Чисто ли е твоето отношение с Бог?

МНОГО хора изобщо не виждат смисъл в този въпрос. За тях е далеч по–важно личното им състояние и девиза „Прави това, което ти се харесва!“ е днес възприет от много хора. Често се срещат също и думите: „Ах, забрави всякакви чувства на вина!“

Това не е само начин на мислене, окачествяващ някои младежи, пропити от философията на живота, при която се поставя личността на лицето в центъра на вниманието. Така например показа едно запитване във Франция, в местнот, където населението е 82 на сто с католическовероизповедание, че само 4 на сто приемат понятието грях. Положението не е друго в Съединените Щати. Д–р. Карл Менингер, който също се нарича „бащата на американската психиатрия“ се почувствал подтикнат преди няколко години да издаде книга върху темата „Whatever Became of Sin?“ („Какво стана с гряха?“). Той пише: „Като нация, ние официално сме престанали да ‘грешим’ преди 20 години“. На корицата се четат думите: „Думата ‘грях’ почти е изчезнала от нашия речник.“

И наистина, понятието „грях“ е днес толкоз мътно, че много хора, дори и такива, които се наричат християни, срещат трудности да обяснят, какво в същност представлява греха.

Какво предразполага някои да се замислят

Въпреки това обезценяване на понятието грях, много хора се замислят поради различни нови развития в света. Тук може да се спомене например голямото число на аборти в развитите страни. Някои от тези страни, въпреки че са предимно „християнски“, имат доста свободни закони по отношение на абортите. Този неопределен брой на унищожаване на зародиши предизвика реакции, които могат трудно да се обяснят от хора, които отричат понятието грях.

Как се стига тогава до там, че някои жени, чиято философия на живота позволява да правят аборти, след това чувстват гризене на съвестта и някои от тях даже заболяват психически? „Изследвания показват, че голям процент от жени, които извършват аборти са психически разстроени“, и това даже в комунистическа Югославия (Новата британска енциклопедия). Съобразно едно обяснение на професор Хенри Барук, член на френската медицинска академия, това явление се дължи на нараняването на „основен принцип, който е записан в сърцата на всички хора“. Записан от кого?

Друго явление, което кара хората да се замислят, е широкото разпространение на половите заболявания. Високият смъртен процент на заболялите от AIDS (Синдром на придобит имунен дефицит), предизвика спасявания и страх при много, които считат честата смяна на партньора като привидно освобождение от остаряли забрани. Въз основа на високата цена, която много от тях заплащат за сексуалната си „свобода“, някои се запитват, дали в края на краищата не са наказани за това. Наказани от кого?

Такива съвременни предупредителни сигнали показват, че човек не може да остане ненаказан за пренебрегването на моралните принципи, и те карат някои мислещи хора да премислят тяхното становище относно греха и отговорността спрямо Бог.

Църквите и грехът

„Грехът на нашето столетие се състои в това, че всякакъв смисъл за грях е загубен“. Тези недвусмислени думи изказал папата Пий XII още в 1946 година. Явно положението от тогава се е влошило. Папата Йоан Павел II цитирал в своето  ново изложение „Примирение и покаяние“ изказването на своя предшественик и съжалявал за замъгляването на понятието грях в днешното усвоило светски характер общество.

Папата напомнил на католическите свещеници и на католиците изобщо, че практикуваното общо изповядване и опрощаване на греховете не е достатъчно. Той казал: „Единственият нормален и правилен път“ за съблюдаване на светото причастие е изповядването на всеки отделен. Съобразно католическата догма покаянието с добри дела стои във връзка с помирение на грешника с Бог.

Повечето от протестантските църкви не смятат за необходимост едно частно изповядване пред един свещеник. Те казват, че за опрощаване на греховете е достатъчно изповядване пред Бог, обаче някои предпочитат общо изповядване или опрощаване на греховете при богослужението послучай Възпоминателната вечеря. Много протестанти смятат, че за оправдаване пред Бог е достатъчно само вяра.

Такива противоречиви учения на така наречените християнски църкви за изповядване, покаяние и „оправдаване“, т. е. как може да се достигне чисто отношение с Бог, предизвикват при много хора объркване. Те имат неопределено чувство, че трябва да направят нещо за да достигнат чисто отношение с Бог, но не знаят как да постъпят.

В следващата статия ще бъде обяснено, защо трябва да дойдем на чисто с Бог и ще бъдат изследвани католическите и протестантските възгледи относно „Оправданието“. В две по–нататъшни статии ще бъде обяснено какво учи Библията за достигане на праведно състояние пред Бог и как това теб те засяга.