Не пренебрегвай партньора си!

ЕДНО СЕМЕЙСТВО си тръгва от Залата на Царството. Усмихнатите лица на съпруга и съпругата отразяват щастието, което те изпитват като „една плът“, обединени в поклонението на своя Бог, Йехова. (Матей 19:6) Но те не винаги са се радвали на това единство и са споделяли една и съща вяра. Преди имало период, през който съпругата, Астуко, посещавала събранията сама. После се прибирала при един разгневен съпруг, който крещял срещу нея. Веднъж съпругът, Кацутака, бил толкова разярен, че сграбчил масата с вечерята и с един замах запратил всичко на пода.

Точно както предсказал Исус, истинското християнство донася разединение в някои семейства. (Матей 10:34, 35) И въпреки това, подобно на Кацутака и Атсуко, някои от тези хора се радват сега на религиозно единство и щастие в дома си. Разбира се, такова единство не е просто резултат на случайност. Как са постъпили вярващите, за да преодолеят съпротивата и да постигнат истинска хармония в семейството? Преди да разгледаме този  въпрос, нека видим защо всъщност някои съпрузи са против.

Защо те бяха против?

„Връщайки се към миналото, — казва Атсуко, — осъзнавам, че тръгвах за събранията, без дори да дам някакво обяснение на моя съпруг.“ Оставен сам, без да бъде информиран за нищо, Кацутака се ядосвал.

Огънят на противопоставянето може да се разпали и поради ревност. Един млад съпруг, Шигео, започнал да изпитва неоснователни подозрения по отношение на новите познати на жена си. „Когато жена ми си слагаше грим и излизаше на събрание, аз си мислех, че тя има друг мъж.“ „Ние никога нямахме възможността да поговорим насаме, само двамата — казва Масако, жена му. — Аз никога не говорех за моето съкровено желание той също да научи християнската истина.“

Тошико, домакиня, изпитвала същите чувства като Шигео. „Когато съпругът ми започна да изучава със свидетелите на Йехова, аз бях против, защото постепенно той увеличаваше времето, което прекарваше със сбора. Аз потърсих утеха в бутилката, за да избягам от онова, което чувствувах, когато него го нямаше.“

Думите на Тошико ни подсещат за друга причина — самотата. Някои бивши противници изпитвали самота, когато партньорът им редовно излизал за събранията. „Сам в къщата, аз се чувствувах изоставен“ — припомня си един съпруг. „Струваше ми се, че жена ми и децата ми ме напускат“ — казва друг. И тъй като за повечето мъже е трудно да кажат: „Чувствувам са сам, остани в къщи, моля!“, някои от тях се превръщат в противници на религията, практикувана от партньорката им.

Понякога натиск от страна на приятели и роднини може да доведе до противопоставяне от страна на иначе разбран партньор. Казва се, че на Изток жената в повечето случаи по–скоро бива „осиновена от семейството, отколкото свързана с мъжа си“. Натискът от страна на роднините лесно може да създаде несъгласие. Съпругата на Такаши, която била християнка, отказала да участвува в поклонение пред семейния олтар на Буда. „Нещата се усложниха от това, че живеехме близко до моите родители — обяснява Такаши. — Майка ми упражняваше натиск върху мен и затова аз заплашвах съпругата си и прибягвах до насилие.“

Недоразумения, засилвани поради недостатъчно изясняване, ревност, самота или натиск от страна на роднини, могат да прераснат в насилие. Един мъж, който преди биел жена си, признава: „Аз не исках да загубя семейството си заради религията.“ Друг казва: „Ненавиждах това да се прибирам в празна къща.“ Вероятно те са си мислели: ‘Щом думите не могат да спрат тоя религиозен плам, няколко шамара сигурно ще успеят.’

За щастие всички споменати по–горе семейства впоследствие бяха обединени в поклонението си. Техните тревожни преживявания в това отношение са вече в миналото. Но след като са минали през всичко това, сега те са в състояние да дадат практични  предложения, които биха могли да помогнат в разведряването на потенциално взривни ситуации и дори да доведат до обединено поклонение семейства, които все още са разединени в това отношение.

Дръж се здраво за истината

Когато протягаш ръка, за да издърпаш давещ се от водата, ти самият трябва да си стъпил здраво. Ако не си, то в крайна сметка ти също можеш да се окажеш във водата. По същия начин, ключът за оказване на помощ на твоя партньор е в това ти самият да се държиш здраво за животоспасяващата истина. „Дори и когато моята съпротива бе най–отявлена — казва един, който преди това се противопоставял, — жена ми хващаше децата за ръка и отиваше на събрание. Ако тя се беше поддала, аз може би щях да имам съмнения относно истинността на нейната вяра.“

Кацутака, който обърнал масата с вечерята, разкрива какво променило отношението му, като разказва края на историята: „Най–сетне аз отказах да давам на Атсуко пари за път. Но дори и при това положение тя ходеше на всички събрания и водеше децата със себе си. За да може да пътува, тя продаваше една по една личните си вещи. Аз се почувствувах много глупаво и загубих всякакво желание да бъда против. Вместо това започнах да чета списанията, които тя оставяше на открито за мен.“

Разговаряй с партньора си

“Трябваше да поканя съпруга си да идва с мен и да му кажа, че искам да изучаваме Библията заедно — казва съпругата на Кацутака, Атсуко. — Той се притесняваше за мен и за семейството. Доброто общуване, разговорът би направил много, за да успокои притесненията му.“ Да, доброто общуване е ключът към разбирателството. Библията казва: „Плановете се осуетяват там, където липсва доверен разговор.“ (Притчи 15:22, НС) В този смисъл „довереният разговор“ с твоя партньор по отношение на религиозната ти дейност трябва да бъде добре обмислен и проведен по тактичен начин. „Сърцето на мъдрия вразумява устата му и притуря знание [убедителност — НС] в устните му“ — казва Библията. (Притчи 16:23) Също толкова важно е да избереш подходящо време за разговор. — Еклисиаст 3:7.

Как говориш е може би точно толкова важно, колкото това, което казваш. Апостол Павел наставлява: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ (Колосяни 4:6) Когато говориш по благороден начин, с добър вкус, е по–вероятно партньорът ти да не си запушва ушите за това, което искаш да кажеш.

За много съпрузи е трудно да приемат да бъдат учени от съпругите си. Затова съпругите трябва да бъдат находчиви. Кикуйо използувала добре изданията на дружеството „Стражева кула“. Тя казва: „Веднага щом моето списание „Пробудете се!“ пристигнеше по пощата, аз го преглеждах за материали, които биха заинтересували съпруга ми. След това се молех за добра възможност да споделя тези неща с него.“ Тя оставяла списания в банята и проверявала страниците всеки ден, за да види дали той е чел статията. Ако нямало признаци за това, тя сменяла списанието. Съпругът на Кикуйо сега е помощник– служител и пионер.

Силата на доброто държание

Ами ако партньорът ти не желае да говори с теб за религия? Ако той [или тя] се запознае с други християни, това може би ще угаси яростната съпротива и ще го [я] подтикне да изучава Библията. Масао, сега старейшина, в миналото забранил на свидетелите на Йехова да стъпват в къщата му. Той си спомня: „Най–накрая се съгласих да изучавам Библията със свидетелите, след като жена ми ме помоли да помогна при строежа на Зала на Царството. Много силно впечатление ми направи това, че всички работеха щастливо и заедно, при това без заплащане.“

 Какво можеш да направиш, ако партньорът ти отказва да говори за религия с когото и да било? „Ако някои не се покоряват на словото, — съветва апостол Петър, — те могат да бъдат спечелени без нито една дума, чрез държанието на [партньора] си.“ Какво трябва да бъде например държанието на една християнска съпруга към нейния съпруг? „Добродетелно държание заедно с дълбоко уважение“, което разкрива „скритата личност на сърцето в нетленното украшение на спокоен и мек дух“. — 1 Петър 3:1–4, НС.

Една християнска съпруга приложила този принцип, когато съпругът ѝ станал участник в скандал. Въпреки че това му донесло публичен срам и финансов крах, той не чул нито една дума на оплакване от нея или от децата. „Аз знаех, че изключителното им поведение се дължи на тяхното изучаване на Библията“ — признал съпругът. След години на противопоставяне, той започнал да чете Библията. Други съпрузи, които по–късно станали свидетели, отбелязват: „Аз бях съпруг под чехъл, но внезапно жена ми започна да ме зачита като глава на дома.“ „Когато моите партньори в бизнеса ме посещаваха, жена ми ги посрещаше много гостоприемно. Това ми харесваше.“

Доброто държание на децата също може да смекчи сърцата на противниците. Запитан какво променило отношението му, един баща, който преди това бил против религията на жена си, казал: „Когато две и половина годишният ми син усещаше, че съм на път да избухна, той започваше да рецитира на висок глас: ‘Любовта е дълготърпелива и добра’“ (1 Коринтяни 13:4–7) Това добре научено момче подтикнало баща си да изследва Библията. Много бащи са решавали да проучат Библията, защото техните деца са ги молели да я изучават.

Най–после, бодрото отношение и чувството за хумор могат да направят чудеса за отношението на партньора ти. Един съпруг казал на вярващата си жена да вземе каквото иска от къщата, да напусне и да не се връща никога вече. „Не искам нито детето си, нито пари, нито вещи“ — отговорила жената. После разпростряла на пода едно голямо фурошики (парче плат, използувано в Япония за увиване и носене на неща), като казала: „Нищо не ми е по–скъпо от теб. Стъпвай на фурошикито! Искам теб да взема със себе си!“ Съпругът престанал да се противопоставя, започнал да изучава Библията и сега служи като старейшина.

Ако се държиш здраво за истината, не прекъсваш общуването, грижиш се за добро общество и се държиш добре, можеш да помогнеш на партньора си да стане вярващ. „Дори и да не изглежда, че партньорът ти започва да вярва — казва един бивш противник, — може би той се променя в сърцето си.“ Така че не се отказвай. Вземи присърце думите на Павел, насърчаващи всички, които имат невярващи партньори: „Защото отгде знаеш, жено, дали не ще спасиш мъжа си? Или отгде знаеш, мъжо, дали не ще спасиш жена си?“ — 1 Коринтяни 7:16.