 г., оженвайки се за принцеса от Гръцко–православната църква. След това наредил масово кръщаване на подвластните си — дори със сабя, ако е необходимо. Руската църква постепенно е станала независима от своята „майка“ — Гръцката църква. По–късно е станала дори едно от министерствата на държавата. И макар днес в Съветския съюз да се отрича официялно съществуването на Бога, между държавата и църквата и до сега се поддържат доста затруднителни взаимоотношения.

Стотици години по–късно английският крал Хенрик VIII е успял да въдвори тесен съюз и споразумение между църквата и държавата, но чрез по–различни методи. Жена му Катерина д’Аргон не му родила син, наследник на трона. Затова през 1532 година, за да разреши този проблем, подписал таен брак с Анна Болеин. Това е станало с мълчаливо одобрение на архиепископа от Кантербери, който анулирал предишния брачен съюз на Хенрик. През 1534 г. този прелюбодеец и тиранин се провъзгласил за глава на църквата в Англия. Тази титла е запазена до днес за английските монарси. И така решенията на църковния синод трябвало да бъдат одобрени от парламента, а бискупите, като членове на Камарата на лордовете активно участвували в правителството на Великобритания. Следователно съюзът на църквата с държавата в Англия съществува повече от 450 години.

По–нов съюз на църквата и държавата

През 1936 г. в Испания бунтът срещу републиканското правителство довел до гражданска война и вземането на властта от генерал Франко. За ужас на представителите на левицата Франко тогава дал значителна власт на духовенството в замяна на неговата ентусиазирана подкрепа

През 1983 г. Световният съвет на църквите (ССЦ) се събрал във Ванкувер в Канада. Неговият генерален секретар Филип Потер призовал присъствуващите „да останат политически ангажирани“. Много членове на църквите са твърде обезпокоени поради финансовата подкрепа на ССЦ за воювашите политически групировки в различни страни.

И така няма съмнение, че религията се намесва в политиката. Обаче от голямо значение е въпросът: Позволено ли е на нея да постъпва така? Това добре ли е или зле? Намесата на религията в политиката допринася ли за повишаване на моралните критерии в политическите кръгове или по–скоро покварява самата религия? И до какво ше доведе това? Дали религията и политиката ще продължат своя „меден месец“ или той ще стане горчив и на края ще доведе до конфликт между тях?

[Снимка на страница 21]

Първият владетел на църквата в Англия