Мир и безопасност — надеждата

„Общото събрание на Обединените нации единодушно прокламира Годината 1986 за международна година на мир. Тържественото съобщение се изнесе на 24 октомври 1985 г. — 40 годишнината от основаването на Обединените нации.“

КАКВО е твоето мнение на това официално съобщение от Организацията на Обединените нации? Дава ли ти основание да гледаш на бъдещето с по–голям оптимизъм? Много хора казват, че всякакъв опит за въстановяването на мира, заслужава усилията, дори ако шансовете за успех да са минимални. Тогава защо да не се прокламира „международна година на мир“?

Такава „година на мир“ би била също и в съгласие с целта на основателите на Обединените нации, понеже през 1944 година президента на Съединените Щати заявил: „Ние сме решени, ... така да организираме миролюбивите нации, че те да са в състояние чрез обединени желания, обединена воля и обединена сила да предотвратят дори и опита за нападение на даден агресор. Затова започнахме ние още от началото на войната и успоредно с нашите военни планове, да полагаме основите за общата организация за запазването на мира и безопасността.“

Много хора споделяха тези идеалистични представи. „За образуването на Обединените нации бе необходим голям брой хора с вяра в човешката готовност да се върши добро и убедени, че техните надежди бяха основани“ — се казва в книгата Defeat of an Ideal (Защитаването на един идеал) от Shirley Hazzard, която била работила десет години в секретариата на Обединените нации.

В хартата на новообразуваната организация се изразиха и надеждите на основателите. „Обединените нации си поставят следните цели: 1. да се опазва световния мир и международната безопасност ...; 2. да се развият приятелски връзки между нациите, основаващи се върху принципа на равноправието и правото на самоопределение на народите ...; 3. да се въведе международно сътрудничество за решаването на интернационални проблеми.“ Възможно ли е нещо да е било погрешно във връзка с тези цели?

Наистина, началото на Обединените нации бе внушително. Разискваха се въпроси със световно значение. През 1948 година се обяви Общата декларация за правата на хората. Даде се тласък към ценна хуманна дейност с цел да се поведе борба против бедността, глада и болестите и да се облекчи лошото положение на бежанците. Международни норми се въведоха като например предписанията за сигурност при корабоплаването и самолетите, медицинските свидетелства за пътуващите в известни области, пощенските такси и определянето на радиовълните.

Обединените нации оказаха важно съдействие при усилията да се реши  индо–пакистанският конфликт през годините 1947–1949. Те показаха дори и военна сила когато войници заминаха под знамето на ООН през 1950 година в Корея и 1960 година в Конго (днес Заире). На Кипър и в Близкия Изток все още се намират мирни войски на ООН. Да, в течение на миналите 40 години Обединените нации си създадоха име. Повече от 150 страни показват, че признават това, като отпращат делегати в главното седалище на организацията на брега на Ист Ривер в Нюйорк.

Но до каква степен Обединените нации отговорили на основния си мандат „да се опазва световният мир и международната безопасност“? Какво влияние ще окаже „международната година на мира“?