Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели

„Не всеки, който ми казва: [‘Господарю, Господарю’], ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца ми, който е на небесата.“ — МАТЕЙ 7:21.

1. Какво трябва да продължават да правят последователите на Исус?

 ПРОДЪЛЖАВАЙ да искаш. Продължавай да търсиш. Продължавай да чукаш. Постоянствувай в молитва, изучаване и изпълняване на Исусовите думи, записани в Проповедта на планината. Исус казва на последователите си, че те са солта на земята, и като имат такова запазващо послание, подправено със сол, не бива да позволяват то да стане блудкаво, да загуби вкуса си или своята запазваща сила. Те са светлината на света, отразяващи светлината от Христос Исус и Йехова Бог, не само чрез това, което казват, но и чрез това, което правят. Техните добри дела сияят толкова силно, колкото и техните просветляващи думи — и дори може да говорят по–силно от думите в един свят, навикнал  на фарисейското лицемерие от страна и на религиозни, и на политически водачи, които говорят много и правят малко. — Матей 5:13–16.

2. Каква подкана направил Исус, но каква удобна позиция приемат погрешно някои?

² Яков поучава: „Бивайте изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. (Яков 1:22) Мнозина се самозаблуждават с доктрината ‘веднъж спасен, завинаги спасен’, сякаш е възможно сега да излязат в пенсия и да чакат предполагаемото небесно възнаграждение. Това е невярна доктрина и празна надежда. „Но който устои до край — казва Исус, — той ще бъде спасен.“ За да получиш вечен живот, ти трябва да бъдеш „верен до смърт“. — Откровение 2:10; Евреи 6:4–6; 10:26, 27.

3. Какви инструкции по повод съденето дава след това Исус в Проповедта на планината?

³ Продължавайки своята Проповед на планината, Исус добавил още неща, които християните трябвало да се стремят да спазват. Ето едно от тях, което изглежда просто, но отрича една от най–трудните за преодоляване склонности: „Не съдете, за да не бъдете съдени; защото с каквато съдба [преценка, осъждане] съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: ‘Остави ме да извадя съчката из окото ти; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.“ — Матей 7:1–5.

4. Какви допълнителни инструкции дава повествованието на Лука, и какъв е резултатът от прилагането им?

⁴ В повествованието на Лука за Проповедта на планината Исус казал на слушателите си да не намират грешки в другите. А по–скоро да ‘прощават’ недостатъците на другите. Това ще накара другите да отговорят с добро, както казва Исус: „Давайте, и ще ви се дава; добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в пазухата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва.“ — Лука 6:37, 38.

5. Защо е много по–лесно да видим недостатъците на другите, отколкото нашите собствени?

⁵ През първия век от нашата ера, поради устните си предания, фарисеите като цяло били склонни да съдят сурово другите. Всеки един от Исусовите слушатели, който имал навика да прави това, трябвало да престане. Далеч по–лесно е да видим съчиците в очите на другите, отколкото гредите в нашето собствено око — и далеч по–успокояващо за нашето „аз“! Един човек бе казал: „Обичам да критикувам другите, защото това ме прави да се чувствувам много добре!“ Навикът да поправяме другите може би ни вдъхва чувството на сила, сякаш компенсиращо нашите собствени грешки, които бихме искали да скрием. Но ако е необходимо да поправим някого, то това трябва да стане в дух на мекост. Който поправя другия, трябва да осъзнава ясно своите собствени недостатъци. — Галатяни 6:1.

Преди да съдиш, опитай се да разбереш

6. Когато е необходимо, на какво трябва да се основават нашите преценки, и каква помощ трябва да търсим, така че да не бъдем прекалено критични?

⁶ Исус не бил дошъл, за да съди света, а за да го спаси. Всяка присъда, направена от него, не била негова, но била основана на думите, които Бог му дал да каже. (Йоан 12:47–50) Всяка преценка, която правим ние, също трябва да бъде в хармония със словото на Йехова. Трябва да подтиснем човешката склонност към съдене. Правейки това, трябва да постоянствуваме в молитвата за помощ от Йехова: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на оногова, който хлопа, ще се отвори.“ (Матей 7:7, 8) Дори Исус казал: „Аз не мога да върша нищо от себе си; съдя, както чуя; и съдбата [преценката, присъдата] ми е справедлива, защото не искам моята воля, но волята на онзи, който ме е пратил.“ — Йоан 5:30.

7. Какъв навик трябва да развиваме, който ще ни помогне да прилагаме Златното правило?

 ⁷ Ние трябва да развием у себе си навика не да съдим хората, а да се опитваме да ги разбираме, като се поставяме на тяхно място — нещо, което не е лесно, но е необходимо, ако искаме да спазим Златното правило, което Исус съобщил след това: „И тъй, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях; защото това е същината на закона и пророците.“ (Матей 7:12) Така че Исусовите последователи трябва да бъдат чувствителни и да преценяват психичното, емоционално и духовно състояние на другите. Те трябва да усещат и разбират потребностите на другите и да проявяват личен интерес при подпомагането им. (Филипяни 2:2–4) Години по–късно Павел писал: „Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч в тая: ‘Да обичаш ближния си, както себе си.’“ — Галатяни 5:14.

8. За какви два пътя говорел Исус и защо единият от тях бива избиран от повечето хора?

⁸ „Влезте през тясната порта — казал след това Исус, — защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират.“ (Матей 7:13, 14) Мнозина в онези дни избрали пътя, водещ в погибел, мнозина продължават да го правят и днес. Пространният път позволява на хората да мислят и живеят, както им харесва: без правила, без задължения, отпуснато, в търсене на леснината. Нито един от тях не се ‘подвизава [напряга], за да влезе през тесните врата’! — Лука 13:24.

9. Какво изисква ходенето по тесния път, и за какво Исус предупреждава онези, които са поели по него?

⁹ Но тясната порта е тази, която води на пътя към вечния живот. Това е поемане на курс, изискващ самоконтрол. Той може да има като следствие дисциплиниране, което да изпробва мотивите ти и да подложи на изпитание силата на твоето отдаване. Когато се стигне до преследване, пътят става неравен и изисква издръжливост. Исус предупреждава крачещите по този път: „Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.“ (Матей 7:15) Това описание напълно прилягало на фарисеите. (Матей 23:27, 28) Те се настанявали сами „на Моисеевото седалище“ с претенцията, че говорели от Бога, а в същото време следвали хорските традиции. — Матей 23:2.

Как фарисеите „затварят небесното царство“

10. По какъв конкретен начин книжниците и фарисеите се стремели ‘да затварят небесното царство пред хората’?

¹⁰ Нещо повече, юдейското духовенство се опитвало да спре онези, които търсели как да влязат през тясната врата. „Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемери!, защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.“ (Матей 23:13) Методите на фарисеите били точно такива, за каквито предупредил Исус. Те ‘отхвърляли името [на неговите ученици] като лошо, поради Човешкия син“. (Лука 6:22) Заради това, че един човек, който бил роден сляп и бил излекуван от Исус, повярвал, че Исус е Месията, те го изгонили от синагогата. Родителите му не искали да отговарят на никакви въпроси, защото се страхували, че ще бъдат изхвърлени от синагогата. По същата причина и други, които повярвали, че Исус е Месията, се колебаели да признаят това публично. — Йоан 9:22, 34; 12:42; 16:2.

11. Какви показателни плодове дало духовенството на псевдохристиянството?

¹¹ „От плодовете им ще ги познаете — казал Исус. — Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.“ (Матей 7:16–20) Същото правило важи и днес. Мнозина измежду духовенството на псевдохристиянството говорят едно, а вършат друго. Макар и да твърдят, че учат хората на Библията, те се присъединяват към такива богохулства като учението за троицата и за мъченията в ада. Други пък отричат изкупителната жертва на Исус,  поучават за еволюцията вместо за сътворението и проповядват „поп“–психология, за да гъделичкат слуха на хората. Подобно на фарисеите, мнозина измежду днешното духовенство са сребролюбци, които смъкват от стадата си милиони долари. (Лука 16:14) Всички те викат „Господарю, Господарю!“, но Исусовият отговор е: „Аз никога не съм ви познавал, махнете се от мене вие, които вършите беззаконие.“ — Матей 7:21–23.

12. Защо някои, които едно време са крачели по тесния път, престанали да правят това, и с какъв резултат?

¹² Днес някои, които преди време крачеха по тесния път, са престанали да правят това. Те казват, че обичат Йехова, но не се подчиняват на заповедта му да проповядват. Те казват, че обичат Исус, но не пасат овцете му. (Матей 24:14; 28:19, 20; Йоан 21:15–17; 1 Йоан 5:3) Не желаят да бъдат впрегнати в един ярем с онези, които крачат в стъпките на Исус. Намират стеснения път за прекалено стеснен. Те бяха превъзмогнати от преуспяването и в резултат „от нас излязоха, но не бяха от нас; защото ако биха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас“. Те се връщат обратно в тъмнината и „колко голяма . . . е тази тъмнина“! (Матей 6:23) Те пренебрегнаха призива на Йоан: „Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност [истина, НС]. — 1 Йоан 3:18.

13, 14. Каква илюстрация дал Исус по повод прилаганего на неговите думи в нашия живот, и защо тя била много подходяща за хората в Палестина?

¹³ Исус приключил Проповедта на планината с една драматична притча: „И тъй, всеки, който чуе тия мои думи и ги изпълнява, ще се оприличи на разумен човек, който си е построил къща на канара; и заваля дъждът, придойдоха реките, духнаха ветровете, и устремиха се върху тая къща; но тя не падна, защото беше основана на канара.“ — Матей 7:24, 25.

¹⁴ В Палестина силни дъждове можели да изпратят изобилни води, които да придойдат в руслата на пресъхнали потоци като ненадейни унищожителни порои. За да издържат, къщите трябвало да са построени върху здрава скала. Разказът на Лука показва, че човекът „изкопа и задълбочи, и положи основа на канара“. (Лука 6:48) Работата била тежка, но се изплатила, когато дошла бурята. Така изграждането на християнски качества върху основата на Исусовите думи ще бъде възнаградено, когато изневиделица удари пороят на изпитанията.

15. Какъв ще бъде резултатът за онези, които следват човешките традиции, вместо да се подчиняват на казаното от Исус?

¹⁵ Другата къща била построена върху пясък: „И всеки, който чуе тези мои думи и не ги изпълнява, ще се оприличи на неразумен човек, който построи къщата си на пясък. И заваля дъждът, придойдоха реките и духнаха ветровете, и устремиха се върху тази къща; и тя падна, и падането ѝ бе голямо.“ Така ще бъде с тези, които казват „Господарю, Господарю!“, но не изпълняват казаното от Исус. — Матей 7:26, 27.

„Не като техните книжници“

16. Какво въздействие оказала върху слушателите Проповедта на планината?

¹⁶ Какво било въздействието на Проповедта на планината? „И когато свърши Исус тия думи, народът се чудеше на учението му; защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници.“ (Матей 7:28, 29) Те били развълнувани до дъното на душата си от онзи, който говорел с авторитет, какъвто те не били усещали никога досега.

17. Какво трябвало да направят книжниците, за да придадат валидност на ученията си, и какво твърдели за умрелите мъдреци, които те цитирали?

¹⁷ Нито един книжник не бил говорил със свой собствен авторитет, както показва следната историческа хроника: „Книжниците вземали назаем достоверност за доктрините си от преданията, както и от бащите на тези традиции: и нито една проповед на който и да било книжник имала някакъв авторитет или стойност, ако не се казвало в нея . . . „Равините имат едно предание“, или „Мъдрите мъже казват“; или някакъв подобен израз. Хилел Велики  поучавал истинно и по отношение на това, как преданията се отнасят до дадено нещо; ‘Но въпреки че той говорил по този повод цял ден, . . . те не приели неговата доктрина, докато най–после той не казал: ‘Това чух от Шемаия и Абталион [авторитети преди Хилел].’“ (A Commentary on the New Testament From the Talmud and Hebraica [„Коментар върху Новия завет от талмуда и Хебреика“], от Джон Лайтфут) Фарисеите дори се позовавали на отдавна умрели мъдреци: „Устните на праведните, когато някой цитира учение на закона в тяхно име, —устните им шепнат с тях в гроба.“ — Torah — From Scroll to Symbol in Formative Judaism [„Тора — от скрижала до символа във формативния юдаизъм“].

18. (а) Каква разлика съществувала между учението на книжниците и това на Исус? (б) В какво отношение Исусовото учение било изключително?

¹⁸ Книжниците цитирали умрели хора като авторитети; Исус говорел с авторитет от живия Бог. (Йоан 12:49, 50; 14:10) Равините черпели застояла вода от затворени резервоари; Исус направил достъпни извори от прясна вода, която утолявала вътрешната жажда. Той се молил и размислял през нощта, и когато заговорил, докоснал в сърцата на хората дълбини, за чието съществувание те дори не подозирали. Той говорел със сила, която те могли да усетят, с авторитет, който дори книжниците, фарисеите и садукеите в крайна сметка се страхували да оспорят. (Матей 22:46; Марк 12:34; Лука 20:40) Никой човек никога преди не бил говорил така! Когато проповедта свършила, множествата били смаяни!

19. Как някои от методите на поучаване, използувани от Свидетелите на Йехова днес, са подобни на използуваните от Исус в Проповедта на планината?

¹⁹ Какво е положението днес? По време на своята служба от врата на врата, Свидетелите на Йехова използуват подобни методи. Стопанинът на дома заявява: „Моята църква казва, че земята ще бъде изгорена с огън.“ Ти отговаряш: „Вашата собствена Библия показва в Еклисиаст 1:4: ‘А земята пребъдва до века.’“ Човекът е учуден: „Ами аз не знаех, че това го има в Библията!“ Друг някой казва: „Всеки ми е казвал, че грешниците ще горят в адския огън.“ „Но вашата собствена Библия казва в Римляни 6:23: ‘Заплатата на греха е смърт.’“ Или пък за троицата: „Моят проповедник казва, че Исус и Баща му са равни.“ „Но в Йоан 14:28 вашата Библия цитира думите на Исус: ‘Отец е по–голям от мене.’“ Друг някой може да каже: „Чувал съм, че е казано, че царството божие е вътре в нас.“ Твоят отговор: „Вашата Библия казва в Даниел 2:44: ‘И в дните на ония царе небесният Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши . . . Но то ще строши и довърши всички тия царства, а само̀ то ще пребъде до века.’ Как може тогава да бъде вътре в нас?“

20. (а) Какъв контраст съществува между начина на поучаване на Свидетелите и този на духовенството от псевдохристиянството? (б) За какво е време сега?

²⁰ Исус говорел с авторитет от Бога. Свидетелите на Йехова говорят с авторитет от божието Слово. Духовенството на псевдохристиянството говори за религиозни традиции, замърсени с доктрини, взети от Вавилон и Египет. Когато искрени хора чуят, че Библията отрича техните вярвания, те са смаяни и възкликват: ‘Никога не съм знаел, че това го има в моята Библия!“ Но то е там. Сега е времето всички, които осъзнават духовните си нужди, да обърнат внимание на казаното от Исус в Проповедта на планината и по този начин да градят на издръжлива скална основа.

Въпроси за преговор

◻ Какво трябва да се опитваме да правим, вместо да осъждаме другите, и защо?

◻ Защо толкова много хора днес избират широкия път?

◻ Защо Исусовият начин на поучаване бил толкова различен от този на книжниците?

◻ Какво било въздействието на Проповедта на планината върху слушателите ѝ?

[Въпроси]