Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Чистотата на Йов: защо е така забележителна?

Чистотата на Йов: защо е така забележителна?

Чистотата на Йов: защо е така забележителна?

„Докато издъхна няма да отхвърля непорочната си чистота от мене!“ (Йов 27:5)

1. Кой бил Йов и откъде знаем, че наистина е живял?

 ЙОВ бил необикновен човек в историята. Той бил не само извънредно много заможен, а също уважаван и като съдия и ръководител със съчувствие. Библията казва, че той „бе най–големият от всички жители на Изтока“ (Йов 1:3; 29:12–25). Той се споменава заедно с Ной и Даниил като много правдив човек (Езекиил 14:14, 20). Освен това, той се посочва в Библията като пример, който трябва да подражават християни, което показва, че той бил истинска, историческа личност (Яков 5:11).

2. Как можем да установим, кога е бил изпитван Йов от Сатаната?

2 Йов живял в земята Уз, в днешна Арабия. Той не бил израилтянин, но обожател на Йехова, върху което Йехова насочил вниманието на Сатаната. Божието твърдение, че „няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив“, открива, че по онова време нямало друг такъв превъзходен Божи служител (Йов 1:8). Следователно изпитанието на Йов от Сатаната е било по времето, когато неговите далечни роднини, израилтяните, били заробени в Египет — някъде след като Йосиф в 1657 п.н.е. бил умрял като превъзходен запазител на чистотата и преди Моисей да започне своя ход като запазител на чистотата.

3. Кой е писал книгата Йов и как му е било възможно да събере информации?

3 Книгата Йов очевидно е била писана от Моисей. Но как е научил той за изпитанията на Йов? След като в 1553 п.н.е. Моисей бил принуден да избяга от Египет, той се заселил в Мадиам, не далеч от Уз (Изход 2:15–25; Деянията 7:23–30). Йов живял тогава в последните 140 години, с които го бил благословил Йехова (Йов 42:16). Когато по–късно израилтяните към края на пътешествието си из пустинята, дошли наблизо до Уз, възможно е Моисей да е научил някои неща от последните години на Йов и негова смърт.

Ограниченото познание на Йов

4. (а) От къде очевидно е имал познанието си Йов за Йехова и защо несъмнено е бил във връзка с потомците на Авраам и Исаак? (б) Как станал Йов човек с превъзходна чистота?

4 Когато Йов бил изпитван, познанията му за Бога и неговите преднамерения били ограничени, защото до тогава още не била написана никаква част от Библията. Но той е можел да узнае нещо за начина, по който действал Йехова с Авраам, Исаак, Яков и Йосиф, понеже Йов бил явно потомък на Авраамовия брат Нахор, чрез неговия първороден син Уз. Освен това, Уз бил брат на Ватуил, който бил баща на Исааковата жена Ребека и прадядо на Йосиф (Битие 22:20–23). Каквото и да е знаел Йов за връзката на Йехова с Авраам и неговите потомци, той се научил да цени това познание и се стараел да се хареса на Йехова. Така Йов станал мъж с превъзходна чистота, непорочен и всеотдаен на Йехова.

5. Какво отличава особено много чистотата на Йов?

5 Не дълго след смъртта на Йосиф в Египет, чистотата на Йов станала предмет на спор между Йехова Бог и Сатана в невидимите небеса. Но Йов нямал никакво понятие за този спор във връзка с неговата непорочна чистота. И тъкмо това незнание на причините за страданието си, прави неговата ненакърнима чистота така забележителна. В полза на всички по–късни служители на Бога, Йехова оставил да се запишат от Моисей подробностите, отнасящи се за чистотата на Йов.

Спорният въпрос относно чистотата на Йов

6. (а) Как станало явно при едно събрание на небето, че между Бог и Сатана съществувал спорен въпрос? (б) Кога се появил този спорен въпрос и какво включвал?

6 Книгата на Йов ни позволява да проникнем в невидимия обсег и ни дава възможност да видим събрание от ангели, явили се пред Йехова на небето. При този случай Йехова напомня на Сатаната, който също присъства, че като Йов „няма подобен ... на земята, непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото“ (Йов 1:8). Несъмнено съществува спорен въпрос, който се отнася за чистотата на Йов. Но въпроса не е нов. Той съществува вече от времето, когато Сатана оттеглил Адам и Ева и така да се каже твърдял, че той може да отдръпне всеки от Него, стига Бог да му даде възможност за това (Битие 3:1–6).

7. Към какви обяснения се принудил Сатана и как предизвикал Бог?

7 По време на това официялно събрание състояло се на небето. Сатаната се видял принуден, да обясни, коя е причината според неговото мнение за чистотата на Йов. „Дали без причина се бои Йов от Бога?“ пита той. „Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има?“ „Но сега простри ръка“, изисква Сатана, „и допри се до всичко що има, и той ще те похули в лицето“ (Йов 1:9–11).

8. (а) Какво отговорил Йехова на предизвикателството на Сатана? (б) С какви ужасни нападения се насочил Сатана срещу Йов?

8 Йехова приел предизвикателството на Сатаната. Той се доверил напълно на чистотата на Йов и отговорил на Сатаната: „Ето, в твоята ръка е всичко що има той; само на него да не туриш ръка!“ (Йов 1:12). Сатана веднага започва нападение срещу Йов. Савци грабители потеглили с 1000 волове и 500 ослици и избили всичките слуги освен един. След това, Сатана направил да падне огън от небето, та изгорил овцете и слугите и ги погълнал всички; само един слуга останал. После Сатаната накарал три чети халдейци, да ограбят на Йов 3 000 камили и да избият всичките му слуги; само един останал. На края Сатана изпраща силен вятър, който разрушава къщата на Йов, в която десетте деца на Йов празнували и те умряли. След това преживялите тези ужасни катастрофи докладвали един след друг на Йов ужасните съобщения (Йов 1:13–19).

9. Защо били нещастните удари за Йов особено тежки за понасяне, но как реагирал той на това?

9 Какво зло! Даже и да е знаел Йов, кой го е причинил, е било тежко за него да го понесе. Но той не знаел! Той нямал понятие, че стоел в центъра на един спор, към което се дошло на небето, и че Йехова го използвал, за да докаже, че има хора, които въпреки несправедливите страдания, които Сатана донася върху тях, ще запазят чистотата си. Но в своята грижа и мнение, че Бог е отговорен за тези загуби, Йов извикал: „Йехова даде, Йехова отне; да бъде благословено името на Йехова!“ Да, „във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога“ (Йов 1:10–22).

10. (а) Каква друга отстъпка по отношение на Йов поискал Сатана, и защо Йехова бил готов да я изпълни? (б) Какви били последиците от мизерното състояние, в което се намерил Йов?

10 Какво унижение за Сатана, когато при едно друго събрание на ангелите Йехова му казал следното по отношение на Йов: „И още държи здраво на своята непорочна чистота!“ Но Сатана още не се отказал. Сега той твърдял, че можел да накара Йов да похули Йехова, стига да му се даде възможност да му нанесе телесни вреди. Тъй като Йехова има доверие в Йов даже и до такава степен, че дава това позволение, но с ограничението да не посяга на живота му. Тогава Сатана поразил „Йова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му“ (Йов 2:1–8). Йов изпада в едно такова мизерно състояние, че неговите роднини и приятели го избегват и пораншните познати му се подиграват (Йов 12:4; 17:6; 19:13–19; 30:1, 10 до 12).

11. Какъв друг удар е трябвало да понесе Йов, и какво прави запазването на чистотата му така забележителна имайки предвид всички тези трудности?

11 Още един удар: Жената на Йов отслабва във вярата си. Тя му казва: „Още ли държиш на непорочната си чистота? Похули Бога и умри!“ Но той и казва: „Ти говориш както говори една от безумните жени. Трябва ли да приемаме само доброто от Бога, и да не приемаме и злото?“ В описанието се казва по–нататък, че Йов ‘във всичко това не съгреши с устните си’ (Йов 2:9, 10). Като помислим само, ме Йов нямал никаква представа за причините на неговите страдания, тогава можем да разберем, колко забележителна е неговата чистота.

Друг вид на нападение

12. (а) Кои били мъжете, които дошли да утешават Йов? (б) Как използвал Сатана тези мъже за по–нататъшни изпитания на Йов?

12 Но Сатана все още не се отказва. Той си послужил с трима мними мъдри мъже, които лично са познавали Йов или са знаели за него от името му като „най–големият от всичките жители на изтока“. Очевидно те са доста по–възрастни от него (Йов 1:3; 15:10; 32:6). Двама от тях са негови далечни роднини. Елифаз, теманецът, бил потомък на Авраам чрез Теман, внук на Исав, и Валдад, шуахецът, потомък на Авраамовия син Шуах (Йов 2:11; Битие 36:15; 25:2). Произходът на Софар е неизвестен. Привидно тези трима идват да утешат Йов, но в действителност Сатана ги използва в усилието си да подкопае чистотата на Йов. Така, както политически разпитвачи, които се представят като приятели, за да подкопаят лоялността на пленени и да ги използват срещу собственото им правителство, трябва сега и тези „утешители“, накарани от Сатана, да подтикнат Йов да се обърне срещу неговия Бог (Йов 16:2, 3).

13. (а) Какво направили посетителите на Йов след пристигането си? (б) Какъв ход взели дебатите още от самото начало?

13 След пристигането си, тези трима посетители прекарват три дни и три нощи да наблюдават мъченията и унижението на Йов (Йов 2:12, 13). Елифаз, очевидно най–възрастният, започва най–после с една реч, чрез която установява общата тема и настроението на дебатите, които след това биват проведени в три етапа. Речта на Елифаз, както и тези на съдружниците му се състоят в по–голямата си част от обвинения. Йов оспорва аргументите след речта на всеки от неговите обвинители. Софар не взима участие в третия етап на дебатите, тъй като очевидно е на мнение, че няма какво повече да добави. Следователно Софар държи само две речи, докато Елифаз и Валдад държат по три речи.

14. Какъв вид аргументи изнесли тримата мъже против Йов и до каква степен Сатана приложил подобна тактика при Исус?

14 Речите на Елифаз са по–дълги и неговия глас е малко по–мек. Гласът на Валдад бил остър, а този на Софар още по–остър. Тяхните аргументи били нагласени така ехидно, че били добре дошли на намерението на Сатана, а именно да сломи чистотата на Йов. Те поднесли истински факти, но рамките и прилагането им били погрешни. Същата тактика приложил Сатана срещу Исус. С един цитат от Библията, който казвал, че Божиите ангели ще го предпазят от вреди, Сатана го подканил да покаже, че е Божий Син, като се хвърли от храма надолу (Матей 4:5–7; Псалм 91:11, 12). С подобни сатански разсъждения Йов бил конфронтиран дълго време.

15. Какво обозначава Елифаз, като причина за трудностите на Йов?

15 Елифаз аргументирал в началната си реч, че трудностите на Йов са Божия отплата за неговите грехове. „Кой някога е погинал невинен?“ попитал той. „Доколкото аз съм видел, ония, които орат беззаконие, и сеят нечестив, това и жънат“ (Йов 4:7, 8). По–нататък Елифаз твърди, че Бог не вярва на неговите служители. „Ето, той не се доверява на слугите си“, казал Елифаз, „и в ангелите на мира недостатък; колко повече в ония, които живеят в къщи от кал“ (Йов 4:18, 19).

16. До каква степен се присъединява Валдад към атаките на Елифаз и какво подло онагледяване прилага той?

16 Валдад се присъединява към атаките. „Ако беше ти чист и правдив“, казал той, „непременно сега той (Бог) би се събудил да работи за тебе.“ Валдад забележил, че рогоза и тръстика без вода изсъхват и заключава правдиво, че същото се случва ‘със всички, които забравят Бога’. Но какво лъжливо умозаключение, че той приложил това онагледяване при Йов и добавил: „И надеждата на отстъпника ще загине“ (Йов 8:6, 11–13).

17. Какви тежки забележки прави Софар?

17 С още по–голяма тежест са забележките на Софар. ‘Но ако проговореше Бог и ти разкажеше, какво той мисли!’, казал той. ‘Бог знае, какво си извършил. Той те наказва по–малко, отколкото заслужаваш. Отстрани беззаконието от тебе и не оставяй да обитава нечестието в шатрите ти, тогава ще живееш в сигурност и ще имаш много приятели’ (Йов 11:4–6, 14–20).

18. Как продължават и тримата атаките срещу Йов във втория етап на дебатите?

18 Във втория етап на дебатите продължава Елифаз атаките против чистотата на Йов. ‘Понеже Бог не се доверява на ангелите, колко по–малко ще се доверява на такива като тебе! Нечестивият се мъчи през всичките си дни’ (Йов 15:14–16, 20). От гняв срещу непоколебимото противодействие на Йов Валдад казал по смисъл: ‘Твоята светлина ще угасне. Всякакъв спомен за тебе ще избледнее. Точно това се случва с онези, които забравят Бог’ (Йов 18:5, 12, 13, 17–21).

19. (а) Как оценява Бог чистотата на хората според думите на Елифаз? (б) Как завършил Валдад атаката си срещу Йов?

19 При откриването на третия етап от дебата Елифаз питал: ‘Може ли човек да бъде полезен на Бога? Ако ти си праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва?’ ‘Обърни се към него’, казал той, ‘и доведи твоите дела в ред. Тогава ще бъдеш утвърден’ (Йов 22:2, 3, 21–23). Валдад довежда атаката до заключение. ‘Кой на земята може да се слави с това, че е чист?’ питал той. ‘Бог е толкова величествен, ме даже и луната и звездите в сравнение с него са нищо. Колко по–незначителен е тогава човека — от Божие гледише само един червей!’ (Йов 25:2–6).

Йов се отбранява и бива коригиран

20. (а) Какво отговорил Йов на аргумента, че страданията са идващо от Бога наказание за греховете? (б) На какво бил решен Йов и откъде знаем, че Бог държал на неговата чистота?

20 Въпреки ужасните мъки, Йов не отстъпил нито един миг пред измамните аргументи на неговите мъчители. ‘Щом като страдания са идващи от Бога наказания за грехове, защо тогава живеят нечестивите, остаряват, даже стават и много силни?’ пита той (Йов 21:7–13). И в противоположност на това, което обвинителите на Йов твърдели, Йехова цени онези, които запазват чистотата си и чрез това опровергават твърдението на Сатаната, че може да отклони всеки от това, да не служи на Йехова (Притчи 27:11; Псалм 41:12). Йов е убеден в своята чистота и извикал: „Докато издъхна няма да отхвърля непорочната си чистота от мене!“ (Йов 27:5). Не, той не е направил нищо, което да оправдае неговата съдба.

21. Какво казал Елиу на фалшивите утешители и къде е трябвало да коригира Йов?

21 Младият Елиу слушал всяка дума от тези продължителни дебати. Но сега започнал той да говори и казал на фалшивите утешители, че нищо от тяхните речи не доказало, че Йов е грешник (Йов 32:11, 12). След това той се обърнал към Йов: „И аз чух гласът на думите ти: ‘Чист и без престъпление съм; Невинен съм и беззаконие няма в мене; Ето Бог намира причини против мене, счита ме за свой неприятел.’... Ето, в това ти не си прав“ (Йов 33:8–13; 6:29; 13:24, 27; 19:6–8). Да, Йов бил изпълнен с желание сам да се оправдае. От друга страна той не обвинил никога Бог или бил изгубил убеждението, че това, което върши Бог, е правилно.

22. (а) Как реагирал Йов, когато изслушал Йехова? (б) Какво изискал Йехова от фалшивите утешители на Йов и как завършило всичко за Йов?

22 Докато Елиу още говорил, избухнала буря и Йехова сам из бурята говорил: „Кой е тогава този, който помрачава моя съвет с думи без познание? Опаши сега кръста си ... и ще те попитам и ти ми изявявай.“ След като Йов изслушал Йехова признал, че е говорил прибързано и без пълно познание, той се покаял „в пръст и пепел“. Йехова осъжда Елифаз и двамата му съдружници и напътва Йов да се моли за тях. След това Йов бива утвърден отново; той бил благословен със седем сина и три хубави дъщери и получил двойно повече добитък, отколкото имал преди това. Той живял още 140 години и умрял „стар и сит от дни“ (Йов 38:1–4; 42:1–7).

23. Как би трябвало да ни засегне чистотата на Йов?

23 Йов бил забележителен човек на чистотата! Той не можел да знае, че е бил прицелна точка на злото предизвикателство на Сатаната. Чрез това неговата чистота бива още по–изтъкната, защото въпреки, че вярвал, че страданието идва от Бога, нито се отрекъл от Бог, нито пък го похулил. Каква поука за нас, понеже ние знаеме от къде идват изпитанията на нашата чистота! Несъмнено трябва да се чувстваме подтикнати да подражаваме примера на Йов и да вървим напред в делото на Йехова, все едно, какво ще предприеме срещу нас Божият противник.

Можеш ли да отговориш на това?

◻ Въз основа на кои фактори е забевежителна чистотата на Йов?

◻ Кой посетил Йов и какво се надявал да постигне Сатана?

◻ Какви аргументи поднесли тримата против Йов?

◻ Как се защитавал Йов, но в какво бил коригиран?

◻ Какъв бил резултатът и към какво трябва да се чувстваме подтикнати?

[Въпроси]