Йехова — „великият Бог“

СЛАВЕН, величествен, грандиозен, внушителен, импозантен и величав — с общо значение: който с вида си вдъхва преклонение или още достоен, възвишен, благороден и страхопочитателен. Това са само някои от многобройните синоними, които се намират в известни синонимни речници за думата „велик“. Наистина може всяка от тези думи да се употреби за да се опише по–подробно „великият Създател“, както Йехова Бог се описва в Еклисиаст 12:1.

„Един момент! — може някой да възрази — В моята Библия няма думата ‘велик’ на това място. Правилно ли е това описание в превода Нов Свят“?

Тук сигурно не става въпрос за някакво допълнение — нещо, което изрично се осъжда в Божието слово (Второзаконие 4:2; 12:32; Притчи 30:6; Откровение 22:18). По–скоро се открива тук старанието да се предаде смисъла на първоначалния еврейски текст в съвременния български книжовен език. Изразът „Създател“ е правилен в съществото си, но не предава пълното значение. Една забележка под линията на превода New World Translation of the Holy Scriptures — with References (1984) г. дава следното обяснение: „‘Великият си Създател’. Еврейски: bõre’echa. Причастието на евр. глагол за ‘създавам’ се намира тук във възвишено или възвеличено множествено число.“

Ивестни библейски писатели употребяват понякога под Божие вдъхновение глаголи или съществителни имена в множествено число, за да опишат Бог. Но, това не означава, че те са вярвали в Бог, състоящ се от три или повече личности. Напротив, апостол Павел е писал: „И така за нас наистина има само един БОГ, Бащата“ и допълва „и един Господар, Исус Христос“ (1 Коринтяните 8:6).  Библейските писатели употребявали множественото число само за да опишат несравнимото положение на Йехова. Йехова е величествен, внушителен, достоен, възвишен, благороден и вдъхва преклонение — да, кратко казано: Неговата величавост е неописуема!

Бог — безпримерен Създател и Учител

„Кой на небето може да се сравни с Йехова? „ запитал псалмистьт. „Между Божите синове кой може да бъде подобен на Йехова?“ (Псалмо 89:6). Дори Божият първороден Син, който е служел на Баща си като „майсторски работник“ при сътворяването, не може да се приближи до величавостта на Йехова. Това той сам признал, понеже когато бил на земята като човека Исус Христос, е казал: „Бащата е по–голям от мене“ (Йоан 14:28). Въпреки, че той бил деен като „майсторски работник“ покрай Баща си, никога не се нарекъл създател. Той единствено прославял Бог като Създател. (Сравни Битие 1:26, 27; Притчи 8:30; Матей 19:4.) a

Йехова не е само могъщ или някакъв бог, каквито ги има много, а е Бог, Всемогъщият, и такъв има само един (Псалм 82:6; Откровението 11:17). С оглед на това положение, наистина е подходящо Той да се обозначи като „великият Бог“. Така го нарекъл пророка Даниил, когато го поканили да тълкува един сън на цар Навуходоносор. Той казал: „Великият Бог сам е показал на царя, какво ще стане след това. И сънят е достоверен, и тълкуването му заслужава доверие.“ Царят отвърнал: „Истина, вашият Бог е Бог на боговете и Господар на царете и Откривател на тайни“ (Даниил 2:45, 47).

„Велик Бог“, който е в състояние да предвижда бъдещето и да открива тайни, несъмнено е и в състояние, правилно да ръководи народа си и да го поучава как да се пази от опасности. Той е единствен по рода си Учител, или както го нарича Исаия: „Великият Учител“ и преди всичко поради това, че това, което поучава свидетелствува за всевишна мъдрост. Така например Йехова предупредително обърнал вниманието на народа си на опасностите, които са свързани с никотина, със злоупотребата на наркотични средства, с кръвните преливания и половата неморалност, далеч преди учените напълно да са били познали тези опасности. b

Обаче, Йехова е също така несравним що се отнася до неговият метод на поучаваме. При поучаването той винаги оказва положително действие и проявява любов и търпение, при което обръща внимание на личните потребности и способности на учещия. За това поучителният му метод има голям успех. Не напразно е казал един Божи служител в древно време: „Ето! Бог възвишено действа в силата си“ и след това задава въпроса: „Кой е учител като него?“ (Йов 36:22).

Един Цар, един Създател, един Господар

Ерусалим, правителственото седалище на теократичния образец на Йехова, бе наречен: „Града на великия Цар“ (Псалм 48:1, 2). Този „велик Цар“ се обозначава в Псалм 135:21 като „Йехова ..., който обитава в Ерусалим“. (Виж също Псалм 47:8; Матей 5:35.) Като Суверен на вселената, който седи на небесен престол, „великият Цар“ естествено не е „обитавал“ буквално в Ерусалим, но царете, които го представяли на земята, владеели от там (Псалм 10:16; 29:10; Йеремия 10:10; Даниил 4:34).

От 1914 година Йехова пак владее чрез цар, който го представя, този път чрез Синът си, Христос Исус, който бе назначен като Цар в „небесния Ерусалим“ (Евреите 12:22; Откровението 11:15; 12:10). Неговото месиянско Царство окончателно ще  потвърди суверенитета на Йехова и ще очисти вселената от всички тези, които се потивят на властта на „великият Цар“.

Според Йов 35:10, Псалм 149:2 и Исаия 54:5 Йехова е също и „великият Създател“. Последните два текста се отнасят до това, че той бил създал Изарил като нация, която да служи на интересите му. Йехова е значи в състояние не само да създава, но също така и да определя, сътворенията му да извършат целта която той иска да постигне с тях. Това отговаря точно на значението на божественото име: „Той нарежда да стане“.

Такъв „велик Цар“ и „велик Създател“ заслужава нашето доверие и надежда. Но, не само това, той заслужава също така и нашата любов, нашата преданост и преди всичко нашето обожение. Той с право може да се нарече „велик Господар“ (Осия 12 стих 14). Ние не бива да действаме така, както невярните израилтяни, които пророчески представяли днешният християнизъм. Относно тези невярни е писал Малахия: „‘Син почита баща си и слуга големия си господар. Ако, прочее, аз съм Баща, тогава къде е почитта към мене? И ако съм голям Господар, тогава къде е страхът от мене?’ говори Йехова на войнствата на вас, свещеници, които презирате името му“ (Малахия 1:6). Ние трябва да имаме страхопочитание и уважение пред нашия „велик Господар“. Не бива да презираме името му, като се опитваме да го скрием или правим на тайна — както това са сторили някои днешни преводачи — или изобщо да го премахнем от Библията, като че ли е нещо срамно да се спомене. По–скоро би трябвало да бъдем горди за това, че носим неговото име и по този начин да се покажем като негови свидетели.

Изцяло да признаем величината на Йехова

Бог е любов, но също и всяко друго прекрасно качество (1 Йоан 4:8). За това не ни изненадва, че Исаия обозначава „истинският Бог, Йехова, ...Създателят на небесата“ просто като „Великият“. Йехова наистина е олицетворената величественост (Исаия 42:5).

Ако ние изцяло го признаем като „великия Цар“, които в особен смисъл владее от 1914 година, ще бъдем като християни строго неутрални във връзка с политически работи. В никакъв случай няма да вземем някакво политическо становище, дори не и пасивно. Вместо това, дейно ще подкрепяме Божието правителство, като ‘най–напред търсиме Царството и Неговата праведност’ и проповядваме „тази блага вест за Царството“ (Матей 6:33; 24:14).

Ако ние напълно го признаем като „велик Господар“, ще се пазим от това, да кажем или вършим нещо, което противоречи на неговите принципи. Бързо ще бъдеме готови, да го слушаме и да му се покоряваме. С оглед на неговото единствено по рода си положение като „велик Бог“, „велик Създател“ и „велик Сътворител“ ще признаем правото му да изисква изключителна преданост. Няма да се опитваме да заобиколим неговите повели, дори и тогава, ако имаме чувството, че ни ограничават. С готовност ще се отзовем на неговите постановления във връзка с поддържането на мира и единството в еклезията и в семейството. (Виж Евреите 13:17; Ефесяните 6:1–3.)

Ако ние напълно го признаем като „велик Учител“, тогава нито ще се съмняваме в поучителните методи, които класата на „верния и разумен роб“ днес употребявя, нито ще ги критикуваме. Вместо това, ще приемем дисицплинирването, от което толкова често се нуждаем и същевременно ще се опитаме да извлечем оптимална полза от превъзходните спомагателни средства за изучаване на Библията, които се дават на разположение от видимата организация на Бога (Матей 24:45–47).

Накратко казано, ако изцяло признаем Йехова като „Великият“, ще използваме всяка възможност да му служим. Власт, слава и богатство, към които се стремят политически и финансови личности, както и други прочути хора, са нищожност в сравнение с привилегията да ръдеме служители на „Великият“.

Възможно е много хора да са готови, да признаят Йехова като техен Творител, като този, който ги е направил. Но когато стане въпрос да го признаят като техен Бог, Учител, Цар и Господар, тогава те оказват съпротива. Нека ние да не правиме тази грешка! И никога да не забравяме, че Йехова е като Сътворител и Създател, като Бог, Учител, Цар и Господар, величествен, достоен, благороден и страхопочитателен — да, Йехова е просто неописуем!

[Бележки под линия]