‘Не се разклащай лесно от здравия ти разсъдък’

„Молим ви,... да не се разклащате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било то от дух, било то от слово, или от послание уж от нас изпратено“ (2 Солунците 2:1, 2).

1. Какви хубави спомени се събуждат в нас, когато си мислиме за времето, в което се запознахме с истината?

 КОГАТО си спомним за времето, когато се запознахме с истината от Божието слово, при нас като християни, възникват безусловно хубави спомени. То беше така хубаво, разумно и удовлетворително. С каква благодарност само ни изпълваше всичко това, да чуем за Йехова и неговите възвишени качества, както и за неговата голяма обич и милосърдие! Колко голяма бе радостта, когато дойдохме в задружието със съвярващи, които проявяват истинска любов и живеят според библейски принципи.

2. Каква надежда имаме като служители на Йехова и в какво духовно състояние се намираме?

² Колко благодарни бяхме, когато узнахме, че Йехова скоро ще премахне болки, страдания и даже и смъртта (Откровението 21:3, 4). Каква надежда само: вечен живот при съвършено здраве и пълно щастие на една райска земя! Това бе толкова хубаво, че почти ни се струваше като мечта. Но то бе вярно. Имаше библейска основа. Колко възхитително! Несъмнено изпитвахме същото, както учениците на Исус, на които той се появил след неговото възкресение. Те казали помежду си: „Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?“ Да, когато се запознахме с истината и се отдадохме на Йехова, се намирахме в духовен Рай. Каква благословия!

3. Как се опитват Сатана и други врагове да ни ограбят благодеянията на духовния Рай на Йехова?

 ³ Да се намираш в духовния Рай на Йехова не е нешо напълно естествено. Ние сме дошли доброволно в този духовен Рай; ние можем да излезем (или да бъдем изхвърлени) ако станем невярващи или доброволно престъпим праведните закони на Йехова. Разбира се, докато държиме на ‘първата си любов’ и продължаваме да ценим всички предварителни мерки взети от Йехова, които ни крепят духовно, това не може да се случи (Откровението 2:4). Но Дяволът и други противници на вярното обожаване са ловки в измамите. Никога не трябва да забравяме, че те целят колкото е възможно по–много да сломят чистотата ни. Пропагандата им е насочена главно върху това, да отслабне вярата ни, да охладнее любовта ни към Бог и да всеят съмнение в разума ни — да, да събудят чувството у нас, че този духовен Рай не е никакъв Рай.

4. Какво може да се случи ако ние допуснем да отслабне вярата ни и у нас започне да се появява сериозно съмнение?

⁴ Придържайки се към известни изрази на речта, може да се стигне до там, че от много дървета не можем да видим гората, а именно духовния Рай, защото наблюдаваме много от близо несъвършените човешки дървета, които сега стоят там. Възхищението, което имахме когато се запознахме с истината, прекрасната надежда, която придобихме, любовта, която развихме към Бог и духовните ни братя, усърдието, което показахме в службата ни на Йехова могат да отслабнат. Ако не се предприемат коренни мерки, с които да се противодейства на такъв духовен упадък. Божиите изисквания ще бъдат скоро почувствани като угнетяващи. Благотворната храна от „вярния и разумен роб“ ще започне да изглежда за такъв човек като нещо нищожно и братството от любвеобилни служители на Йехова като домочадие от неприятели. Единственото противоестествено удоволствие на такъв е, да се отвърне и започне да бие неговите съроби чрез клеветничество и полуистини (Матей 24:45–51).

5. Как може да се сравни загубата на някой с това, което Адам и Ева загубили, когато били изгонени от земния Рай?

⁵ Да, ние можем да загубим не само благодеянията на сегашния духовен Рай, но, което е още по–важно, също и да загубим надеждата за вечен живот в земния Рай. Можем да претърпим загуба по същата причина, поради която Адам и Ева били загубили земния Рай. Те имали всичко, което им било необходимо за да бъдат щастливи и могли да живеят вечно. Но внезапно независимостта — друг вид учение — била по–важна за тях, отколкото покорността спрямо Йехова и благоденствията в градината Еден. Ева била измамена. Адам не бил измамен, но той бил увлечен от натиска на външните обстоятелства включително и силното влияние на жена си и сгрешил. Ето защо те били изгонени от Рая и водели до края на живота си жалко съществувание. И двамата загубили надеждата за вечен живот и оставили като наследство на потомците си грях и смърт (Битие 3:1–7, 14–19, 24; 1 Тимотея 2:14; Римляните 5:12). Каква висока цена заплатили за тяхната така наречена независимост!

6. (а) Каква загриженост изразил Павел относно някои от еклезията в Коринт? (б) Как се отразила същата загриженост в това, което Павел писал на еклезията в Солун?

⁶ Апостол Павел изказал своята загриженост както следва: „Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпаднете от простотата и чистотата, която дължите на Христа“ (2 Коринтяните 11:3). Павел счел за необходимо да пише за някои лъжливи учения, които били разпространявани по негово време. Във второто си послание отправено към еклезията в Солун той писал: „Молим ви, да не се разклашате лесно от здравия разсъдък, нито да се смущавате било от дух, било от слово, или от послание, уж от нас изпратено, като че ли вече е настанал денят на Йехова. Никак не допускайте някой да ви измами по някакъв начин“ (2 Солунците 2:1–3).

 Не влизай в близки връзки с отпаднали от вярата

7. (а) Кои въпроси възникват, когато пристигнат по пощата писания от отстъпници? (б) Защо прекалената самоувереност застрашава закрилата от влиянието на отстъпници?

⁷ Какво би направил, ако бъдеш конфронтиран с учения на отпаданали от истината, пълни с хитроумни разсъждения, чрез които вярата ти като Свидетел на Йехова се характеризира като лъжа? Какво ще направиш например, ако получиш писмо или пратка с писания и при отварянето им разбереш веднага, че произхождат от отпаднал? Ще те предразположи ли твоята любопитност да ги прочетеш, само за да разбереш какво пише той? Може би ше кажеш: „Той не може да ми направи нищо; аз стоя здраво в истината. И щом като имаме истината, не трябва да се страхуваме. Истината ще устои на изпитанието“. Някои, които мислеха така подхранили разсъдъка си с мисли от отпаданли и станали жертва на въпроси и съмнения (Сравни Яков 1:5, 8). И така, не забравяй предупреждението от 1 Коринтяните 10:22: „Така щото, който мисли, че стои, нека внимава да не падне.“

8. От каква помощ се нуждаят някои, които имат съмнения?

⁸ Някои от тях след като претърпяли известно време на душевни мъчения и разтърсвания, се съвзели отново благодарение на любвеобилната помощ на грижливи братя. Но тези мъчения можели да си спестят. В Притчи 11:9 ни се казва: „Безбожният погубва ближния си с устата си. Но чрез знанието на праведните ще се избави“. Юда казал на събратята си: „И към едни, които са в съмнение, бивайте милостиви; други спасявайте, като ги изтръгвате из огъня“ (Юда 22, 23). Павел посъветвал настоятелят Тимотей, „с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на Дявола, от когото са уловени живи“ (2 Тимотея 2:25, 26).

9. Какъв е трагичния край на тези, които се отрекат от истинското обожаване?

⁹ За съжаление някои са се върнали в пълния мрак, даже към лъжливите учения на християнския свят. Апостол Петър писал за трагичния край на някои, които ходели в истината, но след това се отвърнали. Той казал: „Понеже, ако, след като са избегали от светските мърсотии чрез познаването на Господаря и спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по–лошо от първото“. Петър ги сравнил с куче, което се върнало на бълвоча си и с окъпаната свиня, която се върнала да се валя в тинята (2 Петър 2:20–22).

10. (а) Какво казва Йехова относно изслушването на мнението на отстъпници? (б) С какво се равнява четенето на писанията на отстъпници?

¹⁰ Ако някой ни каже: „Това не трябва да четеш!“ или „Не слушай това!“ можем да бъдем подмамени да пренебрегнеме този съвет. Но помисли, че Йехова е този, който ни казва чрез Словото си какво трябва да правим. Какво казва относно отпаднали? „Отстранявяйте се от тях“ (Римляните 16:17, 18), ‘не обшувайте с тях’ (1 Коринтяните 5:11), „недейте го приема в къщи и не го поздравявайте“ (2 Йоан 9, 10). Това са настойчиви думи, ясни указания. Ако от любопитство четем писания на отстъпници, това не означава ли същото, че ние сме поканили този  враг на истинското обожаване в нашия дом, седиме заедно с него и му даваме възможност да ни разказва за неговите отстъпнически идеи?

11, 12. (а) Кое онагледяване ни помага да разберем, че четенето на писания на отстъпници не може да бъде безвредно? (б) Как може да се сравни това с грижата на Йехова за неговия народ?

¹¹ Ние можем да онагледим това нещо както следва: Да приемем, че на твоя син, който е още младеж, са изпратени по пощата порнографски списания. Какво би направил? Ако той от любопитство клони да ги прочете, би ли казал тогава: „Да, прочети ги. Това няма да ти навреди. Ние сме те възпитали от малък, че неморалността е нещо лошо. Освен това, трябва да знаеш, какво става по света, за да разбереш, че той наистина е лош.“? Би ли аргументирал така? В никакъв случай! По–скоро ще го насочиш върху опасностите, които са свързани с четенето на такива порнографски списания и ще настояваш да бъдат унищожени. Защо? Защото независимо от това, колко здраво стои някой в истината, сърцето и разсъдъка му могат да пострадат, ако той ги храни с покварени мисли от такива списания. Дебнеща дълбоко в сърцето собствена страст, може да предизвика развратено сексуално желание. Какви ще бъдат последствията? Яков казва, че когато страстта зачева, ражда грях и грехът ражда смърт (Яков 1:15). Защо трябва да предизвикаме такава верижна реакция?

¹² Но, ако ние така решително пазим децата си от влиянието на порнографията, не трябва ли да очакваме, че нашият любвеобилен небесен Баща също ни пази по подобен начин от духовна неморалност, което се смята също за отстъпничество? Той казва: „Странете от нея!“

13. Какво трябва да направим, ако по време на проповедната ни служба, ни бъдат поставани въпроси, които се основават на показания от писания на отстъпници?

¹³ Но как стои въпроса, ако ние при проповядване на благовестието срешаме въпроси или възражения, подобни на тези от противници? Ако въпросният не е откровен и иска да предизвика разпри, обикновено е най–добре да се сбогуваме и да отидем към следващата врата. Какво трябва да направим, ако някой ни запита искрено относно твърденията на отстъпници? Най–напред можем да попитаме въпросното лице коя е причината за неговото безпокойство. Възможно е да се касае за една или две точки. Ние можем да се концентрираме върху тях и отговорим на тази тема с помоща на Библията, публикации от дружеството или пък въз основа на наши сигурни познания. Не трябва да смятаме, че за да можем да опровергаем фалшивите твърдения и учения на противници, трябва да четем тяхните книги или трактати, които са пълни с клевета и полуистини.

Доверие в Йехова

14. Как се грижи нашият небесен Баща за нас и защо можем да се доверим изцяло на него?

¹⁴ Докато укрепне вярата ни и нарастне усърдието ни в службата ни за Царството, можем уверено да се осланяме на Йехова, понеже знаем, че нашият любвеобилен небесен Баща ни желае най–доброто. Бог ни поучава; той ни предупреждава. Той прави това чрез словото си и с помоща на ясните указания, които ни дава чрез неговата видима организация. Ако помолим любещите ни родители за хляб и риба, не ни дават камък или змия. Също така и Бог няма нито да ни измами, нито да ни излъже (Матей 7:7–11). Все пак Бог няма напълно да отстрани изпитания от нас, даже и мамещи лъжи и дяволска пропаганда. Той казва за себе си: „Аз Йехова, съм твоят Бог, който те учи за ползата ти, който те води в пътя, по който трябва да ходиш“ (Исаия 48:17). Да, Йехова ‘ни учи за наша полза’. Той казва, че ние трябва да страним от отстъпници и тяхните учения и това е за наша закрила. То означава живот за нас.

15. От какво предупреждавал Павел относно някои, които повличали ученици след себе си?

¹⁵ Апостол Павел казал предупредително на християнски състарейшини: „Измежду вас ще се издигнат човеци, които ще говорят извратено, та ще отвличат  учениците след себе си“ (Деянията на апостолите 20:30). „Извратени неща“ могат да звучат съвсем естествено, ако слушаме по–дълго време хитроумните разсъждения и лъжливи аргументи на отстъпници. Колкото по–дълго гледала забранения плод Ева, и слушала извратената аргументация на Дявола, толкова повече била убедена, в това, че той има право. Павел предупреждавал: „Внимавайте да ви не заплени някой с философията и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христа“ (Колосяните 2:8). Както пояснил апостолът, отстъпниците прилъгват „с благи и ласкави думи ... сърцата на простодушните“ (Римляните 16:17, 18; Сравни 2 Коринтяните 11:13–15). Обстоятелството, че някои се оставят да бъдат отвлечени от такъв вид пропаганда, не означава, че трябва да ги последваме. Въпреки това, трябва да бъдем непрестанно нащрек.

16. Съблюдаването на кои библейски предупреждения ни помага, да устоим на сатанските усилия да мами хората и ги отклони от истинското обожаване?

¹⁶ От Едем досега тактиките на Дявола не са се променили. Той поставя трудно проницаеми въпроси и апелира на егоистичните интереси. Петър писал: „И между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни секти ... От лакомство те ще ви мамят с присторени думи“ (2 Петър 2:1–3). Нещо, което е фалшифицирано трябва по възможност да изглежда чисто или да звучи истинно. В 2 Тимотея 2:14–19 Павел подчертал необходимостта, с помоща на Божието слово да се поправят нещата, но забелязял предупредително, че е нужно, да се страни от отстъпници, чиито ‘празнословия, оскверняват що е свято’, понеже той казал че „учението на такива се разнася като гангрена“.

17, 18. (а) Защо ученията на отстъпници могат да се сравнят с гангрена? (б) От какво предупреждава апостол Петър относно ония, които се опитват да ни отклонят от истинското обожаване? (в) На кои въпроси ще се отговори в следващата статия?

¹⁷ Какво подходящо сравнение! Мислите на отстъпници се разпространяват като гангрена и водят към духовна смърт. Да, членовете на еклезията, които представляват едно тяло, са застрашени от опасността да бъдат инфектирани. Ако един от стъпник, който разпространява учението си, не може да се възстанови чрез любвеобилно, но и същевременно решително прилагане на балсама от Божието слово, тогава може би единствената възможност за запазването на другите членове на тялото да е ампутацията (изключването) на този член. (Сравни Тито 1:10, 11). Не се оставяй да бъдеш инфектиран чрез смъртоносна гангрена от духовен вид! Остани с добро духовно здраве, като избягваш отстъпническия начин на мислене. Съблюдавай разумният съвет от 2 Петър 3:17, 18: „И тъй, вие, възлюбени, като предварително знаете това, пазете се да не би да се завлечете от заблуждението на беззаконните и да отпаднете от утвърждението си. Но растете в благодатта и познаването на нашия господар и спасител Исус Христос“.

¹⁸ Но как можем да се предпазваме от отстъпници? Как можем да запазим сърцето си да не бъде възприемчиво за разсъжденията на отстъпници? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.

Спомнаш ли си?

◻ Как можем да загубим благодеянията на духовния Рай на Йехова?

◻ Защо четенето на писания от отстъпници може да се сравни с четенето на порнографска литература?

◻ Какво можем да направим когато биваме запитани относно известни твърдения на отстъпници?

◻ Защо ученията на отстъпници са сравними с гангрена?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Унищожаваш ли благоразумно писанията на отпаднали?