Изказани праведни „за живот“

Чрез едно действие на оправдаване [се стига] ... до изказване за праведност за живот“ (Римляните 5:18).

1. Кой гладува и жадува за правда, и как ще се задоволи това желание?

 „ЩАСТЛИВИ са тези, които гладуват и жадуват за правдата защото ще бъдат наситени“ (Матей 5:6). Такава жажда за справедливост ще бъде задоволена не само в случая на тези, на които ‘принадлежи Царството на небесата’, а също и в случая на тези, които ‘ще притежават земята’ (Матей 5:10; Псалм 37:29). И двете класи притежават надеждата, която изразил апостол Петър с думите: „Има нови небеса и нова земя, които ние очакваме според неговото [Божието] обещание, и в тези ще живее праведност“ (2 Петър 3:13). Да, Йехова Бог е обещал едно ново небесно правителство, „Царството на небесата“, и една „нова земя“, едно праведно човешко общество върху райска земя.

2. Каква връзка съществува между Йехова, справедливостта и нашата надежда за един мирен нов ред?

² Но, какво в същност се разбира под изразите праведни нови небеса и праведна нова земя? Това, че както новото небесно правителство, така и управляваното от него човечество на земята ще признаят Божият мащаб за правда и неправда. Йехова е „обиталището на правдата“ (Йеремия 50:7). Праведността е основата на неговия суверенитет и неговото положение за властвуване във вселената (Йов 37:23, 24; Псалм 89:14). За да може във вселената да цари мир, трябва сътворенията на Йехова да признаят Неговото право да определя мащабите за това, което е праведно и което е зло. От друга страна зависи и нашата надежда за един справедлив нов ред от това, че Йехова остава верен на мащабите си (Псалм 145:17).

3. Какъв въпрос възниква у нас с оглед на абсолютната справедливост на Йехова?

³ Тук възниква въпросът, как може святия и справедлив Бог Йехова да  общува с неправедни грешници. (Сравни Исаия 59:2; Авакум 1:13.) Как може той да остане верен на неговите възвишени мащаби за справедливост и същевременно да избере от грешници тези, които да принадлежат към справедливото правителство, а именно „новите небеса“, а и също така да приеме като свои приятели тези, които ще бъдат част от праведната „нова земя“? За да може да се даде отговор на този въпрос, трябва най–напред да се разбере библейското учение за изказване на праведност.

Милосърдно отпускане на дългове

4. Защо отпадналото човечество се намира в положение на дълбоко задължение спрямо Бог, и защо не можем сами да се освободим от тези дългове?

⁴ Святото писание сравнява греховете с дългове. (Виж Матей 6:12,14; 18:21–35; Лука 11:4). Всички хора са грешници и поради това имат огромни дългове спрямо Бог. „Заплатата, която плаща греха, е смъртта“ (Римляните 6:23). Въз основа на това, че потомците на Адам са били „продадени под грях“ от техния праотец, не могат нищо да направят от само себе си, за да се освободят от този задушителен дълг (Римляните 7:14). Този може само да се отплати чрез смъртта на длъжника, понеже, „който е умрял, е оправдан от греха“ (Римляните 6:7). Добри дела в живота на един грешник никога не биха могли да откупят това, което бил загубил Адам, нито пък биха могли да му помогнат да придобие праведно становище пред Бога (Псалм 49:7, 9; Римляните 3:20).

5. Какво направил Йехова, за да може да даде възможността на грешното човечество да бъде спасено без да наруши съвършените си мащаби на справедливост?

⁵ Как би могъл Йехова да даде спасение на отпадналото човечество без да наруши собствените си мащаби за справедливост? Решението на този проблем несъмнено отразява мъдростта на Йехова и неговата незаслужена добрина. Апостол Павел обяснил това много хубаво в писмото си до Римляните като пише: „Те [грешниците] даром се изказват праведни чрез неговата незаслужена добрина въз основа на изкуплението от Христос Исус, когото Бог постави като изкупителна жертва чрез вяра в кръвта му. Това той направи, за да покаже правдата си, понеже той прости греховете, направени по–напред, когато Бог дълготьрпеше и така показа собствената си справедливост в настоящето време, за да бъде той праведен, ако и да изказва човека праведен, който вярва в Исуса“ (Римляните 3:24–26).

6. (а) Как се изпълват мащабите на Йехова за справедливост чрез жертвата, принесена от Христос, и за това за какво е готов Йехова? (б) Как може Бог да припише праведност на човек, който има вяра?

⁶ В незаслужената си добрина Йехова приел жертвата на Исус, дадена в полза на потомците на Адам (1 Петър 2:24). Това бе равностойна или съответна жертва, понеже Исус откупил като съвършен човек това, което съвършеният човек Адам е бил загубил. (Виж Изход 21:23; 1 Тимотея 2:6). По този начин се удволетвориха изискванията на справедливостта и Йехова в любвеобилността си, е готов да ‘изличи’ греховете — сравнени с огромни дългове — ‘на човека, който вярва в Исус’ (Исаия 44:22; Деянието 3:19). Ако такъв човек остане верен, тогава Йехова не само ‘няма да вмени прегрешенията му’, а действително ще му припише праведност (2 Коринтяните 5:19). Благодарение на това милосърдно отпускане на дълговете ’се направиха много на праведни’ (Римляните 5:19). Това е един аспект от изказването на праведност, т. е. Божият начин на действие, по който едно лице се изказва невинно (Деянията 13:38, 39). Кои са тези, които в настоящата система на нещата се изказват праведни?

144.000 „светии“

7. По какъв начин Исус е бил изказан праведен, и какво станало възможно чрез това?

⁷ На Исус Христос естествено не бе необходимо да му се припише праведност,  понеже той наистина е бил праведен (1 Петър 3:18). Поради това, че Исус до смъртта си като съвършен човек (“последният Адам“) запазил верността си и пожертвал правото си на земен живот, той бил възкресен от Баща си, Йехова Бог. Исус е бил „духом изказан праведен“, т. е. той е бил изказан праведен въз основа на собствена заслуга и възкресен като „животворещ дух“ (1 Коринтяните 15:45; 1 Тимотея 3:16). Чрез неговата жертвена смърт той положил основата за това, Йехова да приписва праведност на вярващи мъже и жени (Римляните 10:4).

8, 9. (а) Кои са първите, които извличат полза от оправдаването, и защо? (б) От колко се съставляват „новите небеса“, и върху кого ще владеят?

⁸ Логично е, че първите, които в настоящата система на нещата извличат пълна полза от тази милосърдна мярка, са тези, които Йехова е избрал да образуват праведните „нови небеса“ или царственото правителство под царя Исус Христос. В книгата Даниил се описва церемонията, при която Христос, човешкия Син, получава „власт и достойнство и Царство“, така че ‘да му служат народи, народности и езици на земята’. Даниил показва след това, че „Царството и властта“ се дават също и на „светиите на Всевишния“ (Даниил 7:13, 14, 18, 27; сравни Откровение 5:8 до 10).

⁹ Броят на тези „светии“, които са избрани за да владеят заедно с Агнето Исус Христос на небесната планина Сион, се обозначава със 144.000; те са ‘откупени от хората’ за тази цел (Откровение 14:1–5). Заедно с Христос те образуват праведните „нови небеса“ в новата система на нещата на Йехова.

Праведност причислена — Как и защо?

10, 11. (а) В коя библейска книга се разглежда най–подробно оправдаването и към кого бе адресирана тя? (б) За кого се отнася най–напред библейското учение за оправдаването?

¹⁰ Библейската книга, в която оправдаването най–добре се разисква, е несъмнено писмото на Павел до Римляните. Интересно е, че той е адресирал това писмо до ‘призваните да бъдат светии’ (Римляните 1:1, 7). Това обяснява, защо учението за оправдаването, което се разглежда от Павел, се разисква във връзка със 144.000 „светии“.

¹¹ Главната мисъл в аргументацията на Павел в писмото си до Римляните се състои в това, че нито евреите, нито хората от нациите не могат да достигнат праведно положение пред Бога въз основа на собствени дела — независимо то това, дали тези дела са правени във връзка с предписанията в моисеевия закон или въз основа на морален кодекс, който всеки човек има в себе си с оглед на отношенията си към другите (Римл. 2:14, 15; 3:9, 10, 19, 20). Както евреи, така и хората от другите нации могат да се изкажат праведни само въз основа на вярата в откупителната жертва на Исус (Римляните 3:22–24, 29, 30). Но съвета в последните глави на писмото до Римляните (главите 12 до 15) показва, че такава вяра трябва да бъде придружена от богоугодни дела, както показва това също и апостол Яков (Яков 2:14, 17). Такива дела просто показват, че християнинът, който е изказан праведен, притежава вярата, която е предпоставка за това оправдаване от страна на Бога.

12, 13. (а) Защо трябва да се изкажат праведни 144.000 „светии“? (б) Какво правят те с правата за живот, които получават?

¹² Въз основа на коя задължителна причина трябва християни, които принадлежат към „призваните светии“, да бъдат изказани праведни? Тук се показва другата гледна точка на изказването като праведен, а именно, че Бог обозначава известно лице за достойно да бъде негов съвършен човешки син. Поради задачата, към която споменатите 144.000 са призвани в праведните „нови небеса“, трябва те да се откажат и пожертват всякаква надежда за вечен живот на земята (Псалм 37:29; 115:16).  В този смисъл те умират жертвена смърт. Те се ‘подлагат на смърт, подобна на тази на Христос’ (Филипяните 3:8–11).

¹³ Обаче, с оглед на принципа, показан в моисеевия закон, трябва всяка жертва, принесена на Йехова, да бъде безгрешна (Левит 22:21; Второзаконие 15:21). Тези 144.000 „светии“ се обозначават като „усъвършенствуваните праведници“ или „праведници, направени съвършени“ (Евреите 12:23).

Приети като духовни синове

14, 15. (а) Каква промяна става при 144.000 относно грях? (б) Как така се възкръсват към „нов живот“?

¹⁴ Докато тези „праведни“ все още живеят в плътното си тяло, те са подложени на символична смърт. Апостол Павел обяснява: „Тъй като сме умряли относно греха, как ще продължаваме да живеем в него? Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме в Христос Исус, кръстихме се да участваме в смъртта му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме в неговата смърт с него, тъй щото, както Христос биде възкресен от мътвите чрез славата на Бащата, така и ние да ходиме в нов живот. ... ние знаем, че нашата стара личност се прикова на стълб заедно с него, за да се премахне влиянието на грешното ни тяло, така че да не бъдем вече роби на греха. Зашото който е умрял, той е оправдан от греха“ (Римляните 6:2–7).

¹⁵ 144.000 „светии“ от които днес, във времето на края, живее още един малък остатък на земята, „умират“ през човешкия си живот „относно греха“. Тези „призвани за светии“, се възкръсват след символичната им смърт към „нов живот“. След като Йехова ги е изказал праведни, той е в състояние да ги създаде чрез духа си като негови духовни „деца“. Те са „родени наново“ и приети като „Божи синове“ (Йоан 3:3; Римляните 8:9–16). Те стават духовни израилтяни и се приемат в новия съюз (Йеремия 31:31–34; Лука 22:20; Римляните 9:6).

Наследници на свещеничеството и на царствеността

16. Какво наследяват 144.000?

¹⁶ 144.000 „светии“ стават присиновени Божи „синове“ и като такива също и  и „наследници“ (Галатяните 4:5–7). Павел е писал на духосъздадени съхристияни: „И ако сме чада, то сме и наследници, а именно наследници на Бога, но сънаследници с Христа, при условие, че и ние страдаме с него, да се и прославяме заедно с него“ (Римляните 8:17). Какво е наследството на Христос? Йехова го е направил ‘завинаги Цар–свещеник по начина на Млихиседек’ (Евреите 6:19, 20; 7:1). Като „сънаследници с Христос“ духосъздадените християни се помазват от Йехова като духовни свещеници (2 Коринтяните 1:21; 1 Петър 2:9). Освен това, една от съществените цели за тяхното оправдаване от Йехова се състои в това, те по–късно да „владеят като царе чрез единия — Исус Христос“ (Римляните 5:17).

17. (а) Какво трябва да правят ежедневно помазаните християни, въпреки че са изказани за праведни? (б) Как получават наградата си?

¹⁷ Въпреки че тези помазани християни са изказани праведни, трябва все още да водят упорита борба срещу грешните си склонности по време на живота си на земята (Римляните 7:15–20). Те се нуждаят от Исусовата кръв, за да бъдат очистени от ежедневните си грехове, по причина на несъвършенството им (1 Йоан 1:7; 2:1, 2). Ако останат верни до края на земния си живот, тогава при буквалната си смърт те ще бъдат възкресени за „наследство нетленно, неоскверняемо, и което не повехва“ като част от праведните „нови небеса“ (1 Петър 1:3, 4; 2 Петър 3:13).

„Да се чака с копнеж откриването на Божиите синове“

18–20. (а) Какво очаква човешкото „създание“? (б) Как ще бъдат ‘открити’ „Божиити синове“ и защо човешкото „създание очаква това с копнеж“?

¹⁸ Как засяга всичко това онези, които са много по–многобройни от 144.000 духовни „Божии синове“ и също така гладуват и жадуват за правда, обаче имат надеждата, някога да притежават земята? Апостол Павел писал за тях: „Създанието с копнеж очаква откриването на Божиите синове. Понеже създанието бе подчинено на нищожност ... въз основа на надеждата, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението и ще премине в славната свобода на Божиите чада“ (Римляните 8:19–21).

¹⁹ Човешкото „създание“, което се надява на вечен живот върху една райска земя, живее в „очакване с копнеж“ — на сега вече приближилото се — време, в което царят Исус Христос и възкръснатите „Божии синове“ ще бъдат открити, при което ще унищожат настоящата лоша система на нещата и след това ще царуват като царе и свещеници „хиляда години“ (Откровение 20:4, 6). По време на хилядолет ното господство на Христос, човешкото „създание ще се освободи от робството на тлението“.

²⁰ В следващата статия ще разгледаме, как накрая ще достигнат хора, които ще бъдат част от новата „праведна земя“, прекрасната свобода на Божиите чада и как ги засяга вече отсега библейското учение за оправдаването.

Въпроси относно оправданието на хора от Бога

◻ Какво се разбира съобразно Библията под праведно ново небе и праведна земя?

◻ Защо човечеството трябва да създаде чисти отношения с Йехова?

◻ Как се отговори на мащабите на Йехова за справедливост?

◻ Защо 144 000 са първите, които са изказани за справедливи, и какво правят с правата на живот, които получават?

◻ Какво онаследяват 144 000 заедно с Христос?

[Въпроси]

[Блок на страница 13]

Две гледни точки съществуват за изказването на праведност:

1. Бог обозначава съответния човек като невинен.

2. Бог изявява съответния човек като съвършенен и дастоен за вечен живот на земята.

Помазаните 144.000 християни са изказани като праведни и в двата смисъла. Те жертвуват човешките си права за живот и се духосъздават като духовни „синове“ и се призовават като царе и свещеници заедно с Христос в „новите небеса“.