Благодарен ли си за това, което е направил Исус за тебе?

КАК може да се изрази по–просто и по–направо благодарност, освен с едно „благодаря много“? Но далеч не всички, които казват „благодаря много“, наистина ценят това, което са получили. Тези думи могат да бъдат например само банален израз на учтивост, с който се реагира на нечие добро дело — коректно, но казано само механически.

Когато получим подарък и особено, когато е ценен, уместно е несъмнено да благодарим искрено и сърдечно. Подарък може да ни достави щастие или задоволи известни нужди. Ако и двете са на лице, то този подарък има изключителна стойност. Но ако по–късно не му се обърне внимание или се употребява за друга цел, тогава всяко „благодаря много“ е било само празна фраза. Дали цениме един подарък или не се показва особено в това, какво мислиме за него или как го използваме.

Йехова, Създателят на човека, ни е дарил най–ценното си притежание — неговият Син. В Йоан 3:16 се казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него,но да има вечен живот“. Този подарък ще ни направи щастливи и ще задоволи нуждите ни, ако наистина сме благодарни за това. Но защо трябва да сме благодарни на Исус след като Дарителят е Йехова?

Какво е направил Исус за тебе?

Може би ще попиташ: „Какво е направил Исус за мене?“ Още преди да си се родил  той е направил нещо за тебе. Какво? Той се отказал от своето предчовешко съществувание на небето за да бъде роден от девицата Мария като човек (Лука 1:26–33). Това съвсем не е малко нещо. Ти би ли се съгласил да се откажеш от дома си, където цари мир и сигурност и където няма болести и си заобиколен от верни приятели, за да се заселиш на място, където непрекъснато се стига до караници, където дебнат опасности, където има болести и неприятели се стремят да те погубят? „В никакъв случай“, ще отговорят повечето хора. Но точно това направил Исус (Йоан 17:5; Филипяните 2:5–8).

Тъй като Исус не е имал човек за баща, а Йехова Бог, той е бил без всякакъв грях (Лука 1:34, 35). Той не грешел никога, нито с делата си, нито с думи или начин на действие. Въпреки, че живял в средата на грешници и непрекъснато срещал силно съпротивление, е могъл да каже на своите противници: „Кой от вас ме обвинява в грях?“ Никой не е могъл да го обвини. Петър, един от апостолите му, изразява това по следния начин: „Който грях не е сторил, нито се е намерила лукавост в устата му“ (Йоан 8:46; 1 Петър 2:22). Опирайки се на тези факти, искаме да ти покажем, какво означава това за тебе.

Много хора не желаят дори да посетят болница, а камо ли да живеят заедно с болни. Исус бил в духовно и телесно отношение съвършен и затова напълно здрав. Но въпреки това, той не се изолирал от другите, нито пък е мислел да живее в стерилна обстановка. Нещо повече, той бил готов от любов да се храни заедно с болни, смъртни хора, да спи при тях и да общува с тях (Матей 15:30–37; Марко 1:40–42).

На края Исус дал своето съвършено човешко съществувание в полза на хората. Тъй като бил съвършен, той имал правото на безкраен човешки живот, но го пожертвал за да направи достъпна за нас една великолепна възможност. Исус обяснил: „Човешкият син ...дойде да служи и да даде живота си откуп за мнозина“ (Матей 20:28). Неговите ученици засвидетелствували също това: „Но виждаме Исуса, който се направи малко по–долен от ангелите, ... за да вкуси чрез Божията незаслужена добрина смъртта за всеки човек“ (Евреи 2:9). С това, че Исус положил живота си в полза на човечеството, проявил най–голямата любов, която може да притежава един човек. Така, той направил достъпна за хората най–голямата дарба, която изобщо може да съществува: възможността да се живее вечно (Йоан 3:16; 15:13).

„Исус е направил несъмнено много за мен“, можеш да заключиш сега.“ Но как мога да се окажа благодарен за това?“