Библията е Божието слово
Библията е Божието слово
НАУКАТА и библейската критика можаха ли да докажат, че Библията не е Божието слово? Много лесно бихме могли да бъдем подведени към такова становище, понеже дори и църковни хора с готовност заявяват, че Библията не е научна. А библейската критика е издигната на таково ниво, че е станала дори преподавателен предмет в теологичните семинари. Но какво показват фактите?
Библията и библейската критика
Библейската критика до ден днешен не е показала никакво конкретно доказателство за нейните теории. Нито един от тези мними извори не е бил намерен за петте книги на Моисей или за книгата на Исаия. Откриха се обаче стари фрагменти от книгата на Даниил, които показват, че тя била вече авторитетно зачитана само няколко години след приетото от библейските критици време за писането ѝ.
Един професор по теология обяснил: „Нито в един единствен случай може да се докаже, че библейските книги са били съставени по един от тези измамнически начини, описани от библейските критици. Да се заяви такова твърдение е лесно, но много по–мъчно е то да се докаже“ (Biblical Criticism от Wick Broomall). Един археолог писал: „Не може достатъчно да се подчертае, че в древния Ориент няма
абсолютно никакво доказателство за фалшификация на документи или литература“ („От каменната епоха до християнството“ от W.F. Albright). Библейската критика все още вирее, но не защото се оказала като вярна, а защото така много подхожда към днешния светски начин на мислене.Библията и науката
Библията опровергана ли е в някакво отношение от науката. Може би някога е изглеждало така. Така например, през 19–тия век били придобити нови знания за състава на земята и се дошло да заключението, че нашата планета трябва да е много стара. Много религиозни представители по онова време твърдяли, че според Библията земята съществува от 6 000 години. Изглеждало така, като че ли едно библейско учение било опровергано. Фактически в Библията никъде не е казано колко стара е земята. Проблемът се появил само по причина на погрешно разбиране от страна на религиозните представители.
Първите думи от Библията гласят: „В начало Бог създаде небето и земята“ (Битие 1:1). Обяснението, че има начало, се покрива с познанията на днешната наука. Съобразно Библията последвало време, в което земята била „пуста и неустроена“, необитаема и негодна за обитаване (Битие 1:2). Според мнението на геолозите, които се занимават с ранната история на земята, това наистина е било така в известен период от време. След това Библията описва как са създадени моретата и твърдата земя. Растенията се появили, след това морските обитатели, птици, накрая земни животни и най–накрая се появил човекът. Общо взето това се покрива с познанията, които науката придобила чрез изследване на геоложките образувания; същото се отнася и за общия ред на появяване на формите на живот (Битие 1:1–28).
Еволюционната теория разбира се, се намира в пълно противоречие с показанията на Библията. Забележително е, колко бързо тази теория намери отзвук сред учените, след като Чарлз Дарвин издаде книгата си „Произходът на видовете“. Тя била приета, преди да се намери въобще време за проверка на съставените хипотези или да се търсят доказателства във фосилните исторически документи. Защо? Еволюционистът Hoimar v. Ditfurth признал открито: „Естествената наука е, до ден днешен, така да се каже per definitionem опитът да се види веднъж до къде може да се стигне в обяснението за човека и природата, без да се вземе някакво ‘чудо’ като помощ“ („Ние не сме само от този свят“). За учудване ли е още, че еволюционната теория намира такъв голям отзвук при учените и се изразходва толкова много време и усилия за да се докаже, но почти не се правят опити да се опровергае? Единствената — за тях непредставляема — алтернатива, а именно сътворението, би била чудо.
Фактически за всеки, който е без предубеждение относно чудеса, чрез сътворението много неща са разбираеми по съвсем логичен начин, които учените не могат да обяснят, както например произхода на живота, на мисленето, на интелегентността и на човешките нравствени усети.
Книга, която притежава сила
Библията сама предупреждава, че между обшопризнатата светска мъдрост и библейските учения ще съществува конфликт (1 Коринтяните 1:22, 23; 3:19). Тъй като познания, основани на човешки проучвания и философии в никакъв случай не могат да се обозначат като подсигурени, този конфликт не трябва да ни изненада. Фактът, че известни популярни теории противоречат на Библията също не трябва да ни обезпокоява. Библията привлича погледа ни в съвсем друга насока, за да докаже, че тя наистина е Божието слово.
Библията например е книга на пророчества (2 Петър 1:19–21). Но, библейските критици твърдят, че тези пророчества били записани едва след съответните събития. Обаче, в много случаи това е абсолютно невъзможно. Пророчества отнасящи се за Исус, изказани столетия преди неговото раждане се изпълнили с най–големи подробности. (Виж например Исаия 53:1–12; Даниил 9:24–27). Пророчествата на Исус относно разрушаването на Ерусалим се сбъднали съвсем точно. А предсказанията на Исус и апостолите му за последните дни се четат като събития писани в днешен вестник (Матей 24; Марко 13; Лука 21; 2 Тимотея 3:1–5). Тъй като на човека никога не се е удало да направи точни предсказвания за бъдещето, то библейските пророчества са важно доказателство, че Библията произхожда от по–висш източник.
Друго заслужаващо доверие доказателство е и това, което произлиза от нейното показание: „Божието слово е живо, упражнява сила“ (Евреите 4:12). В течение на времето много хора са почувствали тази сила. За да четат Библията или да разговарят с други върху съдържанието ѝ, претърпяли страдания и даже и смъртта. Нито една друга книга не е повлияла хората така много към добро както Библията, ако се чете в смиреност и с разум. От престъпници прави миролюбиви хора, да, тя може да промени изцяло личността на някого (Михей 4:3, 4; Ефесяните 4:24). Обърни внимание на това, за което Библията допринесла при Луис.
В бразилския затвор, където се намирал, Луис бил известен като извънредно опасен. Свидетел на Йехова, който проповядвал при съзатворници на Луис, могъл да говори също и с него. Думите на Библията оказали такова силно въздействие върху него, че в скоро време станал съвсем друг човек (Колосяните 3:9, 10). Преди това никой не се осмелявал да му противоречи, но днес той е приветлив към всеки и оказва сътветен респект към затворническия персонал. След петгодишно влияние на Библията върху неговата личност сега Луис разказва сам на неговите съзатворници това, което е научил. Позволено му е даже да проповядва и вън от затвора.
Друг пример е Уейн, който живее в Съединените щати. Той водел необуздан, развратен живот и взимал дроги. След женитбата му неговия лош начин на живот подтикнал и жена му към неморалност. Те водели лош брачен живот. Когато стигнали до развод, един Свидетел на Йехова успял да им покаже какво казва Библията относно отговорност и любов в семейството (Ефесяните 4:22–24; 5:22, 28). На него могло да се помогне да разбере причината за проблемите му. (Виж 1 Коринтяните 15:33.) Най–после му станало възможно да промени начина си на мислене. Това помогнало и на жена му също да предприеме известни промени. Днес тяхното семейство служи за пример — благодарение на Библията.
На края искаме да разкажем и за Елена. Тази млада аржентинка страдала от депресии. Психиатърът, при когото потърсила помощ, ѝ казал, че може да разреши проблема си чрез полов живот. Тя попаднала в неморалност, занимавала се със спиритизъм и станала силна пушачка. Елена направила два аборта. Но след това проявила интерес към Свидетелите на Йехова, които ѝ помогнали да приведе живота си в хармония с Божието слово. С помоща на Библията тя могла да се откаже от лошите практикувания и да се запознае с Твореца, Йехова Бог и неговия син, Исус Христос. По отношение на Йехова и Исус Христос Елена казва днес: „Не заслужавам
изобщо добрите неща, които получавам от тях и желая все повече и повече да разказвам за милосърдието и любовта, които ни оказват.“Както показват тези няколко примера, Библията може да бъде извънредно богата на помощ и сила в нашия живот. Луис, Уейн и Елена получили помощ, когато били посетени от Свидетели на Йехова, които им показали как да прилагат на практика, това, което казва Библията. Много от тях са имали различни преживявания, но с помоща на Библията те предприели коренни промени в живота си. Какъв е резултатът?
Тези повече от три милиона християни образуват общество, за което големите проблеми, заплашващи бъдещето на човешкия род, са вече разрешени. Национална гордост и самомнение на произход, имащи разцепващо влияние, не съществуват при тях. С помоша на Библията те се стараят да превъзмогнат предразсъдъци по отношение на раса или обществено положение. Те са се научили да живеят в мир помежду си, чрез което в малки размери се изпълнява едно забележително пророчество от Библията (Исаия 11:6–9).
Фактът, че такава група съществува, е най–внушителното доказателство за това, че Библията наистина е Божието слово. Ние те каним да се запознаеш с тези християни и да провериш това доказазателство. Свидетелите на Йехова ще ти помогнат с радост в твоите усилия.
[Текст в блока на страница 5]
Нямо никакво конкретно доказателство за твърденята на бибвейската критика
[Текст в блока на страница 6]
Библията не разчита на науката или на философии, за да докаже, че е Божието слово
[Снимка на страница 7]
Библията може да промени хората