Насърчавайте се един друг, защото денят наближава

„Насърчавайте се един друг, особено когато виждате, че денят наближава. — ЕВРЕИ 10:25, НС.

1, 2. Кой ден наближава и каква трябва да е нагласата на хората на Йехова?

 ТЕЗИ, които днес участвуват в отправянето на поканата ‘Ела и пий от водата на живота’, не се изолират от хората. С наближаването на великия ден на победата на Йехова, те прилагат библейския съвет: „Нека се грижим един за друг, тъй щото да се поощряваме към любов и добри дела, като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, а да увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ — Евреи 10:24, 25.

² Писанието пророкува за този „ден“ като за „денят на Йехова“. (2 Петър 3:10, НС) Тъй като Йехова е всевишен, няма ден, който да бъде по–ярък от неговия ден. (Деяния 2:20) Той означава реабилитиране на върховенството му като Бог на цялата вселена. И този ден с безпрецедентна важност наближава.

3. Как денят на Йехова наближавал за християните в първото столетие, а какво е положението за нас днес?

³ Апостол Павел казал на християните от първото столетие на нашата ера, че денят на Йехова наближава. Те очаквали идването на този ден, но по онова време той бил все още 1900 години далеч. (2 Солунци  2:1–3) Независимо от този факт, те трябвало да бъдат насърчени, защото този ден непременно щял да дойде, и ако християните постоянствували в тази вяра, щели да влязат в този благословен ден. (2 Тимотей 4:8) По онова време този ден бил видян да наближава. Що се отнася до нас днес, този ден вече е наближил. Изпълнението на библейското пророчество потвърждава този вдъхващ радост факт. Скоро името на нашия Бог Йехова ще бъде осветено за цялата вечност. — Лука 11:2.

Насърчени чрез божието име

4. Съгласно Откровение 19:6 кой ще стане цар и как се разбира кое е неговото име?

⁴ Божието име трябва да бъде от интерес за цялото човешко семейство. Българският синодален превод на Библията от 1982 г. казва: „Алилуя, защото се възцари Господ, Бог Вседържител“ (Откровение 19:6), а Today’s English Version („Версия на днешен английски“) предава този стих така: „Хвалете Бога! Защото Господарят, нашият всемогъщ Бог, е Цар!“ Според тези преводи от 20–тия век, той е Господарят, всемогъщият Бог. Тази версия, както и много други съвременни версии, не дава името на Божеството, което започва да управлява като цар. Но божието име е включено във възклицанието „Алилуия!“, („хвалете Ях“ или “хвалете Йехова“), намиращо се в Revised Standard Version („Ревизирана стандартна версия“), в New International Version („Нова международна версия“) и в Мофатовия превод на Откровение 19:6. През по–голямата част от нашата ера по принцип божието име е било скривано от преводите на Библията. Както ще видим обаче, това име е насърчавало много хората в древни времена, а и също така ги насърчава днес.

5, 6. (а) Защо Моисей трябвало да знае името на Бога, когото той представял? (б) Какъв навярно е бил ефектът върху израелтяните, когато Моисей наблегнал на божието име?

⁵ Спомняме си, че когато Моисей бил изпратен от всевишния Бог при народа на Израел, поробен в египетската земя, въпросът кой го изпраща се появил в съзнанието на хората, при които Моисей бил изпратен. Моисей предположил, че страдащият еврейски народ щял да поиска да узнае името на Бога, който той представял. За това четем в Изход 3:15: „При това Бог рече още на Моисея: ‘Така ще кажеш на израелтяните: „[Йехова], Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов, ме изпрати при вас.“’ Това е името ми до века, и това е името ми из род в род.“

⁶ Израелтяните сигурно са се почувствували много окуражени, когато това познание им било предадено. Тяхното избавление било осигурено от единствения истински Бог, Йехова. Колко насърчаващо било да имаш пред себе си перспективата да се запознаеш с Бога, когато той ще демонстрира значението на своето лично име, без да се изолира високомерно! — Изход 3:13; 4:29–31.

7. (а) Откъде знаем, че Исусовите ученици са били запознати с божието име? (б) Как божието име било изтласкано на заден план?

⁷ Учениците на господаря Исус Христос също били силно окуражени чрез божието име Йехова и онова, което то представяло. (Йоан 17:6, 26) Несъмнено през времето на Исусовата служба на земята, той не е изтласквал божието име на заден план и не е имал за цел да постави своето име по–напред. Едва след започването на предсказаното отстъпничество от истинската християнска вяра божието име е било изместено на заден план, да, практически то е било изтрито от християнското общуване. След като на името на божия син започнало да се придава повече важност, засенчвайки името на Бащата, хората, които твърдели, че са християни, започнали да принасят едно поклонение на Бащата, което ставало все по–безлично, на което липсвала семейната близост и по тази причина не било твърде насърчаващо.

8. Какво е трайното въздействие върху хората на Йехова, идващо от приемането на името „Свидетели на Йехова“?

⁸ Затова, когато през 1931 г. Международните изследователи на Библията, свързани с Дружеството „Стражева кула“, приели името “Свидетели на Йехова“, това предизвикало неизразима радост. То било не само причина за радост, но и много насърчаващо. Въз основа на това ново име изследователите  на Библията можели да се насърчават един друг. — Сравни Исаия 43:12.

9. Какво изпитват истинските християни по отношение на Онзи, чиито свидетели са те?

⁹ Вследствие на това истинските християни днес смятат, че е редно да идентифицират Онзи, чиито предсказани свидетели са те, така както е правел и техният водач Исус Христос, когато е бил на земята. (Откровение 1:1, 2) Да, те го идентифицират като единствения, чието име е Йехова. — Псалм 83:18.

Изпълнени с радост и свети дух

10–12. (а) Какъв е ефектът на действената сила върху последователите на Исус? (б) Как вдъхновените с радост свидетели на Йехова искат да се отнасят един към друг?

¹⁰ В своите прощални думи Исус казал на своите апостоли: „Идете прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца, и Сина и светия дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал; и ето, аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“ — Матей 28:19, 20.

¹¹ Забележи, че новообучените християни трябвало да бъдат покръстени в името на светия дух. Този свят дух не е личност, но активната сила на Йехова Бог, която той пуска в действие чрез Исус Христос. На Петдесетница Йехова Бог, чрез Исус, излял тази действена сила върху отдадените последователи на Исус Христос. (Деяния 2:33) Те били изпълнени с този свят дух, а един от изразите, или плодовете на светия дух е радостта. (Галатяни 5:22, 23; Ефесяни 5:18–20) Радостта е стимулиращо качество. Учениците трябва да бъдат изпълнени с радостта на светия дух. Затова молитвата, която отправил апостол Павел, е много подходяща: „А Богът на надеждата да ви изпълни с пълна радост и мир във вярването, тъй щото чрез силата на светия дух да се преумножава надеждата ви.“ — Римляни 15:13.

¹² Изпълнени с този вдъхващ радост дух, днес Свидетелите на Йехова, включително и „голямото множество“, ще искат, да, ще бъдат подтикнати да се насърчават един друг сред тази неприязнена система на нещата. В хармония с това апостол Павел говорел за ‘взаимно утешение’. — Откровение 7:9, 10; Римляни 1:12; 14:17.

Имаме основания да бъдем насърчавани

13. Какви основания имаме да бъдем насърчавани и да се насърчаваме взаимно?

¹³ Оказвайки се сред тази система на нещата, на която противникът на всичко праведно е владетел и дори бог, християните ще искат да се насърчават взаимно в рамките на световния християнски сбор, който е проникнат от светия дух на Йехова Бог. (Евреи 10:24, 25; Деяния 20:28) Ние имаме всички основания да бъдем насърчавани. Да, колко благодарни сме да имаме точно познание за Йехова и за неговия син, както и за действената сила, която те използуват, тоест, светия дух! Колко благодарни сме за надеждата, която дават те! Така нашето поклонение е изпълнено с радост. Апостол Павел казал на християните, към които адресирал писмото си, че те трябва да се насърчават един друг и да се изграждат взаимно в най–святата вяра. Те трябвало да правят това, ‘още повече като виждали в символичен смисъл, че денят наближава’. А когато политическите сили на тази земя заличат псевдохристиянството, заедно с всички други фалшиви религии, ситуацията ще изисква да се насърчаваме взаимно още повече.

14. Кой трябва да се насърчава взаимно и как?

¹⁴ Макар че старейшините са начело в насърчаването на стадото в отделните сборове, всички християни трябва да се насърчават взаимно, както подканва Евреи 10:25. Всъщност това е християнско изискване. Ако ти си член на някой сбор, насърчаваш ли другите? Може би ти е чудно: „Как мога аз да ги насърчавам? Какво да направя?“ Първо, не са ли насърчени братята и сестрите от твоето присъствие на събранията, както и от твоята подкрепа на християнската уредба, така както и ти самият биваш насърчен, когато виждаш другите предано да присъствуват на събранията на сбора? Те също могат да бъдат насърчени от твоя пример на вярна  издръжливост. Като продължаваш своя християнски път независимо от проблемите и трудностите на живота, без да се предаваш, ти можеш да дадеш вдъхновяващ пример.

Неутрализирай обезкуражаването от Дявола

15. Защо Дяволът „е много разярен“ и срещу кого?

¹⁵ Ние не сме единствените, които знаят, че денят на Йехова е близо. Сатан Дяволът също знае това. Откровение 12:12 ни казва, че сега положението на земята е бедствено, „защото дяволът слезе у вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време“. Както показва Откровение 12:17, неговата ярост е насочена срещу онези, „които пазят божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса“. Няма съмнение — Дяволът иска да ни обезкуражи! И той знае как да се опита да го направи. Той знае нашите слабости и проблеми и ги използува.

16. Защо Сатан използува обезкуражаването като оръжие?

¹⁶ Защо Дяволът използува обезкуражаването като оръжие? Защото често то постига целта си. Дори някой, който е издържал пряко преследване и неприязън, може да стане плячка на обезкуражаването. Сатан иска да укорява Йехова Бог и се опитва да докаже, че може да отклони всеки един от службата на Бога. (Притчи 27:11; сравни Йов 2:4, 5; Откровение 12:10.) Ако успее да те обезкуражи, той може да те накара да правиш по–малко в службата си на Бога, може дори да те накара да спреш, да престанеш да бъдеш активен в проповядването на добрата новина за Царството. — 2 Коринтяни 2:10, 11; Ефесяни 6:11; 1 Петър 5:8.

17. Как било очевидно отрицателното въздействие на обезкуражаването по времето на Моисей?

¹⁷ Отрицателното въздействие на обезкуражаването може да се види в случая с израелтяните в древния Египет. След като Моисей говорил с фараона, този тиранин усилил многократно бремето на израелтяните и своето подтисничество. Бог казал на Моисей да увери израелтяните, че Той действително ще ги избави, ще ги направи свой народ, ще им осигури изход от положението и ще ги заведе в Обетованата земя. Моисей казал всичките тези неща на синовете на Израел. Но Изход 6:9 съобщава: „Но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послушаха Моисея.“ И макар че по–късно Йехова убедил Моисей и го насърчил, тази реакция обезкуражила дори Моисей и му отнела желанието да говори с фараона, както му било заповядано. — Изход 6:10–13.

18. Защо хората на Бога трябва да неутрализират обезкуражаването, причинено от Дявола?

¹⁸ Сатан Дяволът знае много добре отрицателното въздействие, което може да има обезкуражаването върху един служител на Бога. Както казва Притчи 24:10: „Ако покажеш малодушие в усилно време, силата ти е малка.“ Тъй като ние живеем толкова навътре във времето на края, имаме нужда да бъдем мощни и силни духовно. Достатъчно зле е това, че трябва да се справяме със собствените си несъвършенства, слабости и грешки, които могат да ни дърпат назад; но когато Сатан се опитва да използува тези недостатъци, ние имаме нужда от помощ.

Облягай се здраво на Христовата жертва

19. Какво ще ни помогне да неутрализираме обезкуражаването и защо?

¹⁹ Голяма помощ в това отношение е изкуплението, което Йехова Бог направи възможно посредством Исус Христос. Ние можем да бъдем победители, като се облягаме здраво на изкуплението. Опасно е то да се подценява. Да, ние все още грешим, или вършим грях, и това ще е така, докато сме несъвършени. Но няма защо да се обезкуражаваме и да спрем, чувствувайки, че няма надежда, попадайки така в клопката на Сатан. Ние знаем, че имаме пълна жертва за греха. Изкуплението има силата да премахва греховете. Ако сме от „голямото множество“, трябва да имаме пълна вяра и доверие, че можем да изперем дрехата си и да я направим бяла в кръвта на Агнето. — Откровение 7:9, 14.

20. Как Откровение 12:11 показва, че големият обезкуражител, Дяволът, може да бъде победен?

 ²⁰ В Откровение 12:10 Сатан е описан като „клеветник на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог“. Как можем да победим такъв порочен клеветник и чудовищен обезкуражител? Отк 12 Стих 11 от същата глава дава отговор: „А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелствуване; защото не обичаха живота си до толкоз, щото да бягат от смърт.“ Така че хората на Йехова трябва да имат пълно доверие в изкупителната жертва, кръвта на Агнето. Поддържай здраво и насърчаването, идващо от свидетелствуването, като редовно споделяш добрата новина за божието Царство с всеки, с когото можеш.

21. Как ние несъзнателно можем да бъдем съучастници в работата на Дявола по обезкуражаването на нашите братя?

²¹ Понякога, дори несъзнателно, ние можем да станем съучастници в работата на Дявола по обезкуражаването на нашите братя. Как? Като бъдем прекалено критични, отправящи прекалено високи изисквания или пък прекалено праведни. (Еклисиаст 7:16) Всички имаме недостатъци и слабости. Нека не ги използуваме по начина, по който ги използува Дяволът. По–скоро нека говорим окуражаващо за нашите братя и за хората на Йехова като организирана група. Ние искаме да продължаваме да се насърчаваме и така да се предпазим от взаимно обезкуражаване.

Насърчаване с наближаването на Деня

22, 23. (а) Защо не трябва да оставяме само на старейшините да бъдат източник на кураж? (б) Как надзорниците в християнския сбор могат да бъдат окуражени?

²² Трябва твърдо да решим винаги да се насърчаваме, като виждаме денят да наближава. Окуражавай другите чрез твоя верен пример и утешителните си думи. Подражавай на Йехова и на господаря Исус Христос в това отношение. Не оставяй само на старейшините на сбора да бъдат източник на насърчение. Та самите те също имат нужда от насърчаване. Те имат слабости и недостатъци като останалите от стадото, и трябва да се справят със същите проблеми, грижейки се за семейството си в един разлагащ се свят. В добавка на това те изпитват чувството, което Павел описва като безпокойство за сбора. (2 Коринтяни 11:28, 29) Работата им е тежка — те имат нужда от окуражаване.

²³ Ти можеш много да насърчиш заемащите позициите на надзорници в християнския сбор, като им сътрудничиш. Тогава ще последваш съвета на Евреи 13:17: „Бъдете послушни на вашите наставници и покорявайте им се, защото те бдят за душите ви, като отговорни за тях; за да изпълнят това бдение с радост, а не с въздишане; защото да бдят с въздишане не би било полезно за вас.“

24. Какво трябва да правим в това време на обезкуражаване и защо?

²⁴ Живеем във време на обезкуражаване. Сърцата на хората наистина премаляват от страх и очакване на нещата, които ще дойдат върху населената земя, както е предсказано от Исус. (Лука 21:25, 26) С толкова много проблеми, които депресират и обезкуражават, „насърчавайте се взаимно, още повече като виждате денят да наближава“. Следвайте добрия съвет на апостол Павел в 1 Солунци 5:11: „Затова насърчавайте се един друг, както и правите.“

Как би отговорил?

◻ Защо днес християните трябва да се насърчават взаимно, дори повече от преди?

◻ Как познаването на божието име е насърчаващо за хората на Йехова?

◻ Как всеки един от нас може да насърчи другите?

◻ Защо трябва да избягваме съучастието в работата на Дявола по обезкуражаването на братята ни?

[Въпроси]