Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Учѝ публично и от къща на къща

Учѝ публично и от къща на къща

Учѝ публично и от къща на къща

„Аз не се спрях от това . . . да ви уча публично и от къща на къща.“ — ДЕЯНИЯ 20:20, „Byington“, („Библия на жив английски език“, превод на Библията от Баингтън).

1. Как един католически свещеник коментирал резултатността на службата на Свидетелите на Йехова от къща на къща?

 „КАТОЛИЦИТЕ тръгват с Евангелието от врата на врата.“ Така гласяло заглавието на The Providence Sunday Journal („Неделен вестник на град Провидънс“) от 4 октомври 1987. Вестникът съобщил, че главната цел на тази акция била „да бъдат поканени някои от по–бездейните членове на църковната община да се върнат към по–активен религиозен живот“. Свещеникът Джон Алард, директор на Службата по евангелизация в епархията на град Провидънс бил цитиран да казва: „Без съмнение ще има много скептицизъм. Хората ще кажат: ‘Ето ги, тръгнаха съвсем като Свидетелите на Йехова.’ Но Свидетелите на Йехова постигат резултат, нали? Обзалагам се, че в която и Зала на Царството в щата [Роуд Айланд, САЩ] да влезете, ще намерите сборове, пълни с бивши католици.“

2. Какъв въпрос възниква тук?

2 Да, Свидетелите на Йехова са добре известни със своята резултатна служба от къща на къща. Но защо ходят те от къща на къща?

Метод на апостолите

3. (а) Каква задача дал Исус Христос на своите ученици? (б) Кой бил основният начин, по който Христовите ранни последователи изпълнявали своята задача?

3 Исус Христос дал на последователите си изпълнената с дълбоко значение задача: „Идете, прочее, научете [хора от] всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина, и светия дух, като ги учите да пазят всичко, що съм ви заповядал. И ето, аз съм с вас през всичките дни до свършека на века.“ (Матей 28:19, 20) Основният начин, по който трябвало да се извърши тази работа, станал ясен веднага след деня на Петдесетницата през 33 г. от н.е. „И всеки ден в храма и по къщи не преставаха да поучават и благовествуват за Исуса Христа.“ (Деяния 5:42, „Български превод на Библията от 1925 г.“) Около 20 години по–късно апостол Павел също участвувал в служба от къща на къща, тъй като напомнил на християнските старейшини от град Ефес: „Не се посвених да ви изявя всичко, що е било полезно, и да ви поучавам публично и по къщите.“ — Деяния 20:20.

4. Защо можем да кажем, че Деяния 5:42 и Деяния 20:20 означават, че проповядването на Исусовите последователи било разпределено от къща на къща?

4 В Деяния 5:42 думите „по къщи“ a („от къща на къща“ — НС) са преведени от кат’ оѝкон. Тук ката̀ е употребено в „разпределителен“ смисъл. Тоест, проповядването на учениците се разпределяло от една къща на друга. Коментирайки Деяния 20:20, Рандолф О. Йегър писал, че Павел поучавал „и на публични събрания [демосѝа], и от къща на къща (разпределителна форма [ката̀] с винителен падеж). Павел прекарал три години в Ефес. Той посетил всяка къща, или поне проповядвал на всички хора (26 стих). Ето го библейското пълномощие за евангелизация от къща на къща, както и за провеждане на публични събрания.“

5. Защо в Деяния 20:20 Павел няма предвид просто гостувания при старейшини или пастирски посещения?

5 Подобна употреба на ката̀ има в Лука 8:1, където се говори за Исус, проповядващ „по градове и села“ („от град на град и от село на село“ — НС) В Деяния 20:20 Павел използувал формата за множествено число кат’ оѝкоус. Някои преводи на Библията дават тук „във вашите домове“. Но апостолът нямал предвид просто гостувания при старейшините или пък пастирски посещения в къщите на братя по вяра. Следващите му думи показват, че той говори за служба от къща на къща сред невярващи, защото казва: „Като проповядвах и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия [Господар] Исус.“ (Деяния 20:21) Братята му по вяра вече се били покаяли и проявявали вяра в Исус. Следователно, и Деяния 5:42, и Деяния 20:20 се занимават с проповядване на невярващи „от къща на къща“, или от врата на врата.

За това заместител

6. Какво било казано за характера на Павловата проповедна дейност в Ефес?

6 През 1844 г., коментирайки Павловите думи в Деяния 20:20, Ейбиъл Абът Ливърмор писал: „Той не се задоволявал само да изнася лекции пред публичното събрание и да разпространява [знанието] с други средства, но пламенно провеждал своята голяма дейност при хората, от къща на къща, и буквално занасял по домовете небесната истина — до домашните огнища и сърцата на ефесяните.“ В по-ново време било отбелязано следното: „Разпространяването на евангелието от къща на къща още от самото начало било характерна черта на християните от първото столетие (срвн. Деяния 2:46; 5:42). . . . [Павел] грижливо изпълнил задължението си и към юдеите, и към езичниците в Ефес, и те нямали вече никакво извинение, ако погинели в греховете си.“ — The Wesleyan Bible Commentary („Уеслиански коментар върху Библията“), том 4, с. 642–3.

7. Защо може да се каже, че Бог одобрява службата на Свидетелите на Йехова от къща на къща?

7 Макар че публичните доклади имат своето място в известяването на добрата новина, те не могат да заместят личния контакт на вратата. По отношение на това изследователят на Библията Джоузеф Адисън Александър казал: „Досега църквата не е изнамерила нищо, което да замести или да съперничи на ефекта на проповядването в църквата и по домовете.“ Ученият О. А. Хилс изразил това по следния начин: „Публичното поучаване и поучаването от къща на къща трябва да вървят ръка за ръка.“ Свидетелите на Йехова осигуряват напътствия посредством лекции по време на техните ежеседмични Публични събрания. Те имат също така ясно доказателство, че методът на апостолите за разпространяване на библейската истина от къща на къща е много резултатен. И несъмнено Йехова го одобрява, защото в резултат на тази служба всяка година той подтиква хиляди да се стичат към неговото извисено поклонение.

8. (а) Какво било казано за причината за резултатността на проповядването от къща на къща? (б) Как Свидетелите на Йехова могат да бъдат сравнени с Павел в проповядването по праговете на къщите и в другите форми на свидетелствуване?

8 Един друг авторитет казал: „Хората намират, че е по–лесно да запомнят едно учение на собствения си праг, отколкото на църковния.“ Да, Павел редовно заставал по праговете на хората, давайки добър пример като божи служител. „Той не се задоволявал само с поучаването и говоренето в синагогата и на пазара — пише изследователят на Библията Едуин У. Райс. — Той винаги усърдно ‘поучавал’ ‘от къща на къща’. Това, което той правел в Ефес, било двубой със злото от къща на къща, лице в лице, ръкопашна схватка за спечелването на хора за Христос.“ Свидетелите на Йехова разбират, че личният разговор на прага дава резултат. Нещо повече, те правят повторни посещения и се радват да говорят дори с противници, ако тези хора позволят да се проведе разумен разговор. Колко прилича това на дейността на Павел! За него Ф. Н. Пелобет писал: „Не всичката работа на Павел била на събранията. Без съмнение той посетил много хора лично по домовете им, където научавал кой пита или се интересува, или кой е против всякакви разговори за религия.“

Старейшините трябва да са начело

9. Какъв пример дал Павел за братята старейшини?

9 Какъв пример дал Павел на братята старейшини? Той показал, че те трябва да бъдат смели и неуморни проповедници на добрата новина от къща на къща. През 1879 г. Дж. Глентуърт Бътлър писал: „[Старейшините в Ефес] знаели, че в проповядването [си Павел] бил абсолютно чужд на мисълта за опасност или за популярност; че той не скрил нищо от необходимата истина; че той не се опирал с едностранчива пристрастеност на отделни или нови аспекти на истината, но настоявал само и единствено на онова, което било полезно ‘за образование’, или укрепване: всичките напътствия на Бога в тяхната чистота и цялост! И това предано ‘показване’, това пламенно ‘учение’ на християнската истина било неговата дейност не само в училището на Тирана и на другите места за събрания на учениците, но и във всяко достъпно домакинство. От къща на къща и от душа на душа, ден след ден той носел щастливата вест с желание и стремеж, подобни на Христовите. Неговата тема била една за всички класи и народности, за враждебните юдеи и присмиващите се гърци — онази, която, обяснена напълно, включва всички други необходими за спасението истини — покаяние спрямо Бога и вяра в нашия Господар Исус Христос.

10, 11. (а) Какво очаквал Павел от ефеските старейшини по отношение на християнската служба? (б) Подобно на Павел, в какъв вид проповядване участвуват Свидетелите на Йехова, включително и старейшините?

10 Накратко казано, какво очаквал Павел от ефеските старейшини? Изследователят на Библията Е. С. Йънг перифразирал думите на апостола по следния начин: „Аз не само говорех публично, но се трудих и от къща на къща, с всички класи, и юдеи, и езичници. Темата на моята служба за всички класи беше ‘покаяние спрямо Бога и вяра в нашия Господар Исус Христос’“. Формулирайки думите на апостол Павел по друг начин, У. Б. Райли писал: „Ясното значение е: ‘Очаквам от вас да продължите онова, което аз започнах и да правя, и да поучавам; и очаквам да се противопоставяте, както аз се противопоставях; да поучавате и насаме, и публично, както аз правех по улиците и от къща на къща, да свидетелствувате също и на юдеи, и на гърци покаяние спрямо Бога и вяра спрямо нашия Господар Исус Христос, защото това са основните неща!’“

11 Ясно е, че в Деяния, глава 20, Павел показвал на братята старейшини, че от тях се очаква да бъдат свидетели на Йехова от къща на къща. Старейшините от първото столетие трябвало да бъдат начело в това отношение, давайки добър пример на останалите членове на сбора. (Сравни Евреи 13:17.) Затова, подобно на Павел, Свидетелите на Йехова проповядват от къща на къща, казвайки на хората от всички народи за Царството на Бога, за покаянието спрямо Него и вярата в Исус Христос. (Марко 13:10; Лука 24:45–48) И от назначените измежду съвременните свидетели старейшини също се очаква да бъдат начело в тази работа от къща на къща.

12. Какво отказали да направят някои предишни старейшини, но в какво са начело старейшините днес?

12 През 1879 г. Чарлс Тейз Ръсел започнал да издава списанието Zion’s Watch Tower and Herald of Christ’s Presence („Сионска стражева кула и хералд на Христовото присъствие“), сега наричано The Watchtower Announcing Jehovah’s Kingdom („Стражева кула, известява Царството на Йехова“). Ръсел и другите Изследователи на Библията съобщавали библейското послание по начина на апостолите. През следващите години обаче някои старейшини не изпълнявали своите свидетелски задължения. Ето какво пише един свидетел за това: „Всичко вървеше добре, докато дойде съобщението, че всички трябва да вземат участие в свидетелствуването с литература от къща на къща, и особено в неделната работа от къща на къща — през 1927 г. Нашите назначени чрез избор старейшини се възпротивиха и се опитаха да разубедят целия клас да не подкрепя и да не взима участие в нито една част от тази работа.“ С времето мъже, които не участвували в проповядването от къща на къща, загубили привилегията си да служат като старейшини. И днес също от онези, които служат като старейшини и помощник–служители, се очаква да бъдат начело в свидетелствуването от къща на къща и в другите форми на християнската служба.

Всеки един — свидетел

13. (а) Какво трябва да правим, дори и ако хората не искат да чуят посланието за Царството? (б) Как Павел бил сравнен с Езекиил?

13 С помощта на Йехова християните трябва да съобщават посланието на Царството от къща на къща, дори и когато то не е посрещано с признателност. Като божи страж Езекиил трябвало да предупреди хората, независимо от това дали те слушали, или не. (Езекиил 2:5–7; 3:11, 27; 33:1–6) Прокарвайки паралел между Езекиил и Павел, Е. М. Блейклок писал: „От [речта на Павел в Деяния, глава 20] се очертава ясна картина на службата в Ефес. Забележете следното: Първо, верността на Павел. Той не търсел популярност или одобрението на обществото. Назначен като Езекиил на поста на страж, той изпълнявал дълга си с честен плам и характер, които подкрепяли думите му. Второ, любещото му съчувствие. Той не бил от ония, които безстрастно произнасят осъждащи думи. Трето, неговият непобедим евангелизъм. Той проповядвал евангелието публично и от къща на къща, в града и цялата провинция.“

14. Защо свидетелствуването е задължение на всеки един, който се отдаде на Йехова Бог в молитва чрез Исус Христос?

14 Щедрата благословия на Бога над неговите съвременни служители не оставя място за съмнение, че на него му харесва те да носят името Свидетели на Йехова. (Исаия 43:10–12) Нещо повече, те са и свидетели на Христос, защото Исус казал на своите последователи: „Ще приемете сила, когато дойде върху вас светият дух, и ще бъдете свидетели за мене както в Йерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“ (Деяния 1:8) Следователно свидетелствуването е задължение на всеки един, който се отдаде на Йехова Бог в молитва чрез Исус Христос.

15. Какво било казано за свидетелската дейност на ранните християни?

15 За свидетелствуването било казано: „То обхващало цялата църква. Мисионерската дейност на ранната църква не била задължение на Женското мисионерско дружество или на Чуждестранната мисионерска комисия. Нито пък свидетелската работа била оставена на професионалисти, като старейшини, дякони или дори на апостолите. . . . В тези ранни дни църквата била мисия. Мисионерската програма на ранната църква била основана на две положения: (1) Главната задача на църквата е световна евангелизация. (2) Отговорността за изпълнението на тази задача пада върху цялата християнска общност.“ — Дж. Хърбърт Кейн.

16. Какво признават по отношение на християните и свидетелствуването дори автори от т.нар. християнство?

16 Въпреки че съвременните автори на т.нар. християнство не се съгласяват с посланието за Царството, някои признават, че християните имат задължението да свидетелствуват. Например, в книгата Everyone a Minister („Всеки един — проповедник“) Оскар Е. Фойхт отбелязва: „Никой пастор не може да изпълни службата, която Бог е дал на всеки един вярващ. За нещастие столетията погрешно мислене в църквата са превърнали задачата на 500 вярващи в задача на един единствен пастор. В ранната църква не е било така. Всички, които са вярвали, са отивали навред, за да проповядват Словото.“

17. Какво може да се каже за мястото, което свидетелствуването заемало в живота на ранните християни?

17 Свидетелствуването било на първо място в живота на ранните християни, както е и днес за народа на Йехова. „Общо взето — писал Едуард Колдуел Мур от Харвардския университет, — първите три столетия на християнското движение се характеризирали с голям ентусиазъм по отношение на разпространяването на вярата. Християнската страст била евангелизацията, съобщаването на посланието за изкуплението. . . . Но само една малка част от разпространението на влиянието и ученията на Христос в най–ранния период се дължала на хора, които днес бихме нарекли мисионери. Всичко това било постигнато от хора с всякакво занятие и професия, и от всеки слой на обществото. [Те] занесли до най–отдалечените краища на [римската] империя тайната на вътрешния живот, тази нова нагласа към света, която според тях представлявала спасение. . . . [Ранното християнство] било дълбоко убедено в наближаващия край на сегашния световен ред. То вярвало във внезапното и чудодейно установяване на нов световен ред.“

18. Каква велика надежда далеч надминава мечтите на политическите ръководители?

18 В проповядването от къща на къща и в другите форми на своята служба Свидетелите на Йехова с радост насочват слушателите си към новия свят, който Бог е обещал. Неговите предсказани благословии за безкраен живот далеч надминават и най–смелите мечти на днешните претенденти за строители на нов световен ред. (2 Петър 3:13; Откровение 21:1–4) И макар и да изглежда, че всеки би искал да живее в божия прекрасен нов свят, оказа се, че на практика не е така. Но нека да разгледаме в следващата статия някои от резултатните начини, по които служителите на Йехова могат да поучават онези, които търсят вечния живот.

[Бележка под линия]

a В „Български тълковен речник“ от 1976 г. като второ значение на предлога „по“ е дадено значението „разпределение“.

Как би отговорил?

◻ Защо можем да кажем, че според Деяния 5:42 и Деяния 20:20 Исусовите последователи трябва да проповядват от къща на къща?

◻ Откъде знаем, че Бог одобрява службата на Свидетелите на Йехова от къща на къща?

◻ Какво се изисква от старейшините и помощник–служителите по отношение на службата?

◻ Какво място трябва да има свидетелствуването в живота на един християнин?

[Въпроси]

[Снимка на страница 23]

През 33 г. Исусовите ученици свидетелствували неуморно от къща на къща

[Снимка на страница 25]

Павел поучавал „от къща на къща“. Тази форма на служба продължава да се върши от Свидетелите на Йехова днес