Библията — нима само една човешка книга?

УЙЛЯМ ТИНДЕЙЛ загубил живота си поради това, че искал да я направи достъпна за всеки. Мартин Лютер я превел на немски при голями усилия. За последователите на Жан Калвин тя била мащаб и ръководство за всяка истина. Да, било време, когато почти никой не се съмнявал, че Библията е Божието слово. Също и за католическата църква този въпрос не подлежал на съмнение.

Но днес въпросът стои другояче. Библията, една от най–продажните книги по всички времена, се чете от малко хора, а още по–малко прилагат в живота си това, което тя казва. Типично за възгледите на много е следното изказване на писателя Джеймс Бар: „Моят начин на изложение показва, че библейското предаване е човешко дело. Това са човешки вероизказвания ... Правилното обозначаване на Библията би трябвало да бъде ‘Израелско слово’ и ‘Словото на някои ръководещи прахристияни“’ (The Bible in the Modern World от Джеймс Бар).

Как се стигнало до тази промяна в отношението към Библията? Божие слово ли е или съдържа само мислите на някакви хора? И играе ли това изобщо някакава роля в нашето, добило светски характер, 20–то столетие?

Играе ли това някаква роля?

Да отговорим предварително на последния въпрос: Това играе роля. Защо? Библията е описана като книга, която трябва да бъде като ‘светилник на нозете ни и виделина на пътеките ни’ (Псалм 119:105). И особено днес имаме огромна нужда от такава светлина. Нашата хубава планета се съсипва. Милиони хора гладуват. Почти никой не гледа с увереност към бъдещето, защото вече съществуванието на цялото човечество е заплашено. Библията желае да ни преведе през тези трудни времена в сигурно и щастливо бъдеще. Ако тя е наистина Божието слово, тогава е точно това, от което се нуждаем.

Въпреки това, защо толкова много хора се съмняват в нея? Отговорът на този въпрос ще ни помогне да разберем дали тази книга е наистина Божието слово.

Какво е станало с вярата?

В 17 и 18 век, вярата в Библията, която била нещо почти напълно самопонятно, станала жертва на промяна в духовно насока. По онова време в Европа настъпили скептицизъм и свободомислие. Съществуващите господарски и стопански системи, валидните до тогава представи за природата, религията, да просто всичко било поставено под въпрос. По отношение на Библията също не било направено изключение.

 Pierre Bayle, някогашен католик, в 17 век изказал открито съмнението си в Библията, като поставил преди всичко под въпрос нейната хронология и духовенството. Други приели неговия начин на мислене и в 19–тото столетие скептицизъма под форма на библейска критика достигнал разцвета на развитието си. Критиците на Библията твърдели, че Библията не е това, за което се смята. Според тяхното мнение първите пет книги не са писани от Моисей, а са били съставени много по–късно в юдейската история от многобройни записи, писани столетия след Моисей. Пророчествата са били писани след тяхното изпълнение. Според тези мнения книгата на Исаия имала няколко писатели и била писана в течение на няколко столетия. А книгата на Даниил била написана едва през 165 година преди нашето столетие.

Как се отразила тази библейска критика, показват изказванията на немския библейски учен Давид Фридрих Щраус. „Ние още ли сме християни? Не, поне онези не, които са пленени от библейската критика, защото ние не можем повече да приемем Библията като Божие слово“ (Religion and the Rise of Skepticism от Франклин Баумер).

Новото столетие донесло със себе си нови открития. Някои от тях подкрепяли Библията, други изглеждало да и противоречат. Доста хора били на мнение, че Библията не отговаря вече на днешните времена. Много от тези, които застъпвали това становище били още повече подкрепени, когато се появила еволюционната теория — една теория, която напълно противоречела на разказа за сътворението от Битието. Тази теория била приета с голям възторг от повечето учени и от библейските критици. Днес тя е приета дори и от много духовници и в училищата се учи като факт.

Означава ли това, че науката е опровергала Библията в някаква насока? Или доказа ли библейската критика, че Библията не е Божието слово?