Честността е най–добрата политика

ЧЕСТНОСТТА е горещо препоръчвана от Библията и е изискване за истинските християни. (Матей 22:39; 2 Коринтяни 8:21) Нещо повече, честността наистина е най–добрата политика, както личи от живота на мнозина днес, чиито умове и сърца са били променени от точното библейско познание. Един пример за това идва от Либерия.

След продължителни молитвени размишления един християнски старейшина и жена му затворили шивашкото си ателие. Защо? Защото то поглъщало твърде голяма част от времето им и пречело на тяхната служба и лично изучаване. Те решили да се задоволят със скромен доход, идващ от продажбата на текстилни бои. Обаче веднага след като те предприели тази стъпка, цените на боите на местния пазар спаднали. Оказало се, че доходът им няма да е достатъчен за семейството. Какво да правят?

Те помолили фирмата, която ги снабдявала с бои, да смъкне своята цена, за да им позволи по–висок процент печалба след продажбата. Било им отказано. Но фирмата предложила да изпрати две фактури — едната, показваща реалната цена, а другата — една намалена цена, която те можели да представят пред митническите власти, за да плащат по–ниско мито. Това би дало възможност на старейшината да има 2000 долара незаконна печалба от всяка пратка.

Братът отказал да участвува в подобна нечестна операция, която би мамила правителството. Представителите на фирмата били изненадани. Те писали: „Ние уважаваме вашата съвест.“ И назначили старейшината за единствен пълномощник на тяхната продукция в цяла Либерия. Сега, когато нуждите на семейството били задоволени, старейшината и жена му били в състояние да станат помощни пионери и да работят в тясно сътрудничество с братята за укрепването на сбора. Наистина, честността им се оказала благословия за тях.

Алфонсо от Испания също разбрал, че честността е най–добрата политика. Той напуснал дома си, когато бил на 12 години, и скоро започнал да се занимава с търговия на наркотици, както и с ограбване на коли, къщи и магазини. Понякога ограбвал до 10 магазина на ден. Когато бил на 21 години, четирима от неговите другари го набили жестоко, откраднали му целия запас от наркотици и го заплашили, че ще го убият, ако съобщи за тях в полицията. Тъй като бил добре известен на полицията, той не посмял дори да отиде в болницата за лечение.

Оправяйки се бавно от раните си, Алфонсо се замислил сериозно за своя начин на живот. Той си припомнил някои неща за Библията и за християнските принципи, които майка му казвала още докато бил малък. Тогава той не обърнал внимание на думите ѝ, но сега помолил Свидетелите на Йехова да започнат изучаване на Библията с него. За шест месеца Алфонсо променил изцяло поведението си и вече отговарял на изискванията за кръщение.

Но в деня преди кръщението си той получил призовка да се яви в съда, за да отговаря по обвинение във въоръжен грабеж. Ставало дума за престъпление, което той бил извършил преди доста време. Независимо от това Алфонсо честно си признал злодеянието и бил затворен, очаквайки делото. Правният му защитник го подканил да заяви, че не бил откраднал нищо и че не носел оръжие. Но Алфонсо настоял да каже истината. Поради престъплението и лошото полицейско досие прокурорът поискал присъда от 13 години. Но с оглед на доброто му поведение и честно отношение Алфонсо получил шест месеца, които той вече бил излежал в предварителния арест.

Сега Алфонсо и жена му служат вярно на Йехова, щастливи, че са намерили истинска цел в живота, и че със собствения си опит са доказали, че честността е най–добрата политика.