Дали не е по–късно, отколкото си мислиш?

ТРИ дни преди смъртта си, Исус прекарал много напрегнат ден в Йерусалим — този ден, както се оказало впоследствие, бил от голямо значение за християните, живеещи днес. Исус поучавал в храма, отговаряйки на много коварни въпроси, с които юдейските религиозни водачи се опитвали да го подведат. Най–сетне той отправил към книжниците и фарисеите горчиво обвинение, което ги белязало като лицемери и змии, отиващи към Геената. — Матей, глави 22, 23.

Когато напускал района на храма, един от учениците му казал: „Учителю, виж, какви камъни и какви здания!“ Тази гледка не направила впечатление на Исус. Той отвърнал: „Виждаш ли тия големи здания? Няма да остане тук камък на камък, който да не се срине.“ (Марко 13:1, 2) Това било последното излизане на Исус от храма, после той се спуснал към долината на Кедрон, прекосил я и се изкачил на Маслиновата планина.

Както седял на планината, облян от лъчите на късното следобедно слънце, виждайки отсреща през долината храма на планината Мориа, при него дошли за разговор насаме Петър, Яков, Йоан и Андрей. В умовете им тегнели думите, които той изрекъл за сриването на храма. Те го попитали: „Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде белегът на твоето пришествие и за свършека на века?“ (Матей 24:3; Марко 13:3, 4) Отговорът, който през онзи следобед той дал на въпроса им на Маслиновата планина, е жизнено важен за нас. Той може да ни предпази от това да чакаме прекалено дълго, преди да се замислим за „свършека на века“ [„завършека на системата на нещата“ — NW].

Техният въпрос се състоял от две части. Едната част се отнасяла за края на храма и на юдейската система; другата — за Исусовото бъдещо присъствие като цар и за завършека на настоящата система от нещата. Исус отговорил и на двата въпроса, както е записано в Матей 24 и 25, Марко 13 и Лука  21. (Виж също Откровение 6:1–8.) По отношение на завършека на настоящия свят, или системата на нещата, Исус описал няколко характеристики, които, взети заедно, образували един комбиниран знак, идентифициращ последните дни. Дали този комбиниран знак се сбъдва днес? Поставя ли ни това в последните дни, за които говори Библията? Предупреждава ли ни неговото изпълнение, че може да е по–късно, отколкото си мислим?

Една от характеристиките в Исусовия знак е: „Ще се повдигне народ против народ, и царство против царство.“ (Матей 24:7) През 1914 г. започва Първата световна война. Свидетелите на Йехова от това десетилетие веднага застават нащрек. Защо? През декември 1879 г., около 35 години преди това, базирайки се на библейската хронология, списанието „Стражева кула“ писало, че 1914 г. ще бъде повратна година в човешката история. Би ли могла тази война, първата война в наистина световен мащаб, в която в крайна сметка участвували 28 нации и 14 милиона били убити, да бъде началото на събитията, изпълняващи Исусовия комбиниран знак за края? Дали щели да последват останалите характеристики на знака?

В „откровението от Исуса Христа“ е предсказана същата тази кървава баня. Тук ездачът на един червен кон ‘вдига мира от земята’. (Откровение 1:1; 6:4) Несъмнено, това се случи от 1914 до 1918 г. И Първата световна война бе само началото. През 1939 г. последва Втората световна война. Петдесет и девет нации бяха въвлечени в този конфликт и около 50 милиона души бяха убити. През 45–те години, последвали Втората световна война, са водени повече от 125 войни, в които са убити над 20 милиона души.

Друга характеристика на знака е: „Ще има глад.“ (Матей 24:7) По време на Първата световна война и след нея имало широко разпространен недостиг на храна. Едно съобщение изброява над 60 големи гладувания от 1914 г. досега, отнели живота на милиони. Дори и днес 40 000 деца умират всеки ден от недохранване и от болести, които биха могли да бъдат предотвратени.

„Ще има големи трусове.“ (Лука 21:11) Те разтърсват земята от времето на Първата световна война досега. През 1915 г. земетресение в Италия отнема 32 610 живота; през 1920 г. друго убива 200 000 души в Китай; през 1923 г. в Япония умират 99 300 души; през 1935 г. там, където е днешен Пакистан, 25 000 загубват живота си; през 1939 г. в Турция умират 32 700 души; през 1970 г. в Перу биват убити 66 800 души; през 1976 г. в Китай умират 240 000 души (някои казват, че били 800 000); през 1988 г. в Армения загиват 25 000 души. Безспорно от 1914 г. насам е имало големи трусове!

„И в разни места . . . мор.“ (Лука 21:11) През 1918 и 1919 г. около 1 000 000 000 души се разболяват от испански грип и повече от 20 000 000 души умират. Но това е само началото. В развиващите се страни маларията, охлювната треска, речната слепота, акутната диария и други болести продължават да осакатяват и убиват стотици милиони. В добавка на това сърдечно–съдовите заболявания и ракът отнемат живота на милиони хора. Венерическите заболявания се развихрят сред човечеството. Вдъхваща ужас е смъртоносната епидемия от СПИН, за която се предполага, че заразява по една нова жертва всяка минута, и за която все още не е открито лечение.

„Ще се умножи беззаконието.“ (Матей 24:12) От 1914 г. насам беззаконието се развива безконтролно и днес избухва с пълна сила. Убийства, изнасилвания, грабежи, войни между бандите — вестниците, радио– и телевизионните новини са изпълнени с всичко това. Безсмислено насилие се шири навред, без да може да бъде овладяно. В Съединените щати един въоръжен мъж изстрелял със скорострелна автоматична пушка сто патрона в тълпа от ученици — петима убити, 29 ранени. В Англия един побъркан мъж убил 16 души с автоматична пушка АК–47. В Канада мъж, който мразел жените, отишъл в Монреалския университет и убил 14 от тях. Такива хора са като вълци, лъвове, диви зверове, животни без разум, родени, за да бъдат ловени и изтребвани. — Сравни Езекиил 22:27; Софония 3:3; 2 Петър 2:12.

 „Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената [населената земя — NW].“ (Лука 21:26) Скоро след експлозията на първата атомна бомба, ядреният физик Харолд Ч. Юри казал за бъдещето: „Ние ще ядем в страх, ще спим в страх, ще живеем в страх и ще умрем в страх.“ Към страха от ядрена война се прибави страхът от престъпността, глада, икономическата нестабилност, моралния упадък, разпадането на семейството, замърсяването на земята. Всъщност лошите времена са непрекъснато пред очите ни, отразени от ежедневната преса, а телевизионните предавания разпространиха страха навсякъде.

Апостол Павел също писал за условията на живот, които ще преобладават през последните дни на тази система на нещата. Неговите думи звучат като ежедневните новини от днешно време. „А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви, без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържани, свирепи, неприятели на доброто, предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви, имащи вид на благочестие, но отречени от силата му; тоже от такива страни.“ — 2 Тимотей 3:1–5.

Дали всичко „си стои така, както от началото на създанието“?

Апостол Петър предсказал друга характеристика на последните дни: „В последните дни ще дойдат подиграватели, които с подигравките си ще ходят по своите страсти и ще казват: ‘Где е обещаното му пришествие? Защото, откакто са се поминали бащите ни, всичко си стои така, както от началото на създанието.’“ — 2 Петър 3:3, 4.

Днес, когато се заговори за последните дни, много хора изпълняват пророческите думи на Петър, като казват подигравателно: ‘Всичко това е ставало и преди. Просто историята се повтаря.’ И те отхвърлят предупрежденията и продължават „по своите страсти“. Те „своеволно не признават“ изпълнението на пророчеството, което така ясно идентифицира последните дни. — 2 Петър 3:5.

Но различните характеристики на комбинирания знак, предсказан от Исус, никога досега не са се сбъдвали наведнъж в такъв малък отрязък от време, с такава интензивност и с такива стигащи далеч последствия. (Прегледай отново, да речем, Матей 24:3–12; Марко 13:3–8; Лука 21:10, 11, 25, 26.) Бихме искали също така да насочим вниманието ти към още една друга предсказана характеристика на последните дни, описана в Откровението.

Нека да прочетем Откровение 11:18. Там се казва, че когато Христовото Царство започне да управлява и народите се разгневят, и дойде времето за съд, тогава Йехова ‘ще погуби губителите на земята’. Нима днес замърсяването не унищожава околната среда? Вярно е, че хората винаги са използували земните ресурси, за да подобрят съществуването си. Но правейки това, те никога не са имали възможността да унищожат земята като обитаема планета. Днес, поради научните технологии, разработени от 1914 г. насам, хората притежават тази сила и грабейки ненаситно в стремежа си към забогатяване, те наистина погубват земята, замърсявайки околната среда и застрашавайки възможността на земята да поддържа живота.

Едно алчно, материалистично общество прави това сега с тревожни темпове. Ето някои от ужасните последствия: киселинен дъжд, глобално затопляне, дупки в озонния слой, купища боклук, токсични бунища, опасни хербициди и пестициди, ядрени отпадъци, разливания на нефт, изхвърляне на непреработени отпадъчни води, застрашени животински видове, мъртви езера, замърсени подпочвени води, унищожени гори, замърсена почва, ерозия на почвата, смог, съсипващ както дърветата и насажденията, така и човешкото здраве.

Професор Бари Комонър казва: „Смятам, че ако не се обуздае това непрекъснато замърсяване на земята, в крайна сметка то ще унищожи годността на тази планета като място за човешки живот. . . . Проблемът не произлиза от някакво научно невежество, а от съзнателна алчност.“ Книгата State of the  World 1987 [„Състоянието на света през 1987 г.“] казва на 5 стр.: „Мащабите на човешката дейност започват да заплашват обитаемостта на самата планета.“ Една голяма серия от телевизионни предавания, излъчена в САЩ през 1990 г. носеше заглавието: „Състезание за спасяването на планетата“.

Човекът никога няма да спре замърсяването; Бог ще го спре, когато погуби губителите на земята. Бог и неговият небесен фелдмаршал, Христос Исус, ще направят това, като въздадат правосъдие над материалистичните народи в последната война на Армагедон. — Откровение 16:14, 16; 19:11–21.

И накрая, обърни внимание на следната забележителна характеристика от пророчеството на Исус за последните дни: „И тази добра новина за царството ще бъде проповядвана по цялата населена земя.“ (Матей 24:14, NW) Тази добра новина съобщава, че божието Царство сега управлява в небесата и скоро ще предприеме действия за унщожаването на тази порочна система и за възстановяването на рая на земята. Евангелието е било проповядвано и преди, но никога не е покривало цялата населена земя. Но от 1914 г. насам Свидетелите на Йехова правят това, независимо от преследванията, предсказани от Исус: правителствени забрани, гонения от тълпи, затвор, мъчения и често смърт.

През 1919 г. 4 000 свидетели на Йехова проповядват добрата новина. Броят им се увеличава непрекъснато и миналата година повече от 4 000 000 души проповядваха в 212 страни, на около 200 езика, разпространявайки стотици милиони Библии, книги и списания, водейки милиони библейски изучавания в домовете на хората, провеждайки конгреси на големи стадиони във всички краища на света. Никога преди 1914 г. проповядването на евангелието не би могло да бъде извършвано с такава изключителна интензивност. За да бъде достигната тази степен на разпространението му, се изискват модерни бързопечатни машини, транспортни средства, компютри, факсове, а също превозни и съобщителни възможности, които са на разположение едва в наше време.

Йерусалим от времето на Йеремия бил предупреден за идващото унищожение; жителите му отвърнали с подигравки, но всъщност било по–късно, отколкото те си мислели. Днес прозвучава далеч по–голямото предупреждение за Армагедон, подкрепено от огромно множество доказателства. (Откровение 14:6, 7, 17–20) Милиони обаче не го чуват. Но времето изтича; всъщност е по–късно, отколкото те си мислят. Дали не е по–късно, отколкото си мислиш ти?

[Снимка на страница 7]

По времето на Йеремия било по–късно, отколкото те си мислели