Подражавай на божията милост днес

„Нека паднем в ръката на [Йехова], защото неговите милости са много.“ — 2 ЦАРЕ 24:14.

1. Какво мислел Давид за божията милост и защо?

 ЦАР ДАВИД знаел от опит, че Йехова е по–милостив от хората. Уверен, че божиите пътища, или пътеки са най–добрите, Давид искал да научи Неговите пътища и да ходи в Неговата истина. (1 Летописи 21:13; Псалм 25:4, 5) Мислиш ли и ти като Давид?

2. Какъв съвет дал Исус в Матей 18:15–17 по отношение на това как да постъпим относно някой сериозен грях?

² Библията ни предлага прозрение в божието мислене, дори и по отношение на такива неща, като например какво трябва да направим, ако някой извърши грях спрямо нас. Исус казал на апостолите си, които по–късно щели да бъдат християнски надзорници: „И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.“ Тук не ставало дума просто за някакво лично незачитане, а за сериозен грях, като например измама или клевета. Исус казал, че ако тази стъпка не реши въпроса, и ако са налице свидетели, онзи, срещу когото е грехът, трябва да ги вземе със себе си, за да може да докаже, че нещо не е наред. Дали това е последната възможност? Не. „Ако [грешникът] не послуша тях, кажи това на [сбора]; че ако не послуша и [сбора], нека ти бъде като езичник и бирник.“ — Матей 18:15–17.

3. Какво имал предвид Исус, като казал, че неразкайващият се грешник трябва да бъде смятан „за езичник и бирник“?

³ Бидейки юдеи, апостолите разбирали какво означава да се отнасяш към грешника като към „езичник и бирник“. Юдеите избягвали общуването с хората от другите народи и презирали юдеите, които работели като римски бирници. a (Йоан 4:9; Деяния 10:28)  Следователно Исус съветвал учениците си да прекъснат общуването си с този човек, ако сборът го отхвърли като грешник. Но как се съгласува това с факта, че понякога Исус бил заедно с бирници?

4. Като се имат предвид думите на Исус от Матей 18:17, защо той общувал с бирници и грешници?

⁴ Лука 15:1 казва: „А всичките бирници и грешници се приближаваха да го слушат.“ Не всички бирници и грешници били там, но „всички“ тук е в смисъл на много. (Сравни Лука 4:40.) Кои били там? Онези, които се интересували от това да им бъдат простени греховете. По–рано такива като тях били привлечени от посланието за разкаяние на Йоан Кръстител. (Лука 3:12; 7:29) Затова когато други такива дошли при Исус, това, че той им проповядвал, не нарушило неговите напътствия от Матей 18:17. Забележи, че „много бирници и грешници [чуха Исус] . . . и отиваха подир него“. (Марко 2:15) Това не били хора, желаещи да продължават своя лош начин на живот, отказвайки всякаква помощ. По–скоро, те чули Исусовото послание и то стигнало до сърцата им. Въпреки че те все още грешали, макар и вероятно да се опитвали да се променят, като им проповядвал, „добрият пастир“ подражавал на своя милостив Баща. — Йоан 10:14.

Прощаването — християнско задължение

5. Какво е основното становище на Бога за прошката?

⁵ Ние имаме тези сърдечни уверения за желанието на нашия Баща да прости: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ „Това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния.“ (1 Йоан 1:9; 2:1) Дали е възможна прошка за човек, изключен от сбора?

6. Как може на един изключен човек да му бъде простено и той да бъде приет отново в сбора?

⁶ Да. По времето, когато някой бива изключен поради грях, за който не се разкайва, старейшините, които представят сбора, му обясняват, че е възможно той да се разкае и да получи божията прошка. Той може да посещава събрания в Залата на Царството, където може да чуе библейски напътствия, които да му помогнат да се разкае. (Сравни 1 Коринтяни 14:23–25.) След време той може да потърси да бъде приет отново в чистия сбор. Тогава, при срещата си с него, старейшините ще се опитат да преценят дали той се е разкаял и се е отказал от грешния си път. (Матей 18:18) Ако е така, той може да бъде приет отново, в съгласие с примера във 2 Коринтяни 2:5–8. В случай, че е бил изключен дълги години, той трябва да положи съгласувани усилия да напредне. Може би също ще се нуждае от значителна помощ, за да изгради библейското си познание и високата си оценка за Библията, за да може да стане духовно силен християнин.

Връщане при Йехова

7, 8. Какъв образец дал Бог във връзка с народа му в изгнание?

⁷ Могат ли самите старейшини да поемат каквато и да било инициатива при установяването на контакт с някой, който е изключен? Да. Библията показва, че милостта се изразява не само чрез едно негативно въздържане от наказание, но често и чрез положителни действия. Ние имаме примера на Йехова. Преди да изпрати неверните си люде в изгнание, той пророчески показал тяхното завръщане: „Помни това, Якове, и Израилю, защото си ми служител . . . изличих като [с] гъста мъгла престъпленията ти, и като [с] облак греховете ти. Върни се при мен, защото аз те изкупих.“ — Исаия 44:21, 22.

⁸ После, по време на изгнанието, Йехова предприел по–нататъшни стъпки, представляващи положителни действия. Той изпратил пророци, свои представители, да поканят Израел да ‘го потърси и да го намери’. (Йеремия 29:1, 10–14) В Езекиил 34:16 той се сравнил с пастир, а людете си от народа на Израел сравнил с изгубени овце: „Ще потърся изгубената и ще докарам пропъдената.“ В Йеремия 31:10 Йехова също образно се представил като пастир на  израелтяните. Но той не се представил като пастир, чакащ при стадото загубената овца да се върне; по–скоро се показал като пастир, търсещ изгубените овце. Обърни внимание, че дори когато народът като цяло бил в изгнание и не се разкайвал, Бог поел инициативата да търси тяхното завръщане. И в съгласие с Малахия 3:6, Бог нямало да промени начина си на действие при християнството.

9. Как божият пример бил следван в християнския сбор?

⁹ Не подсказва ли това, че има защо да предприемем начални стъпки спрямо някой, който е бил изключен и сега може би се разкайва? Спомни си, че апостол Павел дал напътствия за отстраняването на порочния мъж от Коринтския сбор. По–късно той подканил сбора да потвърди любовта си към същия мъж, поради неговото разкаяние, довело до приемането му отново в сбора. — 1 Коринтяни 5:9–13; 2 Коринтяни 2:5–11.

10. (а) Каква трябва да е подбудата зад всяко усилие да се установи връзка с някой изключен човек? (б) Защо близките, които са християни, не бива да проявяват инициативата за контакт?

¹⁰ Енциклопедията, която цитирахме преди малко, казва, че „основната причина за отлъчване била да се предпазят стандартите на групата: ‘малко квас заквасва цялото тесто’ (1 Кор. 5:6). Този мотив е ясен в повечето библейски и извънканонични пасажи, но грижата за човека, дори и след изключването, е основата на молбата на Павел във 2 Кор. 2:7–10.“ (Курсивът наш.) Следователно, грижа от този вид трябва да бъде проявявана и днес от пастирите на стадото. (Деяния 20:28; 1 Петър 5:2) Предишните приятели или близките могат да се надяват изключеният да се върне; но поради респекта си към наставлението в 1 Коринтяни 5:11 те не общуват с човек, отстранен от сбора. b Те оставят на назначените пастири да поемат инициативата, за да проверят дали отстраненият проявява интерес към връщане.

11, 12. С какъв тип изключени хора не биха искали да контактуват дори и старейшините, но какъв тип биха могли да посетят?

¹¹ Дори и за старейшините не би било уместно да предприемат инициативни стъпки спрямо определени изключени лица, като например отстъпници, които ‘говорят извратено, та отвличат учениците след себе си’. Такива хора са ‘лъжливи учители, които се опитват да въвеждат гибелни ереси и да мамят сбора с присторени думи’. (Деяния 20:30; 2 Петър 2:1, 3) Библията също не дава никакви основания за търсенето на изключени личности, които са противници, или активно насърчават порока. — 2 Солунци 2:3; 1 Тимотей 4:1; 2 Йоан 9–11; Юда 4, 11.

¹² Но много от изключените не са такива. Човек може да престане да върши злото, заради което е бил изключен. Някой може би е пушел, или е пиел прекалено много, но не се опитва сега да води другите към грях. Спомни си, че още преди израелтяните в изгнание да се обърнат към Бога, той изпратил свои представители да ги подканят да се върнат. Библията не казва дали Павел, или някой от старейшините в Коринтския сбор е поел инициативата да провери какво е положението с изключения мъж. Когато той се покаял и прекратил неморалното си поведение, Павел насочил сбора към приемането на този човек отново.

13, 14. (а) Какво показва, че някои изключени личности могат да откликнат положително на милостиви инициативи? (б) Как старейшинското тяло може да организира подобни контакти?

¹³ В последно време има случаи старейшина да срещне някой изключен и, ако това е уместно, да му обясни накратко какви стъпки може да предприеме, за да бъде приет отново в сбора. c И някои от тези личности се разкаяха и бяха приети  отново в сбора. Подобни радостни развръзки показват, че може би има отстранени от сбора или необщуващи с него личности, които биха откликнали положително на изпълнено с милост обръщение на старейшините. Но как старейшините биха могли да се справят с това положение? Най– много веднъж в годината старейшинското тяло трябва да обсъди дали в района на сбора има такива хора. d Старейшините трябва да съсредоточат вниманието си върху личности, изключени от повече от една година. Според обстоятелствата, ако е уместно, те ще възложат на двама старейшини (по възможност запознати със случая) да посетят въпросния човек. Не бива да се правят посещения на онези, които показват критична, опасна нагласа, или които са дали да се разбере, че не желаят помощ. — Римляни 16:17, 18; 1 Тимотей 1:20; 2 Тимотей 2:16–18.

¹⁴ Двамата пастири могат да се обадят по телефона, уговаряйки кратко посещение, или биха могли да се отбият в дома на лицето в подходящо време. По време на посещението те не бива да се държат строго, или дори хладно, а трябва сърдечно да проявят милостивата си загриженост. Вместо да припомнят миналото, те могат да поговорят върху библейски текстове като например Исаия 1:18 и 55:6, 7 и Яков 5:20. Ако човекът прояви интерес към връщането си в божието стадо, те любезно трябва да му обяснят какви стъпки трябва да предприеме той — например, четене на Библията и на публикациите на Дружество „Стражева кула“, както и посещение на събранията в Залата на Царството.

15. Какво трябва да помнят старейшините, осъществяващи контакт с изключен човек?

¹⁵ Тези старейшини ще имат нужда от мъдрост и добра преценка, за да определят дали има признаци за разкаяние и дали ще е препоръчително едно следващо посещение. Разбира се, те трябва да помнят, че някои изключени никога няма да „се обновят пак и доведат до покаяние“. (Евреи 6:4–6; 2 Петър 2:20–22) След посещението двамата трябва да направят кратък устен отчет на Комитета по службата на сбора. Неговите членове на свой ред ще информират старейшинското тяло на следващата сбирка. Милостивата инициатива на старейшините ще е отразила божия възглед: „‘Върнете се при мене, и аз ще се върна при вас.’ — казва [Йехова] на силите.“ — Малахия 3:7.

Друга милостива помощ

16, 17. Как трябва да се отнасяме ние към близките на изключения, които са християни?

¹⁶ Как стои въпросът с онези от нас, които не са надзорници и няма да предприемат подобна инициатива спрямо изключените лица? Какво можем да направим ние, съобразявайки се с тази уредба и подражавайки на Йехова?

¹⁷ Докато някой е изключен, или не общува повече със сбора, ние трябва да спазваме това наставление: „Да не се сношавате с никого, който се нарича брат, ако е блудник, или сребролюбец, или идолопоклонник, [или пияница, или хулител], или грабител; с такъв нито да ядете заедно.“ (1 Коринтяни 5:11) Но този библейски принцип не трябва да влияе на отношението ни към християните, които са членове на семейството, в което живее изключеният човек. Древните юдеи проявявали толкова силна омраза към бирниците, че тя се пренасяла и върху семействата на бирниците. Исус не  одобрил това. Той казал, че грешник, който отказва помощ, трябва да бъде разглеждан „като езичник и бирник“; но не казал, че трябва да се отнасяме така към християнските членове на семейството му. — Матей 18:17.

18, 19. Кои са някои от начините, по които можем да проявим християнските си качества спрямо верните близки на изключен човек?

¹⁸ Ние трябва особено да подкрепяме тези членове на семейството, които са верни християни. Те навярно изпитват страдание и затруднения поради това, че живеят заедно с отстранен от сбора човек, който всъщност може би пречи на духовните им стремежи. Може би той предпочита домът им да не бъде посещаван от християни; или ако те идват да посетят лоялните членове на семейството, той може би не проявява достатъчно учтивост да се държи настрани от гостите. Той може също да пречи на усилията на семейството да посещава всички християнски събрания и конгреси. (Сравни Матей 23:13.) Християните, засегнати от подобна ситуация, наистина заслужават нашето милосърдие. — 2 Коринтяни 1:3, 4.

¹⁹ Един начин, по който можем да окажем грижовна милост на членовете от семейството на някой изключен от сбора, е да ‘насърчим падналите духом’, водейки укрепващи разговори с верните от това домакинство. (1 Солунци 5:14, NW) Добри възможности за оказване на подкрепа съществуват преди и след събранията, по време на служба или когато сме заедно по други поводи. Не е необходимо да споменаваме изключването, можем да обсъдим много други укрепващи неща. (Притчи 25:11; Колосяни 1:2–4) И както старейшините продължават да се грижат за християните в семейството, ние можем да установим, че и за нас е възможно да ги посетим, без да контактуваме с изключения от сбора. Ако се случи така, че изключеният ни отвори вратата или ни отговори по телефона, просто можем да попитаме за християнина, когото търсим. Понякога може би християните от това семейство ще могат да приемат покана за гостуване в нашия дом. Важното е, че те — млади или стари, — са наши братя по вяра, обичани членове  на божия сбор, и не бива да бъдат изолирани. — Псалм 10:14.

20, 21. Какво трябва да изпитваме и да проявяваме спрямо някой, който е приет отново в сбора?

²⁰ Когато някой, който е бил отстранен от сбора, бива приет отново, се отваря друго поле за проява на милост. По отношение на мъжа, който бил изключен, Павел писал до сбора в Коринт: „Вие трябва . . . да му простите и да го утешите, да не би такъв да бъде погълнат от чрезмерна скръб. Затова ви моля да го уверите в любовта си към него.“ (2 Коринтяни 2:7, 8) Нека прилагаме този съвет трезво и с любов особено през периода, непрсредствено след като някой бива приет отново.

²¹ Притчата на Исус за блудния син показва и една опасност, която трябва да избягваме. По–възрастният брат не се радвал на завръщането на блудния, а бил възмутен от това. Нека не бъдем като него, трупайки недоволство за минали грешки, или мърморейки срещу приемането на някого отново в сбора. По–скоро, целта ни е да бъдем като бащата, който представя отговора на Йехова. Бащата бил щастлив, че синът му, който бил изгубен и бил все едно мъртъв за близките си, се намерил, тоест, се върнал към живот. (Лука 15:25–32) Подобно на това, ние трябва свободно да говорим с приетия отново брат и всячески да го окуражаваме. Да, трябва да покажем ясно, че проявяваме милост, каквато проявява нашият прощаващ и милостив небесен Баща. — Матей 5:7.

22. Какво включва това да подражаваме на Бога?

²² Няма съмнение, че ако искаме да подражаваме на нашия Бог, ние трябва да проявяваме милост в съгласие с неговите заповеди и с неговата справедливост. Псалмистът го описва така: „Благодатен и жалостив е [Йехова], дълготърпелив и многомилостив. Благ е [Йехова] към всички; и благите му милости са върху всичките му творения.“ (Псалм 145:8, 9) Какъв любещ образец за подражание имат християните!

[Бележки под линия]

Отбеляза ли си тези неща?

◻ Как юдеите се отнасяли към бирниците и грешниците, но защо Исус общувал с някои от тях?

◻ Какво библейско основание съществува за милостива инициатива, проявена спрямо много от загубените овце?

◻ Как старейшинското тяло може да предприеме подобна инициатива и спрямо кого?

◻ Как ние трябва да проявим милост спрямо приетите отново в сбора и спрямо семействата на изключените?

[Въпроси]

[Блок на страница 29]

Не е необходимо онзи, който някога е бил част от божия чист и щастлив сбор, но сега е изключен, или не общува вече с него, да остава в това състояние. Този човек може да се разкае и да поеме инициативата за контакт със старейшините в сбора. Пътят за връщане е свободен.

[Информация за източника на снимката на страница 30]

Гаро Налбандиан