Скоро — свят без болка!

СВЯТ без болка, идващ скоро? Каква желана новина ще бъде това за хората с хронични страдания — независимо дали болката им е физическа, психическа или емоционална! Например, милиони ще бъдат изпълнени с радост при отстраняването на силната физическа болка, предизвикана от някои видове ракови заболявания, от невралгията на лицевите нерви и от сърдечното заболяване ангина пекторис. Страдащите от сериозни психични проблеми ще посрещнат с радост облекчението от своите често неподдаващи се на описание страдания. Милиони други ще се радват, ако емоционалната им болка, причинена от чувства като страх, мъка, вина, опасения и безизходица, бъде отстранена. Но дали наистина искаме да изчезне всяка болка?

„Да не изпитваш никаква болка е равнозначно на катастрофа“ — казва анатомът Алан Басбаум от Калифорнийския университет в Сан Франциско. Той има основание за това си изказване. Като алармиращ фактор физическата болка ни информира, че се случва нещо навреждащо.

Невъзможността да се усеща физическа болка може да доведе до истинска катастрофа. Това е илюстрирано в следния материал от списание Time („Тайм“): „Сладката усмивка на дванайсетгодшното момче е в болезнен контраст с неговия иначе будещ съжаление външен вид. Ръцете и краката му са деформирани и изкривени, сякаш е боледувало от рахит. Няколко пръста липсват. Голяма отворена рана покрива едното му коляно, а усмихващите се устни са изпохапани до кръв. То изглежда като пребито от бой дете . . . Това момче е родено с изключително рядък генетичен дефект, който го прави нечувствително към болка. Пръстите му са счупени или изгорени, защото то не си е дръпвало ръката от горещи или опасни неща. Костите и ставите му са обезформени, защото то ги е натоварвало прекалено силно при ходене или тичане. Коленете му са изранени от пълзене по остри неща, които то не е можело да усети. Ако си счупело кост или си изкълчело става, то не усещало болка, за да вика за помощ.“

Някои хора бързат да заявят, че Бог е отговорен за подобни страдания и за нещастията,  изпитвани от милиони. Но можем ли с основание да обвиняваме Бога за болезнените страдания на човечеството?

Бога ли трябва да обвиняваме?

Вече около 6000 години човечеството е в плен на физическа, психическа и емоционална болка. Всъщност преди около 19 века християнският апостол Павел правилно забелязал: „Цялото създание съвкупно въздиша и се мъчи до сега.“ (Римляни 8:22) Независимо от всички болкоуспокояващи лекарства, които могат да се намерят в аптеките, и от усилията на лекарите и психиатрите, всеобхватният плен на болките от всякакъв вид продължава. Някои дори проклинали Бога поради страданията си, както и жената на Йов го карала да направи преди много столетия! Както обаче осъзнал самият той, такъв дух е глупав и неуместен. — Йов 2:9, 10.

Нямаме никакво основание да обвиняваме Бога за това, че сега човечеството е в плен на болката. По–скоро обвинението пада върху един невидим лъжец и върху нашите прародители. Как така?

Светото писание показва, че макар и праведен в началото, един духовен син на Бога се полакомил за власт и слава. В зората на човешкия живот на земята той си представил човешкия род в райската земя, всички напълно предани и отдадени на всемогъщия Бог, Йехова. Тогава, движен от едно сърце, което станало зло, този дух се разбунтувал срещу Създателя, пожелавайки човешкото поклонение и преданост за себе си. Неговите порочни намерения излезли наяве, когато той коварно излъгал. Това на свой ред въвело греха в света.

Йехова Бог казал на първия човек, Адам, че яденето на плода от дървото на познанието за добро и лошо ще има за резултат смърт. (Битие 2:15–17) Но жената на Адам, Ева била подтикната да не се покори. Използувайки една змия като говорител, измамната духовна личност ѝ казала: „Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите [на Ева и на съпруга ѝ] и ще бъдете [двамата] като Бога да познавате доброто и злото.“ (Битие 3:1–5) Това била първата лъжа и тя белязала това порочно духовно същество като „баща на лъжата“. (Йоан 8:44) Използуването на змията в тази случка в градината Едем намира паралел в библейското му идентифициране като „оная старовременна змия, която се нарича дявол и сатана“. — Откровение 12:9.

Грехът донесъл на човечеството печал и то попаднало в плен на болката. Верен на своите думи, още в деня, в който Адам съгрешил, Бог произнесъл смъртната присъда върху престъпниците. Законно погледнато, от гледна точка на Йехова Адам и Ева умрели същия ден. (Сравни Лука 20:37, 38.) В Едем Йехова казал на вече грешната първа жена: „Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада.“ (Битие 3:16) Адам трябвало мъчително да си изкарва прехраната извън градината Едем, върху една земя, която съвсем не била райска по природа. Йехова казал: „С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; от пръст си и в пръстта ще се върнеш.“ (Битие 3:17–19) Така човешкият род попаднал в плен на болката.

Следователно пленничеството на болката е свързано с несъвършенството, греха и смъртта, наследени от Адам. Както казва апостол Павел: „Чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха.“ (Римляни 5:12) Но божието слово ни помага да понесем болката, тъй като ни казва защо Йехова я позволява и ни уверява, че скоро тя ще бъде премахната. Бог позволил на змиевидния ‘баща на лъжата’, Сатан Дяволът да порази праведния Йов и така да изпита лоялността му. Клеветата на Сатан била, че Йов служи на Бога само от егоизъм, а не от любов. (Йов 1:8–12) Но Йов останал верен на Бога, доказвайки, че несъвършените хора могат да Му служат от любов и лоялно да поддържат върховенството Му, независимо от жестоките изпитания на вярата им. Издръжливостта на Йов като верен и лоялен служител допринесла за освещаването на името на Йехова, доказала, че Сатан е лъжец и донесла богата награда на Йов,  този служещ за пример патриарх. (Йов 42:12–17; Яков 5:11) От случката с Йов можем да заключим, че когато целта на Йехова бъде постигната, човечеството ще бъде освободено от плена на болката. Но как можем да бъдем сигурни в това?

Как ще изчезне болката

Всъщност Йехова е осигурил абсолютно ефективно средство за освобождаване на човечеството от плена на болката. Той прави това на базата на изкупителната жертва на своя син Исус Христос. Исус е „божият Агнец, който носи греха на света“. (Йоан 1:29) Исус дошъл на земята не „да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина“. (Матей 20:28) Поради непослушанието си Адам изгубил един съвършен човешки живот с всичките му права и перспективи. И точно това било откупено посредством Исусовата изкупителна жертва. (1 Тимотей 2:5, 6; Евреи 7:26) Наистина „Бог толкова възлюби света [човечеството], че даде своя единороден син, за да не погине ни един, който вярва в него, но да има вечен живот“. — Йоан 3:16.

Освен това Бог обещал, че ще премахне именно плена на болката. Предсказвайки времето, когато болката, свързана с греха, няма да съществува повече, християнският апостол Йоан бил вдъхновен от Бога да напише:

„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха, и море нямаше вече. . . . И чух силен глас от престола, който казваше: ‘Ето, скинията на Бога е с човеците; той ще обитава с тях; те ще бъдат негови люде; и сам Бог, техен Бог, ще бъде с тях. Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка; първото премина.’ И Седящият на престола рече: ‘Ето, подновявам всичко.’ И каза: ‘Напиши, защото тия думи са верни и истинни.’“ — Откровение 21:1–5.

Скоро послушното човечество ще се възползува докрай от Исусовата изкупителна жертва. Това ще стане под управлението на Царството, за което праведните хора са се молили от много време, казвайки: „Отче наш, който си на небесата, да се свети твоето име! Да дойде твоето царство. Да бъде твоята воля, както на небето, така и на земята.“ (Матей 6:9, 10) В небесното Царство Исус ще царува, докато не покори всичките врагове, включително и плена на болката и последния враг, смъртта. — 1 Коринтяни 15:25, 26.

Да, що се отнася до послушните хора, скоро Бог ‘ще обърше всяка сълза от очите им, и не ще има вече смърт, жалеене, ни плач, ни болка’. (Откровение 21:4) Тогава следните пророчески думи, които сега имат духовно приложение, ще се сбъднат и буквално: „Благославяй, душо моя, [Йехова] . . . който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести.“ „И жителят няма да рече: ‘Болен съм.‘“ — Псалм 103:1–3; Исаия 33:24.

Кога ще свърши болката?

Краят на болката е близо. Да, той ще настъпи в наши дни и това поколение ще го види. Изпълненето на библейските пророчества показва, че ние живеем в края на тази порочна система на нещата. Безпрецедентните войни, гладът и земетресенията, както и световната проповедна дейност на добрата новина, вършена от Свидетелите на Йехова, са част от един многосъставен „знак“ за Исусовото невидимо „присъствие“ в небесна царска слава. — Матей 24:3–14, 21, 34.

Скоро „първото небе и първата земя“, организираната система на нещата на Сатан Дявола, заедно с нейната управленческа структура, ще премине. Вълнуващото се „море“ на порочното човечество ще престане да съществува. Следователно ние стоим на самия праг на благословено от Бога управническо „ново небе“ над „нова земя“, праведно човешко общество. В тях ще „живее правда“. — Откровение 21:1; 2 Петър 3:13.

При такива благословии под управлението на ново правителство — божието Царство — толкова близо пред нас, съберете кураж. Търсете по–нататъшно познание за новия свят без болка и смърт. Да, очаквайте с надежда благословения, вече толкова близък ден, когато всички, които обичат и слушат Йехова Бог, ще живеят в свят без болка.