„Мерзостта“, която се провалява като въдворител на мира

„Когато видите Ерусалим ... заобиколен от войски, ... тогава ония, които са в Юдея нека бягат в планините“ (Лука 21:20, 21).

1, 2. (а) Защо човек никога не би могъл да въдвори мир чрез организации като Обединените нации? (б) Как ще донесе Бог мир на земята?

 КОЛКОТО и да се мъчат хората да въдворят мир и безопасност с помоща на организации като Обединените нации, те никога няма да имат успех. Защо не? Защото човечеството днес няма мир с Бога и трайна безопасност може само тогава да се осигури, ако човека се намира в мирни отношения със Сътворителя си (Псалм 46:1 до 9; 127:1; Исаия 11:9; 57:21). Как може да се реши този проблем? За щастие Йехова вече сам е поел грижата за осъществяването на това решение. На нашата земя ще бъдат въдворени мира и безопасността и то чрез Божието Царство под ръководството на Исус, Неговия Син, при чието рождение ангелите са пеели: „Слава на Бога във висините и на земята мир между хора с добра воля“ (Лука 2:14; Псалм 72 стих 7).

² През първото столетие Исус възвестил Божието Царство и предложил на мирните възможността да станат Божи синове и съвладетели с него в това Царство (Матей 4:23; 5:9; Лука 12:32). Събитията, които последвали по онова време, приличат на събитията в нашето столетие. Ако ние ги разгледаме, тогава ще узнаем какво ще бъде бъдещето на Обединените нации, организацията за „мир и безопасност“, основана от хората.

Евреите правят избор

3. В дните на Исус, кой се опитал да осигури мир и безопасност в международен размер, и защо това никога не би могло напълно да сполучи?

³ В дните на Исус властта на римската империя се простирала върху голямо пространство на земята. Тази империя имала лични представи относно мир и безопасност. С помоща на своите легиони тя установила в обширен размер в известния по онова време свят така наречения римски мир (Pax Romana). Но този римски мир никога не бил могъл да бъде траен мир, понеже езическият Рим и неговите легиони никога ни били в състояние да осъществят мир между Бог и хората. За това Царството, което известявал Исус, далеч надвишавало тази империя.

4. Как реагирали мнозинството от евреите на проповедническото дело на Исус? Но какво се развило въпреки това през първото столетие?

⁴ Въпреки това Божието Царство било отхвърлено от повечето сънародници на Исус (Йоан 1:11; 7:47, 48; 9:22). Техните владетели, които виждали в Исус заплаха на националната им сигурност, го предали той да бъде екзекутиран и казали: „Ние нямаме цар освен Кесаря“ (Йоан 11:48; 19:14, 15). Противоположно на това обаче някои от евреите, а и по–късно много езичници, приели с благодарност Исус като избран от Бога Цар (Колосяните 1:13–20). Те възвестявали вестта за него в много страни, и Ерусалим станал център на едно международно общество от християни (Деянията 15:2; 1 Петър 5:9).

5, 6. (а) Как се развили отношенията между Рим и евреите? (б) Какво предупреждение бил изказал Исус, и как така спасило живота на християните през 70–та година от нашата ера?

⁵ Въпреки това, че евреите се били решили да заемат страната на Кесаря от колкото на Исус, връзките между Ерусалим и Рим скоро били скъсани. Зелотите например предприели герилерски нападения против империята и тези сблъсквания стигнали до открита борба през 66 год. н.е. Римските войски се опитали пак да възстановят римския мир (Pax Romana) и Ерусалим скоро бил обсаден. Това било от  значение за християните. Много години преди това Исус им бил казал като предупреждение: „А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града, нека да излезат вън“ (Лука 21:20, 21). Ерусалим бил обкръжен и християните чакали сега една възможност да избягат.

⁶ Те не трябвало да чакат дълго. Римляните подкопали стените на храма и много от евреите били готови да се предадат. Но съвсем неочаквано римският пълководец Цестий Галус оттеглил войските си и напуснал. Зелотите изпозвали това обстоятелство за да реорганизират отбраната, а християните напуснали този осъден на гибел град. През 70 г. н.е. Ерусалим бил отново обсаден от римските легиони, и този път града бил напълно разрушен. Как така ни засяга това историческо събитие? Отговорът е: Засяга ни дотолкова, че предупреждението на Исус спасило живота на неговите последователи и това е от значение за нас днес.

Повече отколкото само единично сбъдване

7–9. (а) От къде знаем, че Исусовото пророчество относно обсадата на Ерусалим трябва да има повече отколкото само едно сбъдване? (б) Как така се укрепва това чрез книгата Данаиил, когато тя се чете с разбиране?

⁷ Това предупреждение било част от обширно пророчество, което Исус дал в отговор на един важен въпрос. Последователите на Исус го били запитали: „Кога ще станат тези неша, и какъв ще бъде белегът на твоето присъствие и на привършването на системата на нещата?“ В отговор Исус предсказал един знак, съставляващ се от многобройни събития, включително и обсадата на Ерусалим (Матей 24; Марко 13; Лука 21). В годините след смъртта на Исус настъпили много от предсказаните събития и стигнали накрая кулминационната си точка в унищожаването на Ерусалим и на еврейската система на нещата в 70 г.н.е. (Матей 24:7, 14; Деянията 11:28; Колосяните 1:23).

⁸ Но учениците били запитали Исус и за неговото „присъствие“, което Библията свързва с края на цялата световна система на нещата (Данаиил 2:44; Матей 24:3, 21). Духовното присъствие на Исус не започнало през първото столетие и също така не завършила тогава световната система на нещата и за това можело да се очаква бъдещо сбъдване на Исусовото пророчество, при което събитията през първото столетие трябвали да представляват образец за по–голямото сбъдване. Това би включвало и по–голямо сбъдване на предупредителните думи на Исус относно разрушението на Ерусалим.

⁹ Това става още по–ясно, ако разгледаме, по какъв начин предупреждението се предава в другите две библейски книги, в които то се описва. Матей описва  обсадителните войски като „мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил стояща на свято място“ (Матей 24:15). Според описанието на Марко, „мерзостта“ стои „там, гдето не подобава“ (Марко 13:14). Както се споменава в евангелието на Матей, „мерзостта“ се описва също и в книгата Даниил. Изразът „мерзост“ наистина се споменава тук три пъти: един път (в множествено число) в Даниил 9:27, където е част от пророчество, което се изпълни при разрушаването на Ерусалим през 70 г.н.е.; освен това в Даниил 11:31 и Даниил 12:11. Според последните два библейски текстове трябвало да се появи една „мерзост“ в „определеното време“ или „във времето на края“ (Даниил 11:29; 12:9). От 1914 г. насам ние живеем във „времето на края“; затова предупреждението на Исус важи и днес (Матей 24:15).

Решението на християнския свят

10, 11. Как така събитията в наше време приличат на тези през първото столетие?

¹⁰ Ходът на събитията през нашето столетие е подобен на този от образеца на пръвото столетие. Днес също съществува една сила, която оказва силно влияние върху събитията в света. Тук става въпрос за англо–американската световна сила, която полага големи усилия, да натрапи на човечеството собствените си представи за мир и безопасност. През първото столетие плътския Израел отхвърлил Исус като помазания от Бога Цар. В 1914 г. започна Исусовото „присъствие“ като възкачен от Йехова на престола Цар (Псалм 2:6; Откровение 11:15–18). Обаче, нациите, включително и нациите на християнския свят, отказаха да го признаят (Псалм 2:2, 3, 10, 11). Те дори започнаха ужасна война за международния суверенитет. Религиозните водачи на християнския свят — както в миналото еврейските водачи — се надпреварваха да отхвърлят Исус. От 1914 година те съответно играят роля в политическата арена и оказват съпротива на проповядването на благата вест за Царството (Марко 13:9).

¹¹ Но подобно на дните, когато Исус е бил на земята, и днес признават много хора с благодарност Царя на Йехова и разпространяват благата вест за неговото Царство по цялата земя (Матей 24:14). Над три милиона Свидетели на Йехова показват лоялността си спрямо Божието Царство (Откровение 7:9, 10). Те се държат строго неутрални спрямо политиката на този свят и полагат цялото си доверие в мярките, които е предвидил Йехова за мир и безопасност (Йоан 17:15, 16; Ефесяните 1:10).

„Мерзостта“ днес

12. Какво е днешната „мерзост“?

¹² Какво представлява днес „мерзостта, която докарва запустение“? През първото столетие това били римските легиони, отпратени срещу Ерусалим с цел да възстановят там римския мир. В ново време нациите, които участвуваха в Първата световна война, трябваше да отрезнеят и направят опита, че всеобща война е безполезна за насилственото въдворяване на мира и започнаха да правят експерименти с ново мероприятие: една международна Организация за запазването на световния мир. През 1919 година тя бе основана във формата на Обшеството на народите и съшествува днес във формата на Орединените нации. Това е „мерзостта, която докарва запустение“.

13, 14. (а) Какви ласкателни думи били изказани от страна на християнското духовенство по отношение на „мерзостта“? (б) Защо бе това идолопоклонство, и на кое място бе поставена „мерзостта“?

¹³ Интересно е, че еврейската дума, която се предава в книгата Даниил с израза „мерзост“, гласи schiqqúts. В Библията, тази дума се употребява преди всичко за идоли и идолопоклонство (1 книга на царете 11:5, 7 [бълг. 3]). Запомни това и прочети сега няколко изказвания на религиозни водачи във връзка с Обществото на народите:

 „Какво е това видение от световно обединение на човечеството ..., ако не това на Царството Божие?“ „Обществото на народите е основано върху евангелието“ (Генерален съвет на христосовите Църкви в Америка). „За всички цели и действия [на Обществото на народите] може да се каже, че изпълняват волята на Бога, изразена в ученията на Исус Христос“ (епископите на Църквата в Англия). „Послучай нашата среща препоръчваме на всички християни да подкрепят и се молят за Обществото на народите като единствен инструмент, с който разполагаме за въдворяването на мира на земята“ (Общо сдружение на баптистите, конгреционалистите и презвитеряните във Великобритания). „[Обществото на народите] е единственото организирано мероприятие, което до сега бе основано за да се отговори на многократните желания на Светия Престол“ (кардинал Бурн, главен епископ от Уестминстър).

¹⁴ Нациите се провиниха в бунтовничество когато отхвърлиха не само Божието Царство, но и също тяхната организация за въдворяване на мир и безопасност. А когато религиозните водачи на християнския свят приравниха тази организация с Божието Царство и евангелието, като я прокламираха за „единствен инструмент“ за въдворяването на мир, те се провиниха в идолопоклонство. Те я поставиха на „свято място“. Тя положително застана там „където не трябва да стои“ (Матей 24:15; Марко 13:14). Религиозните водачи все още подкрепят организацията, следваща Обществото на народите, а именно Обединените нации, вместо да обърнат вниманието на хората върху Божието Царство.

Опасността, която заплашва християнския свят

15, 16. Как се развиват отношенията между християнството и нациите, които подкрепят „мерзостта“?

¹⁵ Въпреки че религиозните организации на християнския свят се решили да заемат страната на Обществото на народите и следващата го организация намясто на Божието Царство, връзките им с държавите членове на тази организация се влошиха. Това може да се сравни с положението което се разви между евреите и Рим. Към Обединените нации се присъединиха от 1945 година все повече държави, които са или нехристиянски, или противохристиянски, и това не означава нищо добро за фалшивото християнство.

¹⁶ Освен това в много страни има сблъсквания между Църквите на християнския свят и държавата. В Полша католическата Църква се зачита като противник на тамошното правителство. В Северна Ирландия и Ливан религиозните организации на християнството далеч влошиха положението относно мир и безопасност. Освен това има и някои измежду религиозните организации на християнството, които одобряват въоръжена съпротива, както правили това еврейските Зелоти. Протестантският световен съвет например дал финансова помощ на терористки организации, и католически свещеници водят борба в днжунглите като гельирели или взимат участие в революционни правителства.

17. (а) Какво е нововременния Ерусалим? (б) Какво ще се случи с него накрая?

¹⁷ Само времето ще покаже, до каква степен ще се влошат отношенията между религиозните организации на християнството и нациите, но събитията станали през първото столетие вече нагледно представят как всичко ще завърши. Градът Ерусалим бил разрушен през първото столетие от римските легиони — точно според пророчеството на Исус. В съответствие на този пророчески образец нациите заедно с Обединените нации ще нападнат и унищожат днешния „Ерусалим“, а именно религиозната структура на християнството (Лука 21:20, 23).

 Бягайте в планините

18. Какво би трябвало да сторят кротки хора, щом като познаят, че „мерзостта“ се е появила?

¹⁸ През първото столетие, християните имали възможността да избягат, след като се появила „мерзостта“. Исус им дал съвета веднага да направят това, защото не могли да знаят до кога ще имат тази възможност (Марко 13:15, 16). Също така и днес трябва кротки хора, щом като познаят, че „мерзостта“ съществува, незабавно да напуснат религиозната област на християнството. Всяка секунда, която те още пребивават в нея, представлява опасност за техния духовен живот. И кой знае, докога ще имат още възможността за бягство!

19, 20. (а) Какво направили християните през първото столетие, когато видяли градът Ерусалим обсаден от римските легиони? (б) Какво се представя днес чрез „планините“, и какво би трябвало да накара кротки хора да избягат натам?

¹⁹ В евангелието на Лука метем, че християните в онова време били предупредени да избягат от града щом като ‘видят Ерусалим обсаден от войски’. Както видяхме, тези войски дошли през 66 г.н.е. и през същата година се отдала възможност за бягство, когато Цестий Галус оттеглил войските си. След бягството на християните войната между евреите и римляните продължила — ако и това да не е било в околностите на Ерусалим. Пълководеца Веспасий бил изпратен от кесаря Неро за Палестина, където били проведени успешни военни походи през годините 67 и 68. След това Неро умрял и Веспасий бил оплетен в бъркотиите във връзка с наследничеството на престола. Но след като той станал кесар в 69 година н.е., възложил на сина си Тито задачата да завърши еврейската война. В 70 година Ерусалим бил разрушен.

²⁰ Обаче, християните не чакали в Ерусалим докато всички тези събития завършат. Ведна след като видяли за първи път обсадителните войски, те разбрали, че градът е в голяма опасност. Също така и днес вече се е появил инструмента за унищожаването на християнизъма. Затова трябва и ние, щом като познаем опасността, в която се намира християнството, да бягаме в „планините“, т.е. в убежището на Йехова, в неговата теократическа организация. Други пророчества не дават повод да се приеме, че след нападението на нациите върху християнството ше има някаква пауза. Всъщност такава пауза няма и да бъде необходима. Кротки хора постъпват добре, ако незабавно напуснат християнството.

Ерусалим и християнството

21. Защо „мерзостта“ се появила в края на времето на края на Ерусалим, докато в нашето столетие се появи в началото на края на тази система?

²¹ Би ли трябвало да ни изненадва, че през първото столетие „мерзостта“ се появила късо време преди разрушаването на Ерусалим, докато днес тя се появи вече в началото на времето на края на този свят? Не. И в двете положения „мерзостта“ се появи в момента, когато Йехова искал да подтикне народа си към бягство. През първото столетие евреите трябвали да останат още известно време в Ерусалим, за да проповядват там (Деянията 1:8). Едва в 66 година, късо време преди разрушаването, те били предупредени чрез появяването на „мерзостта“, че е време за бягство. Но да остане човек „във“ съвременния Ерусалим би означавало да бъде част от християнството a. Невъзможно нещо е да се служи на Йехова по угоден на Него начин в такава покварена и отстъпническа среда. Затова „мерзостта“ се появи в началото на времето на края, за да могат християни своевременно да пристъпят към бягство. Бягството от християнството е в пълен ход и всеки, който познава, че „мерзостта“ се е появила, би трябвало да съзнае това като предупреждение за незабавно бягство.

22. На кои въпроси трябва още да се даде отговор?

 ²² Можем обаче да се запитаме: Какво води към този толкоз неочакван акт, а именно унищожаването на християнството чрез военните елементи всред Обединените нации? Кога ще стане това? Как така ще допринесе това за мира и безопасността на нашата земя? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.

[Бележки под линия]

Можеш ли да си спомниш?

◻ Защо трябва пророчеството на Исус относно „мерзостта“ да има още едно изпълнение днес?

◻ Какво е „мерзостта“ днес и от кога се намира на описаното място?

◻ Как така ни помага Лука 21:20, 21 да познаем колко е спешно бягството?

◻ Какво са „планините“ към които бягат кротки хора?

[Въпроси]

[Блок на страница 10]

Когато религиозните водачи на християнството приравниха Обединените нации с Божието Царство и евангелието, те се провиниха в идолопоклонство