Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Достоен ли си за доверие?

Достоен ли си за доверие?

Достоен ли си за доверие?

„В НАШАТА страна не можеш да постигнеш нищо с честност. Който иска да успее в живота трябва да се промъква съвсем ловко през него“. С тези думи обяснил с респект един африканец на един мисионер защо според неговото мнение Библията не винаги може да се приложи на практика.

Понакога такова схващане бива подкрепяно даже и от духовници. В южноафриканския вестник Rapport е цитиран свещеникът Hinwood от Претория, както следва: „Ако някой човек и близките му са застрашени от глад и никой не е готов да им помогне, то аз смятам, че не е грях ако той открадне нещо. Убеден съм, че Бог мисли също така“.

Даже и да не си съгласен с тези изказвания, то те сочат върху едно нещо: Човек е склонен все повече да акцентира и практикува нечестност. Все по–малко хора могат да се смятат за абсолютно благонадеждни и заслужаващи доверие. Навсякъде напредва нечестността и тя се среща както при общи дела така и във всички области на живота. Тъй като на нечестността все повече се гледа като на нещо обичайно, може би някой ще се запита дали поговорката „Честността надделява всичко“ все още е валидна. Каква е ползата от това, да заслужаваш доверие?

Ползата от достойнство за доверие

Разгледай веднъж списъка на тази страница, който се крепи на библейските мащаби. До каква степен смяташ ти самия себе си за благонадежден и достоен доверие? Смяташ ли, че тези мащаби са доста високи? Несъмнено необходимо е голямо усилие за да бъдеш благонадежден и достоен за доверие, защото несъвършени хора по начало грешат. Но старанието ти да отговориш на тези мащаби може да ти бъде от голяма полза и да ти донесе истинско щастие.

Кой не цени приятел заслужаващ доверие? При общуването с такъв приятел се чувстваш сигурен и можеш да бъдеш убеден, че лични неща няма да станат общоизвестни. На такива хора може да се разчита, защото те държат на думата си. Тъй като са верни и при съвсем дребни неща, те гледат сериозно на тяхните задължения, изпълняват брачните си обещания и спазват търговски споразумения (Лука 16:10; Евреи 13:4).

В един свят с непрекъснато покачваща се безработица някой, който е благонадежден и заслужава доверие има по–добри изгледи да запази работното си място, тъй като е ценен от работодателя. Чрез небрежност и разпиляване се предизвикват голями загуби за фирми и организации. На работниците се поверяват често скъпи съоръжения и машини. Ако някой се окаже достоен за доверие като спазва указанията при работене с такава машина и редовно и прави сервиз, то той спестява пари на работодателя. Спестяване означава също, когато работниците наистина работят и не прахосват платеното време. Такива работници се търсят и се ценят много.

Честни родители имат по–добри шансове за успех при възпитаването на децата си. „Ако те се хвалят с това, че са постигнали нещо, защото са излъгали клиенти или се върнат от работа в къщи натоварени с моливи,химикалки, канцеларски материал и практически всичко, което не е занитено или заковано, то те не трябва да бъдат особено изненадани, ако детето последва тяхния пример. Те не трябва да забравят, че са образец за детето и че то иска да им достави радост с това, че ги подражава“, се казва в книгата Hold Them Very Close, Then Let Them Go; How to Be an Authentic Parent (Дръж ги съвсем здраво, след това ги пустни да вървят. Как можеш като родител да бъдеш благонадежден). Да, за детето е много по–лесно да следва указания, които се подкрепят от примера на честни родители.

Най–голямата полза от достойнство за доверие обаче е това, че съвестта се запазва чиста, ставаш уравновесен и спечелваш себеуважение. Християни, които показват такива качества, добиват по–голями предимства в християнското събрание и биват благословени (Изход 18:21; 1 Тимотей 3:1, 2, 8–10).

Примери, които подчертават цената на достойността за даверие

През юли 1936 година, англичанина Джон се застоял при Педро и семейството му в Яка (Испания). Тъй като трябвал да замине за Англия, но след това отново да се върне в Испания, оставил колелото си, един ръчен грамофон и малко испански пари при Педро. Няколко дни след това избухнала гражданската война в Испания. Педро и близките му трябвало да се скрият в пещерите на Пиринейте. По–късно преминали границата и отишли във Франция, където били интернирани в лагер за бежанци. След 14 години Джон се срещнал отново с Педро, който веднага му дал грамофна и парите и се извинил за гова, че колелото било изгубено в планините. Какъв верен и достоен за доверие приятел!

Жалкото е обаче, че не всички приятели заслужават такова доверие (Псалм 41:9). Юда Искариотски се ползвал с чудесната привилегия да бъде избран за един от дванадесетте апостоли на Исус Христос. Очевидно той е притежавал известни качества и затова му били поверени общите парични средства на групата.Той обаче не успял да оцени достатъчно това доверие. Йоан, един от верните апостоли на Исус писал, че „той бе крадец, и като държеше касата, вземаше от това, което пускаха в нея“ (Йоан 12:6). Юда пристъпвал от лошо към по–лошо и предал своя господар за 30 сребърника. Злоупотребата му с това доверие не му донесла никаква трайна полза. Тъй като загубил Божието благоволение и всякакво самоуважение, той предприел самоубийство. Неговото място като на един от основателните членова на християнската еклезия заел Матей (Матей 26:14–16; 27:3–5; Марко 14:43–46; Йоан 13:18; Деяния на апостолите 1:26).

В какво противоречие стои това с примера на Савел от Тарс, който станал апостол Павел. Когато Павел бил покръстен, възвеличеният Исус казал: „Този човек ми е съд, избран да разгласява Моето име пред народите и царе и пред израилтяните (Деяния на апостолите 9:15). Като някогашен преследвач на последователите на Исус, той се смятал за недостоен да му се довери това особено поръчение. Но той го изпълнил с най–голямо уважение и с това доказал неговата абсолютна достойност за доверие и неговата непреклонима лоялност спрямо неговият чудесен Господар и небесен приятел 1 Коринтяни 15:9, 10; Ефесяни 3:8; 2 Тимотей 4:7).

Отбягване на „вълчи ями“

По отношение на достойността за уважение, трябва да се пазим от крайности, т.е. да очакваме много повече. Родители трябва да избягват ‘да дразнят децата си за да не ги обезсърдчат’, защото това може да им попречи да израстнат като благонадеждни и заслужаващи доверие хора (Колосяните 3:21). Писателят Клайн обяснил: „Родители, които правят от мухата слон и непрекъснато мърморят за съвсем незначителни неща, те неизбежно ще имат деца, които не само ще лъжат, но даже и добре ще лъжат ... Непрекъснато, безкрайно или немилостиво критикуване почти не възспира децата да правят това, поради което са наругани. Но то пречи на децата да поемат отговорност за тяхния начин на действие“.

По причина на бедност се създават за много хора трудности и изкушения; понякога тя води към престъпност. Един библейски писател, който добре разбрал този проблем, изказал следната молба: „Не ми давай ни сиромашия ни богатство, храни ме с хляба, който ми се пада. Да не би да се преситя и се отрека от тебе и да кажа: ‘Кой е Йехова?’ или да не би да осиромашея и да открадна и да употребя скверно името на моя Бог“ (Притчи 30:8, 9). Тази молитва е помогнала на много християни да останат честни, защото те разбрали, че кражба — даже и когато някой е измъчван от глад — ще донесе позор върху Бог. Бог не е ли в състояние да се грижи за своите верни служители, независимо от това, колко и да са трудни обстоятелствата? (Матей 6:31–33). Разбира се, хора, които са мързеливи и горди за да приемат ниска работа, не трябва да разчитат на това, че Бог ще им помогне (2 Солунците 3:10).

Достойнството за уважение се цени високо

Споменатият в началото мисионер обяснил на африканеца, че в Заире повече от 28,000 Свидетели на Йехова се радват, че са се задължили да бъдат честни. Както и в случая с 57,000 Свидетели в съседната страна Замбия, които въпреки това били в състояние да „преживеят“. Действително, то се оказало за тяхно добро. Нека да разгледаме следният пример докладван от Times of Zambia:

„Ръководството на Замбийската промишлена изложба назначава членове на сектата Стражева кула като портиери, поради тяхната честност ... В миналото очевидно са опитвали с хора от други организации, но повечето от тях се очертали като нечестни, което принудило ръководството да се ограничи само върху членовете на тази секта“.

А по на юг, в Mdantsane, едно от Townships (гетото) за черните в Южна Африка, кметът казал: „В продължение на 6 години не чух нито веднъж, че Свидетел на Йехова не си е платил наема, че се е скарал с жена си или че е поискал развод. По тази причина имам голямо уважение към тях“. Да, хора, заслужаващи доверие, наистина се уважават.

Достойнството за доверие е качество, което се цени от хората. Когато в дните на персийската световна империя градоначалникът Неемия трябвало да напусне отново Ерусалим, Анания принадлежал към онези, на които била предадена заповедната власт. В описанието се казва: „Той беше толкова верен човек“ (Неемия 7:2).

Още по–важен е обаче фактът, че Йехова, Богът на истината, изисква довереност и верност. Псалмистът се чувствал подтикнат към следното изказване: „Твоите предупреждения са твърде верни“ (Псалм 93:5). Ти също можеш да придобиеш тази опитност. Онези „верни предупреждения“ могат да се намеят в Божието слово. Библията. Ако ти ги съблюдаваш, можеш да се радваш на много благословии както сега, така и за вечни времена (Йоан 17:3).

[Блок на страница 25]

Хора, благонадеждни и заслужаващи довеирие

□ държат на думата си (Матей 5:37);

□ пазят доверени неща за себе си (Притчи 25:9);

□ говорят истината (Ефесяни 4:25);

□ не крадат и не ползват нищо без позволение (Ефесяни 4:28);

□ не прахосват никакво работно време (Колосяни 3:22, 23);

□ са верни на съпружески си партнюр (Евреи 13:4);

□ признават грешките се (Притчи 28:13);

□ спазват законите на страната (Тито 3:1);

□ дават на Бога това, което му принадлежи (Матей 22:21);

[Блок на страница 28]

Достоиността за доверие си заслужава

В Южна Африка един аптекар чул, че Свидетелите на Йехова строят нова печатница. Той казал на работещата при него Свидетелка: „Зная, че вашата църква в Рудекранс гради нова постройка и зная също, че бихте искали с удоволствие да дарите нещо. Вие можете да продадете някои артикули от магазина и за всяка продадена стока ще Ви дам провизион от един 1 ранд (0,92 американски долари)“. Аптекарят, който удържал на думата си във връзка с това споразумение разказал по–късно: „Имам много голямо уважение към тази жена, която работи образцово и упорито и е верна. Не би беше възможно да изразя моята благодарност с думи, затова си помислих, че това е по–добра възможност“.

[Снимка на страница 26]

Заслужаващи доверие работници се ценят много и по време на стопански кризи обикновено запазват работното си място

[Снимка на страница 27]

На достоен за доверие приятел може да се доверят лични неща, без човек да се опасява, че други ще ги узнаят.