Продължавайте да търсите Царството и Божията праведност

„Продължавайте тогава да търсите първо царството и Неговата праведност, и всички тези други неща ще ви бъдат прибавени.“ — МАТЕЙ 6:33, НС.

1, 2. В какво превърнали книжниците и фарисеите дела, които сами по себе си били добри, и какво предупреждение дал Исус на последователите си?

 КНИЖНИЦИТЕ и фарисеите търсели праведност по свой собствен начин, който не съвпадал с божия начин. И не само това, но когато вършели дела, които сами по себе си били добри, те ги превръщали в лицемерни представления за пред хората. Те не служели на Бога, а на собствената си суета. Исус предупредил своите ученици да не си служат с подобна показност: „Внимавайте да не вършите делата на правдата си пред човеците, за да ви виждат; [иначе] никак  нямате награда при Отца си, който е на небесата.“ — Матей 6:1.

² Йехова цени онези, които дават на бедните — но не и онези, които дават по начина на фарисеите. Исус предупредил учениците си да не им подражават: „И тъй, когато даваш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците. Истина ви казвам: те са получили вече своята награда [изцяло, НС].“ — Матей 6:2.

3. (а) В какъв смисъл на книжниците и фарисеите им било изцяло платено за тяхното даване? (б) С какво се различавала Исусовата позиция по отношение на даването?

³ Гръцката дума за ‘получили изцяло’ (апѐкхо) често се е появявала в търговските документи и разписки. Употребата ѝ в Проповедта на планината показва, че „те са получили наградата си“, тоест, „те са подписали разписката за наградата си: тяхното право да получат наградата си се е осъществило, и те като че ли вече са дали разписка за нея.“ (An Expository Dictionary of New Testament Words [„Обяснителен речник на Новия завет“] от У.Е. Вайн) Даровете за бедните били обещавани публично на улицата. В синагогите били съобщавани имената на дарителите. Онези, които били дали голяма сума, били почитани, като им се отреждало място до равините по време на поклонение. Те давали, за да бъдат видяни от хората; те били видяни и възхвалени от хората; тъй че биха могли да отбележат върху разписката за възнаграждението, идващо от тяхното даване „Платено изцяло“. Но колко различна била позицията на Исус! Давай „тайно; и твоят Отец, който вижда в тайно, ще ти въздаде.“ — Матей 6:3, 4; Притчи 19:17.

 Молитви, които се харесват на Бога

4. Защо молитвите на фарисеите били причина Исус да нарече тези мъже лицемери?

⁴ Йехова цени молитвите, отправени към него — но не и тези, които отправяли фарисеите. Исус казал на последователите си: „И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: те са получили вече своята награда.“ Фарисеите имали много молитви, които трябвало да се казват всекидневно, в определено време, независимо от това, къде се намирали в момента. Теоретично би трябвало да ги казват насаме. Но те така нагласявали нещата, че когато дойдел часът за молитва, се оказвали „по ъглите на улиците“, пред очите на хората, които минавали във всички посоки.

5. (а) Какви други обичаи били причина молитвите на фарисеите да не бъдат чувани от Бога? (б) Кои неща Исус сложил на първо място в своята молитва–образец, и дали хората днес са съгласни с това?

⁵ Демонстрирайки фалшива святост, те ‘за показ принасяли дълги молитви’. (Лука 20:47) Едно устно предание съобщава: „Набожните мъже от стари времена чакали по един час, преди да кажат [молитвата] тефила.“ (Мишна) За това време несъмнено вече всеки би видял набожността им и би ѝ се възхитил! Но такива молитви не стигали по–високо от техните собствени глави. Исус казал на учениците си да се молят насаме, без излишни безсмислени повторения и им дал един прост образец за следване. (Матей 6:6–8; Йоан 14:6, 14; 1 Петър 3:12) Исусовата молитва–образец поставила най–важните неща на първо място: „Отче наш, който си на небесата, да се свети твоето име! да дойде твоето Царство; да бъде твоята воля.“ (Матей 6:9–13) Малко хора днес знаят името на Бога и много по–малко искат то да бъде осветено. Така те го превръщат в безименен бог. Да дойде божието царство? Мнозина смятат, че то е вече тук, в самите тях. Те може би се молят волята на Бога да стане, но повечето вършат своята собствена воля. — Притчи 14:12.

6. Защо Исус осъдил юдейските постения като безсмислени?

⁶ Постенето е приемливо за Йехова, но не по начина, по който го правели фарисеите. Както милостините и молитвите им, Исус отрекъл и тяхното постене: „А когато постите, не бивайте унили като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят. Истина ви казвам: те са получили вече своята награда.“ (Матей 6:16) Според устните си предания, по време на постите фарисеите не трябвало нито да се мият, нито пък да се мажат с масла, но да посипват пепел на главите си. Когато не постели, юдеите редовно се миели и разтривали тялото си с мазнина.

7. (а) Как трябвало да се държат Исусовите последователи, когато постели? (б) По времето на Исаия какво искал Йехова по отношение на постенето?

⁷ По отношение на постенето Исус казал на последователите си: „Помажи главата си и омий лицето си, за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти.“ (Матей 6:17, 18) По времето на Исаия, отстъпилите от истинската вяра юдеи намирали удоволствие в това да постят, да измъчват душите си, да свеждат ниско глави и да седят в пепел и вретище. Но Йехова искал те да пускат на свобода угнетените, да хранят гладните, да приютяват бездомните и да обличат голите. — Исаия 58:3–7.

Трупай небесни съкровища

8. Каква била причината книжниците и фарисеите да престанат да виждат начина, по който могат да придобият одобрението на Бога, и кой принцип, изразен по–късно от Павел, пренебрегнали те?

⁸ Преследвайки праведност, книжниците и фарисеите престанали да виждат  начина, по който биха могли да придобият одобрението на Бога, и се съсредоточили върху възхищението от страна на човеците. Те толкова затънали в човешките традиции, че изоставили писаното божие Слово. Сърцата им били изпълнени с мисълта за земната им позиция, а не с небесни съкровища. Те пренебрегвали една проста истина, записана години след това от един фарисей, който станал християнин: „Каквото и да вършите, работете от сърце, като на [Йехова], а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от [Йехова] ще получите наследството.“ — Колосяни 3:23, 24.

9. Какви опасности дебнат едно земно съкровище, но какво ще пази сигурността на истинското съкровище?

⁹ Йехова е заинтересован от твоята преданост към него, а не от твоята банкова сметка. Той знае, че сърцето ти е там, където е твоето съкровище. Могат ли молец и ръжда да изпоядат съкровището ти? Могат ли крадци да подкопаят пръстените стени и да го откраднат? Възможно ли е в това време на икономическа нестабилност инфлацията да смъкне покупателната му сила, или пък краховете на борсата да го унищожат? Може ли рязко увеличаващата се престъпност да бъде причина за открадването на съкровището ти? Не, ако то е съхранено на небето. Не, ако окото ти — лампата, която осветява цялото ти тяло — е просто, фокусирано върху царството на Бога и Неговата праведност. Богатството често изчезва само. „Не се старай да придобиеш богатство, остави се от тази мисъл. Хвърляш ли на него очите си, то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, като орел що лети към небето.“ (Притчи 23:4, 5) Тогава защо да си загубиш съня заради богатство? „Пресищането на богатия не го оставя да спи.“ (Еклисиаст 5:12) Спомни си предупреждението на Исус: „Не можете да слугувате на Бога и на мамона [богатството].“ — Матей 6:19–24.

Вяра, която отпъжда безпокойството

10. Защо е толкова важно да имаш вяра в Бога, а не в материалното имущество, и какъв съвет дал Исус?

¹⁰ Йехова иска вярата ти да бъде в него, а не в материалното има̀не. „Без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че той възнаграждава тия, които го търсят.“ (Евреи 11:6) Исус казал: „Животът на човека не се състои в изобилието на имота му.“ (Лука 12:15) Милионите в банката не могат да накарат болните дробове да работят или умореното сърце да бие. „Затова ви казвам: — продължил Исус в Проповедта си на планината, — Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?“ — Матей 6:25.

11. Къде намерил Исус много от своите илюстрации, и как проличава това в Проповедта на планината?

¹¹ Исус бил майстор на словесните илюстрации. Той се сещал за тях накъдето и да погледнел. Той видял как една жена слага запалена лампа върху светилник и веднага го превърнал в илюстрация. Той видял овчар да разделя овците от козите; това станало илюстрация. Той видял деца, играещи на пазарището; това станало илюстрация. Същото било и с Проповедта на планината. Като говорел за безпокойството във връзка с физическите нужди, той видял илюстрации в прехвърчащите наоколо птички и в кремовете, покриващи склоновете. Дали птиците сеят и жънат? Не. Дали кремовете предат и тъкат? Не. Бог ги е направил; той ще се погрижи за тях. А вие струвате повече от птиците и кремовете. (Матей 6:26, 28–30) Той даде сина си за вас, а не за тях. — Йоан 3:16.

12. (а) Дали илюстрациите за птиците и цветята означавали, че Исусовите ученици не трябва да работят? (б) Какво искал да каже Исус за работата и вярата?

¹² С това Исус не искал да каже на  последователите си, че няма защо да работят, за да бъдат сити и облечени. (Виж Еклисиаст 2:24; Ефесяни 4:28; 2 Солунци 3:10–12.) В онова пролетно утро птиците били заети да ровят за храна, да търсят партньор, да градят гнезда, да мътят яйца, да хранят малките си. Те работели, но без да се безпокоят. Цветята също били заети да избутват коренчетата си през пръстта, търсейки вода и минерали, и да изпращат листата си устремени нагоре към слънчевата светлина. Те трябвало да узреят и да цъфнат, да хвърлят семето си, преди да умрат. Те работели, но без да се безпокоят. Бог се грижел за птиците и кремовете. ‘Тогава няма ли да се грижи още повече за вас, маловерци?’ — Матей 6:30.

13. (а) Защо било подходящо Исус да използува мярката „лакът“, когато говорел за удължаването на човешкия живот? (б) Как можете вие да продължите живота си образно казано с безкрайно много милиони километри?

¹³ Затова имайте вяра. Не се безпокойте. Безпокойството няма да промени нищо. „Кой от вас — попитал Исус, — може с грижене да прибави един лакът на ръста си [към живота си — НС]?“ (Матей 6:27) Но защо тук Исус съотнася една физическа мярка за дължина, лакът, с времетраенето на човешкия живот? Вероятно защото Библията често сравнява времетраенето на човешкия живот с пътуване, използувайки такива изрази, като „пътя на грешните“, „пътя на праведните“, ‘стесненият път, който води в живот’, ‘широкият път, който води в погибел’. (Псалм 1:1; Притчи 4:18; Матей 7:13, 14) Безпокойството по отношение на всекидневните нужди не може да продължи нечий живот дори с малко, дори с „един лакът“. Но има как да продължите вашия живот, така да се каже, с безкрайно много милиони километри. Не като се безпокоим, казвайки: „Какво ще ядем?“ или „Какво ще пием?“, или „Какво ще облечем?“, но като имаме вяра и като правим каквото Исус ни казва: „Продължавайте тогава да търсите първо царството и Неговата праведност и всички останали неща ще ви бъдат прибавени.“ — Матей 6:31–33, НС.

Постигане на Царството на Бога и Неговата праведност

14. (а) Каква е темата на Проповедта на планината? (б) По какъв погрешен начин книжниците и фарисеите търсели Царството и праведността?

¹⁴ В първото изречение на своята Проповед на планината Исус казал, че Царството на небесата принадлежи на онези, които осъзнават духовната си нужда. В четвъртото изречение той казал, че гладните и жадните за праведност ще бъдат наситени. Тук Исус поставил Царството и праведността на Йехова на първо място. Те са темата на Проповедта на планината. Те са отговорът на нуждите на човечеството. Но по какъв начин могат да се достигнат божието Царство и праведността на Бога? Как да продължаваме да ги търсим ние? Не по начина, по който правели това книжниците и фарисеите. Те търсели Царството и праведността чрез Закона на Моисей, за който твърдели, че включва и устните предания, защото те вярвали, че и писания Закон, и устните предания били дадени на Моисей от Бога на планината Синай.

15. (а) Кога според юдеите възникнали техните устни предания, и как те ги издигнали над писания Моисеев закон? (б) Кога в действителност започнали да съществуват тези традиции, и какво било тяхното въздействие върху Моисеевия закон?

¹⁵ По отношение на това тяхната традиция казвала: „Моисей получил Закона [бележка под линия: ‘устния Закон’] на Синай и го предал на Исус Навиев, Исус Навиев на старейшините, старейшините на Пророците; а Пророците го предали на мъжете от Великата Синагога.“ С времето техния устен закон бил издигнат дори над писания Закон: „[Ако] престъпи думите на [писания] Закон, той не е виновен“, но ако „прибави към думите на книжниците [устните предания], той е виновен.“ (Мишна) Техните устни предания не водели началото си от Синай.  Преданията започнали бързо да се натрупват около два века преди Христос, като те правели добавки към писания Моисеев закон, отнемали от него и го изпразвали от съдържание. — Сравни Второзаконие 4:2; 12:32.

16. Как божията праведност идва за човечеството?

¹⁶ Праведността на Бога не се постига чрез Закона, но отделно от него: „Защото ни една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела, изисквани от закона, понеже чрез закона става само познаването на греха. А сега и независимо от закона се яви правдата от Бога, за която свидетелствуват законът и пророците, сиреч, правдата от Бога, чрез вяра в Исуса Христа.“ (Римляни 3:20–22) Следователно божията правда идва чрез вярата в Христос Исус — и това било изобилно ‘засвидетелствувано от закона и пророците’. Месианските пророчества били изпълнени в Исус. Той изпълнил също и закона, който бил отстранен от пътя, като бил закован на Христовия стълб на мъченията. — Лука 24:25–27; 44–46; Колосяни 2:13, 14; Евреи 10:1.

17. Как според апостол Павел юдеите не съумели да познаят праведността на Бога?

¹⁷ Затова апостол Павел писал за неуспеха на юдеите в търсенето на праведност: „Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога; но не според точното знание; защото поради непознаване на праведността на Бога и стремеж да установят своя собствена, те не се покориха на праведността на Бога. Защото Христос е краят на Закона, та да може всеки, който проявява вяра, да има праведност.“ (Римляни 10:2–4, НС) Павел написал също и за Исус Христос: „Онзи, който не знаеше грях, Той направи да бъде грях заради нас, та да можем да станем Божия праведност посредством него.“ — 2 Коринтяни 5:21, НС.

18. Как „разпнатият Христос“ бил виждан от юдейските традиционалисти, от гръцките философи и от „самите призвани“?

¹⁸ Юдеите виждали умиращия месия като едно безсилно нищо. Гръцките философи надменно смятали такъв месия за глупост. Но независимо от това истината е такава, каквато я е заявил Павел: „Юдеите искат знамение, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; но за самите призвани, и юдеи, и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост. Защото Божието глупаво е по–мъдро от човеците, и Божието немощно е по–силно от човеците.“ (1 Коринтяни 1:22–25) Христос Исус е изява на силата и мъдростта на Бога и е божието средство за постигане на праведност и вечен живот за послушното човечество. „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“ — Деяния 4:12.

19. Какво ще покаже следващата статия?

¹⁹ Следващата статия ще покаже, че ако искаме да избегнем унищожение и да постигнем вечен живот, ние трябва първо да търсим божието царство и Неговата праведност. Това трябва да става не само като слушаме какво казва Исус, но и като го вършим.

Въпроси за преговор

◻ В какво превърнали юдейските религиозни водачи милостинята, молитвите и постенето?

◻ Къде е сигурното място за пазене на твоето съкровище?

◻ Защо трябва да избягваме безпокойството по отношение на материалните си нужди?

◻ Какво невярно твърдение поддържали юдеите по повод произхода на техните устни предания?

◻ Как ще дойде божието Царство и Неговата правда?

[Въпроси]

[Снимка на страница 23]

Фарисеите обичали да се молят, стоейки по ъглите на улиците, където те можели да бъдат видяни от хората