Уроци от Писанията: Софония 1:1–3:20

Търсѝ Йехова и му служѝ с цяло сърце

ОКОЛО 50 години преди вероотстъпническото царство на Юда да бъде опустошено от вавилонците, Йехова заявил чрез пророка си Софония: „Съвсем ще погубя всичко от лицето на земята.“ Но Бог показал на своя народ също и пътя към сигурността. (2:3; 3:9) В това отношение книгата на Софония съдържа ценни поуки за всички, които сега са изправени пред „войната във великия ден на всемогъщия Бог“. — Откровение 16:14.

Денят на Йехова е близо

Тъй като денят на Йехова е толкова близо, всички, които са се отдалечили от Бога, бързо трябва да се върнат при него. Сред тези, които Бог ще ‘погуби’, са „ония, които са се отклонили от [Йехова]“. Те са се отвърнали от него и не се интересуват повече от волята на Бога. Каква опасна ситуация! Тя трябва незабавно да бъде поправена. — Софония 1:3–11.

Материалното богатство не може да даде сигурност в деня на Йехова. Някои хора, които твърдят, че служат на Йехова, са заети с преследването на материални цели, намирайки си топло местенце. Колко много се мамят те! Материалното им имущество няма да донесе сигурност в „оня ден“. — Софония 1:12–18.

Спасение е възможно

За да бъдеш скрит в деня на Йехова, е необходимо нещо повече от едно повърхностно познаване на Писанията. “Кротките“, които са ‘извършвали законните разпоредби на Йехова’, биват подканени да ‘търсят Йехова, да търсят праведност, да търсят кроткост’. Само онзи, който „устои до край, той ще бъде спасен“. — Софония 2:1–3, НС; Матей 24:13.

 Народите, които днес подтискат хората на Йехова, ще бъдат унищожени. Ще ги постигне същата участ, както и Моав, Амон, Асир и другите народи край Юда. Унищожение очаква и Вавилон Велики. (Откровение 18:4–8) Колко силно ни насърчава това да продължаваме да провъзгласяваме присъдата на Бога! — Софония 2:4–15.

Възстановен народ

Йехова подготвя сега своя народ за оцеляване. Изостави ли ти вавилонските идеи и започна ли да говориш „чистия език“ на скъпоценната библейска истина? ‘Призова ли името на Йехова’, като му се отдаде? ‘Принасяш ли дар’, който е ‘плод на устни, които изповядват публично името му’? За да оцелееш, ти трябва да служиш „рамо до рамо“ с отдадения на Йехова народ. — Софония 3:1–10, НС; Римляни 10:13–15, НС; Евреи 13:15, НС.

За спасението е необходимо да търсим Йехова и да издигнем високо името му. Високомерието, неправедността и лъжите нямат място сред неговите хора. (Ефесяни 4:25–32) Само „скромни и смирени“ хора ще бъдат спасени, когато той освети името си. — Софония 3:11–20, НС.

Уроци от Писанията: Агей 1:1–2:23

КНИГАТА на Агей ни отвежда в 520 г. пр.н.е., 17 години след като един остатък от юдейския народ се връща в Йерусалим, за да възстанови храма на Йехова. (Агей 1:1) Тогава било време всеки да вземе присърце божието дело. И въпреки това Йехова намерил за необходимо да изпрати пророка Агей, за да напомни на хората Му техните задължения. Дали в това има поука и за нас?

Постави делото на Йехова на първо място

Никога не поставяй материалните интереси преди духовните задължения. Юдеите, които се върнали в родната си земя, имали основания да се тревожат за икономическата неизвестност, враждебните съседи и други подобни проблеми. Но като се има предвид охолният им начин на живот, явно не това били причините да пренебрегнат дълга си. Едва след като били подтикнати от Агей, те започнали работата по храма. Също и днес ние трябва да ‘помислим за постъпките си’ и да бъдем сигурни, че подпомагаме делото на Бога в най–голямата възможна степен. — Агей 1:2–15.

Йехова благославя усилията на онези, които вършат делото му от все сърце. Бог благословил работата на Зоровавел и другите юдеи по завършването на храма. Славата на този храм надминала тази на предишния. Като „голямо множество“, откликващо на посланието за Царството днес, „отбраните неща на всичките народи“ се стичат в духовния храм на Йехова и той ‘изпълва дома си със слава’. — Агей 2:1–9; Откровение 7:9.

Изисква се служба от все сърце

Нашето поклонение има стойност, само ако сме неопетнени, ако мотивите ни са чисти и ако служим на Йехова с цяло сърце. Това, че пренебрегнали дома на Бога, направило юдеите нечисти, но Бог ги благословил веднага, щом започнала работата по храма. Затова, ако искаме да се радваме на благословията на Йехова, ние трябва да поправим всичко, което заслужава внимание, и да насочим сърцето си изцяло към Неговата работа. (Сравни Числа 19:11–13) Докато чакаме Бог да разтърси небесата и земята, събаряйки царства, нека да следваме символичния Зоровавел, Исус Христос, и да участвуваме с цяло сърце в делото на Йехова. — Агей 2:10–23.

[Блок на страница 14]

ИЗСЛЕДВАНИ БИБЛЕЙСКИ ТЕКСТОВЕ

о Софония 1:5 — Мелхом, който вероятно е и Милком, Молех или Молох, бил главният фалшив бог на амонците. (3 Царе 11:5, 7) Поклонението на Молох включвало отвратителни жертвоприношения на деца и било осъдено от Закона. — Левит 20:2–5; Деяния 7:42, 43.

о Софония 2:14 — Както било предсказано, руините на ниневийските колони и техните капители се превърнали в обиталища за птици и диви зверове. Гласът на птиците, а вероятно и вятърът, ‘ечал’ в запустелите прозорци. Праговете и дори дворцовите покои били опустошени.

о Софония 3:9 — Един общ човешки език не е гаранция за единство, както показват войните, водени между хора, говорещи един и същ език. „Чистият език“ е библейската истина, „образецът на здравата истина“. (2 Тимотей 1:13) Той побеждава гордостта, прославя Бога и обединява всички, които го говорят.

о Агей 1:6 — Тъй като юдеите пренебрегвали храма на Йехова, те нямали Неговата благословия. Затова те сеели много, но прибирали малко зърно и нямали достатъчно ядене и пиене, за да задоволят нуждите си. Облеклото им било оскъдно и с недобро качество и затова не можело да ги пази от студ, а работниците сякаш слагали заплатата си в пробити кесии. Нека ние, за разлика от онези юдеи, никога не пренебрегваме божиите интереси. — Притчи 10:22; Неемия 10:39.

о Агей 2:9 — ‘Предишният’ храм, построен от Соломон, съществувал 420 години, докато ‘последният’ храм бил използуван 584 години (515 г. пр.н.е.—70 г. от н.е.) Така че вторият храм просъществувал по–дълго. Повече поклонници се стичали в него, както например на Петдесетница през 33 г. от н.е., когато там се събрали юдеи и прозелити, дошли от места извън пределите на Юдея. Нещо повече — Месията, Исус Христос, поучавал в ‘последния’ храм. Всички тези фактори му донесли по–голяма религиозна слава.