Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Било по–късно отколкото те си мислели!

Било по–късно отколкото те си мислели!

Било по–късно отколкото те си мислели!

ГОДИНАТА била 609 г. пр.н.е. Мястото — Йерусалим. Говорещият — Йеремия, пророкът. Той предсказал унищожението на своя обичан свят град, Йерусалим, унищожение, което щяло да настъпи, защото юдеите обърнали гръб на Йехова и се отдали на поклонение на фалшиви богове. Те започнали да практикуват развратно сексуално поклонение по високите места, принасяли жертвени питиета на езически богове, покланяли се на слънцето, луната и звездите, кадяли тамян на Ваал и принасяли децата си в жертва на Молох. — 3 Царе 14:23; Йеремия 6:15; 7:31; 8:2; 32:29, 34, 35; Езекиил 8:7–17.

В техните очи Йеремия бил прокобник на бедствия, фанатик, недоволник от всичко и всички. Тридесет и осем години Йеремия ги предупреждавал; 38 години жителите на Йерусалим му се присмивали. През цялото това време до тази година хората пренебрегвали Йехова, заявявайки, че той не е сила, която човек трябва да има предвид. Те казвали: „[Йехова] няма да стори ни добро, ни лошо“ и „[Йехова] е напуснал земята, и [Йехова] не вижда.“ — Софония 1:12; Езекиил 9:9.

Пророците Йеремия и Езекиил проповядвали унищожението на Йерусалим, но нищо не се случило. Затова израелтяните изключили напълно възможността едно такова видение да се сбъдне по тяхно време с думите: „Дните минават, а никое видение не се сбъдва.“ Но отговорът на Йехова бил: „Дните наближават . . . Защото аз съм [Йехова]; аз ще говоря, и словото, което ще говоря, ще се изпълни; няма да се отлага вече; защото във вашите дни, бунтовни доме, като изговоря слово, ще го и изпълня.“ — Езекиил 12:22–25.

През 609 г. пр.н.е. дошло времето Йехова да изпълни думите си. След като Йеремия провъзгласявал предупреждението почти четири десетилетия, град Йерусалим бил обсаден от вавилонски войски. Осемнадесет месеца по–късно крепостните стени били проломени, храмът бил опожарен и повечето от хората били отведени в плен във Вавилон. Както било предсказано, градът бил унищожен с меч, глад и мор. — 4 Царе 25:7–17; 2 Летописи 36:17–20; Йеремия 32:36; 52:12–20.

Йеремия се оказал прав. Хората сгрешили. Било по–късно, отколкото си мислели! Видението не било за след много години. Било за тяхното време.

Това не е само история. Случилото се с Йерусалим имало пророческа стойност. То представяло нещо, което ще се случи в бъдещето. Днешното псевдохристиянство взема името на Христос и твърди, че се намира в договорни отношения с Бога; но всъщност крачи по стъпките на древните жители на Йерусалим. Църквите на псевдохристиянството проповядват езически доктрини, замърсени са със сексуална неморалност, поддържат политически схеми, подкрепят войните в света, приемат еволюцията и изместват Бога като Създател, затварят си очите пред жертвуването на милиони неродени бебета на олтара на удобството и присвояват човешки философии, заявявайки, че Библията е мит и легенда.

Както хората в Йерусалим се присмивали на Йеремия, така псевдохристиянството днес се присмива на Свидетелите на Йехова. Предупреждението на Свидетелите за идващото унищожение при Армагедон бива отхвърляно като нещо без стойност. ‘Бог не се интересува от земята — казва псевдохристиянството. — Нека той си управлява небесата, а ние ще управляваме земята. И ако Армагедон дойде, това няма да бъде по наше време. Това сме го чували вече. Няма да се хванем на тая въдица!’

Трябва ли историята да се повтаря? Трябва ли още веднъж милиони да разберат, че е било по–късно, отколкото са си мислели?