Йехова извърши велики неща за нас

ОКОЛО седем години военна диктатура, война в Южния Атлантик, годишна инфлация от около 500 % — всичко това преживя Аржентина през последните десет години.

Финансовите проблеми още днес не са решени. Но междувременно дойде на власт цивилно правителство и няма вече война. 30–те милиона аржентинци гледат с оптимизъм върху бъдещето. Някои от тях са особено щастливи. Зашо? Поради великите неща, които Йехова извърши за тях.

Благодарение на Божията благословия разпространяват днес около 55.000 Свидетели на Йехова благата вест отнасяща се до голяма радост, в тази южноамериканска страна. Вестта донася радост в живота на много аржентинци.

Първото семе се посява

В тази страна, известяването на вестта за Царството започна в 1924 година. В онази година Дж. Ф. Радзерфорд (тогавашния президент на дружеството „Стражева Кула“) изпрати Хуан Муниз в Аржентина, който да се погрижи за интересите на Царството в тази страна. Около година и половина пристигна и Карлос Отт, който започна да проповядва благата вест между тази част от населението, която говореше немски език. По този начин се пося в Аржентина първото семе на истината за Царството.

В 1945 година имаше в Аржентина 363 известители на Царството. През следващата година пристигнаха мисионери, които бяха завършили библейското училище Гилеад на д–вото Стражева Кула. Брат Гванид Хюг и сестра Офелия Естрада — и двамата аржентински поданици — бяха първите от многобройни завършили учебното заведение в Гилеад, които служеха в тази страна. Чарлз и Лорен Айзенхауер бяха също такива, както и Хелен Уилсън, които пристигнаха през 1948 година. Днес, 37 години по–късно те все още са тук и дейни в службата си за Йехова. Хелен Нихолс, която също така пристигна през 1948 година, завърши земния си път в 1974 година и до тогава бе дейна като мисионерка в Тукуман.

Първите препятствия се появяват

Когато нашият брой се увеличи, много от Свидетелите във възраст за военната служба се застъпиха за християнския неутралитет (Исаия 2:2–4; Йоан 15:19). Това предизвика съпротива. Въпреки това, дружеството „Старжева Кула“ бе законно признато през 1950 година,но за съжаление само за късо време. В течение на същата година това признаване се отмени и в продължение на 33 години Свидетелите на Йехова вършеха делото си без да бъдат законно признати.

Но дори и при тези затрудняващи условия проповедническото дело се разшири все повече и повече. В 1974 година ръководното тяло на Свидетелите на Йехова реши печата на списанията „Стражева Кула“ и „Пробудете си!“ да се извършва в страната. Затова се  завършиха планове за инсталирането в Аржентина на една печатарска машина офсет на дружеството. Печатарската машина дойде от Франция, резачката от Германия и книговезната машина от Съединените Щати. Всичко това бяха подаръци от съответните бюра–клонове. Много трудности трябваше да се преодолеят, преди да се издадат първите списания, напечатани в Аржентина. Но колко голяма бе радостта, когато накрая списанието „Старжева Кула“ за първи път бе издадено на 15 април 1975 година в Аржентина!

Годината под забрана

През 1976 година военното правителство затвори всички зали на Царството. Децата ни бяха изключени от училищата и в цялата страна Свидетелите на Йехова бяха арестувани поради проповядването на благата вест. Връхната точка се стигна, когато на 7 септември се затвориха печатницата и бюрата на дружеството с изключение на жилищата на сътрудниците от бетеловото семейство. Всичко това се проведе в последствие на едно постановление, с което се забрани в цялата страна дейността на Свидетелите на Йехова както и разпространяването и упражняването на тяхната религия.

С това започна труден период, но също и период на духовно укрепване и обогатяване. Никога в миналото не ни се отдели таково внимание в пресата като сега. Вече само заглавията показваха, какво става в тази страна: „Свидетели в затвора затова че не признават държавните символи“; „Деца в провинцията изключени от основните училища“; „Ученици, които са Свидетели на Йехова, пак се допускат в училищата“; „Дейността на Свидетелите на Йехова е позволена“.

През март 1979 година върховният съд произнесе положителна присъда в делото Хуан Карлос Барос против Националният съвет за образование. Двамата сина на брат Барос, Паул и Хюг (на седем и на осем години), бяха изключени от училището поради това че отказали да вземат умастие в церемония при която се поздравлявало знамето. (Сравни Изход 20:4–6; Даниил 3:1, 16–18; 1 Йоан 5:21.) Част от съдебната присъда гласеше: „[Тяхното] действие, в случая само от пасивно естество, ... не може да се зачете като предумислена демонстрация не неуважение, а показва по–скоро послушност спрямо родителския авторитет.“ С това се призна, че при религиозно основаното становище на децата на Свидетелите на Йехова абсолютно не става въпрос за неуважение на държавните символи на Аржентина.

Правата на нашите деца също така бяха защитени и при каузата Аурелио Франчиско Д’Аверза срещу Държавното правителство. Учителското обединение бе решило, детето на семейството Д’Аверза да не се приеме в което и да е училище в страната. Когато обаче делото стигна до втора съдебна инстанция бе произнесена положителна присъда. Във връзка с това се създадоха много интересни прецеденти. След като съдята Тонели спомена, че мнозинството от жителите на страната съвсем спонтанно изразяват чувствата си спрямо държавните символи, той каза: „От друга страна би било против съвестта на мнозинството, което притежава здраво основано патриотическо чувство, да види как някой се кара насила и срещу вътрешното му убеждение да показва същите чувства без искрено убеждение. „Съдията Барлета също така потвърди „липсата на факти за пренебрегване, за безреспектност или за публично изразяване на такава от страна на ученика Д’Аверза“. Върховният Съд потвърди по–късно тези решения.

Въз основа на забраната, която бе наредена във връзка с нашето дело, броят на славословителите на Йехова намали от 33.503 в онази година, на 31.846 в 1977 г. Но когато братята свикнаха с новите обстоятелства, проповедническото дело пак поде нов напредък.

С течение на времето започнахме дори да провеждаме малки конгреси, при които отначало присъствуваха само старейшините и жените им и по–късно всички членове на еклезиите. Тези конгреси се провеждаха на най–необикновените места в отдалечени местности, в кошари, които обикновено се употребяваха само за  стриженето на овците и дори в кокошарници. Какви щастливи дни прекарахме заедно и каква голяма радост изпитвахме при духовното обучение!

Но от далеч по–голямо значение бе факта, че не изпуснахме нито едно от изданията на списанието „Стражева Кула“ за седмичното ни изучаване. Списанията се печатеха на различни места на малки офсетови машини. Всичко това изискваше много работа и братята често рискуваха свободата си при тази дейност. По онова време във вестниците се публикуваха дълги списъци от имена на изчезнали хора, но между тях нямаше нито един Свидетел на Йехова. Въпреки трудностите, броят на Божия народ се увеличи от 1974 до 1984 година с 57 % тъй като повече от 18.000 нови известители на Царството се присъединиха към нашите редове.

Пълна свобода

Свободата ни дойде накрая на два етапа. На 12 декември 1980 г. военното правителство отмени забраната. Делото сега не бе вече забранено, но не бе и признато по закон. Накрая обществото на Свидетелите на Йехова законно се призна от настоящото правителство. Това стана на 9 март 1984 година чрез Д–р Мария Т. дьо Морини, втора държавна секретарка по религия.

С това принадлежаха дългите години на борбата за признаване от държавата на миналото. За пръв път нашите зали на Царството можеха да се обозначат като такива с табели. Да, когато публично се прокламира, че ние сме законно признати, ‘станахме като сънуващи, и езика ни се изпълни с ликуваме’. Наистина, ‘Йехова извърши велики неща за нас’! (Сравни Псалм 126:1, 2.)

Радост чрез увелчение на Царството

След, законното признаване започна прекрасно увеличение на Царството. Затова се завършиха плановете за първата ни конгресна зала която ще се изгради близо до Морено, на около 40 км от Буенос Айрес. В тази зала ще могат да се съберат 2000 души. На същото място се намира и една ферма, която произвежда голяма част от хранителните продукти за 78 члена на бетеловото семейство.

 Служебната 1985 година започна с нов най–висок брой на известители и през декември докладваха 51.962 известители на Царството. Броят на еклезиите се покачи на 730. Колко щастливи бяхме ние, когато през 1985 година се събраха 135.379 души на възпоминателната вечеря в памет на смъртта на Христос! В януари 1985 г. завърши серията от конгресите ни „Увеличение на Царството“; общият брой на присъстващите бе 97.167, т.е. 17.000 повече отколкото миналата година.

Въз основа на това увеличение, бюрото–клон и всички машини и приспособления не бяха вече достатъчни. Затова закупихме няколко сгради, където ще се поместат печатарницата и бюрата. На съседното място е заплануван строежа на една сграда на десет етажа, в която ще живее бетеловото семейство.

Надяваме се, че с новите сгради ще бъдеме в състояние да поемем по подходящ начин интересите на Царството в Аржентина. Ние гледаме на бъдещето с оптимизъм и наистина сме благодарни за великите неща, които Йехова върши за тези, които го обичат.

[Снимка на страница 23]

Заглавията показаха проблемите, които донесе забраната, както и възстановяването на свободата на религията накрая