Лоялност — с цената на какво?
Лоялност — с цената на какво?
„С лоялния ти ще постъпваш лоялно.“ — ПСАЛМ 18:25.
1, 2. (а) Какво е лоялност, и как различните ѝ аспекти оказват влияние върху нашия живот? (б) Защо е добре да се обърнем към Йехова като към изключителен пример за нас?
ВЯРНОСТ, дълг, любов, задължение, преданост. Какво общо имат помежду си тези думи? Те изразяват различни аспекти на лоялността. Лоялността е божествено качество, което произхожда от идваща от сърцето преданост. Днес обаче за много хора лоялността няма никакво значение. Вярност към партньора в брака, задължение спрямо по–възрастни членове на семейството, преданост на служител към работодател — всичко това се смята за маловажно и често е жертва на компромиси. А какво става, когато възникне конфликт между две задължения? Наскоро, в Англия, когато един служител казал на данъчните инспектори истината за финансиите на своята фирма, загубил работата си.
2 Лесно е само да се говори за лоялност, но истинската лоялност трябва да бъде подкрепена с действие, което изключва страхливия компромис. Като несъвършени хора ние често се проваляме в това отношение. Затова е добре за нас да разгледаме примера на онзи, чиято лоялност стои извън всякакво съмнение — самия Йехова Бог.
Образец на лоялност
3. Как Йехова проявил лоялност спрямо целта си, изказана в Битие 3:15?
3 Когато Адам съгрешил, Йехова ясно изразил целта си да откупи човешкия род, който все още не бил роден. Това негово действие било основано на любовта му към неговото създание — човека. (Йоан 3:16) В определеното за това време Исус Христос, семето на обещанието, предсказано в Битие 3:15, показал, че той е изкупителната жертва. Би било немислимо за Йехова да отстъпи от своята изказана цел. Приемем ли Исусовата жертва, нашата вяра няма да доведе до разочарование. — Римляни 9:33.
4. Как Йехова проявил лоялност спрямо Исус и с какъв резултат?
4 Лоялността на Йехова спрямо Исус много подкрепила Сина по времето, когато бил на земята. Исус знаел, че трябва да се срещне със смъртта, и бил твърдо решен да остане лоялен към своя Бог до края. При кръщаването му и помазването му със свети дух му било разкрито по–пълно знание за неговото предчовешко съществуване. В нощта, в която бил предаден, той се молил да бъде възстановен при своя небесен Баща със ‘славата, която той имал до Йехова, преди света да бил съществувал’. (Йоан 17:5, НС) Как би могло да стане това? Единствено ако Йехова не оставел своя лоялен Син в гроба да види изтление. Йехова го възкресил от смърт за безсмъртие, лоялно изпълнявайки по този начин пророческото обещание, записано в Псалм 16:10: „Няма да оставиш душата ми в преизподнята [Шеол].“ — Деяния 2:24–31; 13:35; Откровение 1:18.
5. Какви други лоялни действия са свързани с обещанията на Йехова към Исус?
5 След своето възкресение Исус по същия начин знаел, че може да разчита на казаното от Йехова, че ‘ще положи враговете му като столче за нозете му’. (Псалм 110:1) Това време дошло през 1914 г., в края на „определените времена на народите“, с установяването на Царството в небесата. Обещаното издигане на Исус над неговите врагове започнало с изхвърлянето на Сатана и демоните му от небето. То ще достигне връхната си точка, когато те бъдат затворени за хиляда години и „земните царе и войските им“ бъдат унищожени. — Лука 21:24; Откровение 12:7–12; 19:19; 20:1–3.
6. Каква гарантирана надежда ни предлага Бог, и как можем ние да покажем благодарността си за това?
6 Псалмистът подканя: „Чакай [Йехова] и пази неговия път, и той ще те издигне да наследиш земята.“ (Псалм 37:34) Можем да бъдем уверени, че Йехова ще продължи да спазва обещанията си и през времето на края на този лош свят той ще спаси мъже, жени и деца, които „пазят пътя му“. В езика на оригинала — еврейския — тази фраза предава значението едновременно на усърдие и на вярност в служенето на Йехова. Следователно, сега не е времето да се изморим или да се откажем от различните привилегии в службата, които са ни дадени. Сега е времето да напрегнем всички сили в лоялна служба на нашия Бог и неговото Царство. (Исаия 35:3, 4) Има прекрасни примери, които могат да ни насърчат. Нека разгледаме някои от тях.
Патриарсите отразяват лоялност
7, 8. (а) Какви задачи възложил Йехова на Ной и семейството му? (б) Как домочадието на Ной се показало достойно за божията защита по време на целосветския потоп?
7 Когато Йехова решил да унищожи лошото човешко общество чрез потоп от вода, той направил договор с патриархалния глава на семейство Ной за запазването на семейството му и продължаването на живота на земята. (Битие 6:18) Ной бил благодарен за перспективата да има божествена защита, но той и семейството му трябвало да покажат, че я заслужават. Как? Правейки това, което Йехова им наредил. Отначало те били изправени пред огромната по обем задача да построят ковчега. Когато той бил завършен, Ной трябвало да го напълни с представители на животинското царство и с достатъчно храна за дълъг период от време. Но това не било всичко. По време на продължителната подготовка Ной правел всичко, което било по силите му, в безпрецедентна дотогава проповедна дейност, предупреждавайки за идващия божи съд. — Битие, глави 6 и 7; 2 Петър 2:5.
8 Библията ни казва, че ‘Ной извършил всичко според както му заповядал Бог; [точно] така сторил’. (Битие 6:22; 7:5) Ной и семейството му се показали лоялни, като изпълнили задачите, които им били възложени. Техният дух на саможертва показал, че времето им било прекарано по полезен начин, но задачата им била тежка и проповядването трудно. Нямайки деца преди Потопа, синовете на Ной и жените им имали възможността да се съсредоточат върху възложената им работа и да координират действията си. Катаклизмичният потоп сложил справедлив край на един лош свят. Само Ной, жена му, тримата им сина и трите им снахи оцелели. Можем само да се радваме, че те били лоялни към Бога и неговите напътствия, защото всеки един от нас е пряк потомък на Ной чрез един от тримата му сина — Сем, Хам и Яфет. — Битие 5:32; 1 Петър 3:20.
9. (а) Как проверката на Авраам от Йехова била проверка на неговата лоялност? (б) Как Исаак показал лоялност в това събитие?
9 Когато Авраам се приготвил да принесе Исаак като жертва, той действувал вследствие на вярно подчинение спрямо заповедта на Йехова. Какво изпитание за лоялността му било това! Но Йехова спрял ръката му, казвайки: „Сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за мене сина си, единствения си син.“ Ще сторим добре обаче, ако помислим върху онова, което предхождало събитието. По време на тридневното пътуване до планината Мория, Авраам без съмнение имал достатъчно време да прецени нещата и да промени решението си. Ами Исаак, който носел дървата за жертвоприношението и който после позволил да бъдат вързани ръцете и краката му? Той не се поколебал във верността към баща си, Авраам, нито пък се съмнявал в ролята, която той самият трябвало да изиграе, макар и да изглеждало, че неговото лоялно поведение ще му струва живота. — Битие 22:1–18; Евреи 11:17.
Християнска лоялност
10, 11. Какви примери на лоялност оставили първите християни?
10 Йехова винаги действувал с истинска лоялност. „Бивайте подражатели на Бога“ — подканвал апостол Павел. (Ефесяни 5:1, 2) Както откликнали патриарсите, така трябвало да се отзоват и християните. Ранните християни дали много примери на лоялно поклонение, както личи от следващите случки.
11 Римският император Константин I, баща на император Константин, очевидно изпитвал дълбоко уважение към последователите на Исус Христос. За да провери лоялността на християните, които работели в двореца му, той им казал, че могат да останат на тази служба, само ако се съгласят да принесат жертви на идоли. На християните било казано още, че отказът да се направи това щял да доведе до уволнение и отмъщение от ръката на императора. Чрез тази проста хитрост Константин искал да познае онези, които никога не биха направили компромис със своята лоялност. Онези, които се показали лоялни към Бога и неговите принципи, били задържани на служба при императора, някои от тях дори станали доверени съветници. Онези, които били нелоялни към божията заповед, били позорно уволнени.
12. Как християнските надзорници трябва да демонстрират лоялност, и защо това е жизнено важно за добруването на сбора?
12 Въпреки че лоялността трябва да характеризира живота на всички християни, тя е специално спомената в Тит 1:8 в списъка на качествата, необходими на един мъж да бъде християнски надзорник. Уилиям Баркли казва, че „хоʹсиос“, гръцката дума преведена тук като „лоялен“, описва „човека, който се подчинява на вечните закони, които са били и са преди всеки закон, направен от хората“. Необходимо е старейшините да заемат такава лоялна позиция на подчинение спрямо божиите закони. Този правилен пример ще помогне на сбора да расте и да бъде достатъчно силен, за да посрещне всички изпитания и натиск, които биха могли да заплашват него като цяло или членовете му поотделно. (1 Петър 5:3) Назначените старейшини имат голямата отговорност пред стадото никога да не правят компромис с лоялността си спрямо Йехова, защото сборът е подканен ‘да подражава вярата им’. — Евреи 13:7.
Лоялност — с цената на какво?
13. Какъв е смисълът на аксиомата „Всеки човек си има цената“, и какви примери сякаш потвърждават това?
13 „Всеки човек си има цената“ — това е аксиома, приписвана на сър Роберт Уолпол, британски премиер от XVIII век. Тя е сполучливо обобщение на факта, че през историята лоялността често е била заменяна срещу егоистична печалба. Да вземем примера на преводача на Библията Уилиям Тиндъл, който погрешно приел Хенри Филипс за лоялен приятел. През 1535 г. Филипс нелоялно предал Тиндъл на враговете му, което довело до незабавното затваряне на Тиндъл и преждевременната му смърт. Един историк казва, че на Филипс, който вероятно бил агент или на английския крал, или на английските католици, „му било добре платено за неговото дело на Юда“. Този историк има предвид, разбира се, Юда Искариотски, който приел 30 сребърника като цена за предателството на Исус Христос. Не бива обаче от тези примери да заключим, че цената на лоялността е винаги пари. Не е така.
14. Как лоялността на Йосиф спрямо Йехова била подложена на изпитание и какъв бил резултатът?
14 Когато жената на Петефрий настояла Йосиф ‘да легне с нея’, неговата лоялност към Йехова била подложена на изпитание. Как щял да постъпи той? Напълно наясно по отношение на принципите, които били засегнати, Йосиф побегнал от къщата, решен никога да не ‘стори това голямо зло и да съгреши пред Бога’. Перспективата за сексуално удоволствие не успяла да надвие над Йосифовата лоялност спрямо неговия Бог, Йехова. — Битие 39:7–9.
15. Как Авесалом показал нелоялност и какъв бил резултатът?
15 Но има и други опасности. Например, амбицията може да отслаби лоялността. Такъв бил мотивът на бунта на Авесалом срещу баща му Давид. Чрез интригантство и заговорничене Авесалом се опитал да спечели благосклонността на народа. Накрая той свикал войска за бой срещу лоялните поддръжници на баща си. Смъртта му от ръката на Йоав сложила край на Авесаломовата нелоялност спрямо баща му Давид. Каква цена само трябвало да плати за опита си да преобърне теократичната уредба на нещата! — 2 Царе 15:1–12; 18:6–17.
Лоялност, която няма цена
16. Какво разкрива 2 Коринтяни 11:3 за мотивите на Сатана?
16 Макар и Сатанът да твърди, че всеки си има цена, и това наистина било така за Авесалом, то не било така за Йосиф, и никога не било истина за лоялните поклонници на Йехова. Независимо от това Сатанът ще ни предлага всичко възможно, за да сломи нашата лоялност спрямо създателя ни. Апостол Павел изказал опасението, че ‘по някакъв начин, както змията измамила Ева с хитростта си’, така и нашето мислене може да се разврати, довеждайки ни до компромис с лоялността ни спрямо Йехова и поклонението ни към него. — 2 Коринтяни 11:3.
17. С какво разменили някои скъпоценните си привилегии в службата?
17 Хубаво е да запитаме самите себе си: Има ли такава цена, която бих приел в замяна на привилегията да се покланям лоялно на своя създател? Тъжен факт е, че за разлика от Йосиф, някои, които бяха отдадени на Бога служители, поискаха твърде малко в замяна. Дори някои старейшини продадоха своите скъпоценни привилегии в свещената служба срещу временно наслаждаване на неморални чувствени удоволствия. Старейшини или не, мнозина от онези, които постъпиха така, загубиха невъзвратимо семейното единство, любовта и уважението на сбора, както и одобрението от страна на Йехова — онзи, който може да ни даде сила да запазим лоялността си и да отблъснем всяко изкушение от страна на Сатана. — Исаия 12:2; Филипяни 4:13.
18. Защо е важно да послушаме предупреждението в 1 Тимотей 6:9, 10?
18 Други пък, амбицирани на всяка цена да постигнат светски цели, „пронизаха себе си с много скърби“, пренебрегвайки ясните предупреждения на Библията. (1 Тимотей 6:9, 10) Поради това Димас, християнин, споменат от Павел, претърпял такава временна или постоянна загуба. (2 Тимотей 4:10) С лоялността спрямо Йехова никога не може да бъде направен компромис, без това да има катастрофален резултат. „Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.“ — Галатяни 6:7.
19, 20. (а) Кои са някои от опасностите, свързани с прекаленото гледане на телевизия? (б) Какъв пример дало едно семейство на Свидетели?
19 Понякога евтината цена може да се прояви по много коварен начин. Например, едно сведение от Съединените щати казва, че много семейства прекарват около половината от „будните“ си часове в къщи, гледайки телевизия, като младите хора са ососбено пристрастени към това. Ако един християнин подхранва мисленето си главно с телевизия, с нейните секс и насилие, той скоро ще започне да поддава в християнските си принципи. Той лесно би могъл да стане нелоялен, отчужден от Йехова. Подобно лошо общество развращава полезните навици. (1 Коринтяни 15:33) Не бива да забравяме, че Писанията ни напътствуват да отделяме време за изучаване и мислене върху Словото на Йехова. Дали излишното време, прекарано в отпуснато състояние пред екрана на телевизора, е равностойна замяна за времето, което би могло да се използува за получаване на познание, водещо до вечен живот като лоялен поклонник на Йехова? Мнозина от онези, които се приобщават към истината днес, е трябвало да направят генерални промени в мисленето си в това отношение. — 1 Тимотей 4:15, 16; 2 Тимотей 2:15.
20 Такаши е японски бизнесмен, живеещ в Англия. Преди той прекарвал повечето от вечерите си, гледайки телевизия по три–четири часа със семейството си. След като той и жена му били покръстени преди три години, той решил, че личното и семейното изучаване на Библията трябва да имат предимство. Като намалил гледането на телевизия само до средно 15–30 минути дневно, той дал добър пример на семейството си. Въпреки че Такаши трябва да използува две Библии в изучаването си — една японска и една английска, — духовното му израстване е бързо и сега той служи като помощник–служител в англоезичен сбор. Жена му е помощен пионер. „За да опазим духовността на двете ни малки момчета — казва той, — всеки ден аз грижливо подбирам какво да им позволим с жена ми да гледат по телевизията.“ Такава самодисциплина донася плодове.
21. Какво знаем за тактиката на Сатана и как можем да се предпазим?
21 Можем да бъдем сигурни в едно: Сатанът знае нашите слабости, може би дори по–добре от нас самите. Той няма да се спре пред нищо в опитите си да ни накара да направим компромис или да разклати предаността ни към Йехова. (Сравни Матей 4:8, 9.) Как тогава можем да се защитим? Като постоянно помним за нашето отдаване на Йехова и като намерим удоволствие в развиването на умения в службата си на духовните нужди на другите. Като лоялни служители на Йехова трябва да сме заети в неговата служба и по всяко време да бъдем ръководени от неговото свято Слово. Това ще ни помогне в нашето твърдо решение да не позволим на никаква цена, предложена ни от Сатана, да ни отклони от лоялността към Бога. — Псалм 119:14–16.
Как ще отговориш?
◻ Как Йехова и Исус показали лоялност?
◻ Кои са някои други библейски примери за лоялност?
◻ Какво може да ни предложи или да се опита да направи Сатанът?
◻ Как можем да се укрепим, за да останем лоялни в нашето поклонение на Йехова?
[Въпроси]