Не взимай участие в греховете на другите

„Не съм седал с човеци измамници; и при лицемери няма да влеза“ (Псалм 26:4).

1. Защо Юда не бил писал на съхристияните в писмото си това, което първоначално възнамерявал да пише?

 КОГАТО преди хиляда и деветстотин години ученикът Юда писал на съвярващи писмо, искал отначало да разисква „нашето общо спасение“. Но той счетал за необходимо, ‘да ги увещае да водят твърда борба за вярата, която веднъж за винаги е предадена на светиите’. Защо? За това, че ‘някои безбожни хора се вмъкнали’ в християнската еклезия и ‘превърнали незаслужената добина на нашия Бог в извинение за разврат’ (Юда 3, 4).

2. Какво е необходимо от време на време да обмислим с молитва, въпреки че разисквания за спасението са ободрителни?

² Какво ободрение е, да се разисква общото спасение! Разсъждаването и обмислянето върху тази вест дава голямо задоволство, и ние се радваме на переспективата за всичките благословии на това спасение. Но въпреки това има периоди, в които, вместо да говорим за спасението, сме принудени да се занимаваме и с други сериозни неща. Ако те не се поправят, могат да изкоренят вярата ни и да станат причина да се провалим в надбягването за живота. Така, както Юда ясно и недвумислено наблегна предупреждението от неправилни деяния, трябва и християни от време на време с молитва да обмислят библейски съвет, който е извънредно директен.

Собствените ни грехове

3. Защо се нуждаем от дисциплинирване, и как би трябвало да го приемем?

³ Псалмистьт Давид е казал: „Ето, родих се в нечестие, и в грех ме зачна майка ми“ (Псалм 51:5). Всички ние сме родени като грешници (Римляните 5:12). Апостол Йоан е писал: „Ако ние кажем: ‘Нямаме грях’, тогава сами се лъжем и истината не е в нас“ (1 Йоан 1:8). Като грешници ние се нуждаем от време на време от дисциплинирване, за да можем да поправим държанието си. Това дисциплинирване получаваме от Йехова чрез неговото Слово, Библията,, и чрез неговата организация. Неговото вразумяване ни коригира и ни помага да водим живот в искреност пред него. Апостол Павел направил следната забележка: „Наистина, никое дисциплинирване не изглежда радостно за съвременността, а помрачаващо; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него“ (Евреите 12:11). С оглед на плода на мира, положително би трябвало с благодарност да приемем таково дисциплинирване.

4. Кога можем да бъдем дисциплинирвани, и какво влияние може да ни окаже това?

⁴ Дисциплинирването от Йехова може би идва точно тогава, когато ние поемем път, водещ към още по–лоши действия (Галатяните 6:1). Но дисциплинирването може също да дойде, ако ние вече от по–дълго време вършим нещо нередно. В такъв случай е може би необходима по–строга мярка на дисциплинирване, понеже и апостол Павел сериозно настоявал коринтяните да предприемат мярки против развратник в еклезията (1 Коринтяните 5:1–5). И в двата случая целта на дисциплинирването е покаянието на злодееца, както и той да се повърне и поеме път, по който посто янно да се държи настрана от погрешни желания, водещи към тежки прегрешения. (Сравни Деянията 3:19.) Служителите на Йехова са благодарни за таково  дисциплинирване. В древният Коринт, изключеният извлекъл полза от дисциплинарните мярки и очевидно пак бил приет в любеобвилната общност на еклезията (2 Коринтяните 2:5–8).

5. Какво правят християни, ако извършат тежък грях?

⁵ Мнозинството от тези, които са се отдали на Йехова, несъмнено съзнават необходимостта, да водят живот в искреност пред Бога. Ако те извършат тежък грях, тогава бързо се отвръщат от лошия си път и отиват при назначените старейшини и показват доказателства за искрено покаяние (Яков 5:13–16). Фактът, че всяка година се изключват сравнително малко от еклезията, доказва, че Свидетелите на Йехова мразят злото и искат да вършат доброто (Псалм 34:14; 45:7).

Греховете на другите

6, 7. Как се опитват някои злодейци да окажат влияние върху други?

⁶ Но някои, които изглеждат че обичат доброто, очевидно са допуснали сърцето им да ги измами, защото по всичко личи, че не мразят злото (Псалм 97:10; Амос 5:15). В последствие на това те се вплитат в грехове и не продължават борбата за доброто. Понякога те отиват дори и по–далече като се опитват да отвлечат по грешния си път и други. Колко важно е за нас решително да отхвърлим таково намерение! (Сравни Притчи 1:10–15.)

⁷ Понякога се случва, хора, които не мразят злото, да говорят толкова съблазнително, че в сърцата на тези, които ги слушат, се поражда неправилно желание. По този начин те могат да бъдат подведени към неморални или други действия, които не се одобряват от Бога. Възможно е също, някой да допусне да бъде притиснат и подведен в положение, което в духовна насока да стане опасно. Тези, които по този начин се опитват да предумат други, може би твърдят, че Йехова като любвеобилен Бог сигурно ще бъде милосърден, когато ние вършим грях. Такава измама от сърцето може да причини вреда с трайни последствия (Йеремия 17:9; Юда 4). Положително трябва ние ‘да въздържаме крака си от тяхните пътеки’ (Притчи 1:15).

Да нямаме участие в греховете на другите

8. На кои въпроси трябва да се обърне внимание?

⁸ Какво правим обаче, ако забележим, че действието, към което други искат да ни подведат, е погрешно? Освободени ли сме от всякаква друга отговорност в това отношение, ако отхвърлим тяхното намерение? Какво трябва да направим, ако знаем, че тези, които искат да ни предумат към таково действие, сами вършат това?

9. Защо не осведомяват някои старейшините за лошите дела на други, но защо е това сериозна работа?

⁹ Някои, които знаят за злодействията на други, може би да бъдат склонени да прикрият тези злодействия пред тези, които носят главната отговорност за чистотата на еклезията. Защо? Може би не искат да бъдат зачетени като доносници. Или пък причината е погрешно схващане относно лоялността, поради която искат да запазят работата за себе си или само за тези, които обещават да пазят тайната. Това е много сериозна работа. Защо? Защото последствието на това може да бъде да се вземе участие в греховете на другите.

10, 11. (а) Какво е казал апостол Йоан относно участието в греховете на другите? (б) Кои въпроси можем да се зададем, ако узнаем за злодействието на един член от християнската еклезия?

¹⁰ Апостол Йоан показал, че опасността да се вземе участие в греховете на другите е съвсем реална. Той е писал: „Никой, който надпреварва и не остава в  Христовото учение, няма Бога. ... Ако някой дойде при вас и не носи това учение, тогава никога не го приемайте в дома си, нито му отправяйте поздрав. Защото който го поздравява, става участник в неговите зли дела“ (2 Йоан 9–11). Човек, който е изменил на „Христовото учение“, не е правилна среда и верният християнин ще се пази да вземе участие в злите му дела, като дори не го поздравява.

¹¹ Щом като с изменник се постъпва по такъв начин, тогава още по–малко искаме да станеме участници в злото на другите, за чиито неморални дела узнаваме. Затова какво би трябвало да направим, ако знаем, че член на еклезията е станал крадец или пияница? Напълно ли сме свободни от вина, ако не го поощряваме да търси прощението на Йехова и да признае греха си на старейшините? Не, понеже носим тежка отговорност.

Чистота и предпазване крайно необходими

12. Защо би трябвало да се интересуваме за духовната чистота на еклезията?

¹² Всеки от нас трябва да се интересува за духовната чистота на еклезията. Това съвсем ясно се подчертало когато през шестото столетие преди н.е. евреите се приготвяли да се завърнат от заточението си във Вавилон. Бог оставил да се провъзгласи следната заповед: „Оттеглете се, оттеглете се, излезте от там, не се допирайте до нечисто; излезте от средата й [на Вавилония], бъдете чисти вие, които носите съдовете на Йехова“ (Исаия 52:11).

13. Как е показал Юда, че трябва да се грижим за предпазването на народа на Йехова от злодейци?

¹³ Ние също така трябва да се грижим, да предпазваме народа на Йехова от тези, които се стремят да подведат неговите служители към злодействия. „Безбожните хора“ в дните на Юда се опитали да ‘превърнат незаслужената добрина на нашия Бог в извинение за разврат’, но онзи лоялен ученик предупредил съвярващите и с това ги предпазил. Той им напомнил предупредителния пример на невярните израилтяни, на непокорните ангели и на други. Прочети неговото вдъхновено от Бога писмо и ще познаеш, че лоялни християни не могат да гледат бездейно, ако чистотата на еклезията е застрашена или Божият народ трябва да се предпази от влиянието на неморални хора с нечисти мотиви.

14. При какво решение може да ни помогне Псалм 26:4, ако злодеец не иска да признае прегрешението си на старейшините?

¹⁴ Нека да предположим, че сме ободрили един злодеец да потърси прощението на Йехова и да признае греха си на старейшините, но въпреки това той протаква да предприеме тези мярки или не вижда необходимостта да стори това. Може ли тогава просто да забравим това? Има някои, които мислят, че е по–добре човек да не се намесва или пък да не искат да загубят приятелството си с грешника. А също е възможно да не желаят да добият репутацията като някой, на който не може да се има доверие поради това, че разказва нещата на старейшините. Но това е  погрешен начин на мислене. Псалмистът Давид е казал: „Не съм седал с човеци измамници; и при лицемери няма да влеза“ (Псалм 26:4). Положително не искаме да станем съучастници с тези, които се обозначават тук като „лицемери“ (или като такива „които прикриват каквито са“ според друг превод).

15. Какво задължение имаме според Левит 5:1 след като сме дали достатъчен срок на грешника, в който да осведоми старейшините?

¹⁵ На злодееца ще дадем достатъчен срок за да осведоми старейшините за делото си, но след това сме задължени пред Йехова Бог да нямаме участие в неговия грях. Трябва тогава ние да осведомиме отговорните надзиратели, че той ни е открил тежко прегрешение, което трябва да се проследи. Това е в съответствие с Левит 5:1 където се казва: „Ако една душа съгреши, като е чула публично прокълняване, или съответният сам е свидетел или е научил за това, тогава, ако не го съобщи, той ще отговаря за прегрешението си“. Разбира се, че трябва да внимаваме, да не прибързваме и да действуваме само ако имаме някакво съмнение.

16. Какво е далеч по–важно отколкото лоялността спрямо един приятел, който се отказва да открие тежко прегрешение на назначените стареишини?

¹⁶ Днес е нещо обикновено да се прикриват злодействията на други. Много мълчат като гроб, когато стане въпрос да се открият злодействия, извършени от други на тези, които би трябвало да знаят за тях. Необходима е силата на християнската личност, за да се осведомят старейшините относно тежък грях на съвярващ. Но ако желаем да имаме благоволението на Йехова, тогава не бива да допускаме лично приятелство да ни заслепява за злодействията на други. Нашето отношение към Йехова е далеч по–важно отколкото лоялността към един приятел, който се провини в тежко прегрешение и се отказва да осведоми назначените стареишини за това.

Проблем, който всички ни засяга

17. Какво показва, че известни младежи в нашите редове трябва да внимават, да не взимат участие в греховете на други?

¹⁷ Проблемът, да се вземе участие в греховете на другите, съществува понякога между известни младежи в нашите редове. Те мълчат и отказват да осведомят тези, които трябват да се информират, когато други вършат неща, които могат да навредят на еклезията и да причинят неблаговолението на Йехова. В светски училища е нещо обикновено да се прикриват злодействията на другите. Но ако това държание се пренесе в еклезията, могат да се появат много проблеми. Имало е вече случаи, при които млади хора са се събирали за да вършат неправилни неща и при това си давали клетва, че ще пазят тайната, така че никой от старейшините и родителите да не узнае. С това, че такива младежи се поддали на натиска на връстниците си, защото искали да бъдат приети от тях, се причинило голяма мъка на тях, на родителите им и на други в еклезията, когато злодействието се открило. Не бива да забравяме, че няма нищо скрито, което да не се открие и едно от главните ни задължения спрямо Йехова се състои в това, да принасяме за поддържането на чистотата в неговата организация (Лука 8:17).

18. Какво трябва да направят християкиски родители, когато децата им се провинят в тежко прегрешение?

¹⁸ Всички служители на Йехова трябва непременно да се пазят, да не станат участници в греховете на други. Някои родители се опитват, да оправдаят делата на децата си в стремеж да ги закрилят. Но християнски родители не биват да мислят, че всеки е против децата им, ако те съгрешат. Вместо това, би трябвало родители, които се харесват на Бога, да помогнат на провинилите се деца, да получат и приемат всякакво дисциплинирване, от което се нуждаят според Божието слово и да извлечат поука от това.

19. От какво трябва да се пазят мъж и жена в брака относно тежки грехове?

¹⁹ Християнски мъж и жена в брака трябва да внимават, да не нарушат Божия закон като прикриват тежки прегрешения на брачния си другар. При това нека да  си припомнят случая на Анания и Салфира, които направили заговор, но чиито тежък грях не останал скрит (Деянията 5:1–11). При старейшините не бива да се случва, те да прикриват или други старейшини или помощник–стареишини, ако някой от тях е извършил тежък грях, който би могъл да отведе до отнемане на общността. Те трябва да се придържат към правилото, което апостол Павел описал по следния начин: „Не прибързвай да полагаш ръцете върху някого; а и също така да нямаш участие в греховете на други; пази себе си чист“ (1 Тимотея 5:22).

Мъдро е, да останеш безукорен

20, 21. Какво трябва да сторят старейшините, ако някой от тях или някой помощник–старейшина извърши тежък грях?

²⁰ Служителите на Йехова не биват нито да взимат участие в злите дела на света, нито да ги подражават. Апостол Йоан е писал в писмото си до Гаий: „Възлюбений, не подражавай злото, а доброто. Който върши добро, той е от Бога. Който върши зло, не е видял Бога (3 Йоан 11). Колко е хубаво, да се оставиш да бъдеш ръководен от непогрешимото Божие слово и да вършиш добро! Вместо да прикриваме тежките прегрешения на други или да ставаме участници в тях, трябва да бъдем твърдо решени да ‘блестиме като светила’, като останем безукорни и невинни (Филипяните 2:14, 15). Всеки служител на Бога е отговорен за поддържането на чистотата в еклезията, като сам трябва да остане безупречен (2 Петър 3:14). Но какво би трябвало да направиш, ако не знаеш точно, дали това, което някой е направил, е било правилно или не? Почувствай се свободен и говори със старейшините по този въпрос и ги помоли да ти помогнат.

²¹ Нашата обич към организацията на Йехова трябва да отразява обичта на Исус към годеницата си, еклезията. Той така я „възлюби ... и предаде себе си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно омиване чрез словото, за да представи еклезията на себе си в нейната слава, без петно или бръчка или друго таково нещо, но да бъде света и непорочна“ (Ефесяните 5:25–27). Любовта ни към организацията на Йехова трябва и нас да ни подтикне, да направим всичко, което е по силите ни, за да остане тя чиста. Нека никога да не вършим нещо, което би обезчестило Бог или неговата организация и нека никога да не одобряваме злодействието на някой друг в еклезията, а по–скоро да ободряваме злодейци да коригират начина си на действие и да потърсят помоща на старейшините. Ако те не извършат това в уместен срок, тогава трябва да действуваме съответно с отговорността, която носим и да осведомим назначените старейшини. По този начин ние избягваме, да станем участници в греховете на други и да носим известна отговорност за техния погрешен начин на живот.

22. Какво трябва да направим, за да достигнем спасението?

²² Нашето общо спасение е несравнимо съкровище. За да можем да го достигнем, трябва и занапред да водим пред Йехова искрен живот. При това нека взаимно да си помагаме, като никога не взимаме участие в греховете на други. Йехова се е погрижил по любвеобилен начин за организоционни мярки, за да ни помогне в този наш стремеж, и в това отношение назначените старейшини играят важна роля. На тях се дава поръката в Божието слово: „Пазете Божието стадо, което ви е поверено“ (1 Петър 5:2).

Можеш ли да си спомниш?

◻ Какво би трябвало да бъде твоето становище относно дисциплинирването?

◻ На какво трябва да настояваш, ако един съвярващ ти разкаже, че е извършил тежък грях?

◻ Какво трябва да сториш, ако знаеш, че един злодеец не е признал греха си на назначените старейшини?

◻ Как можем ние, като старейшини, мъж и жена в брака или деца, да избегнем да взимаме участие в греховете на други?

[Въпроси]

[Снимка на страница 14]

Апостол Йоан предупредил да не взимаме участие в греховете на другите