Разгласявайте Божието Царство надлъж и нашир

„Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието Царство“ (Лука 9:60).

1. Какви важни въпроси поражда изказването на Исус от Лука 9:60?

 ЦАРСТВОТО на Бога е било от най–голямо значение в живота на Исус. Същото се отнася днес и за всички тези, които са негови верни последователи. Като християни ние се стараем точно да следваме Исус живеейки съгласно Библията (1 Петър 2:21). Но сега, в средата на 1986 година, не си ли заслужава по–задълбочено да се замислим върху себе си — на какво даваме предимството в живота си? Например,как би обяснил думите на Исус: „Остави мъртвите да погребат своите мъртви“? Защо, според тебе, в този случай той подчертал значението на разгласяването на посланието за Царството, противопоставйки го на изглеждащите за уместни грижи за семейството? Какво мислиш за това?

2. Откога Йехова упражнява върховната си власт и колко време трае тя?

² Дълго преди Исус да употреби израза „Божие Царство“, псалмистът Давид написал чрез вдъхновение: „Йехова сам е поставил престола си на небето; и  неговото царство владее над всичко“ (Псалм 103:19). Върховенството на Йехова започнало от началото на творенията му. Основите на неговия трон никога не ще се разклатят. Никой не ще успее също да го лиши от правото за суверенитет във вселената. Следователно нищо чудно, че псалмистът призовавал: „Възвестявайте между народите славата му ..., защото велик е Йехова и твърде достохвален“! (Псалм 96:3, 4; 109:21; Даниил 4:34, 35).

3. (а) Какви събития са довели до оспорване властта на Йехова? (б) Как Бог решил да разреши спорния въпрос за върховенството над вселената?

³ Обаче, не всички са устояли във възхваляването на Йехова. Първият отстъпник, Сатана, е поставил под съмнение начина, по който Йехова е проявявал и упражнявал върховенството си над своите земни създания (Битие 3:1–5; Йов 1:6–12; 2:1–5). Неговото бунтовническо поведение повлияло върху някои създания на земята, а след това също и на небето. Освен това Сатана склонил хората да основат различни царства; чрез тях също се оспорва законната власт на Бога (Откровението 13:1–6). За да разреши спора за върховенството над вселената Йехова взел необикновено решение, описано така в Даниил 2:44: „В дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши... То ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще пребъде до века“.

Йехова става цар на Израил

4. В какъв смисъл Давид е могъл да каже, че „Йехова царува“? И какво е предизвикало това събитие?

⁴ Следователно, макар Йехова да е върховен Владетел от началото на създанието, все пак за окончателната развръзка на въпроса за законността на властта си решил да й придаде особена форма, създавайки в небето Месиянското Царство. Земното царство, което Йехова основал някога над израелската нация е било в малък мащаб първообраз на Царството, „което до века няма да се разруши“. Затова, когато цар Давид внасял в Ерусалим ковчега на завета с основание е могъл да пее ликувайки: „Да се веселят небесата и да се радва светът. И да казват между народите: ‘Йехова царува!’“ (1 Летописи 16:31). И така Йехова, в особен смисъл, е станал тогава Цар на целия Израил. Било време на голяма радост и Давид копнеел да разгласява това необикновено събитие!

5, 6. (а) Поради какво Давид е бил изключение всред царете? (б) Кого е представлявал Давид и в какво отношение?

⁵ Опитът на цар Давид като пастир го е правил изключение измежду царете. Бил е цар–пастир. Един Псалм описва как Бог Йехова го призовава на този пост: „Избра и слугата си Давида и го взе от кошарите на овцете..., за да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля. Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си“ (Псалм 78:70–72).

⁶ Грижите на пастир, с които Давид е обгръщал народа си, изпитваната в сърцето му искрена неподкупност към Бога и умението на водач са го правели годен да изобразява бъдещия Месия, който по особен начин щял да изрази всесветската царска власт на Йехова изпълнявайки ролята на любящ Цар–Пастир. Малко по–късно Йехова информирал за така заплануваното чудесно развитие на замисъла си, казвайки чрез пророк Езекиил: „Ще поставя над тях (над Израил) един пастир, слугата ми Давид, който ще ги пасе,... Аз Йехова ще им бъда Бог и слугата ми Давид княз между тях; Аз Йехова изговорих това“ (Езекиил 34:22–24).

Предвещаният Цар — Пастир се появява

7, 8. (а) Какво е помогнало да бъде разпознат предвещаният Цар–Пастир и какво заслужавало идването му? (б) С каква цел Йехова признал Исус?

⁷ Този предвешан от Йехова е бил Неговият собствен Син Исус. За него ангел Гавриил казал на Мария: „И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Йехова  Бог ще му даде престола на баща му Давида. Ще царува над Якововия дом до века и царството му не ще има край“ (Лука 1:31–33). Какъв необикновен израз на царската власт на Йехова ще бъде това! Събитие от подобен мащаб несъмнено е давало основание за разгласяване по целия свят най–важната вест: „Йехова царува!“.

⁸ След чудотворното си раждане и достигането на зряла възраст, Исус се представил за кръщение във водите на Йордан. Тогава Бог го признал за свой Син, изливайки върху него дух и заявявайки: „Ти си моят възлюбен Син; в тебе е моето благоволение“ (Лука 3:22). Към какво е водил този акт на признание? Лука обяснява в отчета си: „Сам Исус беше на около тридесет години, когато почна да поучава“ (Лука 2:23). Други преводи казват: „Когато започна своята служба“. В какво се състояла „службата“ на Исус? Какво е поучавал? Отговор ни дава писателят Матей: „...ходеше по цялата Галилея и поучаваше в синагогите им, и проповядваше благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между людете“ (Матей 4:23).

9. В какво отношение Исус е напомнял на своя праотец Давид?

⁹ Исус посветил целия си живот на ‘разгласяването на Божието Царство’. Проявил правота на сърцето, както неговият прародител Давид — никога не отстъпвайки от непоклатимата ревност към Царството на Йехова (Лука 9:60; 4:3–13; Йоан 16:33). Доказал, че е обещаният от Йехова „пастир“. Намирал е радост в духовното хранене на тези пръснати „като овце, които нямат пастир“ (Матей 9:36). Имайки предвид несравнимата си работа на пастир всред народа, както и нейното развитие в бъдещите години, казал: „Аз съм добрият пастир и познавам моите овце и моите овце мене познават...И други овце имам, които не са от тая кошара и тях трябва да доведа и ще чуят гласа ми; и ще станат едно стадо под един пастир“ (Йоан 10:14, 16).

10. В какво ще ни помогне разглеждането на различни реакции на евреите към поканата на Исус да го последват?

¹⁰ Как се отнесли евреите към насърчението на Исус да станат негови  оприличени на овце последователи? По различен начин? Ще се запознаем с някои тяхни реакции, а ти, читателю, размисли върху това, какво отношение към посланието на Царството се оформя в теб от момента, когато си го чул за първи път.

Как реагираш на поканата: „Върви след мене“

11. Опиши как Симон,Андрей, Яков, Йоан и Матей се отзовали на поканата на Исус?

¹¹ Когато Исус минавал край Галилейското езеро забелязял Симон и брат му Андрей, които ловели риба. „И рече им Исус: ‘Вървете след мене и аз ще ви направя да станете ловци на хора’. И те веднага оставиха мрежите и отидоха след него. И като отмина малко видя Якова Заведеев и брата му Йоан. . . И веднага ги повика, и те оставиха баща си Заведея в ладията с надничарите, и отидоха след него“ (Марко 1:16–20). Също така положително реагирал и бирникът Левий, т. е. Матей: „И рече му /Исус/: ‘Върви след мене’. Той остави всичко, стана и тръгна след него“ (Лука 5:27, 28).

12. Какви трудности не е преодолял човекът, който казал на Исус: „Ще те следвам дето и да идеш“?

¹² Но не всички се възползвали от поканата на Исус, да го последват. Нека помислим за описания в IX глава на Евангелието от Лука човек. Исус го срещнал по пътя, когато отивал от едно село в друго. Той казал на Исус: „Ще те следвам дето и да идеш“. Според описанието на Матей той бил един от книжниците, а те се ползвали с голямо уважение всред народа и дори били наричани :“Равуни /учители/“. Да чуем какво му отговорил Исус: „Лисиците си имат леговища и небебесните птици гнезда, а Човешкият Син няма где глава да подслони“ (Лука 9:57, 58). Исус искал да каже на този човек, че ако стане негов последовател ще трябва да понася различни неудобства. Изглежда, че бил твърде горделив, за да поеме такъв начин на живот. Неизвестността — къде ще прекара следващата нощ — е била много тежка за него, за да я приеме.

13. Защо Исус е дал именно такъв отговор на друг човек, който би могъл да станал негов последовател?

¹³ След това Исус се обърнал към един свидетел на този разговор: „Върви след мене“. Той пък отвърнал: „Позволи ми първо да отида и погреба баща си“. Нека запомним какво отговорил Исус: „Остави мъртвите да погребат своите мъртви, а ти иди и разгласявай Божието Царство“ (Лука 9:59, 60). Онзи човек не се оправдавал защото баща му бил вече умрял. Ако това било така, със сигурност не би се намирал някъде на пътя, за да слуша Исус. Не, по–скоро изглежда, че искал отсрочка до смъртта на баща си. Не е бил готов незабавно да постави Божието Царство на първо място в живота си (Матей 6:33).

14, 15. (а) Какво показва желанието на третия човек,за което той казал на Исус? (б) Какво можем да се научим от отговора на Исус?

¹⁴ Библейският разказ ни говори и за трети човек, който спонтанично предложил: „Ще дойда след тебе. Господи, но първо ми позволи да се сбогувам с домашните си“. Явно този човек поставил условия преди да приеме да следва Исус. Всъщност до известна степен казвал: „С удоволствие ще стана твой последовател, ако...“. Какво му отговорил Исус: „Никой, който е турил ръка на ралото си и гледа назад, не е годен за Божието Царство“ (Лука 9:61, 62). За да може орачът да направи равна бразда на полето, трябва непрекъснато да гледа напред. Ако обърне глава и гледа назад, най–вероятно ще изкриви браздите; дори може да се препъне и преобърне. Така е и с вървящите с Исус: да гледат назад към старата система на нещата, дори за момент е твърде опасно; може да стане причина да се отклонят от ‘стеснения път, който води към живот’ (Матей 7:14; виж Лука 17:31–35).

¹⁵ Чу ли поканата на Исус: „Върви след мене“? Как реагираш на това? Така положително както учениците: Симон, Андрей, Яков, Йоан и Матей? Готов ли си,  така както и те, на всяко необходимо посвещение, за да вървиш по следите на Учителя? Ако можеш да отговорите положително, тогава ще имаш несравнимата привилегия да участвуваш в обнародването на добрата новина за Божието Царство.

16. Как Исус приготвял учениците заедно с него да известяват добрата новина?

¹⁶ Преди Исус да изпрати учениците да разгласяват Царството, умело ги е учил чрез собствения пример как да вършат това. После им дал подробни напътствия в която и да било област, как да търсят хора приличащи на овце. От тези съвети можем да се ръководим също и в XX–тия век. Нека познаем по–отблизо някои от тях записани в Х глава на евангелието от Матей.

Упътвания за разгласяване на Царството

17. Сравни съдържанието на посланието от I–вия век и това, което е обнародвано днес?

¹⁷ Темата на посланието обнародвано от учениците трябвало да бъде същата, както тази на Исус. Четем: „Като отивате, проповядвайте казвайки: ‘Небесното Царство наближи’“ (Матей 10:7). Сега обаче, това Царство е вече установено в небесата. Призованият от Йехова Цар–Пастир, Христос Исус, вече царува! Поради това още по–дълбоко значение имат думите на Давид: „Да се веселят небесата и да се радва светът. И да казват между народите: Йехова царува!’“ (1 Летописи 16:31). Днес ние не само имаме привилегията да подкрепяме този специален израз на всесветската царска власт на Йехова, но и се радваме, че живеем във времето, когато въпроса за всемирния суверенитет ще бъде разрешен за вечни времена.

18. Към какво Исус насочва вниманието на последователите според Матей 10:8–10? Кой днес най–вече може да оцени това?

¹⁸ Матей 10:8–10 описва поведението на тези, които взимат участие в делото на разгласяването. Божието Царство трябва да заеме първо място в живота им, а физическите нужди — втори план. Защо? Исус казва: „Защото работникът заслужава своята прехрана“. Нашият небесен Баща винаги ще се грижи за тези, които се уповават на Него. Могат да потвърдят това стотици хиляди Свидетели на Йехова, които служат днес целодневно (Числа 18:30, 31; Второзаконие 25:4).

19. Как днес са търсени тези, които са достойни? Под чие ръководство?

¹⁹ После Исус инструктира: „И в кой да било град или село, като влезете, разпитайте кой в него е достоен и там оставайте докле си отидете“ (Матей 10:11). Достоен за какво? Достоен за привилегията да приеме този служител на Йехова и да изслуша посланието за Божието Царство. В онези времена разбира се, най–вероятно учениците се задържали по–дълго в дома на тяхни домашни и от там систематично тръгвали да търсят други „достойни“ хора. По същия начин постъпват днес Свидетелите на Йехова. Те посвещават милиони часове и правят голями усилия, за да търсят в различни околности хора, достойни да чуят посланието. А когато ги намерят, за тях е голяма радост многократно да ги посещават с цел да им обяснят Божието слово. По такъв начин, в знак на благосклонност, Исус умело събира и други „овце“ от дясната си страна (Матей 25:31–33).

20. По какъв начин достойните хора получават мир, който им пожелават вестителите на Царството?

²⁰ „А когато влизате в дома, поздравявайте го. И ако домът бъде достоен, нека дойде на него вашият мир“ (Матей 10:12, 13). По времето на Исус най–често употребявали поздрава: „Мир на тоя дом“ (Лука 10:5). Когато се родил Исус ангелите пеели: „Слава на Бога във висините и на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение“ (Лука 2:14). Достойният човек получавал мира, който му пожелавали, приемайки посланието на Царството известявано от учениците. В наше време добрата новина на Царството предизвиква същия ефект. Позволява на хората да влезат в мирни отношения с Бога посредством Исус Христос и поражда мир сред вярващите (2 Коринтяните 5:20, 21; Филипяните 4:7; Ефесяните 4:3).

21. Защо текстът за 1986 година е толкова подходящ?

 ²¹ През календарната 1986 година в Залите на Царството и по други места за събрания на Свидетелите на Йехова по цялата земя е окачен текста от Лука 9:60: „Иди и разгласявай Божието Царство“. Какво чудесно напомняне и стимул за разгласяване на вестта за Царството на Бога представлява той за всички верни служители на Йехова! Да, Царството вече властвува от 1914 г.! То е Божие оръдие в ръцете на месиянския Цар, който ще си послужи с него за да смаже всички царства на света на Сатана. Няма нищо чудно, че Божието Царство трябва да заеме най–важното място в живота на всеки Свидетел на Йехова. Знаем, че от това зависи нашето спасение и живот! (1 Тимотей 4:16).

Как би отговорил?

◻ От кога и за колко време Йехова царува?

◻ Какъв всемирен въпрос трябва да се разреши сега?

◻ С каква готовност трябва да се отличават всички последователи на Исус?

◻ Защо изказването: „Йехова царува“ има още по–дълбоко значение днес?

◻ За каква цел служи текстът за 1986 година?

[Въпроси]

[Снимка на страница 24]

Матей оставил всичко и тръгнал след Исус