Всеобща радост

„ЕТО! Моите слуги ще пеят от сърдечна радост.“ (Исаия 65:14) Така е казал Йехова чрез пророка си Исаия и само какво великолепно изпълнение имат думите му сред Свидетелите на Йехова! Но откъде идва радостта в техните сърца? От единното им поклонение на Йехова Бог. Той е „блаженият Бог“ и онези, които му се покланят, са „радостни в Йехова“. (1 Тимотей 1:11; Захария 10:7, НС) Тази изпълнена с радост преданост ги сплотява в един народ, като те заедно  проповядват добрата новина за Царството и надават целосветски възглас на възхвала към своя Бог. — Откровение 7:9, 10.

„Радост, която никой не може да отнеме“

Наистина, възвестяването на божието име и Царство е източник на постоянна радост за Свидетелите на Йехова. (Марко 13:10) Те откликват на думите на псалмиста: „Хвалете се с неговото свято име; нека се весели сърцето на ония, които търсят [Йехова].“ — Псалм 105:3.

Често те преодоляват различни пречки, за да правят това. В Испания Исидро отдал себе си на Йехова и искал да говори на другите за него. Но той бил шофьор на камион с ограничено свободно време, правещ дълги курсове през нощта и спящ през деня. Исидро искал да свидетелствува на другите шофьори, но как можело да стане това?

Той монтирал в камиона си радио за частна връзка, с помощта на което можел да разговаря с другите шофьори. Скоро той открил един малко използуван канал, 13–ти, и решил да се възползува от него. Разбира се, първия път когато предложил на другите шофьори да си говорят за Библията по радиото, отзвукът бил доста негативен. Някои обаче слушали. Това се разчуло сред испанските шофьори и все повече и повече от тях пускали канал 13. Неотдавна Исидро научил, че най–малко един от тях се е заел да продължи своето изучаване на Библията.

В Италия един мъж чул за Свидетелите на Йехова при един разговор в автобуса. Жена му се срещнала с тях чрез приятели. Двамата започнали да изучават Библията и имали силно желание да споделят това, което учили, с другите. Толкова силно било това желание, че мъжът отказал повишение в службата си, а жената се отказала от добре платена работа, за да могат да прекарат повече време, съобщавайки на другите добрата новина за Царството. Заслужавало ли си да направят това? Мъжът казва: „Откакто познахме истината, жена ми и аз имахме радостта да помогнем на повече от 20 души да получат точно познание за целта на Бога. Вечер, като се прибера в къщи след ден, прекаран в служба на Йехова, аз се чувствувам уморен, това е истина. Но съм щастлив и благодаря на Йехова, задето ми дава радост, която никой не може да ми отнеме.“

„До най–отдалеченото кътче на земята“

Хората в божия радостен народ показват такъв ентусиазъм, където и да са, дори и в „най–отдалеченото кътче на земята“. (Деяния 1:8) Малко места са толкова отдалечени, колкото северна Гренландия. Но дори и там, 200 мили северно от Полярния кръг, е малкият сбор на Илулисат, съставен от 19 души. Те проповядват същата добра новина като италианското семейство и миналата година бяха щастливи да видят седем гренландци покръстени в знак на своето отдаване на Йехова.

Хиляди мили далеч от Гренландия, на субтропическия остров Мавриций в Индийския океан, същата радост е притежание на Анжинее. Отначало нещата били трудни за Анжинее. В Мавриций посещаването на християнски събрания и публичното проповядване за Бога не се смятат за подходящи занимания за неомъжена девойка от хиндуистки индийски произход. Но Анжинее не се отказала. Сега, девет години след като тя започнала християнския си път, някои от близките ѝ също изучават Библията.

Във връзка с Анжинее трябва да бъде споменат Емилио, който е от Хондурас, на другия край на света. Емилио чул колегите си да разискват Библията и помолил да бъде включен в дискусиите. Той не можел да чете, но слушал с удоволствие, когато се четели библейски текстове. С проникването на християнската истина в сърцето му, Емилио прекратил своя неморален начин на живот и престанал да пие неумерено. Свидетелите на Йехова  го научили да чете и да пише и сега той служи на Бога с радостния му народ.

Хиляди мили северозападно от Хондурас една ескимоска майка в Аляска научила същата християнска истина. Тази жена живеела в доста изолирано село и единственият ѝ контакт със Свидетелите на Йехова бил по пощата. Така тя изучавала Библията по пощата, задавала въпросите си по пощата и сега ентусиазирано споделя знанията си със своите съседи. Примери като тези могат да бъдат давани почти безкрайно. По цялата земя хората със смирени сърца се стичат, за да ‘служат на Йехова с веселие’. — Псалм 100:2.

‘Имайте любов помежду си’

Едно от нещата, които привличат всички тези хора, е любовта, съществуваща в божия радостен народ. Исус казал: „По това всички ще познаят, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Християнската любов присъствува във всекидневния живот на тези истински християни, но и особено по време на беда.

В една африканска страна, където дейността на Свидетелите на Йехова, уви, е под възбрана, имало жестока суша. Десет хиляди души умрели и цели стада от добитък погинали. Как оживели Свидетелите? Като ядяли растителни корени и сварени костилки от авокадо. Но бедственото им положение било рязко облекчено, когато с божия помощ свидетелите от други страни неочаквано получили разрешение да изпратят 25 тона помощи и храни. Да, независимо от възбраната тези провизии били съпроводени с военен конвой, за да се осигури доставката им!

Наистина, тези африкански Свидетели били изключително радостни да получат такова доказателство за любовта на своите братя, виждайки изпълнението на думите на Исаия: „Ето, ръката на [Йехова] не се е скъсила, та да не може да спаси, нито ухото му отъпяло, та да не може да чува.“ — Исаия 59:1.

Мирен народ

Хората със смирени сърца също са привлечени от божия радостен народ, защото членовете му са изоставили войнолюбивите пътища на този свят и са ‘изковали ножовете си на палешници’. (Исаия 2:4) В Салвадор къщата на един бивш военен била пълна с предмети, напомнящи за военната му кариера. Но когато започнал да изучава Библията със Свидетелите на Йехова, той развил миролюбиви интереси. В крайна сметка той изчистил къщата си от всичко, което имало нещо общо с войната, и ентусиазирано се захванал с проповедна дейност.

Когато антиправителствените сили завзели селото, в което живеел, той бил арестуван — очевидно някой го набедил като бивш военен. Той обаче обяснил, че вече не е войник, а един от Свидетелите на Йехова. Превратаджиите го обвинили, че притежава оръжия в къщата си, но при обиск те не намерили нищо. Тогава командуващият разпитал съседите за него. Типичният отговор бил: „Той само ходи от единия до другия край на улицата, проповядвайки за Библията ден след ден.“ Мъжът бил освободен. Безсъмнено неговият ентусиазъм му спасил живота.

Съобщение от една африканска страна разказва за двама войници, които изучавали Библията със Свидетелите на Йехова. Единият служел в армията на правителството, другият се биел на страната на бунтовниците. В крайна сметка и двамата решили да „изковат ножовете си на палешници“ и напуснали армията. Когато посетили християнското събрание за пръв път, антиправителственият войник попитал другия: „Ти какво търсиш тук?“ Той отговорил: „А ти? Ти какво търсиш тук?“ „Тогава — завършва съобщението, — прегръщайки се, те се разплакали от радост, че могат да бъдат заедно в мир.“ Без съмнение тези двама бивши военни са се молили на Бога: „Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми, и езикът ми ще пее високо за твоята правда.“ — Псалм 51:14.

 „Ти си видял неволята ми“

„Ще се радвам и ще се веселя в твоята милост, защото ти си видял неволята ми; познал си утесненията на душата ми.“ (Псалм 31:7) Така се молил псалмистът и мнозина днес се радват, защото божието Слово им помага да се справят с неволите си. Във Франция една свидетелка на Йехова води изучаване с жена, която страда от шизофрения. Тази жена била подложена на психиатрично лечение вече доста време, но то не ѝ помогнало. Една седмица след като започнала изучаването си, психиатърът я попитал: „Всъщност вие разбирате ли какво ви обяснява тази жена от Библията?“ Затова следващата седмица свидетелката отишла в кабинета му и провела изучаването на Библията с жената в негово присъствие.

След изучаването психиатърът казал на свидетелката: „Години наред проявявам интерес към религията на моите пациенти, но забелязах, че нито една религия не предлага истинска подкрепа. Във вашия случай обаче нещата са различни. Г–жа П. идва при мен два пъти седмично на консултация и ми плаща за нея. Но с вашето библейско учение и добри съвети вие вършите по–добра работа, и то безплатно. Състоянието ѝ се подобрява. Продължавайте по същия начин и аз ви уверявам в моята пълна подкрепа, ако някога имате нужда от това.“

Библията казва: „Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; те ходят, о [Йехова], в светлината на твоето лице. В твоето име се радват всеки ден.“ (Псалм 89:15, 16) Всеки един от Свидетелите на Йехова знае, че този псалм е истинен. От техните уста излиза един всеобщ ликуващ възглас, възхваляващ Йехова. Все повече и повече хора се стичат от народите, да възхваляват Бога заедно с тях. Защо не се присъединиш към тях и не изпиташ сам тази радост?

[Снимка на страница 7]

Свидетелите на Йехова в Източна Европа се радват сега на новата си свобода да получават и изучават „Стражева кула“ на своите езици