Преживява ли душата смъртта?

„ДУША: Духовната част на човека, за която се смята, че преживява смъртта и подлежи или на щастие, или на страдание в едно бъдещо състояние.“ (The Compact Edition of the Oxford English Dictionary [„Сбито издание на Оксфордския английски речник“]) Повечето религии в по–голяма или по–малка степен са съгласни с това определение. New Catholic Encyclopedia („Нова католическа енциклопедия“) казва: „Доктрината, че човешката душа е безсмъртна и ще продължава да съществува след смъртта на човека . . . е един от крайъгълните камъни на християнската философия и теология.“

Тогава вероятно ще бъде изненада за теб да научиш, че този крайъгълен камък, това вярване е взето от езическата философия. Много преди рождението на Исус съществувало вярването, че душата е нещо нематериално, което може да съществува отделно от тялото. Затова тя можела да преживее смъртта на тялото, като продължавала да живее под формата на призрак или дух.

Гърците изразили това вярване с философски термини. На известния гръцки философ Сократ се приписват думите: „Душата . . . , ако отпътува чиста, без да мъкне със себе си нищо от тялото, . . . отива в онова, което е като самата нея, в невидимото, божественото, безсмъртното и мъдрото, и когато пристигне там, тя е щастлива, освободена от грешки и суета и страх . . . и всички останали човешки нещастия, и . . . живее в истина през цялото следвремие с боговете.“ — Phaedo („Федо“), 80, Д, Е; 81, А.

Това не е библейско учение

Как тогава това езическо вярване в безсмъртието на душата започнало да бъде проповядвано в псевдохристиянството и юдаизма?

New Catholic Encyclopedia („Нова католическа енциклопедия“) не се изразява съвсем точно, като казва: „Идеята за душата, преживяваща смъртта, не е ясно различима в Библията.“ По–точно е да се каже, че доктрината за безсмъртието на душата изобщо не се среща в Библията! Същата енциклопедия признава: „Разбирането на човешката душа в С[тария] з[авет] не е същото като това в гръцката и съвременната философия.“

В т.нар. Стар завет еврейската дума нѐфеш, обикновено превеждана като „душа“, се употребява 754 пъти. В т.нар. Нов завет гръцката дума психѐ, също обикновено превеждана като „душа“, се среща 102 пъти. Като проучим как тези думи са употребявани в Библията, се разкрива изненадваща картина.

В Битие 2:7 четем, че Бог вдъхнал в ноздрите на Адам дъха на живота и Адам ‘станал жива душа [на еврейски нѐфеш]’. Обърни внимание: На Адам не му била дадена душа; той станал душа. С други думи, току–що създаденият Адам бил душа! Нищо чудно тогава, че New Catholic Encyclopedia („Нова католическа енциклопедия“) заключава: „Душата в С[тария]  з[авет] не означава част от човека, но целия човек — човека като живо същество.“

Други стихове потвърждават това. Левит 7:20, НС например говори за „онази душа, която яде месото на помирителната жертва“. Левит 23:30, НС казва: „Що се отнася до всяка душа, която върши някаква работа . . . “ Притчи 25:25 казва: „Както е студената вода за жадна душа, така е добра вест от далечна земя.“ А Псалм 105:18 ни казва: „Стиснаха нозете му с окови, душата му участвуваше в притискането от желязото.“ Тогава какво е това, което може да яде месо, да работи, да бъде освежено с вода и да бъде оковано с желязо? Дали това е някаква отделна, духовна част от човека, или самият човек? Отговорът е очевиден.

Интересен е фактът, че не само човекът е душа. Битие 1:20 ни казва, че в един от периодите на сътворението Бог казал: „Нека водите загъмжат с гъмжило от живи души.“ (НС) Да, дори и рибите са души! В друг период на сътворението Бог показал, че „добитък, влечуги и земни зверове“ са души! — Битие 1:24; сравни Левит 11:10, 46; 24:18 (НС); Числа 31:28; Йов 41:21 (НС); Езекиил 47:9.

Следователно в Библията „душа“ не означава някаква неясна духовна същност, която напуска тялото след смъртта. „Душа“ означава човек или животно, или живота, на който се радва човекът или животното.

Какво става след смъртта?

Ясно е тогава, че Библията не е в съгласие с езическата идея, че човекът притежава безсмъртна душа. Кой, мислиш, е казвал истината по този въпрос — езическите гръцки философи или избрания чрез договор божи народ? Със сигурност това бил божият народ, на когото той дал вдъхновеното си Слово.

И все пак остава въпросът: Какво става с душата след смъртта? Тъй като душата е самият човек, тя умира, когато човекът умре. С други думи, мъртвият човек е мъртва душа. Множество стихове потвърждават това. „Душата, която е съгрешила, тя ще умре.“ — казва Езекиил 18:4. В Съдии 16:30 четем: „И Самсон рече: ‘Нека душата ми умре с филистимците.’“ Други стихове показват, че душата може да бъде погубена (Битие 17:14, НС), посечена с меч (Исус Навиев 10:37, НС), удушена (Йов 7:15) и удавена (Йона 2:5). Умряла душа, или мъртва душа, е мъртъв човек. — Левит 19:28; 21:1, 11.

Какво тогава е състоянието, в което се намират мъртвите души? Просто казано, смъртта е обратното на живота. Всички наши сетива са свързани с физическото ни тяло. Способността да виждаме, чуваме и мислим зависи от правилното функциониране на очите ни, ушите ни и нашия мозък. Без очи не можем да виждаме. Без уши не можем да чуваме. Без мозък не можем да правим нищо. Когато човек умре, всички тези физически органи престават да функционират. Ние преставаме да съществуваме.

В съгласие с това Еклисиаст 9:5, 10 казва: „Но мъртвите не знаят нищо . . . Няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба [Шеол], гдето отиваш.“ По подобен начин Псалм 146:3, 4 казва: „Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ. Излиза ли духът му [жизнената сила], той се връща в земята си; в тоя същи ден загиват намеренията му.“ Следователно когато хората (душите) умрат, те просто престават да съществуват.

От езическо учение до църковна доктрина

‘Но нима Новият завет не учи безсмъртието на душата?’, ще попита някой. Съвсем не! New Catholic Encyclopedia („Нова католическа енциклопедия“) признава: „Н[овият] з[авет] остава верен на това [старозаветно] разбиране на смъртта.“ С други думи „Новият завет“ учи, че душата умира. Исус Христос показал, че не вярва душата да е безсмъртна. Той попитал: „Дали е според Закона на сабат да се извърши добро или лошо дело, да се спаси  или да се убие душа?“ (Марко 3:4, НС) По подобен начин християнският апостол Павел потвърдил „старозаветния“ възглед за душата, като цитирал Битие 2:7: „Така е и писано: ‘Първият човек Адам стана жива душа.’“ — 1 Коринтяни 15:45.

Тогава как платоновият възглед се превърнал в църковна доктрина? Encyclopædia of Religion and Ethics („Енциклопедия на религията и етиката“) от Джеймс Хастингс обяснява: „Когато християнското евангелие излязло от портата на юдейската синагога на арената на римската империя, една изцяло еврейска идея за душата била пренесена в обстановка на гръцко мислене, с нелеки последствия в процеса на адаптация.“ Църковните учители се стремели да направят тяхното послание „разбираемо за гръцки мислещия свят“ чрез употребата на „установените термини и концепции на гръцката психология“. Юдейските теолози по подобен начин започнали да показват „силно влияние на платонизма“ в техните писания. — Encyclopædia Judaica („Юдейска енциклопедия“).

Така библейското учение за душата било отхвърлено и заменено с една определено езическа доктрина. Това по никой начин не може да бъде оправдано с довода, че по този начин християнството станало по–привлекателно за масите. Когато проповядвал в Атина, самото сърце на гръцката култура, апостол Павел не учел платоновата доктрина за душата. Напротив,той проповядвал християнската доктрина за възкресението, въпреки че за мнозина от гръцките му слушатели било трудно да възприемат онова, което той казал. — Деяния 17:22–32.

Да, апостол Павел отправил предупреждение срещу всяко смесване на основаната на Библията истина и езичеството, като казал: „Какво общение има светлината с тъмнината? И какво съгласие има Христос с Велиала?“ (2 Коринтяни 6:14, 15) Няма съмнение, че позволявайки езическо учение да стане един от крайъгълните камъни на своята философия и теология, псевдохристиянството донесло позор на самия Бог!

Надежда за мъртвите

Хората са свободни да вярват каквото изберат сами. Независимо от това обаче, не може да се отрече, че доктрината за безсмъртието на душата е небиблейска. Значи ли това, че хората нямат никаква надежда за живот след смъртта?

След като Йов задал въпроса: „Ще оживее ли [човек отново]?“, той дал боговдъхновен отговор. Той казал: „Ще повикаш, [Йехова], и аз ще ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете си.“ (Йов 14:14, 15) Да, Библията съдържа надеждата за възкресение за всички, които са в паметта на Бога. Той желае да върне към живот своите верни служители, подобни на Йов! Христос Исус потвъдил реалността на тази надежда, казвайки: „Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа му и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.“ — Йоан 5:28, 29.

Когато дойде времето това пророчество да бъде изпълнено, Исаия 25:8 обещава, че Бог „ще погълне смъртта завинаги“. Това означава свят, в който според Откровение 21:4, „смърт не ще има вече“. Не би ли искал да живееш в свят без погребения и погребални зали, без надгробни камъни и гробища, без сълзи на печал, а само сълзи на радост?

Наистина, може би от малък са те учили да вярваш в доктрината за безсмъртието на душата. Но чрез изучаване на Библията ти можеш да развиеш вяра в освобождаващите обещания на Библията. a Можеш да научиш също какво трябва да правиш, за да наследиш библейското обещание — не да оцелееш като безсмъртна душа, а да получиш „вечен живот“ в рай на земята! — Йоан 17:3; Лука 23:43.

[Бележка под линия]