Съответствуващ откуп за всички

„Човешкият син не дойде да му служат, но да служи и да даде живота си откуп за мнозина.“ — МАТЕЙ 20:28.

1, 2. (а) Защо може да се каже, че откупът е най–големият дар от Бога за човечеството? (б) Каква полза имаме от изучаването на откупа?

 ОТКУПЪТ е най–големият дар от Бога за хората. Посредством „изкуплението“ ние имаме „прощение на прегрешенията ни“. (Ефесяни 1:7) То е основата на надеждата за вечен живот, било на небето, или на райската земя. (Лука 23:43; Йоан 3:16) И поради него още сега християните могат да застанат с чиста съвест пред Бога. — Откровение 7:14, 15.

² Следователно откупът не е нещо неясно или абстрактно. Бидейки законно основан на божествени принципи, откупът може да донесе реална, осезаема полза. Може би определени аспекти от тази доктрина „са трудни за разбиране“. (2 Петър 3:16) Но ще видиш, че си струва труда да изследваш откупа внимателно, защото той отразява надминаващата всичко любов на Бога към човечеството. Да схванеш значението на откупа, означава да разбереш една основна характеристика на необхватното  „богатство на премъдростта и знанието на Бога“. — Римляни 5:8; 11:33.

Спорни въпроси за разрешаване

3. Защо се появила нужда от откуп, и защо Бог не можел просто да извини човешката греховност?

³ Откупът станал необходим поради греха на първия човек Адам, който предал на потомството си безполезното наследство на немощта, болестта, мъката и болката. (Римляни 8:20) Поради наследеното несъвършенство, всичките потомци на Адам са „чада на гнева“, заслужаващи смърт. (Ефесяни 2:3; Второзаконие 32:5) Бог не могъл да се поддаде на безпринципни чувства и да прости на човечеството в сантиментален порив. Неговото собствено Слово показва, че „заплатата на греха е смърт“. (Римляни 6:23) За да извини греховността на човечеството, Бог би трябвало да пренебрегне собствените си праведни принципи, да направи невалидна своята законна справедливост! (Йов 40:8) Но „правда и правосъдие са основа на [божия] престол“. (Псалм 89:14) Всяко отклонение от праведността от Негова страна само би поощрило беззаконието и би подкопало позицията Му като всемирен владетел. — Сравни Еклисиаст 8:11.

4. Какви въпроси повдигнал бунтът на Сатан?

⁴ Бог трябвало също да разреши и други спорни въпроси, повдигнати от бунта на Сатан, въпроси, които били много по–значими от неприятното положение на човечеството. Сатан хвърлил петно върху доброто име на Бога, обвинявайки Йехова, че е лъжец и жесток диктатор, отнел на създанията си познанието и свободата. (Битие 3:1–5) Нещо повече, като успял на пръв поглед да провали божията цел земята да бъде изпълнена с праведни хора, Сатан направил Бога да изглежда неудачник. (Битие 1:28; Исаия 55:10, 11) Сатан също се осмелил да оклевети божиите служители, заявявайки, че те служат на Бога само от егоистични подбуди. Сатан самохвално заявил, че ако бъдат подложени на натиск, нито един от тях няма да остане лоялен към Бога! — Йов 1:9–11.

5. Защо Бог не могъл да пренебрегне предизвикателствата на Сатан?

⁵ Тези предизвикателства не можели да бъдат отминати. Ако те останели без отговор, доверието в божието управление, а и подкрепата за него в крайна сметка биха били разрушени. (Притчи 14:28) Ако законът и редът претърпят упадък, нима във вселената няма да зацари унищожението? Затова Бог бил задължен към самия себе си и към своите праведни пътища да защити върховенството си. Той бил длъжен да позволи на своите верни служители да проявят несломимата си лоялност към него. Това означавало той да се отнесе към окаяното състояние на грешното човечество по начин, който давал предимство на по–важните въпроси. По–късно той казал на Израел: „Аз, аз съм, който изтривам твоите престъпления заради себе си.“ — Исаия 43:25.

Откупът — покритие

6. Кои са някои от термините, използувани в Библията, за да опишат божя начин за спасение за човечеството?

⁶ В Псалм 92:5 четем: „Колко са велики твоите дела, [Йехова]! Твърде дълбоки са мислите ти.“ Следователно от нас се изискват усилия да разберем това, което Бог направил за човечеството. (Псалм 36:5, 6) За щастие, Библията ни помага да разберем нещата, като употребява множество термини, които описват или онагледяват божиите велики дела от различни гледни точки. Библията говори за откупа като за цена за изкупване, омилостивение, изкупление, помирение, очистване на греховете. (Псалм 49:8 [по слав. Пс. 48:9], „Български превод на Библията от 1925 г.“; Даниил 9:24; Галатяни 3:13; Колосяни 1:20; Евреи 2:17, „Български превод на Библията от 1925 г.“) Вероятно обаче изразът, който най–точно описва нещата, е този, който Исус употребил в Матей 20:28: „Човешкият син не дойде да му служат, но да служи и да даде душата си откуп [на гръцки лѝтрон] за мнозина.“

7, 8. (а) Какво научаваме от гръцката и от еврейската дума за „откуп“? (б) Онагледи с пример как откупът е свързан със съответствие.

⁷ Какво е откуп? Гръцката дума лѝтрон произлиза от глагол със значението „да  отпусна“. Тя била използувана за название на парите, платени в замяна за освобождаването на военнопленници. В Еврейските писания обаче думата за откуп ко̀фер идва от глагол, който означава „да покрия“ или „да застеля“. Например, Бог казал на Ной да покрие (кафа̀р) ковчега със смола. (Битие 6:14) Следователно, от тази гледна точка „да откупя“ или „да изкупя от греховете“ означава „да покрия греховете“. — Псалм 65:3, НС.

⁸ Theological Dictionary of the New Testament („Теологичен речник на Новия завет“) отбелязва, че ко̀фер „винаги означава еквивалент“, или съответствие. Затова покривът (каппо̀рет) на ковчега на договора съответствувал по форма на самия ковчег. Подобно на това, при изкуплението за греха, или откупването, божествената справедливост изисква ‘живот за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, крак за крак’. (Второзаконие 19:21) Понякога обаче справедливостта може да бъде удовлетворена, ако бъде предложен еквивалент, който да замести стриктното наказание. Пример за това можем да намерим в Изход 21:28–32, където става дума за бик, който намушква човек до смърт. Ако собственикът знаел за склонността на бика да напада, но не бил взел необходимите мерки, можело да бъде накаран да покрие, или да плати живота на убития със своя собствен живот! Но ако собственикът само отчасти носел вина за станалото? Тогава той се нуждаел от ко̀фер, нещо, което да покрие грешката му. Назначени съдии трябвало да му определят откуп, или глоба, като цена на изкуплението.

9. Как една ситуация, отнасяща се до първородните чеда на Израел, илюстрира точността, изискваща се при цената на изкупването?

⁹ Един друг еврейски термин, свързан с откупването, е падха̀х, глагол, който в общи линии означава „да изкупя“. Числа 3:39–51 показва колко точна трябвало да бъде цената за изкуплението. След като по време на Пасхата през 1513 г. пр. н.е. Бог спасил от екзекутиране първородните чеда на Израел, те станали негова собственост. Затова той можел да изисква всеки израелски първороден син да му служи в храма. Вместо това Бог приел „пари на откуп“ (пидхйо̀хм, съществително, образувано от падха̀х), като постановил: „Да вземеш левитите за мене . . . вместо всичките първородни между израелтяните.“ Но съответствието трябвало да бъде точно. Било направено преброяване на племето на Леви: 22 000 души от мъжки пол. След това било направено преброяване на всички израелски първородни чеда: 22 273 души от мъжки пол. Само чрез заплащането на „пари на откуп“, равняващи се на пет шекела за всеки човек, било възможно останалите 273 първородни чеда да бъдат изкупени, освободени от служба в храма.

Съответствуващ откуп

10. Защо жертвоприношенията на животни не могли адекватно да покрият греховете на човечеството?

¹⁰ Гореописаното илюстрира факта, че откупът трябва да бъде равен на това, което замества или покрива. Жертвоприношенията на животни, което верните мъже принасяли още от времето на Авел, не можели истински да покрият човешките грехове, тъй като хората са по–висши от животните. (Псалм 8:4–8) Затова Павел могъл да напише, че „не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове“. Тези жертвоприношения могли само да служат за илюстративно, или символично, покритие на греховете, в очакване на бъдещия откуп. — Евреи 10:1–4.

11, 12. (а) Защо не трябвало хиляди милиони хора да умрат като жертвоприношение, за да покрият греховността на човечеството? (б) Единствено кой можел да послужи като „съответствуващ откуп“, и каква била целта на неговата смърт?

¹¹ Този предварително представен откуп трябвало да бъде точен еквивалент на Адам, тъй като смъртното наказание, което Бог справедливо приложил към Адам, имало за резултат осъждането на целия човешки род. „В Адама всички умират“ — казва 1 Коринтяни 15:22. Тъй че не било необходимо хиляди милиони хора да умрат като жертва, съответствуваща на всяка една личност от потомството на Адам. „Чрез един човек [Адам] грехът влезе в света, и чрез греха смъртта.“ (Римляни 5:12)  И „понеже чрез човек дойде смъртта“, изкупването на човечеството също може да дойде „чрез човек“. — 1 Коринтяни 15:21.

¹² Човекът, който можел да бъде откупът, трябвало да бъде съвършен човек от плът и кръв — точното съответствие на Адам. (Римляни 5:14) Една духовна личност или един „богочовек“ не би могъл да уравновеси везните на справедливостта. Само съвършен човек, някой, който не бил под наказанието на Адамовата смърт, би могъл да представи „съответствуващ откуп“, който точно да съответствува на Адам. (1 Тимотей 2:6, НС) a Жертвувайки доброволно живота си, този „последен Адам“ можел да плати заплатата за греха на „първия човек Адам“. — 1 Коринтяни 15:45; Римляни 6:23.

13, 14. (а) Дали Адам и Ева ще се възползуват от откупа? Обясни. (б) Как откупът донася полза на Адамовите потомци? Онагледи с пример.

¹³ Но нито Адам, нито Ева ще имат полза от откупа. Моисеевият закон съдържал принципа: „Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт.“ (Числа 35:31) Адам не бил подлъган, така че грехът му бил съзнателен, умишлен. (1 Тимотей 2:14) Той се равнявал на убийство на потомците му, защото те наследили неговото несъвършенство, попадайки по този начин под наказанието на смъртта. Ясно е, че Адам заслужавал смърт, защото като съвършен човек той съзнателно избрал да не се подчини на божия закон. Би било против праведните принципи на Йехова, да приложи откупа в полза на Адам. Но плащането на заплатата за Адамовия грях осигурява отменянето на смъртната присъда над Адамовото потомство! (Римляни 5:16) В правен смисъл, унищожителната сила на греха е пресечена директно при източника му. Принасящият откупа ‘вкусва смърт за всеки човек’, понасяйки последствията от греха вместо всичките Адамови деца. — Евреи 2:9; 2 Коринтяни 5:21; 1 Петър 2:24.

¹⁴ Нека онагледим това с един пример: Представете си една голяма фабрика с хиляди работници. Нечестен директор на фабриката довежда предприятието до банкрут; фабриката бива затворена. Сега стотици хора остават без работа и не са в състояние да платят сметките си. Техните съпруги или съпрузи, деца, а също и техните кредитори, страдат поради нечестието на един човек! Тогава се появява един богат благодетел, който заплаща дълга на фирмата и отново отваря фабриката. Премахването на този единствен дълг на свой ред донася пълно облекчение за множеството работници, за техните семейства и за кредиторите. Но дали първият директор ще участвува в новото благоденствие? Не, той е в затвора и завинаги е изхвърлен от  работата си! Подобно на това, премахването на дълга на Адам донася полза за милиони негови потомци — но не и на Адам.

Кой осигурява откупа?

15. Кой могъл да даде откуп за човечеството и защо?

¹⁵ Псалмистът горчиво се оплаквал: „Човек не може да изкупи брата си, нито да даде откуп Богу за него: скъпа е цената за изкупване техните души и това не ще бъде никога.“ The New English Bible („Новата английска Библия“) казва, че цената за изкупване „е за всекиго над силите му да плати“. (Псалм 49:7, 8 [по слав. Пс. 48:8, 9], „Български превод на Библията от 1925 г.“) Тогава кой може да осигури откупа? Само Йехова могъл да даде съвършения „Агнец . . . , който взима върху си греха на света“. (Йоан 1:29, „Български превод на Библията от 1925 г.“) Бог не изпратил някой ангел да спаси човечеството. Той направил най–висшата жертва, като изпратил своя единороден Син, „онзи, към когото той бил особено привързан“. — Притчи 8:30, НС; Йоан 3:16.

16. (а) Как синът на Бога бил роден като съвършен човек? (б) Как могъл да бъде наричан Исус в правен смисъл?

¹⁶ Чрез своето доброволно участие в божията подредба, Синът на Бога „се отказал“ от своята небесна същност. (Филипяни 2:7) Йехова пренесъл жизнената сила и модела на характера на своя първороден небесен Син в утробата на една юдейска девица, наречена Мария. Тогава светият дух я ‘осенил’, гарантирайки, че детето, растящо в утробата ѝ, ще бъде свято, абсолютно свободно от грях. (Лука 1:35; 1 Петър 2:22) Като човек той щял да бъде наречен Исус. Но в правен смисъл той можел да бъде наречен ‘вторият Адам’, защото съответствувал съвършено на Адам. (1 Коринтяни 15:45, 47) Тъй че Исус могъл да даде себе си в жертва като „агнец без недостатък и пречист“, откуп за грешното човечество. — 1 Петър 1:18, 19.

17. (а) На кого е платен откупът и защо? (б) След като Бог и осигурява, и получава откупа, защо изобщо се прави тази размяна?

¹⁷ Но на кого щял да бъде платен откупът? Векове наред теолозите на псевдо християнството твърдели, че той бил платен на Сатан Дявола. Факт е, че човечеството е било ‘продадено под грях’ и така попаднало под контрола на Сатан. (Римляни 7:14; 1 Йоан 5:19) Но въпреки това Йехова, а не Сатан, „е мъздовъздател“ [изисква наказание — НС]. (1 Солунци 4:6) Затова, както ясно заявява Псалм 49:7, откупът трябва да бъде платен „Богу“. Йехова осигурява откупа, но след като Агнецът божи бива принесен в жертва, стойността на неговия откуп трябва да бъде заплатена на Бога. (Сравни Битие 22:7, 8, 11–13; Евреи 11:17.) Това не принизява откупа до равнището на безсмислена, механична размяна, сякаш парите биват извадени от единия джоб и сложени в другия. Откупът не се отнася толкова до една физическа размяна, колкото до една правна трансакция. Изисквайки да бъде платен откуп — дори и това да му коствало много, — Йехова потвърдил непоколебимото си придържане към праведни принципи. — Яков 1:17.

„Постигнато е!“

18, 19. Защо било необходимо Исус да страда?

¹⁸ През пролетта на 33 г. от н.е. дошло време да бъде платен откупът. Исус Христос бил арестуван по фалшиви обвинения, осъден и прикован на стълб за екзекуция. Той се молел на Бога „със силен вик и сълзи“, поради силната болка и унижението. (Евреи 5:7) Било ли необходимо Исус да страда така? Да, защото оставайки „свят,  невинен, непорочен, отделен от грешните“ чак до края, Исус по драматичен начин окончателно отговорил на въпроса за лоялността на божиите служители. — Евреи 7:26.

¹⁹ Страданията на Исус също послужили за усъвършенствуването му за неговата роля на първосвещеник на човечеството. Като такъв, той не можел да бъде някакъв студен, непричастен бюрократ. „Защото с това, че той сам пострада, когато беше подложен на изпитание, той е в състояние да се притече на помощ на всички онези, които са подложени на изпитание.“ (Евреи 2:10, 18, НС; 4:15) С последното си издихание Исус могъл да извика победоносно: „Постигнато е!“ (Йоан 19:30, НС) Той не само доказал своята лоялност, но успял и в поставянето на основата за спасението на човечеството, и което е най–важното — успял в защищаването на върховенството на Йехова!

20, 21. (а) Защо Исус бил възкресен от мъртвите? (б) Защо Исус Христос бил „съживен в дух“?

²⁰ По какъв начин обаче откупът щял да бъде приложен спрямо грешното човечество? Кога? Как? Тези неща не били оставени на случайността. На третия ден след смъртта на Христос, Йехова го възкресил от мъртвите. (Деяния 3:15; 10:40) С този велик акт, факт, който бил потвърден от стотици очевидци, Йехова не само възнаградил вярната служба на Сина си, но и му дал възможност да довърши своята изкупителна дейност. — Римляни 1:4; 1 Коринтяни 15:3–8.

²¹ Исус бил „съживен в дух“, като не съобщава какво било направено със земните му останки. (1 Петър 3:18, НС; Псалм 16:10; Деяния 2:27) Като духовно създание възкресеният Исус могъл да се завърне победоносно в небето. Какво безгранично ликуване трябва да е настъпило тогава в небето! (Сравни Йов 38:7.) Исус не се завърнал само, за да се радва на посрещането си. Той отишъл, за да върши и друга работа, включително и да направи възможно целият човешки род да се ползува от откупа му. (Сравни Йоан 5:17, 20, 21.) Как той постигнал това и какво означава то за човечеството ще бъде разгледано в следващата статия.

[Бележки под линия]

Въпроси за преговор

◻ Какви въпроси били по–важни дори от спасението на човечеството?

◻ Какво означава да „откупиш“ грешници?

◻ На кого трябвало да съответствува Исус и защо?

◻ Кой осигурява откупа и на кого е платен той?

◻ Защо било необходимо Христос да бъде възкресен от мъртвите като дух?

[Въпроси]

[Снимка на страница 6]

Жертвоприношенията на животни не били достатъчни да покрият човешките грехове; те предварително представяли една по–голяма бъдеща жертва