Правда пред Бог — как да се постигне?

„God’e say ’im alrite.“ a Така е възпроизведена думата „оправдание“ в един превод на „Новия Завет“ в новогвинейски пиджин. Колко и куриозно да изглежда, то изразява мисълта, която се намира в основата на думата, употребена за предаването на понятието „оправдание“ или „оправдан“ в Римляните 5:16 в много български библии.

Но някои казват: „Аз съм приличен човек. Правя на други добро, винаги когато мога. Аз съм готов да се покажа пред моя Създател“. Явно някои мислят, че „оправдание“ означава Самооправдание. Но библейското учение за оправданието се отнася за това, как Бог гледа на нас и как Той действа с нас. Бог е „Създателят“ (Исаия 40:28). Той е „Съдията на цялата земя“ (Битие 18:25). Ето защо зависи от това, как Той гледа на нас.

Защо трябва да дойдем на чисто с Бог

В Библията се казва за Йехова: „Той е канара; делата му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави. Бог на верността е, и няма неправда в Него, справедлив и прав е Той“ (Второзаконие 32:4). Той е въплощение на правдата. Като Създател и Дарител на живот има правото, да положи мащаби и норми, чрез които да се разбира какво е право и какво не. Право е това, което се схожда с Божият мащаб.

 Бог значи определя целта, която неговите създания трябва да достигнат, ако желаят да живеят в хармония с тяхният Творец. Да не се постигне тази цел или този мащаб е това, което Библията разбира под понятието грях в оригиналния език. Ето защо грях е неправедност. Да грешиш означава, да не отговаряш на Божията дефиниция за право и неправо. Следователно грях е също форма на безредие, форма на беззаконие (1 Йоан 5:17; 3:4).

Йехова „не е Бог на безредие, а на мир“ (1 Коринтяни 14:33). Отначало всички негови създания в небето и на земята били съвършени. Те били надарени със свободна воля (2 Коринтяни 3:17). Те се радвали на „славната свобода на Божиите чада“ (Римляни 8:21). Докато респектирали неговите праведни мащаби, в цялата вселена царел мир и ред. Безредие във вселената настъпило, когато на небето, а по–късно и на земята някои създания действали незаконно, като отхвърлили правото му да ги управлява. Те се отклонили от Божият мащаб за право и неправо. Те не постигнали целта и сами се направили грешници.

Така станало с нашите прародители Адам и Ева (Битие 3:1–6). ‘Затова грехът влезе в света, и чрез него смъртта и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха’ (Римляните 5:12). От тяхният бунт до сега царува грехът „като цар със смъртта“, понеже всички потомци на Адам „сгрешили“ и не „достигнали“ Божият праведен мащаб (Римляните 5:21; 3:23). Ето защо съществува необходимостта да достигнем с Бог чисто отношение.

Катол ическото становище за „оправданието“

Необходимостта от помирение с Бог се признава от всички така наречени християнски религиозни организации. Но по въпроса, как може да се постигне това помирение и как стои християнина в това отношение пред Бог, съществуват различни схващания, в зависимост от това, дали се касае за католически или протестантски учения.

В Католическата енциклопедия се казва за католическата догма: „Оправданието означава онова изменение или онази трансформация в душата, която човек преминава от стадият на прагреха, в който се ражда като Адамово дете, до състоянието на милостта на Божието синство чрез Исус Христос, вторият Адам“. В Catholic Dictionary е изложено: „Ние се ограничаваме тук върху хода на възрастните от стадият на смъртта и грехът до издигането им в благоволението и приятелството на Бога; защото по отношение на кърмачетата църквата учи, че те биват оправдани при кръщението без да допринесат нещо сами за това“.

Казано накратко, католическата църква учи, че „оправданието“ е Божий акт, чрез който една личност, кръстена в католическа вяра, въз основа на дарбата на Божията „милост“ наистина се прави праведна или се осветява. Тя казва също, че такова „оправдание“ може: 1. Чрез лични заслуги или добри дела да се повиши, 2. Чрез смъртоносен грях и чрез безверие да се загуби и 3. Чрез тайнството на покаянието да се постигне отново. Оправданият католик трябва в тази уредба да изповяда греховете си пред един свещеник и да получи опрощение. Всяко „временно наказание“, което последва още след опрощението, може да се изкупи чрез добри дела или да стане чрез опрощение на греховете. b (За допълнително обяснение виж забележката на следната страница.)

Протестантски възгледи

Злоупотребата с опрощението на греховете в началото на 16 век подпали искрата  на протестантската реформация. Католическият монах Мартин Лютер се противопоставил на тази практика в своите 95 тези, които той заковал на църковния портал на дворцовата църква във Витенберг. Но в действителност Лютеровия спор с официалната католическа догма отиде по–дълбоко. Той засегнал цялостното учение на църквата за „оправданието“. Това е потвърдено в Catholic Dictionary както следва: „Разликата във религиозните възгледи за начина и вида, как ще бъдат оправдани грешниците пред Бога, беше главната тема на разногласията между католици и протестанти по времето на реформацията. ‘Ако това учение’ (т.е. учението за оправданието само чрез вяра) отпадне, казал Лютер при своите разговори, тогава всичко е свършено с нас.’“

Какво е искал да каже Лютер с израза „Оправдаване само чрез вяра“? Лютер бил учил като католик, че към „оправданието“ на човека принадлежи кръщението, личното допринасяне на добри дела както и покаянието, прието от един свещеник, който е чул изповедта, опростил греховете и определил молитви, които включвали даже и самоизтезания.

В своето усилие да достигне мир с Бог, Лютер бил приложил всички дадени чрез римската догма средства за „оправдание“, включително постене, молитви и самоизтезания, но напразно. Обезпокоен, той постоянно прочитал Псалмите и писмата на апостол Павел, докато най–после намерил мир за сърцето си и заключил, че Бог няма да оправдае хората въз основа на тяхни заслуги, а само въз основа на вярата. Той бил така очарован от тази мисъл „Оправдание само чрез вяра“, че в своя превод на Библията в Римляни 3:28 прибавил думата „само“ c.

Повечето от протестантските църкви възприели съществото на Лютеровия възглед за „Оправдание по милост чрез вяра“. Фактически то е било вече изказано още по–рано от френския предреформатор Jacues Lefèvre d’Étaples. Що се отнася до разликата между католическите и протестантските схващания за „Оправданието“ се казва обобщено в Katholic Dictionary: „Католиците гледат на оправданието като на мярка, чрез която човек може наистина да стане праведен; Протестантите като на такава, чрез която човек може да бъде изказан или зачетен за праведен, като заслугите на друг — именно на Христос — биват записани в негова полза.“

Нито католическо, нито протестанско „оправание“

Католическата догма далеч се отклонява от това, което учи Библията, защото  казва, че „един човек наистина става праведен“, чрез дарбата на Божията милост, която се дава при кръщението. Онаследеният грях обаче не се опрощава чрез кръщението, а чрез пролятата кръв на Христос (Римляните 5:8, 9). Има голяма разлика, дали Бог наистина прави човек праведен или го зачита като праведен (Римляните 4:7, 8). Всеки искрен католик, който се бори против греха, знае, че не е наистина направен праведен (Римляните 7:14–19). Ако той наистина би бил праведен, тогава не би имал грехове, които да изповядва на свещеника.

Освен това, ако католическата догма се придържа към Библията, осъзнаващият греха си католик ще изповядва греховете си пред Бог, като го моли чрез Исус за прошка (1 Йоан 1:9 до 2:2). Молбата на човешки свещеник в който и да е стадий на „оправдание“ няма никаква библейска основа, както и натрупването на заслуги, върху които почива учението за опрощаване на греховете (Евреи 7:26–28).

Протестантската представа за „оправдание“, която казва, че един християнин може да бъде оправдан въз основа на заслугите на Христосовата жертва е несъмнено по–близо до библейското учение. Наистина някои протестантски църкви учат „оправдание само чрез вяра“, чрез което, както ще видиме по–късно, известни разсъждения, показани от апостол Павел и Яков, са пренебрегнати. Това самохаресващо държание на такива Църкви намира върха в следния начин на говорене: „Веднъж спасен завинаги спасен“. Някои протестанти са на мнение, че е достатъчно само да се вярва в Христос за да бъде човек спасен и за това „оправданието“ предхожда кръщението.

Освен това известни протестантски църкви които учат „оправданието“ чрез вяра следват френския реформатор Жан Калвин и учат личното предопределение, чрез което отричат библейското учение за свободната воля (Второзаконие 30:19, 20). Ето защо можем да кажем, че нито католическата нито протестантската представи за „оправданието“ са напълно в хармония с Библията.

Какво учи Библията?

Несъмнено Библията учи изказването на праведност, т.е. как може да се даде на човек праведно положение пред Бога. Както разгледахме по–горе, трябва да достигнем чисто положение пред Бог, защото сме всички родени не като Божии деца, а като „чада на гнева“. Дали Божият гняв ще остане върху нас или не зависи от това, дали приемемаме или отказваме неговите предварително взети милосърдни мярки за помирение с него, святият, праведен Бог (Йоан 3:36). Тази любвеобилна мярка е „заплатеният от Христос Исус откуп“ (Римляните 3:23, 24).

Апостол Павел показал, че Христосовата изкупителна жертва включва две надежди: тази „на земята“ и тази „на небето“. Той писал: „Бог зачете за добре, да всели в него [Христос] цялата пълнота, и чрез него да примири със себе си всички други неща, като се въдвори мир чрез кръвта, която той проля на мъченическия стълб, да са това нещата на земята или нещата на небесата“ (Колосяните 1:19, 20).

За да можем да имаме една от тези надежди, е необходимо да имаме праведно становище пред Бога и това включва много повече отколкото само „вярване в Исус“. В следващите две статии ще се разгледа какво означава за християнин да има небесна надежда и какво да има такава за живот в Рай на земята и какво е свързано с всяка от тези надежди. Моля продължи да четеш и не се бави да потърсиш Свидетелят на Йехова, който ти е дал това списание и го помолиш да говорите върху тези статии въз основа на Библията.

[Бележки под линия]

[Текст в блока на страница 5]

КАТОЛИЧЕСКАТА ЦЪРКВА УЧИ, че чрез „оправданието“ човек наистина може да стане праведен, но че „оправданието“ може да се изгуби чрез смъртен грях или да се покачи чрез лични заслуги.

[Текст в блока на страница 6]

МНОГО ПРОТЕСТАНТИ вярват, че „оправданието“ или произнасяне за оправдан може да се постигне само чрез вяра и тази вяра в Исус подсигурява спасението. Някои смятат, че оправданието е предопределено.

[Текст в блока на страница 7]

БИБЛИЯТА учи, че човек има свободна воля и че откупителната жертва на Христос включва две надежди — небесната и земната. Двете надежди изискват да се даде на някого праведно положение пред Бог.