Благодарен ли си за това, което Бог е направил?

„Ако някой иска да ме последва, нека се отрече от себе си и ден след ден да носи своя стълб на мъчението, и да ме следва непрекъснато.“ — ЛУКА 9:23, НС.

1. Кои са някои от чудесните дарове, дадени от Бога?

 НИЕ ДЪЛЖИМ живота си на Бога. Ако той не бе създал човечеството, ние никога не бихме били родени. Но Бог създал нещо повече от живот. Той ни направил така, че да можем да се радваме на много неща: на вкуса на храната, на топлината на слънцето, на звуците на музиката, на свежестта на пролетния ден, на нежността на любовта. Нещо повече, Бог ни дал разум и желание да научим за Него. Той вдъхновил Библията, която ни осигурява здраво ръководство, показва ни как да живеем по–щастлив живот и ни дава надеждата за вечен живот в неговия праведен нов свят. Бог ни дава също и своя свети дух, подкрепата на местния сбор и по–възрастни любещи братя и сестри, които могат да ни помогнат да останем твърди в Неговата служба. — Битие 1:1, 26–28; 2 Тимотей 3:15–17; Евреи 10:24, 25; Яков 5:14, 15.

2. (а) Кое е най–забележителното нещо, което Бог е направил за нас? (б) Възможно ли е да заслужим спасение чрез дела?

 ² В допълнение на всичко това, Бог изпратил своя собствен първороден Син да ни каже повече за това, което очаква Бащата от нас, и да осигури „освобождение чрез откуп“ за всеки, който го приеме. (Ефесяни 1:7, НС; Римляни 5:18) Този Син, Исус Христос, казал: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот.“ (Йоан 3:16) Спасението, станало възможно чрез този откуп, е с толкова висока стойност, че просто няма начин някой да може да го заслужи чрез дела, и категорично не чрез делата, вършени по–рано под Моисеевия закон. Затова Павел писал: „Човек не се оправдава чрез дела по Закона, а само чрез вяра в Исуса Христа.“ — Галатяни 2:16; Римляни 3:20–24.

Вяра и дела

3. Какво казал Яков за вярата и делата?

³ Спасението идва чрез вяра, но вярата и благодарността за всичко, което Бог е направил, трябва да ни подтикнат към действие. Те трябва да ни мотивират да вършим неща, които показват нашата вяра. Яков, братът на Исус, писал: „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“ По–нататък той казал: „Покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.“ Яков посочил, че дори и демоните „вярват и треперят“, но очевидно те не вършат божии дела. От друга страна Авраам имал и вяра, и дела. „Вярата действуваше заедно с делата му и . . . от делата се усъвършенствува вярата.“ Яков повторил: „Вярата, отделена от дела, е мъртва.“ — Яков 2:17–26.

4. Какво казал Исус, че трябва да направят онези, които искат да го следват?

⁴ Исус също посочил колко важни са правилните дела, казвайки: „Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, който е на небесата.“ „Ако някой иска да ме последва, нека се отрече от себе си и ден след ден да носи своя стълб на мъчението, и да ме следва непрекъснато.“ a Като „се отречем“ от себе си, ние се отказаме от множество лични избори. Ние признаваме, че дължим всичко на Бога, затова му се отдаваме като негови роби, стремейки се да научим волята му и да я изпълняваме като Исус. — Матей 5:16; Лука 9:23; Йоан 6:38.

Животът им бива променен

5. (а) Какво посочил Петър, че трябва да повлияе на целия ни начин на живот? (б) Какви добри дела препоръчал той?

⁵ Петър посочил, че „скъпоценната кръв“ на Христос, пролята за нас, има толкова висока стойност, че благодарността ни за нея трябва да личи от целия ни начин на живот. Апостолът изброил много неща, които благодарността би трябвало да ни подтикне да правим. Той съветвал: ‘Отхвърлете всякакво зло.’ ‘Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко.’ ‘Възвестявайте превъзходствата на този, който ви призова от тъмнината в своята чудесна светлина.’ ‘Отклонявайте се от зло и вършете добро.’ „Бъдете винаги готови да отговаряте . . . на всекиго, който ви пита за вашата надежда.“ „Живейте остатъка от времето [си] в плът не за човешките страсти, а за божията воля.“ — 1 Петър 1:19; 2:1, 2, 9; 3:11, 15; 4:2, НС.

6. (а) Как проявили своята вяра християните от първи век? (б) Как трябва да ни служи за пример това?

⁶ Християните от първото столетие живеели своята вяра. Тя променяла възгледите им и личностите им, мотивирайки  ги да приведат живота си в съгласие с божията воля. Те предпочитали да понесат изгнание, пребиване с камъни, побоища, затвор и дори смърт, пред това да опорочат вярата си. (Деяния 7:58–60; 8:1; 14:19; 16:22; 1 Коринтяни 6:9–11; Ефесяни 4:22–24; Колосяни 4:3; Филимон 9, 10) Известният римски историк Тацит, роден около 56 г. от н.е., казва, че християните били „осъдени на огън и изгаряни, за да служат като нощно осветление, когато светлината на деня заниквала“. И въпреки това те били непоколебими! — The Annals [„Аналите“], т.XV, пар.44.

7. В какво положение могат да се окажат някои хора?

⁷ В някои сборове можеш да намериш хора, които посещават събранията години наред. Те обичат организацията на Йехова, смятат, че неговите хора са най–прекрасните хора, които някога са срещали, те дават чудесни отговори по отношение на истината и я защищават пред външни лица. Но нещо стои на пътя им, нещо ги възспира. Те не предприемат прекрасната стъпка, направена от 3000 души на Петдесетница, същата онази стъпка, която поискал да направи вярващият етиопец, или която Анания настоял Савел да предприеме незабавно, след като бившият преследвач разбрал, че Исус наистина е Месията. (Деяния 2:41; 8:36; 22:16) Какво им липсва на тези хора днес? Защо не предприемат те стъпката, наречена от Библията „молба към Бога за чиста съвест“? (1 Петър 3:21, НС) Ако ти се окажеш в тази ситуация — знаещ истината, но колебаещ се да предприемеш нещо относно нея, — приеми тази статия като приготвена от специална любов към теб.

Преодолявайки пречки за покръстването

8. Ако ти никога не си бил добър ученик, какво ще бъде разумно да предприемеш сега?

⁸ Какво би могло да стои на пътя ти? Предишната статия показа, че за някои проблем може да бъде личното изучаване. Бог ни е дал прекрасен разум и очаква от нас да го използуваме, като му служим. Хора, които дори не умеят да четат, решават да се научат на това, за да могат да узнаят повече неща за Бога и неговите цели. А ти? Ако ти вече умееш да четеш, учиш ли наистина, подобно на онези беряни, които „всеки ден изследваха писанията“, за да видят дали тези неща са верни? Изследвал ли си „широчината и дължината, височината и дълбочината“ на истината? Отивал ли си достатъчно дълбоко в божието Слово? Открил ли си колко вълнуващо е то наистина? Развил ли си истинско желание да узнаеш божията воля? Изпитваш ли неподправен глад за истината? — Деяния 17:10, 11; Ефесяни 3:18.

9. Как е правилно да се постъпи, ако имаш проблеми с някого в сбора?

⁹ Понякога хората биват възспирани от реален или въображаем проблем, който те са имали с някого от сбора. Обидил ли те е някой сериозно? Тогава последвай напътствието в Исусовите думи: „Иди, покажи вината му между тебе и него самия.“ (Матей 18:15) Може би с изненада ще установиш, че този човек дори не е знаел, че ти си обиден. Но дори и да е знаел, ти пак можеш ‘да спечелиш брата си’, както казва Исус. Можеш да му помогнеш също така да избегне спъването на някой друг. Нещо повече, помисли за това: всъщност на кого служиш ти — на тази личност, или на Бога? Толкова ли е ограничена любовта ти към Бога, че да оставиш всяка грешка на несъвършените хора да застава между теб и любовта ти към него?

10, 11. Какво трябва да направиш, ако те възспира някакъв таен грях?

¹⁰ Таен грях може да възпира някого от покръстване. Може би нещо, случило се в миналото, може би нещо, което продължава да става и сега. Ако това е  твоят проблем, то не е ли вече време да поправиш нещата? (1 Коринтяни 7:29–31) За много от хората на Йехова е било необходимо да направят промени в начина си на живот. Библията казва: „Затова покайте се и обърнете се, за да се заличат греховете ви, та да дойдат освежителни времена от лицето на [Йехова].“ — Деяния 3:19.

¹¹ Независимо от това, какво си правил в миналото, ти можеш да се покаеш, да се промениш и да помолиш Бог за прошка. „Затова умъртвете природните си части, които действуват на земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка . . . Понеже сте съблекли вече стария човек с делата му, и сте се облекли в новия, който се подновява в познание по образа на Този, който го е създал.“ Ти можеш да приведеш живота си в хармония с божиите пътища, да се радваш на чиста съвест и да имаш надеждата за вечен живот в неговия нов свят. Не заслужава ли това необходимите усилия? — Колосяни 3:5–10; Исаия 1:16, 18; 1 Коринтяни 6:9–11; Евреи 9:14.

12. Какво трябва да направиш, ако тютюнът, злоупотребата с алкохол или пристрастеността към наркотици стоят между теб и чистата съвест?

¹² Може би тютюнопушене, злоупотреба с алкохол или пристрастеност към наркотици стоят между теб и чистата съвест? Но нима тези застрашаващи живота навици не показват неуважение спрямо прекрасния божи дар на живота? Ако подобни навици стоят на пътя ти, то без съмнение е време да ги коригираш. Струват ли те колкото твоя живот? Павел казва: „Нека очистим себе си от всяка плътска и духовна нечистота, като се усъвършенствуваме в святост със страх от Бога.“ Достатъчно високо ли оценяваш божиите чисти и праведни пътища, та да сториш това? — 2 Коринтяни 7:1.

 Материалните неща

13, 14. (а) Какво казват Писанията за материалистичните цели? (б) Защо е толкова важно да слагаме небесните неща на първо място?

¹³ Днешният свят поставя преуспяването и „тщеславието на живота“ пред всичко останало. Но Исус сравнил „светските грижи [и] примамката на богатството“ с „тръните“, които задушават божието Слово. Той попитал още: „Понеже какво ще се ползува човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби?“ — 1 Йоан 2:16; Марко 4:2–8, 18, 19; Матей 16:26.

¹⁴ Исус посочил, че Бог осигурява птиците с храна и цветята с възхитителни цветове. След което попитал: „Колко по– скъпи сте вие от птиците? . . . Колко повече [Бог] ще облича вас!“ Исус мъдро ни съветва да престанем да ‘се безпокоим’ за материални неща. Той казал: „Но търсете [божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави.“ Той посочва, че ние трябва да поставим небесните неща на първо място, ‘защото гдето е съкровището ни, там ще бъде и сърцето ни’. — Лука 12:22–31; Матей 6:20, 21.

Служба на Бога с божия помощ

15. Как ни насърчава примерът на християните от първи век?

¹⁵ Може би свидетелствуването пред други хора е проблем за теб? Дали те възспира плахостта ти? Ако е така, то важно е да помниш, че християните от първи век са изпитвали същите чувства, каквито изпитваме ние днес. Бог не избрал мъдрите и силните, но избрал „немощните неща на света, за да посрами силните“. (1 Коринтяни 1:26–29) Властните религиозни водачи се обявили срещу тези „обикновени“ (НС) хора и им наредили да престанат да проповядват. Какво направили християните? Те се помолили. Те помолили Бог за смелост и той им я дал. В резултат на това  тяхното послание изпълнило Йерусалим и по–късно разтърсило целия свят. — Деяния 4:1–4, 13, 17, 23, 24, 29–31; 5:28, 29; Колосяни 1:23.

16. Какво научаваме от големия „облак от свидетели“, описан в Евреи, глава 11?

¹⁶ Следователно страхът от хората не бива никога да застава между нас и службата ни на Бога. Евреи, глава 11 ни казва за голям „облак свидетели“, които се бояли не от хората, а от Бога. Ние трябва да проявяваме подобна вяра. Апостолът писал: „Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни оплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще.“ — Евреи 12:1.

17. Как Бог чрез Исаия насърчил хората си?

¹⁷ Бог може да даде на служителите си огромна помощ. Създателят на вселената казал на Исаия: „Но ония, които чакат [Йехова], ще подновят силата си, ще се издигнат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат.“ — Исаия 40:31.

18. Как можеш да преодолееш стеснителността си, за да участвуваш в проповядването за Царството?

¹⁸ Смелите и щастливи свидетели, които ти виждаш в местния сбор са само една малка част от над три и половина милиона усърдни служители по цялата земя. Те са щастливи да вземат участие в работата, която сам Исус Христос предрекъл със следните думи: „И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена [населена земя, НС] за свидетелство на всички народи; и тогава ще дойде свършекът.“ Ако участието в проповядването за Царството представлява проблем за теб, макар и да отговаряш на изискванията за това, защо не помолиш някой свидетел, който се проявява добре в службата, да те вземе със себе си по време на проповядване? Бог наистина дава „сила, надхвърляща нормалното“ и ти може би с изненада ще откриеш колко радостна в действителност е божията служба. — Матей 24:14; 2 Коринтяни 4:7; виж още Псалм 56:11; Матей 5:11, 12; Филипяни 4:13.

19. Каква работа наредил Исус да вършат последователите му?

¹⁹ Исус очаква от онези, които оценяват по достойнство посланието за Царството, да действуват съответно на него. Той казва: „Идете, прочее, научете [хора от] всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и светия дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал.“ — Матей 28:19, 20.

20. Ако ти напредваш в духовно отношение, какъв въпрос може да бъде уместен в скоро време?

²⁰ Подтиква ли те към действие твоята благодарност за божиите благословии, за „скъпоценната кръв“ на Исус и за чудесната надежда за вечен живот? (1 Петър 1:19) Привел ли си живота си в съгласие с божиите праведни изисквания? Участвуваш ли редовно в правенето на ученици? Отрекъл ли си се от себе си и отдал ли си живота си на Бога? Ако отговорът ти на всички тези въпроси е окончателно „да“, може би е време да зададеш на някой от старейшините в сбора, който посещаваш, същия въпрос, който вярващият етиопец задал на Филип: „Какво ми пречи да се кръстя?“ — Деяния 8:36.

[Бележка под линия]

Спомняш ли си?

◻ Какви специални причини имаме да бъдем благодарни към Бога?

◻ Какво ни мотивират да направим вярата и благодарността?

◻ Какви проблеми могат да стоят между нас и послушанието на Бога, и какво можем да направим за това?

◻ Какви въпроси могат да си зададат онези, които все още не са покръстени?

[Въпроси]

[Блок на страница 30]

‘Какъв вид „почва“ съм аз?’

Исус разказал притча за един сеяч, който отишъл да сее семе. Някои от семената паднали покрай пътя и били изкълвани от птици. Други паднали върху каменисти места с оскъдна почва. Те покълнали, но когато слънцето се издигнало високо, те изсъхнали и умрели. Други семена пък паднали сред тръни и били задушени. Исус казал, че тези три групи представяли: първо, онзи, който „чуе словото на царството и не го разбира“; второ, онзи, който приема словото, но после бива отклонен от горещината на „напаст или гонение“ ; и трето, онзи, при когото „светските грижи и примамката на богатството заглушават словото“.

Но Исус разказал и за други семена, които паднали на добра почва. Той казал: „Това е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод.“ — Матей 13:3–8, 18–23.

Може би е добре да се запитаме: ‘Какъв вид „почва“ съм аз?’

[Блок на страница 31]

Те умряха за своята вяра

Познаваш ли някой, който по–скоро би умрял, отколкото да опорочи вярата си? Хиляди Свидетели на Йехова са направили това. В книгата си The Nazi State and the New Religions: Five Case Studies in Non-Conformity („Нацистката държава и новите религии: пет изследвания на случаи на неконформизъм“) д–р Кристине Е. Кинг пише: „Всеки втори немски свидетел бил арестуван, всеки четвърти загубил живота си.“

Когато през 1945 г. ужасът на лагерите най–после свършил, „броят на свидетелите бил увеличен и компромиси не били направени“. В книгата The Nazi Persecution of the Churches („Нацисткото преследване на църквите“) Дж. С. Конуей написал за свидетелите:„Никоя друга секта не показала дори подобие на тяхната решимост пред пълната сила на гестаповския терор.“

Свидетелите на Йехова не били преследвани заради политика или расова принадлежност. Те страдали изцяло заради любовта си към Бога и заради отказа да опорочат своята съвест, обучена според принципите на Библията.