Трябва ли съдбата да ръководи живота ти?

ЕДИНСТВЕНИЯТ от този списък, който не вярвал във фатализма, бил Исус Христос. Какъв бил неговият възглед?

Биографичните сведения от първи век за Исус (библейските книги на Матей, Марко, Лука и Йоан) подчертават неговата вяра, че отделните хора могат да повлияят на своето бъдеще, на онова, което ще им се случи.

Например, Исус казал, че Бог ще „даде добри неща на тия, които искат от Него“, и  че онзи, който „устои до край, той ще бъде спасен“. Също така, когато жителите на Йерусалим пренебрегнали предупрежденията, които щели да спасят живота им, Исус не обвинил съдбата за тяхната реакция. Вместо това той казал: „[Вие] не искахте.“ — Матей 7:7–11; 23:37, 38; 24:13.

Можем също да разберем мирогледа на Исус и по неговото изказване относно катастрофата с човешки жертви, случила се в Йерусалим: „Мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна силоамската кула и ги уби, бяха престъпници повече от всички човеци, които живеят в Йерусалим? Казвам ви, не.“ (Лука 13:4, 5) Забележи, че Исус не приписал смъртта на 18–те човека на съдбата, нито пък казал, че те умрели, защото били по–порочни от другите. Не, за разлика от неговите съвременници фарисеите, които се опитвали да съгласуват фатализма с вярата в свободната човешка воля, Исус учил, че човекът може да повлияе на своето индивидуално бъдеще.

Исусовите апостоли също учили хората, че спасението е предмет на избор, достижим за всички. Апостол Павел писал: „Знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение.“ А апостол Петър казал: „Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение.“ (2 Тимотей 3:15; 1 Петър 2:2; виж също Деяния 10:34, 35; 17:26, 27.) Hastings’ Encyclopædia of Religion and Ethics [„Енциклопедия на религията и етиката“ на Хейстингс] подчертава, че писатели от втори и трети век като Юстин, Ориген и Иреней ‘не знаели нищо за безусловна предопределеност; те поучавали за свободна воля’.

Но защо Исус и ранните християни не вярвали, че човешката съдба е установена предварително, щом толкова хора, включително и много от юдеите, които ги заобикаляли, вярвали в различни форми на фатализма? Една от причините е, че тази идея е изпълнена с проблеми. Да споменем само два: Фатализмът противоречи на качествата на Йехова Бог; фатализмът се опровергава от установените факти. Освен това, подобна идея може да застраши твоя сегашен и бъдещ живот. Едно по–внимателно разглеждане на този въпрос ще покаже защо това е така.

Заключенията на фатализма и качествата на Бога

През трети век пр.н.е. философът Зенон от Китион учил своите ученици в Атина да „приемат волята на Съдбата като най–доброто по един скрит начин“. Един ден обаче, когато узнал, че неговият роб се провинил в кражба, Зенон се сблъскал с последствията от собствената си философия. Как? Когато биел крадеца, робът остроумно му напомнил: „Но нали е било предопределено, че трябва да открадна!“

Робът на Зенон улучил право в целта. Ако вярваш, че жизненият път на всяка личност е определен предварително, то тогава да обвиняваш някого, че е станал крадец, е все едно да обвиняваш портокаловото семе, че е станало портокалово дърво. Какви окончателни заключения се налагат от подобно съждение?

Ако престъпниците просто следват съдбата си, то онзи, който е определил тяхната участ е отговорен за техните действия. Кой може да е той? Спред фаталистите това е самият Бог. Ако това съждение се продължи с една гигантска крачка по–нататък, излиза, че Бог би трябвало да е Първопричината за цялото зло, насилие и подтисничество, извършено от човечеството през всички времена. Ще се съгласиш ли с такова нещо?

Една статия на Nederlands Theologisch Tijdschrift [„Холандски теологически журнал“] отбелязва, че подобен фаталистичен възглед „предполага един образ на Бога, който, поне за християните, е неприемлив“. Защо? Защото противоречи на образа на Бога, представен от вдъхновените писатели на Библията. Обърни внимание например на следните цитати от вдъхновената книга на Псалмите: „Ти не си Бог, който се удоволствуваш в беззаконие.“ „Душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.“ „От угнетение и насилие [назначеният от Бога месиански Цар] ще изкупи душите им.“ (Псалм 5:4; 11:5; 72:14) Ясно е, че  заключенията на фатализма и качествата на Бога са коренно противоположни.

Фатализмът и фактите

Какво да кажем тогава за природните бедствия? Не са ли те предопределени и, следователно, непредотвратими?

Какво свидетелствуват фактите? Забележи какво съобщава холандския вестник „NRC Handelsblad“ за едно проучване на причините за природните бедствия: „Досега земетресенията, наводненията, свличанията на земни пластове и циклоните . . . винаги са били смятани за капризи на природата. Но едно по–внимателно разглеждане показва, че драстичната намеса на човека в природата е засегнала сериозно способността на природната среда да се брани срещу катастрофите. Вследствие на това, природните бедствия сега вземат повече жертви от всякога.“ — Курсивът наш.

Наводненията в Бангладеш, споменати в предишната статия, са свързани именно с този проблем. Учените сега казват, че „унищожението на огромни горски площи в Непал, северна Индия и Бангладеш са основен фактор за наводненията, съсипващи Бангладеш през последните години“. (Voice magazine [списание „Войс“]) Друго съобщение казва, че обезлесяването е увеличило честотата на наводненията в Бангладеш от едно наводнение на всеки 50 години до едно на всеки 4 години. Подобни актове на човешка намеса в други части на света довеждат до други, не по–малко катастрофални резултати — суша, горски пожари и свличания на почви. Да, човешките действия, а не мистериозната съдба, често причиняват или влошават природните бедствия.

Щом това е така, то човешките действия би трябвало да могат да вършат и обратното: да намаляват бедствията. Възможно ли е това? Да. Ето някои факти: ЮНИЦЕФ (Детският фонд на ООН) съобщава, че в продължение на години стотици деца на територията на Бангладеш ослепявали. Дали това било причинено от неподлежаща на изменение съдба? Ни най–малко. След като служителите на ЮНИЦЕФ убедили тамошните майки да хранят семействата си не само с ориз, но и с плодове и зеленчуци, очната болест започнала да отпуска хватката си. Тази промяна в храненето вече е спасила досега стотици деца в Бангладеш от слепота.

Също така хората, които не пушат, живеят средно от три до пет години по–дълго от пушачите. При пътни катастрофи смъртните случаи сред хората, които си слагат предпазни колани в колите са по–малко, отколкото сред онези, които не си слагат. Очевидно твоите собствени действия, а не съдбата, оказват влияние върху живота ти.

Фаталните последствия на фатализма

Както беше споменато, фатализмът може също да съкрати живота ти. Как? При обсъждане на „примери за фатализъм от по–зловещ вид“ The Encyclopedia of Religion [„Енциклопедия на религията“] казва: „От Втората световна война знаем за самоубийствените японски торпедни атаки и за самоубийствата в СС (Schutzstaffel) отрядите по време на Хитлеровия режим, в отговор на вярата в една съдба (Schicksal), за която се е смятало, че далеч надхвърля стойността на индивидуалния човешки живот.“ А по–късно, отбелязва същият източник, „религиозно вдъхновени самоубийствени атаки срещу обекти, възприемани като заплаха за Исляма . . . се срещат почти редовно в съобщенията на вестниците за Близкия Изток“. Тези съобщения казват, че хиляди млади войници отиват на бой убедени, че „ако не е писано, че някой ще умре, той няма да пострада“.

И все пак, дори уважавани мюсюлмански учители възразяват срещу подобно безразсъдно поведение. Един халиф например казал: „Онзи, който е в огъня, трябва да се предаде на волята на Бога; но онзи, който все още не е в огъня, не е необходимо да се хвърля в него.“ Уви, множество войници не действуват според съвета на халифа. През близо осем години война, Иран загуби около 400 000 души, убити в бой — повече от Съединените щати през Втората световна война! Ясно е, че фатализмът може да съкрати живота ти. Той може дори да застраши твоя бъдещ живот. Как?

 След като фаталистът вярва, че бъдещето е толкова неизменно фиксирано, колкото и миналото, той може лесно да си изгради опасни черти на характера. Какви са те? Encyclopedia of Theology [„Енциклопедия на теологията“] отговаря: „Личността . . . се чувствува безпомощна, като незначителен, малоценен фактор в социални процеси, които изглеждат неотвратими. Това довежда до пасивност, която с благодарност се хваща за обяснението, че всичко зависи от една тайнствена, но пълновластна съдба.“

Какво прави пасивността толкова опасна? Тя често води до обезсмислящо, пораженческо отношение. Това може да попречи на фаталиста да поеме каквато и да било инициатива, или да му попречи дори да реагира на прекрасната божия покана: „О вие, които сте жадни, дойдете всички при водите . . . Приклонете ухото си и дойдете при мене. Послушайте, и душата ви ще живее.“ (Исаия 55:1–3) Ако поради вяра в съдбата не сме „дошли“ и „чули“, това ще доведе до изпускане на възможността да „живеем“ завинаги в идващия Рай, който ще бъде възстановен на земята. Каква висока цена за заплащане!

И така, каква е твоята позиция? Ако си израснал в общество, където базата на мисленето на хората е формирана от фаталистични идеи, то може би си възприел такава вяра без да я подлагаш на съмнение. Но възраженията, обсъдени в тази статия, може би са ти помогнали да разбереш, че до голяма степен твоят сегашен и бъдещ живот биват формирани от собствените ти действия.

Както видя, здравият разум, фактите и най–вече Светото Писание показват, че не бива да се поддаваш и да приемаш позицията на фатално поражение. Наместо това, както подканва Исус: „Мъчете се . . . да влезете през тясната врата.“ (Лука 13:24, The Emphatic Diaglott [„Емфатичен диаглот“], подреден превод) Какво е имал предвид той? Един коментатор на Библията обяснява: „Думата [мъча се] е взета от гръцките атлетически игри. По време на своите състезания . . . те се напрягали, или се мъчели, влагали всичките си сили да спечелят победата.“ Вместо да се покоряваш на поражението в живота, Исус настоявал да се напрягаш, и то не за какво да е, а за победа!

Затова отърси от себе си всякаква вдъхновена от вярвания в съдбата пасивност. Включи се в състезанието за живота, както подканя божието Слово, и не позволявай на фатализма да те забави. (Виж 1 Коринтяни 9:24–27) Увеличи скоростта, като реагираш бързо на вдъхновената покана: „Избери живота, за да живееш, ти и потомството ти.“ („Бълг. превод на Библията от 1925 г.“) Как можеш да направиш този избор? Като избереш „да любиш [Йехова] твоя Бог, да слушаш гласа му, и да бъдеш привързан нему“. Това ще доведе до победа, защото Йехова ще бъде „животът ти и дължината на дните ти“. — Второзаконие 30:19, 20.

[Снимка на страница 7]

Мойсей не проповядвал за съдбата, а подканял: „Избери живота, за да живееш.“