Праведност не според устните предания

„Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.“ — МАТЕЙ 5:20.

1, 2. Какво се случило преди Исус да изнесе своята Проповед на планината?

 ИСУС прекарал тази нощ в планината. Звездното небе се ширело над главата му. Нощните животинки шумолели из храсталака. На изток водите на Галилейското езеро нежно се плискали в брега. Но Исус не могъл да обърне много внимание на тихата, успокояваща красота, която го заобикаляла. Той прекарал тази нощ в молитва към небесния си Баща, Йехова. Той се нуждаел от напътствията на Баща си. Настъпващият ден бил решаващ.

² На изток небето изсветляло. Чуруликайки нежно, започнали да прелитат птици. Дивите цветя се полюшвали леко от сутрешния ветрец. Щом първите слънчеви лъчи се сипнали над хоризонта, Исус извикал учениците си и избрал дванадесет измежду тях за свои апостоли. Тогава всички заедно заслизали надолу по планината. Вече можели да се видят множествата, стичащи се от Галилея, Тир и Сидон,  Юдея и Йерусалим. Те идвали, за да бъдат излекувани от болестите си. Силата на Йехова излизала от Исус, когато мнозина го докосвали и бивали изцелени. Те идвали също, за да чуят думите му, които били като целебен балсам за угрижените им души. — Матей 4:25; Лука 6:12–19.

3. Защо учениците и множествата били изпълнени с очакване, когато Исус започнал да говори?

³ По време на своите по–официални учебни занимания равините имали навика да сядат и в това пролетно утро от 31–та година от н.е. Исус също направил така, явно на някое равно място по–високо на склона. Когато учениците му и множествата видели това, те разбрали, че предстои нещо специално, затова се насъбрали в очакване край него. Когато той започнал да говори, те жадно поглъщали думите му; когато свършил след известно време, те останали изумени от онова, което чули. Нека да видим защо. — Матей 7:28.

Два вида праведност

4. (а) За кои два вида праведност ставало дума? (б) Каква била целта на устните предания, и осъществила ли се тя?

⁴ В своята Проповед на планината, записана и в Матей 5:1–7:29, и в Лука 6:17–49, Исус рязко противопоставил две класи: от една страна книжниците и фарисеите, а от друга — обикновените хора, които те подтискали. Той говорил за два вида праведност, лицемерната праведност на фарисеите и истинската праведност на Бога. (Матей 5:6, 20) Самозваната праведност на фарисеите водела началото си от устните предания. Те се появили през втори век пр.н.е. като „ограда около Закона“, за да го запазят от набезите на елинизма (гръцката култура). Те започнали да бъдат смятани за част от Закона. Всъщност книжниците дори поставяли устните предания над писания Закон. Мишна a казва: „По–голяма стриктност се прилага при спазването на думите на книжниците [техните устни предания], отколкото при спазването на думите на писания Закон.“ Така че вместо да бъдат „ограда около Закона“, за да го защищават, техните предания отслабили Закона и го изпразнили от съдържание, точно както казал Исус: „Вие осуетявате божията заповед, за да спазите своето предание!“ — Марко 7:5–9; Матей 15:1–9.

5. (а) Какво било състоянието на обикновените хора, които дошли да чуят Исус, и как се отнасяли към тях книжниците и фарисеите? (б) Какво направило устните предания такова тежко бреме върху плещите на работещия човек?

⁵ Обикновените хора, които се стичали да чуят Исус, били духовно обеднели, бидейки „отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир“. (Матей 9:36) С арогантно високомерие книжниците и фарисеите се отнасяли оскърбително към тях, наричали ги амхаа̀ретс (простолюдие) и ги презирали като невежи, прокълнати грешници, недостойни за възкресение, защото не са спазвали устните предания. По времето на Исус тези традиции станали изключително усложнени и се превърнали в поробващо тресавище от формален правен буквализъм — така изпълнени с времепоглъщащи церемониални ритуали, че вероятно нито един работещ човек не е могъл да ги спазва. Нищо чудно тогава, че Исус отрекъл традициите като „тежки и непоносими бремена . . . върху плещите на хората“. — Матей 23:4; Йоан 7:45–49.

6. Какво било поразяващото във встъпителните думи на Исус, и каква промяна показвали те за неговите ученици и за книжниците и фарисеите?

⁶ Тъй че когато Исус седнал на склона, онези, които се приближили до него, за да слушат, били учениците му и подложените на духовен глад множества. Те трябва да са били поразени от встъпителните му думи. ‘Блажени са бедните, блажени са гладните, блажени са плачещите, блажени са мразените.’ Но кой може да бъде щастлив, когато е беден, гладен, плачещ  и мразен? Горести били заявени за онези, които били богати, добре нахранени, смеещи се и хвалени! (Лука 6:20–26) Само с няколко думи Исус преобърнал наопаки всички привични стойности и общоприетите човешки стандарти! Това било драматично преобръщане на позициите, което било във връзка с по–късните думи на Исус: „Всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.“ — Лука 18:9–14.

7. Какъв ефект ще да са имали уводните думи на Исус върху подложеното на духовен глад множество, слушащо Исус?

⁷ За разлика от самодоволните книжници и фарисеи, онези, които отивали при Исус в онова утро били наясно с печалното си духовно състояние. Исусовите встъпителни думи трябва да са ги изпълнили с надежда: „Щастливи са онези, които осъзнават духовната си нужда, тъй като царството на небесата им принадлежи.“ Как ли се е повдигнал духът им, когато той прибавил: „Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.“! [Матей 5:3(НС), 6; Йоан 6:35; Откровение 7:16, 17] Да, ще се наситят с праведност, но не от типа на фарисейската.

Не е достатъчно да бъдеш „праведен пред човеците“

8. Защо някои ще са се учудвали, как тяхната праведност би могла да надмине тази на книжниците и фарисеите, но въпреки това защо трябва тя да я надмине?

⁸ „Ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите — казал Исус, — никак няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 5:17–20; виж Марко 2:23–28; 3:1–6; 7:1–13.) Някои ще да са си помислили: „По–праведни от фарисеите? Та те постят и се молят, и дават десятък, и дават милостиня, и прекарват живота си в изучаване на Закона. Как е възможно нашата праведност да надмине тяхната?“ Но тя трябвало да я надмине. Фарисеите може да са били оценявани високо от хората, но не и от Бога. При друг случай Исус казал на тези фарисеи: „Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.“ — Лука 16:15.

9–11. (а) Какъв бил първият начин, по който книжниците и фарисеите смятали, че ще бъдат сметнати за праведни от Бога? (б) По какъв втори начин те очаквали да придобият праведност? (в) Какъв бил третият начин, на който разчитали те, и кои думи на апостол Павел посочват, че този път бил обречен на провал?

⁹ Равините били изобретили техни собствени правила за придобиване на праведност. Едно от тях била заслугата да си потомък на Авраам. „Учениците на Авраам, нашия баща, се радват на този свят и ще наследят света, който ще дойде.“ (Мишна) Вероятно за да се противопостави на тази традиция, Йоан Кръстител предупредил фарисеите, които дошли при него: „Принасяйте плодове, достойни за покаяние; и не мислете да думате: Авраам е нашият баща [сякаш това е напълно достатъчно].“ — Матей 3:7–9; виж също и Йоан 8:33, 39.

¹⁰ Втори начин за придобиване на праведност, казвали те, било чрез даване на милостиня. Две апокрифни книги, писани от силно религиозни юдеи през втория век пр.н.е. отразяват този традиционен възглед. Едно подобно изказване се намира в Книга на Товит: „Милостинята избавя от смърт и може да очисти от всеки грях.“ (12:9, „Български превод на Библията от 1925 г.“) Книгата Премъдростта на Исуса, сина Сирахов (Еклесиастикус) се съгласява: „Вода угася огнен пламък, и милостиня грехове очистя.“ — 3:30, „Български превод на Библията от 1925 г.“.

¹¹ Третият начин, по който те търсели да придобият праведност, бил чрез делата на Закона. Техните устни предания учели, че ако повечето от делата на човека са добри, той ще бъде спасен. Присъдата е „според това, кое преобладава — добрите или лошите дела“. (Мишна) За да получат благоприятна присъда, те били загрижени „да придобият заслуги, които да надделеят над греховете“. Ако добрите дела на  един човек надвишавали лошите му дела с едно, той щял да бъде спасен — сякаш Бог ги съдел, броейки едно по едно техните жалки дела! (Матей 23:23, 24) Представяйки правилния възглед, апостол Павел пише: „Ни една твар няма да се оправдае пред [Бога] чрез дела, изисквани от закона.“ (Римляни 3:20) Без съмнение християнската праведност трябва да надмине праведността на книжниците и фарисеите!

„Чули сте, че е било казано“

12. (а) Каква промяна в обичайното си представяне на позоваванията върху Еврейските писания направил Исус в своята Проповед на планината, и защо? (б) Какво научаваме от шестата употреба на израза „било казано“?

¹² Преди това, когато Исус цитирал Еврейските писания, той казвал: „Писано е.“ (Матей 4:4, 7, 10) Но шест пъти в Проповедта на планината той представил изказвания, които звучали като цитати от Еврейските писания с думите: „Било казано.“ (Матей 5:21, 27, 31, 33, 38, 43) Защо? Защото той имал предвид писания, които били интерпретирани в светлината на фарисейските традиции в противоречие с божиите заповеди. (Второзаконие 4:2; Матей 15:3) Това става ясно от шестата и последна препратка от тази серия: „Чули сте, че е било казано: ‘Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.’“ Но няма закон от Моисеевите, който да казва: „Мрази неприятеля си.“ Това била тяхната интерпретация на закона да обичаш ближния си — само твоя юдейски ближен, а не другите.

13. Как Исус предупреждава дори и само срещу започване на поведение, което би могло да доведе до същинско убийство?

¹³ Да разгледаме сега първото изказване от тази серия от шест изказвания. Исус заявил: „Чули сте, че е било казано на старовременните: ‘Не убивай; и който убие, излага се на съд.’ А пък аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина] излага се на съд.“ (Матей 5:21, 22) Гняв в сърцето може да доведе до лоши думи, а от там до заклеймяващи преценки, които в крайна сметка да доведат до самия акт на убийство. Продължителният гняв, подхранван в сърцето, може да донесе смърт: „Всеки, който мрази брата си, е човекоубиец.“ — 1 Йоан 3:15.

14. Как Исус ни съветва дори да не стъпваме на пътя, водещ до прелюбодеяние?

¹⁴ След това Исус казал: „Чули сте, че е било казано: ‘Не прелюбодействувай.’ Но аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.“ (Матей 5:27, 28) Нямаш намерение да извършиш прелюбодеяние, нали? Тогава недей дори да поемаш по този път, като мислиш за това. Пази сърцето си, което е източник на подобни неща. (Притчи 4:23; Матей 15:18, 19) Яков 1:14, 15 предупреждава: „Който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст; и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.“ Понякога хората казват: „Недей да започваш нещо, което не можеш да довършиш.“ Но в този случай ние трябва да кажем: „Недей да започваш нещо, което не можеш да спреш.“ Има случаи, в които някои, останали верни, дори когато били заплашвани с разстрел, по–късно са отпаднали от вярата заради коварната примамка на сексуалната неморалност.

15. Как становището на Исус по отношение на развода се различава напълно от онова, което е застъпено от устните традиции на юдеите?

¹⁵ Стигаме вече до третото изявление на Исус. Той казал: „Още било казано: ‘Който си напусне жената, нека ѝ даде разводно писмо.’ А пък аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната [онази, която е напусната по причини, различни от сексуална неморалност], той прелюбодействува.“ (Матей 5:31, 32) Някои юдеи се отнасяли много нелоялно към съпругите си и се развеждали с тях при най–незначителни поводи. (Малахия 2:13–16; Матей 19:3–9) Устните предания позволявали на мъжа да се разведе със съпругата си, „дори ако тя му е  развалила гозбата“, или „ако той е намерил друга по–мила от нея“. — Мишна.

16. Какъв юдейски обичай направил даването на клетва лишено от смисъл, и каква позиция заел Исус?

¹⁶ Исус продължил в същия дух: „Чули сте още, че е било казано на старовременните: ‘Не си престъпвай клетвата . . .’ Но аз ви казвам: Никак да не се кълнете.“ По онова време юдеите злоупотребявали с даването на клетва и давали много клетви за обикновени неща, без да ги изпълняват. Но Исус казал: Никак да не се кълнете . . . Нека вашето ‘да’ означава ‘да’, вашето ‘не’ — ‘не’.“ Неговото правило било просто: Бъди искрен по всяко време, без да имаш нужда да гарантираш думата си чрез клетва. Запази клетвата за жизнено важните неща. — Матей 5:33–37; сравни 23:16–22.

17. За какво нещо, по–добро от „око за око и зъб за зъб“, поучавал Исус?

¹⁷ След това Исус казал: „Чули сте, че е било казано: ‘Око за око, зъб за зъб.“ Аз пък ви казвам: Не се противете на злия човек; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.“ (Матей 5:38–42) Тук Исус не говори за удар, който има за цел да причини болка, а за обидна плесница с опакото на ръката. Не се принизявай чрез размяна на обиди. Откажи да отвръщаш на злото със зло. По–скоро отвърни с добро и така „побеждавай злото чрез доброто“. — Римляни 12:17–21.

18. (а) Как юдеите променили закона за любовта към своя ближен, но как Исус поправил това? (б) Какъв отговор дал Исус на един правник, който искал да ограничи приложението на думата „ближен“?

¹⁸ В шестия и последен пример Исус ясно показал как Законът на Моисей бил отслабен от равинските традиции: „Чули сте, че било казано: ‘Обичай ближния си, а мрази неприятеля си.’ Но аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят.“ (Матей 5:43, 44) Писаният Моисеев закон не поставя граници на любовта: „Да обичаш ближния си, както себе си.“ (Левит 19:18) Фарисеите били онези, които заобикаляли тази заповед, и за да я избегнат, ограничили думата „ближен“, така че тя да се отнася само за онзи, който спазва устните предания. Затова, когато по–късно Исус напомнил на един обучен в правото човек за заповедта „обичай ближния си като себе си“, този правник отговорил уклончиво: „А кой е моят ближен?“ Исус отговорил с притчата за добрия самарянин — направи себе си ближен на онзи, който има нужда от теб. — Лука 10:25–37.

19. Каква проява на Йехова спрямо злите хора Исус препоръчал да следваме?

¹⁹ Продължавайки проповедта си, Исус заявил: ‘Бог показва любов и към злите. Той прави слънцето да изгрява и дъждът да вали и за тях. Няма нищо толкова изключително в това да обичаш онези, които те обичат. И злите правят това. То не заслужава кой знае каква награда. Проявете се като синове на Бога. Наподобявайте го. Превърнете себе си в ближни на всички хора и обичайте своите ближни. И по този начин „бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец“.’ (Матей 5:45–48) Какъв висок критерий, който да прилагаме в живота си! И колко далеч под него остава праведността на книжниците и фарисеите!

20. Как Исус не отхвърлил Моисеевия закон, а разширил и задълбочил въздействието му, и го издигнал дори на по–високо равнище?

²⁰ И така, когато Исус посочвал части от Закона и след това добавял „А пък аз ви казвам“, той не отменял Закона на Моисей, замествайки го с нещо друго. Не. Той задълбочавал и разширявал силата му, показвайки духа, който се съдържал в него. Един по–висш закон на братската любов осъжда продължаващата злонамереност като убийство. Един по–висш закон на чистотата в помислите осъжда продължаващото сладострастно мислене като разврат. Един по–висш закон на брака отрича неоснователния развод като поведение, водещо до развратни повторни бракове. Един по–висш закон на истината показва, че честите потвърждения на думите ни чрез клетва са ненужни. Един по–висш закон на мекостта отхвърля отвръщането на зло със зло. Един по–висш закон на любовта изисква подобна на божията любов, която не познава граници.

21. Какво разкриват Исусовите призиви по отношение на самозваната праведност на равините, и какво още щели да научат множествата?

 ²¹ Какъв огромен ефект ще да са имали тези нечувани до– тогава призиви, като достигали до слуха на хората за първи път! Колко явно те показали пълната безполезност на лицемерната самозвана праведност, идваща от робуването на равинските предания и традиции! Но с продължението на Исусовата Проповед на планината, множествата, гладуващи и жадуващи за праведността на Бога, щели да научат конкретно как да я постигнат, както ще покаже следващата статия.

[Бележка под линия]

Въпроси за преговор

◻ Защо юдеите създали техните устни предания?

◻ Каква драматична смяна направил Исус по отношение позициите на книжниците и фарисеите и обикновените хора?

◻ Как книжниците и фарисеите очаквали да придобият праведност в очите на Бога?

◻ Как Исус показал какъв е пътят за избягването на разврата и изневярата?

◻ Какви по–високи критерии установил Исус, показвайки същината на духа на Моисеевия закон?

[Въпроси]