Расова омраза преодоляна

На един окръжен конгрес на Свидетелите на Йехова, проведен в Сисеро (Илинойс САЩ), се намираше Мери близо до басейна за кръщаването и чакаше кръщението на племенницата си. Внезапно някой възкликна покрай нея: „Не се ли познаваме ние?“ Тя се обърна и видя лицето на една жена, която ѝ изглеждаше позната, но не можеше да си спомни кой бе тя. Това бе Агертия.

Мери бързо си спомни за времето, когато тя още не беше Свидетелка на Йехова и когато и двете участвуваха в помещенията на висшето си училище в расови размирици и се бореха една против друга. Групата на Агертия, състояща се от черни студентки, и тази на Мери, състояща се от бели момичета, се ругаеха една друга с най–долни псувни. След това се стигаше до бой, при който и двете групи биваха понякога доста наранени. Мери си спомни, как Агертия така нарани едно от момичетата, че то трябваше да се закара в болницата. И двете групи бяха от време на време изключвани от училището, но щом като пак се приемаха, започваха наново с ругите и боя.

Сега, около 13 години по–късно, двете се срещнаха при басейна за кръщаване но този път без вражески чувства. Те вече не бяха разделени чрез расови бариери и сърдечно се прегърнаха като духовни сестри, обединени в истинската вяра. Въз основа на точно познание за Бог Йехова и за Исус Христос те били преобразили разума си (Римляните 12:1, 2).

Между служителите на Йехова не съществува расова омраза. Те се обичат един друг и се придържат към думите на Исус: „Нова повеля ви давам, да се любите един друг така, както аз ви възлюбих, така и вие да се любите помежду си. По това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34, 35).