Как можем да отговорим със себеотрицание на божията любов?

„Понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.“ — 1 ЙОАН 4:11.

1, 2. Какво е нужно, за да отговорим със себеотрицание на проявите на божията любов?

 ЙЕХОВА е самото въплъщение на любовта. И наистина, в предишната статия видяхме колко изобилни са проявите на неговата любов. Отбелязахме също и как Моисей, Давид и Исус отговорили със себеотрицание на тези прояви на любов. Не трябва ли всеки един от Свидетелите на Йехова да иска да стори същото? Несъмнено!

² Какво е нужно, за да отговорим със себеотрицание на божията любов? Най–напред ние трябва да Му отделим първото място в нашия живот, като го обичаме с цялото си сърце, душа, ум и сила. (Марко 12:29, 30) Това означава да сме обърнати във всичко към Бога, да имаме сърдечно лично отношение към Йехова. Имаме ли желание да разговаряме с нашия небесен баща чрез молитва? Молим ли се непрестанно и постоянствуваме ли в молитвите? Или ги казваме  набързо, понякога дори бивайки твърде заети, за да се молим? (Римляни 12:12; 1 Солунци 5:17) Дали насочваме вниманието към Йехова, отдавайки нему и на неговата организация славата за онова, което може би сме постигнали? (1 Коринтяни 3:7; 4:7) Дали наистина мислим като псалмиста, който казал за Бога: „Седем пъти на ден те хваля.“ — Псалм 119:164.

3. Как можем да покажем, че отговаряме на божията любов със себеотрицание, когато се съберем с хора в свободното си време?

³ Дали отговаряме със себеотрицание на божията любов, или не, може да проличи, когато се съберем с хора през свободното си време. Дали разговорите ни тогава се въртят около светски въпроси или около духовни неща? Не че всеки път, когато се съберем с братя християни, трябва да имаме сериозно изучаване на Библията, но сигурно можем да намерим интересни неща от духовен характер, които да включим в разговорите си. Например, можем да разкажем някоя случка от проповедната ни служба, да побеседваме върху любим стих от Библията, да разкажем как сме научили истината или да приведем примери за божията любеща грижа и благословии.

4. Как трябва да гледаме на нещата, ако бъдем разочаровани по отношение на някоя привилегия в службата?

⁴ Друга ситуация, която може да разкрие степента на нашата признателност за божията любов, може да настъпи, когато сме пропуснати във връзка с някоя привилегия по отношение на службата в организацията на Йехова. Как ще реагираме? Ако се грижим преди всичко за това да отдадем почит на Йехова, ще се съгласим, че вероятно Бог ще бъде почѐтен еднакво добре и от онзи, който е получил същата тази привилегия в службата. (Сравни Лука 9:48.) Ако обаче сме прекалено загрижени за нашия собствен интерес или име, ще бъдем смутени от това, че са ни пропуснали, както може би смятаме. Трябва да помним, че Йехова ни обича и дори може да знае, че в момента ние не можем да поемем тежестта на дадена теократична отговорност. Може би той ни благославя богато в други отношения и тези прояви на любовта му трябва да ни помогнат да запазим духовното си равновесие. — Притчи 10:22.

Да обичаме праведността, да мразим злото

5. Как трябва да въздействуват на поведението ни проявите на божията любов?

⁵ Проявите на божията любов към нас трябва да ни подтикнат да наподобяваме Христос, като обичаме праведността и мразим злото. (Евреи 1:9) Вярно е, че ние не можем да правим това по съвършен начин като Исус. Но въпреки това можем да си поставим за цел да бъдем свети, честни и подчиняващи се на законите дотолкова, доколкото е възможно в нашето несъвършено състояние. За да направим това, ние не само трябва да развием любов към праведните и добри неща, но и да култивираме омраза, отвращение, ненавист към онова, което е зло. Както казал апостол Павел: „Отвращавайте се от злото, а прилепявайте се към доброто.“ (Римляни 12:9) „Отвращавай се“ е много силна дума, носеща значението „да бъда силно отблъснат от нещо“. — „Български тълковен речник“, 1976 г.

6. Какво ще ни помогне да се пазим от изкушенията, които ни поставят на пътя светът, грешната ни плът и Дяволът?

⁶ Какво ще ни помогне да се пазим от изкушенията, които светът, нашата собствена грешна плът и Дяволът поставят на пътя ни? Лоялността към Йехова Бог. Той се обръща към нас: „Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, за да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.“ (Притчи 27:11) Да, лоялността към Йехова ще ни подтикне да поемем мъдра линия на поведение — да мразим онова, което той мрази. И още нещо — колкото и носещо удоволствие или вълнуващо да изглежда нарушаването на някой от божиите закони, ние трябва да продължаваме да убеждаваме себе си, че просто не си струва да правим това. (Галатяни 6:7, 8) Сърцето на човека е непостоянно, измамливо и грешащо, както ни напомня Йеремия 17:9. Сърцето на християнина обича добрите, красивите, чистите неща. Но понякога склонността към греха  го кара да пожелае също и лоши неща. Подобно на сърцата на израелтяните, които се покланяли на Йехова и въпреки това си запазили своите идолопоклоннически „високи места“. (3 Царе 22:43; Второзаконие 12:2) Несъвършеното ни сърце се опитва да намери извинение, за да ни вкара в пътя на изкушението. То може да се опитва да омаловажи сериозността на прегрешението, с което сме изкушавани. Или пък сърцето ни може да се опитва да ни убеди, че всяко наказание е само временно.

7. Защо трябва да се пазим от пожелаването на онова, което е лошо?

⁷ От признателност за божията любов ние трябва да се пазим от пожелаването на лоши неща, като например склонност към сексуална неморалност, независимо от това дали сме женени, или не. Колко често се случва нещо, което изглежда само един безобиден флирт, да завърши с това двама християни да се окажат силно обвързани в емоционално отношение, да извършат грях и да бъдат отстранени от сбора. Дори и старейшини, които трябва да бъдат безупречен пример за стадото, са ставали жертва на такива увлечения! — Сравни 3 Царе 15:4, 5.

8. Какъв предупредителен пример ни дава апостол Павел, и как може да бъде онагледен този проблем?

⁸ Помисли за примера на апостол Павел, който бил благословен със свръхестествени видения и сила, и с дара на божественото вдъхновение. За да успее в борбата си срещу грешните склонности, той трябвало да „уморява“ — да, жестоко да бие тялото си. Ще дръзнем ли ние да се задоволим с по–малко? (Римляни 7:15–25; 1 Коринтяни 9:27) Все едно, че се намираме в малка гребна лодка сред бързоструйна река и течението ни носи към водопад. За да предотвратим катастрофата, ние трябва да гребем с всички сили нагоре, срещу силното течение. Може би ни се струва, че не напредваме кой знае колко, но ако продължаваме да се напрягаме с всички сили, няма да попаднем  във водопада, където ще бъде нашата гибел. Несъмнено проявите на любовта на Йехова Бог спрямо нас ще ни накарат да напрягаме всичките си сили, за да бъдем лоялни към него, като мразим беззаконието и обичаме праведността.

Проявявай братска любов

9. Какво напътствие дава апостол Йоан по отношение на любовта към нашите братя?

⁹ Проявите на божията любов трябва да ни подтикват и да обичаме нашите братя, така както Исус Христос обичал учениците си. (Йоан 13:1) Апостол Йоан отбелязва много уместно: „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че той възлюби нас и прати сина си като умилостивение за греховете ни. Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.“ (1 Йоан 4:10, 11) Исус също казал, че истинските му последователи ще бъдат познавани по любовта, която имат помежду си. — Йоан 13:34, 35.

10, 11. Кои са някои от начините, по които можем да проявим братска любов?

¹⁰ Ние знаем, че християните трябва да проявяват братска любов. Но не е лошо да си припомним различните начини, по които можем да покажем един към друг любов, подобна на Христовата. Такава любов ще ни помогне да пренебрегнем различията по отношение на раса, народност, образование, култура и икономическо равнище. Нещо повече, братската любов ще ни подтикне да бъдем заедно на събранията. Ако ние обичаме истински братята си, няма да допуснем лошото време или лекото неразположение да ни отнемат радостта от общуването с тях и от участието в размяната на насърчение. (Римляни 1:11, 12) Нещо повече, братската любов ще ни подтикне да се подготвим добре за събранията и да участвуваме активно в тях, за да можем да се подбуждаме взаимно към любов и добри дела. — Евреи 10:23–25.

¹¹ А можем ли да помогнем на нашите братя в проповедната служба? Забелязва се тенденция старейшините и помощник–служителите да участвуват в службата от къща на къща заедно с други старейшини или сами, когато с малко планиране те биха могли да поканят за свои партньори вестители на Царството, нуждаещи се от помощ в службата. Тази проява на любов ще направи службата на старейшините и помощник–служителите двойно по–удовлетворителна. А защо да не вземем със себе си на домашно изучаване на Библията един нов вестител? — Римляни 15:1, 2.

12. Как трябва да разбираме 1 Йоан 3:16–18?

¹² Любовта ще ни накара също да се притечем на помощ на братята си, които може да са в истинско материално затруднение. Апостол Йоан писал: „От това познаваме любовта, че той даде живота си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята. Но ако някой, който има световните блага, вижда брата си в нужда, а заключи сърцето си от него, как ще пребъдва в него любов към Бога? Дечица, да не любим с думи, нито с език, но с дело и в действителност.“  (1 Йоан 3:16–18) Може би сега не се иска от нас да дадем живота си за братята си, но понякога имаме възможност да проявим към тях любов и по други начини, не само с думи или чрез езика, но също и на дело. Няма нищо лошо в това да изразяваме любовта към братята си с думи, но ние не искаме да ограничим нашата любов дотук, когато те са материално затруднени. Изказването на Исус „по–блажено е да дава човек, отколкото да приема“, се отнася също и до оказването на материална помощ. — Деяния 20:35.

13. (а) Кои са някои от основните истини, които ние научихме с помощта на видимата организация на Йехова? (б) Каква убедителна мисъл изказал Чарлс Тейз Ръсел?

¹³ Ние имаме възможност да проявим любов към братята, които поемат ръководството в сбора или по отношение на видимата организация на Йехова в целия свят. Това включва и лоялност към „верния и разумен слуга“. (Матей 24:45–47) Нека признаем факта, че колкото и много да сме чели Библията, ние никога не бихме научили истината сами. Не бихме открили истината за Йехова, за неговите цели и качества, значението и важността на неговото име, за Царството, за Исусовия откуп, за разликата между божията организация и тази на Сатан, нито пък защо Бог позволява злото. Много точни са думите, които първият президент на Дружество „Стражева кула“ Чарлс Тейз Ръсел написал през 1914 г.: „Нима ние не сме благословени, щастливи люде? Нима нашият Бог не е верен? Ако някой знае нещо по–добро, нека да го приеме. Ако някой от вас някога намери нещо по–добро, надяваме се, че ще ни каже. Ние не знаем нищо по–добро, нито поне наполовина добро, колкото това, което намерихме в Словото на Бога. . . . Няма език или перо, което да изрази мира, радостта и благословиите, които ясното познание за истинския Бог е донесло в сърцето и живота ни. Разказът за божията Мъдрост, Справедливост, Сила и Любов напълно задоволява стремежите и на разума ни, и на сърцето ни. Ние прекратяваме търсенето. Няма нещо друго, което да бъде по–желано от това, да получим още по–ясен образ на този чудесен Разказ в съзнанието си.“ („Стражева кула“, [англ.], 15 декември, 1914 г., с. 377–8) Колко са верни тези добре написани думи!

Служба в полза на тези отвън

14. Как проявите на божията любов трябва да ни подтикнат да действуваме спрямо външните хора?

¹⁴ Проявите на божията любов, на които ние се радваме, трябва да ни подтикнат да покажем любовта към ближния и спрямо хората извън сбора. Как можем да направим това? Може би обстоятелствата ще ни подскажат, че е възможно да помогнем на съседите си в материално отношение. Но много по–важно е да покажем любовта си към ближния, като занесем на хората добрата новина за божието Царство и като помогнем на онези, които обичат праведността, да станат ученици на Христос. Участвуваме ли редовно в публичната проповедна служба,  или я пренебрегваме? Дали тя е станала за нас просто рутина или формалност? Или към нея наистина ни подтиква любов към ближния? Проявяваме ли разбиране? Търпеливи ли сме, изчакваме ли хората да отговорят? Насърчаваме ли ги да казват, каквото мислят? Да, вместо да говорим през цялото време, нека позволим на любовта към ближния да ни помогне да бъдем добри слушатели и така да водим възнаграждаващи библейски събеседвания с хората, които срещаме по време на службата си.

15. (а) Защо „неофициално свидетелствуване“ е по–добър израз от „случайно свидетелствуване“? (б) Защо да се възползуваме от възможностите за неофициално свидетелствуване?

¹⁵ Дали сме нащрек, за да се възползваме от всяка възможност, която ни се предоставя за неофициално свидетелствуване? Трябва да отбележим, че това не е просто случайно свидетелствуване, предполагащо дейност, която не е запланувана или е маловажна. Неофициалното свидетелствуване е много важно и любовта към ближния ще ни подтикне да направим възможно участието си в него. Колко плодотворно е често това свидетелствуване! Например, когато бил на конгрес на Свидетелите на Йехова в северна Италия, един брат отишъл в някаква автомонтьорска работилница, за да сменят фара на колата му. Докато чакал, той свидетелствувал на хората покрай него и им раздал покани за неделния публичен доклад върху Библията. След една година, на международен конгрес в Рим, той бил горещо поздравен от един брат, когото не познавал. Кой бил той? Един от мъжете, които получили покана в онази работилница преди година! Мъжът отишъл да чуе доклада и дал адреса си с молба за изучаване на Библията. Сега и той, и жена му са отдадени свидетели на Йехова. Без съмнение неофициалното свидетелствуване може да бъде много възнаграждаващо!

Продължавай да откликваш на божията любов

16. Какви въпроси е добре да си зададем?

¹⁶ Йехова наистина е изключително щедър, в проявите на любов към своите създания. Както забелязахме, Писанията ни дават добри примери на хора, отговорили със себеотрицание на проявите на божията любов. Много на място вдъхновеният псалмист възкликнал: „Да славословят [Йехова] за неговата благост, и за чудесните му дела към човешките чеда.“ (Псалм 107:8, 15, 21, 31) Ще дръзнем ли ние да приемем божията незаслужена доброта напразно? Дано никога не стане това! (2 Коринтяни 6:1) Затова нека всеки един от нас се запита: ‘Наистина ли съм признателен за проявите на божията любов, на които се радвам сега и на които с увереност се надявам да продължавам да се радвам в бъдеще? Подтикват ли ме те да обичам Йехова с цялото си сърце, душа, ум и сила? Наистина ли съм обърнат изцяло към Бога? Обичам ли праведността и мразя ли беззаконието? Проявявам ли братска любов? И колко точно се стремя да крача в стъпките на Исус що се отнася до службата ми?’

17. Какъв ще е резултатът, ако отговорим със себеотрицание на проявите на любов от страна на Йехова Бог?

¹⁷ Наистина, има много начини да покажем нашата искрена благодарност за проявите на божията любов, които сме изпитали. Използувайки докрай възможностите за проява на тази признателност, ние ще зарадваме сърцето на нашия небесен Баща, ще бъдем благословия за другите и ще имаме радост, мир и задоволство. Затова нека продължаваме да отоваряме със себеотрицание на проявите на божията любов.

Как би отговорил?

◻ Какво е нужно, за да отговориш със себеотрицание на божията любов?

◻ Как можем да се пазим от изкушенията?

◻ Кои са някои от начините за проява на братска любов?

◻ Как проявите на любов от страна на Йехова трябва да ни подтикнат да действуваме спрямо нашите ближни?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Трябва да се борим срещу склонността към грях, за да избегнем катастрофата

[Снимка на страница 16]

Старейшините проявяват братска любов, като придружават другите в службата на Царството

[Снимка на страница 17]

Чарлс Тейз Ръсел, първият президент на Дружеството „Стражева кула“, насочил вниманието към мира, радостта и благословиите, които само Бог може да даде