Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Изказан праведен като Божий приятел

Изказан праведен като Божий приятел

Изказан праведен като Божий приятел

„Авраам повярва в Бога; и това му се зачете за правда; и се нарече Божий приятел“ (Яков 2:23).

1, 2. Как ще бъдат примирени с Бог „небесните“ и „земните“ неща?

 „БОГ благоволи да всели в него (Христос) съвършената пълнота, и чрез него да примири всичко със себе си, дали нещата на земята или нещата в небесата, като въдвори мир чрез кръвта, която той проля на мъченическия стълб“ (Колосяните 1:19, 20).

2 При „нещата в небесата“ не става въпрос за духовни създания, понеже ангеи не се откупват чрез Христосовата кръв. Те се отнасят за хора, които са откупени чрез кръвта на Агнето, за да образуват „новите небеса“ — ‘царство и свещеници’ с Христос. Чрез кръвта на Христос те са изказани вече напълно праведни. Освен това, от около 50 години насам Йехова сключва мир с „нещата на земята“, и то с онези, които ще станат част от „новата земя“ (Откровението 5:9, 10; 2 Петър 3:13). Това ‘събиране на всички неща’, както, на земните така и на небесните, е „според благоволението на Йехова, което е положил в себе си“ (Ефесяни 1:9, 10).

Божият предумисъл относно неговият син Адам

3, 4. Какво положение е заемал Адам пред Бог, но в коя насока още е трябвало да бъде изказан за праведен?

3 Адам бил създаден като съвършен, праведен, човешки Божий син (Лука 3:38) Неговата праведност не му била призната или изказана. Тя била в него. Що се отнася за невинността спрямо Бог, не е трябвало той да бъде „изказан“ за праведен. Докато той се подчинявал на Божието законно господство е запазил добро положение пред неговия Създател.

4 Разбира се той още не се бил оказал като пазител на честност и безкористност и още не бил счетен за достоен за право на вечен живот. За тази цел той е трябвало за определено време да докаже вярност към Йехова и обич към справедливост. Ако по този начин на изпитание бил доказал неговата честност и безкористност, тогава е щял да получи правото на вечен живот на земята. Това щяло да бъде така, като че ли Бог би обявил или потвърдил, че Адам заслужава безкраен живот. Като символ на това Йехова несъмнено щял да го доведе до „дървото на живота“ и щял да му позволи да яде от неговия плод (Битие 2:9, 16, 17; 3:22).

5. (а) Какво загубил Адам за себе си и за неговите потомци? (б) Каква надежда дал Йехова на човешкото създание?

5 Но Адам не се оказал верен, когато бил изпитан, и чрез това загубил за себе си и за потомците си съвършеност, праведност и синство (Римляните 5:12). Следователно всички потомци на Адам били родени като отчуждени от Бог; те били още от рождение неправедни (Ефесяните 2:3; Римляните 3:10). По този начин създанието „беше подчинено на немощ“, но „с надежда“, а именно с надежда от освобождаване от грях и смърт, която била дадена непосредствено след бунта в Еден (Римляните 8:20, 21; Битие 3:15).

Още преди Исус изказан за праведен — как?

6, 7. (а) До каква степен някои хора били изказани за праведни преди жертвената смърт на Христос? (б) Кои предхристиянски служители на Йехова, които получили праведно положение, може да се посочат като примери?

6 Надеждата на човечеството за освобождение от грях и смърт зависела от идването на предсказаното „семе“, на единородният Божий син (Йоан 3:16). Преди Исусовата жертвена смърт за човечеството не е съществувала никаква възможност, да се достигне „оправдание, което дакарва живот“ или „изказване на праведен за живот“ (Римляните 5:18 [превод Нов Свят]). Въпреки това, някои мъже и жени вложили вяра в Божиите обещания и подкрепили тази вяра с дела още преди Христос да плати откупа за освобождението на човека. По този начин Йехова извинил по благ начин тяхният грях и ги приел като негови служители. По любвеобилен начин той им сметнал една относителна безгрешност, в сравнение с множеството от отчужденото от Бога човешко общество (Псалм 32:1, 2; Ефесяните 2:12). Той им придал праведно положение, като ги изказал за праведни до такава степен, която отговаряла на съответното време.

7 Например Авел ‘засвидетелствувал чрез вяра, че е праведен’ (Евреите 11:4). Ной „стана наследник на правдата, която е чрез вяра“ (Евреите 11:7). Йов е обозначен като „непорочен и правдив“ въпреки неговите грешки (Йов 1:1, 22; 7:21). Финес показал усърдие в истинското обожаване, „и това му се вмени за правда“ (Псалм 106:30; Числа 25:1–13). Не принадлежащата към израилтяните блудница Раав получила „чрез вяра“ и добри дела спрямо Божият народ праведно положение или била изказана за праведна (Евреите 11:31; Яков 2:25).

Как Авраам бил изказан за праведен

8, 9. (а) Чия праведност е главната тема в посланието на Павел към Римляните? (б) В кое отношение изказването за праведност на „светиите“ превъзхожда тази на Авраам?

8 Случаят на Авраам заслужава особено внимание. Неговото изказване за праведен е споменато от двама писатели на гръцките писания. И двамата писали на християните от първото столетие, които принадлежали към 144 000, към духовният Израел (Римляните 2:28,29; 9:6; Яков 1:1; Откровението 7:4).

9 Павел обяснява в своето писмо към римляните,че „призваните към светии“ (Ри 1:7), и то както евреи така и езичници (Ри 1:16, 17), ще бъдат „оправдани чрез вяра , без делата на закона“ (Ри 3:28). За да основе своята аргументация, той започва дълго обяснение (Ри 4:1–22) и цитира Битие 15:6 както следва: „Авраам повярва в Йехова и той му го зачете за правда“. След това Павел казва в заключителният стих от Ри глава 4:25, че „Исус биде предаден за прегрешенията ни и биде възкресен за оправданието ни т. е. на светиите“ (Римляните 1:7). Това „ни“ не може да включва Авраам, защото той е умрял отдавна преди смъртта и възкресението на Исус. Щом като Павел говори в следващите глави за онези, които ‘като царе ще царуват’ и ще бъдат изказани за праведни „за живот“ и че ще бъдат „Божии синове“ и „наследници с Христос“, тогава е явно, че той говори за нещо съвсем различно от изказването на Авраам за праведен от Бог (Римляните 5:17, 18; 8:14, 17, 28–33).

10. Как осветлява Яков размера на оправдаването на Авраам?

10 Яков посочва Авраам като пример за това, че вярата трябва да бъде обоснована на угодни на Бога дела. След обяснението, че Авраам бил изказан за праведен, Яков цитира Битие 15:6 и добавя коментар, който ни помага да разберем размера на изказването на Авраам за праведен. Той писал: ‘Авраам повярва в Йехова, и това му се зачете за правда’, и се нарече приятел на Йехова“ (Яков 2:20–23. Да, Авраам бил въз основа на вярата си изказан за праведен, но като приятел на Йехова, а не като син с правото на съвършен човешки живот или с правото на царство с Христос. Интересно е, как Роберт Жирдлестон в своята книга (Синоним на стария завет) писал относно Авраамовата праведност:“ Тази праведност не беше абсолютна, т. е. тя не препоръчвала Авраам спрямо Бог за законен кандидат за наследство за синство“.

Възпом инателната книга на Йехова

11. Кои имена са записани във възпоминателната книга на Йехова, и защо?

11 На мъже и жени на вяра, които са живяли преди Христос, била приписана относителна праведност, което било образец за истинската праведност и съвършенство, които са свързани с вечния живот, който те могат да достигнат като част от Божията нова земя. С оглед на тяхната надежда за неограничен живот може да се каже, че имената им са записани в една възпоминателна книга. (Сравни Малахия 3:16; Изход 32, 33.) Тя съдържа имената на тези, които Йехова зачита като „праведни“, които са доказали вярата си чрез праведни дела и за това имат надеждата да придобият вечен живот на земята (Псалм 69:28; Авакум 2:4).

12. Какво ще трябва да направят „праведните“ за да останат имената им записани във възпоминателната книга на Йехова?

12 Но, тези имена още не са записани в „книгата на живота“ на Йехова (Откровението 20:15). Когато тези верни мъже и жени от древните времена пак се възвърнат на земята чрез ‘възкресението на праведните’, те положително ще приемат с вяра мярката на Йехова за живот чрез изкупителната жертва на Хрисос (Деянието 24:15). По този начин те ще станат част от „другите овце“ на Исус — заедно с „голямото множество“, което ще е преживяло „голямото бедствие“ (Йоан 10:16; Откровението 7:9, 14). По този начин имената им се запазват във възпоминателната книга на Йехова.

Изказани праведни като приятели за преживяване

13. Кого събира днес превъзходния Пастир, и как се записват имената им във възпоминателната книга на Йехова?

13 Превъзходният Пастир, Исус Христос, събира днес „други овце“, които не принадлежат към „малкото стадо“ от 144.000 „светии“, на които ще бъде дадено небесното Царство (Лука 12:32; Даниил 7:18). Тези „други овце“ слушат гласа на превъзходния Пастир (Йоан 10:16). Те упражняват вяра в Йехова и неговият Син. Те се отдават на Йехова въз основа на изкупителната жертва на Христос. Кръщават се „в името на Бащата и на Сина и на светия дух“ и съзнават необходимостта да възпроизвеждат „плодът на духа“ (Матей 28:19, 20; Галатяните 5:22, 23). Техните имена се записват във възпоминателната книга на Йехова.

14. Чрез какво достигат „другите овце“ чисто положение пред Йехова, но за какво трябва да се молят на Бога?

14 Тези „други овце“, които понастоящем, по времето на края, се събират, ще образуват „голямото множество“, което бил видял апостол Йоан в едно видение, след като видял 144.000 членове на духовния Израел (Откровението 7:4, 9). Той обяснява, че членовете на „голямото множество“ са изчистили „дългите си дрехи и са ги избелили в кръвта на Агнето“ (стих 14). Въз основа на вярата им в пролятата кръв на Агнето им се приписва известна праведност. Това се преставя чрез символичните им дълги дрехи. Те имат чисто становище пред Йехова,и „затова“ той им позволява, ‘да му принасят денем и нощем свята служба в неговия храм’ (стих 15). Въпреки това те трябва всеки ден да признават герховете си пред Йехова и да се молят за прощение (1 Йоан 1:9 до 2:2).

15. (а) Как така показва притчата за овците и козите, че „другите овце“ имат праведно положение пред Бога? (б) До каква степен те се изказват понастоящем праведни?

15 Това, че „другите овце“ са приятели на Бога и вече днес заемат известно праведно положение пред него, се показва също и в пророчеството на Исус относно ‘знака на неговото пришествие’, в което също така се включва притчата за овците и козите. Поради това, че „овцете“ вършат добро на живущият още на земята остатък от 144.000 „братя“ на Христос, те се благословяват от Бащата и се изказват като „праведни“. Те се оправдават подобно на Авраам като Божи приятели. Праведното им състояние ще означава за тях също и преживяване, когато „козите“ бъдат отпратени във „вечно отрязване“ (Матей 24:3 до 25:46). Те ще излезат от „голямото бедствие“, което ще характеризира краят на настоящата лоша система на нещата (Откровението 7:14).

Доведени до съвършенство

16. От къде знаеме, че голямото множество няма да бъде изказано праведно за живот преди „голямото бедствие“?

16 „Голямото множество“, което ще преживее „голямото бедствие“, още не е изказано праведно за живот. Това може да се заключи от това, което се още се пише във връзка с него в същата глава: „Агнето, което е посред престола, [ще] ги пази и ще ги отведе към извори на живота“ (Откровението 7:17). Въпреки, че Йехова е обозначил вече тези хора като праведни в сравнение с човечеството общо взето, и ги зачита като свои приятели, те се нуждаят от допълнителна помощ, за да могат да бъдат изказани праведни за живот.

17. (а) Какво се разбира под „лечението на нациите“? (б) Чии имена трябва да се запишат в „книгата на живота“?

17 През хилядате години, възкаченото на престола Агне, Христос Исус, ще проведе заедно с неговите 144.000 съцаре и съсвещеници една програма на духовно и телесно „оздравяване на нациите“ (Откровението 22:1, 2). Тези „нации“ ще бъдат съставени от хората, които ще преживеят голямото бедствие, както и от децата, които ще им се родят след Хар–Магедон и от тези, които ще се възвърнат към живот чрез „възкресението както на праведните, така и на неправедните“ (Деянието 24:15). Имената на всички тези, които вярват в кръвта на Христос и вършат съответни дела, ще бъдат накрая записани в „книгата на живота“ (Откровението 20:11–15).

18. Какво положение ще достигнат жителите на земята в края на хилядате години?

18 На края на хиляодлетното властвуване ще бъдат доведени до съвършенство тези земни жители, които ще са доказали, че приемат изкупителната жетрва на Христос и живеят според мащабите на Йехова. Те ще бъдат като Адам, преди извършването на греха. И те ще бъдат изпитани относно покорството им.

Прекрасната свободакатоБожи чада

19. (а) Какво ще стане непосредствено след края на хилядате години? (б) Какво ще се случи с тези, които не са записани в „кингата на живота“?

19 Непосредствено след хилядате години Христос ще предаде на Баща си едно съвършено човечество (1 Коринтяните 15:28). Сатаната ще се „освободи от бездната“ за крайно и решаващо изпитание (Откровението 20:7, 8). Имената на тези, които пропаднат в това последно изпитание, ‘няма да бъдат записани в книгата на живота’. Тези хора ще бъдат — символично казано — „хвърлени в огненото езеро“ което означава „втората смърт“ (Откровението 20:15; 21:8).

20. (а) Кого ще изкаже Йехова праведен за живот и защо? (б) Как ще изпълни милосърдната мярка на Йехова за изказването на праведност своята цел?

20 Тези, които се окажат лоялни спрямо Йехова, ще бъдат незаличимо записани в „книгата на живота“, съвършени във вярност и достойни за вечен живот на земята. Сам Йехова ще ги изкаже тогава праведни в пълен смисъл (Римляните 8:33). Те ще бъдат изказани праведни за вечен живот (Откровението 20:5). Бог ще ги приеме като негови земни синове, и те ще навлезат в обещаната „прекрасна свобода на Божите чада“ (Римляните 8:20, 21). Тогава ще бъдат възстановени във вселената мира и единството. Примирението с Бог ще бъде цялостно както за „нещата на земята“ така и за „нещата на небесата“ (Колосяните 1:20). Милосърдната мярка на Йехова за изказването на праведност напълно ще изпълни тогава целта си. Всяко същество в небето и на земята ще отговори тогава на въпроса: „Чисто ли е твоето отношение с Бог?“ с „Да“ и към това ще допълни: „На този, който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит и слава и мощ завинаги и вечно“ (Откровението 5:13).

Въпроси във връзка със становището на „другите овце“ пред Бог

◻ Адам защо не е бил изказан праведен?

◻ До каква степен са били изказани праведни Авраам, както и други мъже и жени, които са живяли преди Христос?

◻ Чии имена са записани във възпоминателната книга на Йехова?

◻ До каква степен имат „другите овце“ понастоящем праведно становище, и кога ще достигнат те съвършенство?

[Въпроси]

[Текст в блока на страница 19]

„Другите овце“ получават чрез вярата в „кръвта на Агнето“ признато становище пред Йехова и по този начин се изказват праведни като негови приятели и за преживяване на „голямото бедствие“. В края на хилядате години те ще достигнат съвършенство. След изпитанието на края, те ще бъдат изказани праведни за живот.

[Снимка на страница 18]

Имената на праведните са записани във възпоминателната книга на Йехова

Раав

Авел

Йов

Днешното „голямо множество“