Би ли разпространил една мълва?

В СРЕДНОВЕКОВИЕТО се разпространила всред християните в Европа една невероятна мълва. Под закрита ръка, се разказвало, че евреите всяка година по време на тяхната Пасха убивали един християнин и използвали кръвта му за тяхните ритуси. Понякога можели даже да хванат християнски деца и да ги измъчват ужасно преди да ги убият и използват кръвта им за тяхните цели. Тази мълва фактически се запазила до нашето столетие и била подета от националсоциалистите за да оправдаят преследването на евреите.

Тази мълва била проверена много пъти и била също опровергана, но все пак се запазила почти хиляда години. Щеше ли да вземеш участие в нейното разпространение, ако ти беше разказана? Да се надяваме, че ние всички разполагаме с достатъчно здрав човешки разум или имаме толкова  съчувствие за да не го направим. Но мълвите са упорити и сложни. Започнат ли веднъж да циркулират, почти не могат да се задържат. Днес все още се появяват абсурдни мълви, които се разпространяват със светкавична бързина.

Така например преди известно време била обвинена американската фирма Procter & Gamble за производство на средства за пране, че поддържа сатански култ и нейната емблема е в същност демонски символ. Друга широко разпространена мълва казва, че една известна фирма с Fast Food! ресторанти преработва червеи в тяхните хамбурги. Преди няколко години се разказвало, че един от членовете на Битълс загинал при злополука и бил заместен от двойник. Самите издания на дружеството Стражева кула са предмет на мълви. Така например се разпространила мълвата, че един от художниците прибавил в илюстрациите тайно картини от демони, докато най–сетне бил разкрит и му била отнета общността.

Ти взе ли участие в разпространяването на една от тези истории? Ако си сторил това — може би без да знаеш — ти си взел участие в разпространяването на лъжа, защото всички те са измислени. Мълвата, която се отнасяше до изданията на дружеството Стражева кула се оказа несъмнено вредна и бе клевета срещу усърдните християни, които с часове наред се занимават с худовежственото оформяване на списания, брошури и книги. Това би било толкова безсмислено, колкото да се твърди, че Бог нарочно е образувал „човека в луната“ при създаването на небесните тела.

Преди дълго време Йехова казал на израилтяните: „Да не разнасяш лъжлив слух“. (Изход 23:1). За тази заповед има добри основания. Такава мълва може да има лоши последици. Който я разпространява, разпространява една лъжа — нещо, което Йехова мрази (Притчи 6:16–19). Чрез създадената мълва страда репутацията на засегнатата личност или институция. И този, който чува, може да бъде заблуден или може да бъде предразположен към неразумни постъпки (Числа 13:32 до 14:4). Наистина би било безсърдечно да се мамят неговите приятели по този начин. Освен това, такъв начин на постъпване нарушава дадената от Йехова заповед: „... нито да мамите и никой да не лъже ближния си“ (Левитите 19:11; Притчи 14:25).

Ние трябва грижливо да внимаваме, когато разказваме нещо, което само сме чули, дали се касае за факти. Но как можем да правим това? Едно разбиране върху естеството на мълвите може да ни помогне при това.

Как се образува едина мълва?

Мълви са „непроверени и обикновено преувеличени сведения, които се предават устно из обществото; слух ... предавани от уста на уста ... измислици“ (Български тълковен речник, Издателство наука и изкуство, София). Слухове могат да бъдат разпространени от уста на уста — или по–официално — дори чрез пресата, радиото и телевизията. Но нещо, което е излъчено по телевизията или е писано във вестника все още не означава, че отговаря на истината.

Как се образуват мълви? Да се установи това е много трудно. Неясно изказване може да бъде подето, повторено и украсено. От загатването, че нещо би могло да стане, се образува твърдението, че ще стане, и се стига до таково изопачение, че накрая се твърди, че е станало. Даже и една шега може да стане мълва, ако някой я зачете за сериозност и започне да я разказва. В атмосфера на страх се появяват много бързо мълви. Когато пророкът Езекиил предсказал обстоятелствата, които щели да царят непосредствено преди разрушаването на Ерусалим, той споменал също и следното: „Погибел иде; ще потърсят мир, но не ще има. Бедствие след бедствие ще дохожда и слух след слух“ (Езекиил 7:25, 26). Ерусалим щял да бъде мътилник за слухове, когато населението бъде обхванато от страх.

 Слухове могат да се разпространят и съвсем съзнателно. Когато войниците, които пазели гроба на убития Исус, докладвали удивителните събития на които стананали свидетели при възкресението на Исус, те били подтикнати от еврейските старейшини да разпространят един слух: „Кажете: ‘учениците му дойдоха през ноща и го откраднаха, когато ние спяхме’“. Войниците ги послушали. „Те, прочее, взеха сребърните пари и постъпиха както бяха научени. И това що те казаха се разнесе между юдеите и продължава даже и до днес“ (Матей 28:13–15).

Защо слухове се разпростнаняват

Още по–интересен е въпросът, защо слухове, които веднъж са създадени, се задържат така упорито. Много често става така, защото хората искат да вярват на казаното. Някои журналисти пускат слухове във връзка с прочути хора и с това правят кариери. Те бързо биха останали без работа, ако такива истории не биха могли да се продават. Много хора приличат на гърците по времето на Павел, които непрекъснато жадували да чуят „нещо ново“ (Деяния на апостолите 17:21).

Слухове се разпространяват също защото подхождат към широко разпространени недоразумения и предразсъдъци. Лъжливият слух, че евреите убивали християни, достигнал податливи уши защото неевреите не могли да разберат държанието на евреите. Те се страхували от евреите или пък им завиждали. Слухове могат да отразят и от недоразумение. Така например мълвата за червеите в хамбургите може би се била появила поради това, че хората са обезпокоени от прибавките в хранителните продукти. А слухът относно фирмата за производство на средства за пране може би поризлиза от омайващото влияние, което демонизъма и спиритизъма упражнява върху много хора.

Мълви преуспяват особено там, където правителства и власти вършат тайни неща. Те могат да бъдат подхранвани чрез известни желания. Десетолетия наред били разказвани приказки за приземяването на космически кораби с приветливи същества произхождащи от други планети с високо развито в научно отношение общество. В нашето вълнуващо столетие може би някой иска да се утеши с това, че съществуват такива създания.

Мълва може да се създаде също чрез фалшиво интерпретиране на факти или привидно доказани факти. В първото столетие се появил слухът, че апостол Павел бил подканил евреите към отцепване от Моисей (Деяние на апостолите 21:21, 24). Слухът бил лишен от всякаква основа, но може би бил подхранен чрез това, че апостол Павел се придържал към указанията на апостолите и старейшините в Ерусалим и учел, че езическите християни не трябвало да спазват моисеевия закон (Деяния на апостолите 15:5, 28, 29).

Разграничаване на истината от неистината

Касае ли се за слухове при всичко, което се разпространява устно? В дните на Исус Навиев, Раав, жителка на Ерихон обяснила на израилтянските разузнавачи: „Понеже чухме как Йехова пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излезохте от Египет и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан“ (Исус Навиев 2:10, 11). Тези съобщения, които била чула Раав, отговаряли на истината.

Същото било когато Исус вършел чудеса навсякъде в страната Израел. В Библията се казва: „И разнесе се слух за него по цяла Сирия и довеждаха при него всички болни, страдащи от различни болести, хванати от бес, епилептици и парализирани и ги изцели“ (Матей 4:23, 24). Докладванията за Исус отговаряли също на истината.

 Как можем обаче да установим, дали нещо отговаря на реалността или е само слух? Следват няколко съвети, на какво да се внимава, когато някой разказва нещо необикновено.

Кой разказва историята? Той принадлежи ли към тези, които казват нещо само когато са сигурни, че се отнася за факти? Или се опитва винаги да навира носа си в работите на други хора? Стреми ли се като пръв да разказва пикантни истории? Когато се търси отговор на въпроса, дали нещо е вярно или не, в никакъв случай не бива да се пренебрегне този, който разказва случая. И във връзка с това нека още веднъж да напомним, че този, който има отговорна длъжност, като старейшините в еклезията или зряли християнки, трябва да бъде напълно сигурен, дали това, което разказва (ако изобщо би го разказал) отговаря на фактите или не. Това, което такива лица казват, по–скоро се вярва и преразказва (Деянията 20:28; Тито 2:3).

Този, който ти е разказал историята, може ли изобщо да познава фактите? Типични мълви започват обикновено по следния начин: „От чичо ми научих, че човек, който работи при него, е казал ...“ Внимавай, когато чуеш приказка, която така започва! Има една игра, при която децата са се наредили в кръг и едно подшушне на съседа си едно изречение. Това го предава на своя си съсед и така думите минават в кръга. Накрая всички се смеят на това, как смисъла на казаното се е променил. Сигурно има много хора, които вече са играли тази игра. Но извлекли ли са поука от нея? Когато нещо се предава от човек на човек, неизбежно се получават изменения и след късо време няма вече почти нищо общо с първоначално казаното. За това, ако чуеш приказка, за която не можеш да установиш от къде ѝ е произхода, тогава е твърде вероятно, че е изопачена или изобщо невярна.

Клевета ли е приказката? Ако добрата репутация на хора, професии, раси или организации се оклеветява, тогава трябва да бъдеш извънредно внимателен. Това важи и тогава, ако нямаш особена симпатия за въпросната личност или група. Клевета остава клевета и лъжа остава лъжа, независимо от това, кой е засегнат от нея. Исус например откирто осъждал книжниците и фарисеите, но можем ли да си представим, че разпространявал клеветнически мълви за тях? (1 Петър 2:21, 22).

Достоврена ли е историята? Наистина ли е вероятно, космически кораби да са се приземили или голяма фирма да е сключила съюз с Дявола или богоотдадени художници да рисуват тайни образи в илюстрациите на списанията? Такива невероятни приказки трябва да се приемат под голяма резерва.

Запази мълви за себе си, предавай само истини

Всичко това обаче не значи, че не стават удивителни неща. Наистина, такива се случват понякога. Но когато ни се разказват те, трябва да останем мъдри и да не приемаме лековерно всичко, каквото чуваме. Когато в Палестина се разпространил слуха за един дърводелец от Назарет, който правел чудеса, това отговаряло на истината (Матей 4:24). Въпреки това Йоан Кръстителя, когато чул за тях, изпратил учениците си за да научат, какво наистина ставало (Матей 11:2, 3). Това бе добре обмислен начин на действие.

Апостол Тома изразил съмненията си, когато чул за възкресението на Исус (Йоан 20:24, 25). Но всъщност той би трябвало да знае, че тук не могло да става въпрос за неоснована мълва. На него му било известно, че Исус сам възкресявал мъртви, а също така бил чул Исус да говори както за смъртта си така и за възкресението си (Матей 16:21; Йоан 11:43, 44). Освен това той научил новината от хора, които познавал и които заслужавали доверие. А те също така не повтаряли само това, което  били чули от трети. Те били очевидци и той имал възможността да им зададе въпроси.

Разкази могат да бъдат достоверни. Но вече здравият разум ни казва, че във всяка страна, всяко село и също във всяка организация могат да се зародят слухове, особено такива, които отразяват желанията или опасенията на общността. И вероятността е много голяма, че една мълва ще доведе поне до изопачаване на истината. Затова, ако не можеш да установиш извора на една история, тогава най–напред размисли и увери се, че тук става въпрос за факти, преди да предадеш съдържанието на други. Никога не забравяй: „При много думи прегрешението е неизбежно, но който въздържа устните си, действа разумно“ (Притчи 10:19). Във връзка с мълви, оказвай се като „улица без изход“, а не като канал. По този начин ще последваш думите на апостол Павел: „Затова, като сте отхвърлили сега лъжата, говорете всеки с ближния си истина; понеже ние сме членове, които принадлежиме един на друг“ (Ефесяните 4:25).

[Текст в блока на страница 29]

СЛУХОВЕТЕ СА УПОРИТИ. АКО ЗАПОЧНАТ ВЕДНЪЖ ДА ЦИРКУЛИРАТ ПОЧТИ НЕ МОГАТ ДА СЕ ЗАДЪРЖАТ.

[Текст в блока на страница 30]

СЛУХ, КОЙТО ТИ РАЗПРОСТРАНЯВАШ, МОЖЕ ДА БЪДЕ ЛЪЖА

[Текст в блока на страница 31]

НЕ ВСИЧКО КОЕТО СЕ ПРЕДАВА ОТ УСТА НА УСТА, Е НЕПРЕМЕННО МЪЛВА

[Текст в блока на страница 32]

МОЖЕ ЛИ ТОЗИ, КОЙТО ТИ РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА, ИЗОБЩО ДА ПОЗНАВА ФАКТИТЕ?