Ще подражаваш ли на божията милост?

„И тъй, бивайте подражатели на Бога като възлюбени чада.“ — ЕФЕСЯНИ 5:1.

1. Защо подражанието на другите трябва да интересува всички нас?

 ЗА ДОБРО или за лошо повечето хора подражават на другите. Тези, които ни заобикалят и на които ние можем да подражаваме, могат да ни повлияят до значителна степен. Вдъхновеният писател на Притчи 13:20 предупреждава: „Ходи с мъдрите и ще станеш мъдър. А другарят на безумните ще пострада зле.“ С основание тогава божието Слово казва: „Не подражавай злото, но доброто. Който върши добро, от Бога е.“ — 3 Йоан 11.

2. На кого трябва да подражаваме и в какви отношения?

² Ние имаме прекрасни библейски примери на мъже и жени, които можем да наподобяваме. (1 Коринтяни 4:16; 11:1; Филипяни 3:17) Но най–върховният пример за подражание е Бог. В Ефесяни 4:31–5:2, след като отбелязва черти на характера и практики, които трябва да избягваме, апостол Павел ни подканя да бъдем ‘благи, милосърдни и да си прощаваме взаимно’. Това води до най–важната подкана: „И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада; и ходете в любов.“

3, 4. Какво описание на себе си дал Бог, и защо трябва да обърнем внимание на това, че той е справедлив Бог?

³ Кои са божиите пътища и качества, които ние трябва да наподобяваме? Неговата личност и дела имат много аспекти, както може да се види от начина, по който той описва себе си на Моисей: „[Йехова], Бог жалостив и милосерд, дълготърпелив, който изобилва с милост и с вярност, който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им.“ — Изход 34:6, 7.

⁴ Тъй като Йехова „обича правда и правосъдие“, ние безспорно трябва да опознаем и да подражаваме на този аспект от личността му. (Псалм 33:5; 37:28) Той е както създател на човечеството, така и негов най–висш съдия и законодател, затова той изразява справедливост спрямо всички. (Исаия 33:22) Това е показано ясно в начина, по който той изисквал справедливост и правел тя да бъде извършвана сред народа му Израел и по–късно сред християнския сбор.

Божията справедливост била изпълнена

5, 6. Как била проявена справедливост в отношенията на Бога с Израел?

⁵ Когато избирал Израел за свой народ, Бог попитал дали те ‘наистина ще слушат гласа му и ще пазят завета [договора — NW] му’. Събрани в подножието на Синайската планина, те отговорили: „Всичко, което [Йехова] е казал, ще сторим.“ (Изход 19:3–8) Какво сериозно нещо предприели те! Посредством ангели Бог дал на израелтяните около 600 закона, които те, като отдаден нему народ, имали отговорността да спазват. Ами ако някой не го правел? Един специалист по божия Закон обяснил: „Словото, изговорено чрез ангели, стана твърдо и всяко престъпление и непокорство получи справедлива отплата.“ — Евреи 2:2.

⁶ Да, израелтянин, който не се подчинявал, получавал „справедлива отплата“, не несъвършена човешка справедливост, а  справедливост, идваща от Създателя. Бог включил в договора различни наказания за нарушаването на закона. Най–сериозното наказание било ‘отсичането’, или екзекутирането. То се прилагало при големи престъпления, като идолопоклонничество, прелюбодеяние, кръвосмешение, сношения с животни, хомосексуалност, жертвоприношение на дете, убийство и злоупотреба с кръвта. (Левит 17:14; 18:6–17, 21–29) Нещо повече, всеки израелтянин, който умишлено, без да се разкае, нарушавал някой от божествените закони, можел да бъде „отсечен“. (Числа 4:15, 18; 15:30, 31) Когато тази божия справедливост била изпълнявана, резултатът можел да бъде усетен и от потомците на престъпника.

7. Какви били някои от последствията от изпълняването на правосъдие сред древния божи народ?

⁷ Тези наказания подчертавали сериозността на нарушаването на божия закон. Например, ако нечий син станел пияница и чревоугодник, той трябвало да бъде заведен пред опитни съдии. Ако те установели, че той е съзнателен, неразкайващ се престъпник, родителите трябвало да участвуват в изпълнението на справедливостта. (Второзаконие 21:18–21) Онези от нас, които са родители, могат да си представят, че никак не било лесно да се направи подобно нещо. Но Бог знаел, че това е необходимо, за да не се разпространи порокът сред истинските поклонници. (Езекиил 33:17–19) То било разпоредено от Онзи, за когото може да се каже: „Всичките му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в него; справедлив и прав е той.“ — Второзаконие 32:4.

8. Как справедливостта белязала отношенията на Бога с християнския сбор?

⁸ След много векове Бог отхвърлил народа на Израел и избрал християнския сбор. Но Йехова не се променил. Той продължавал да бъде верен на справедливостта и можел да бъде описан като „огън, който пояжда“. (Евреи 12:29; Лука 18:7, 8) Следователно той продължавал да разполага със средства за вдъхване на страх от Бога в целия сбор чрез изключване на съгрешилите. Отдадени християни, които ставали неразкайващи се грешници, трябвало да бъдат отстранени от сбора.

9. Какво представлява изключването и какво се постига чрез него?

⁹ Какво включва такова отстраняване? Ние намираме нагледен урок в начина, по който бил решен един проблем през първи век. Един християнин в Коринт развратничел с жената на баща си и не се разкаял, затова Павел наредил той да бъде изгонен от сбора. Това трябвало да бъде направено,  за да се опази чистотата на божия народ, защото „малко квас заквасва цялото тесто“. Изгонването му щяло да предпази от опозоряване както Бога, така и Неговия народ. Суровото дисциплиниране чрез изключване също би могло да разтърси грешника и да го накара да се осъзнае, като вдъхне в него и в сбора необходимия страх от Бога. — 1 Коринтяни 5:1–13; сравни Второзаконие 17:2, 12, 13.

10. Как трябва да реагират божиите служители, ако някой бъде изключен?

¹⁰ Заповедта на Бога гласи, че ако някой грешник бива изключен, християнинът трябва ‘да не се сношава с [него] . . . , нито да яде заедно [с такъв човек]’. a Така той бива „отсечен“ от общуване, включително и неформално, с лоялните вярващи, които уважават божия закон и искат да крачат в хармония с него. Някои от тях могат да бъдат роднини, не от най–тесния семеен кръг, не част от същото домакинство. Може би ще е трудно за тези близки да прилагат божието напътствие, както не е било лесно за еврейските родители, намиращи се под Закона на Моисей, да участвуват в екзекутирането на порочния син. Но въпреки това божията заповед е ясна; затова трябва да бъдем сигурни, че изключването от сбора е било справедливо. — 1 Коринтяни 5:1, 6–8, 11; Тит 3:10, 11; 2 Йоан 9–11; виж „Стражева кула“ (англ.), 15 септември 1981 г., стр. 26–31; 15 април 1988 г., стр. 28–31.

11. Как могат да се проявят различните аспекти от личността на Бога във връзка с изключването?

¹¹ Помни обаче, че нашият Бог не е само справедлив; той също е „многомилостив, прощава беззаконие и престъпление“. (Числа 14:18) Неговото Слово ясно показва, че изключеният човек може да се разкае, търсейки прошка от Бога. И тогава? Опитни надзорници могат да се срещнат с него и съзнателно, с помощта на молитвата, да преценят дали той дава доказателства, че се разкайва за постъпката, довела до неговото изключване. (Сравни Деяния 26:20.) Ако това е така, той може да бъде приет отново в сбора, както 2 Коринтяни 2:6–11 показва, че се случило с онзи мъж в Коринт. Но някои изключени личности са били извън божия сбор години наред. Дали може да се  направи нещо, за да им се помогне да видят пътя, водещ обратно към сбора?

Справедливост, уравновесена с милост

12, 13. Защо подражаването на Бога от наша страна трябва да включва нещо повече от справедливостта?

¹² Горните абзаци се занимаваха главно с един аспект от качествата на Бога, споменат в Изход 34:6, 7. Тези стихове обаче посочват много повече неща, отколкото божията справедливост, и онези, които искат да подражават на Бога, не се съсредоточават единствено и само върху провеждането на справедливост. Ако правеше модел на храма, построен от Соломон, щеше ли да изучаваш само една от колоните му? (3 Царе 7:15–22) Не, защото това едва ли би ти представило уравновесена картина на характера и ролята на храма. Подобно на това, ако искаме да подражаваме на Бога, ние трябва да наподобяваме и други негови начини на действие и качества, като например това, че той е „жалостив и милосерд, дълготърпелив, който изобилва с милост и с вярност, който пази милост за хиляди, . . . прощава беззаконие“.

¹³ Милостта и готовността за прошка са основни качества на Бога, както можем да видим от начина, по който той се отнасял с Израел. Богът на справедливостта не ги освобождавал от наказание за повтарящите се грешки, но проявявал изобилна милост и готовност да прости. „Напра̀ви Моисея да познае пътищата му, и израелтяните делата му. Жалостив и милостив е [Йехова], дълготърпелив и многомилостив. Не ще изобличава винаги, нито ще държи гняв до века.“ (Псалм 103:7–9; 106:43–46) Да, един ретроспективен преглед на делата му в течение на стотици години потвърждава истинността на тези думи. — Псалм 86:15; 145:8, 9; Михей 7:18, 19.

14. Как Исус показал, че подражава на божията милост?

¹⁴ Тъй като Исус Христос е „сияние на [божията] слава и отпечатък на Неговото същество“, трябва да очакваме той да прояви същата милост и готовност да прости. (Евреи 1:3) Той наистина ги проявил, както показват делата му спрямо другите. (Матей 20:30–34) Той насочил вниманието към милостта и чрез думите си, които четем в Лука, глава 15. Трите притчи, които се съдържат там, доказват, че Исус подражавал на Йехова, и ни предоставят важни поуки.

Грижа за онова, което се е загубило

15, 16. Какво подтикнало Исус да разкаже притчите от Лука 15?

¹⁵ Тези притчи свидетелствуват за милостивия интерес, който Бог проявява към грешниците, разкривайки пред нас хармонична картина за подражание. Обърни внимание на кого са били разказвани тези  притчи: „А всичките бирници и грешници се приближаваха при него да го слушат. А фарисеите и книжниците роптаеха, казвайки: ‘Тоя приема грешниците и яде с тях.’“ — Лука 15:1, 2.

¹⁶ Всички присъствуващи били юдеи. Фарисеите и книжниците се гордеели със стриктното си (според тях самите) спазване на Закона на Моисей, което било своего рода „правна“ праведност. Бог обаче не бил съгласен с такава самозвана праведност. (Лука 16:15) Очевидно споменатите бирници били юдеи, които събирали данъци за римската държава. Тъй като много от тях изисквали прекалено големи суми от събратята си юдеи, бирниците били презряно съсловие. (Лука 19:2, 8) Те били поставяни наравно с „грешниците“, които включвали неморални личности, и дори блудници. (Лука 5:27–32; Матей 21:32) Исус обаче попитал оплакващите се религиозни водачи:

17. Каква е първата Исусова притча в Лука 15?

¹⁷ „Кой от вас, ако има сто овце, и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докле я намери? И като я намери, вдига я на раменете си радостен. И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: ‘Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.’ Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.“ Религиозните водачи могли да разберат фигуративността на разказа, защото овцете и овчарите били обикновена гледка в тази област. Разтревоженият овчар можел да остави 99 овце да пасат из познатото им пасище и да тръгне да търси загубена овца. Постоянствувайки, докато я намери, той грижовно понасял на гръб изплашената овца обратно към стадото. — Лука 15:4–7.

18. Както става ясно от втората притча в Лука 15, каква била причината за радостта?

¹⁸ Исус добавил и втора притча: „Или коя жена, ако има десет драхми, и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата, и не търси грижливо, докле я намери? И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: ‘Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.’ Също така, казвам ви, има радост пред божиите ангели за един грешник, който се кае.“ (Лука 15:8–10) Една драхма била горе–долу равна на дневната заплата на един работник. Може би монетата на жената била наследство, или част от някакво украшение. Когато тя се загубила, жената започнала усилно търсене, за да я намери, а след това се радвала с приятелките си. Какво ни казва това за Бога?

Радост в небесата — за какво?

19, 20. За кого се отнасяли най–вече първите две Исусови притчи, и какво било основното в тях?

¹⁹ Тези две притчи били в отговор на критиките към Исус, който няколко месеца преди това се нарекъл „добрият пастир“, който ще даде душата си за своите овце. (Йоан 10:11–15) Независимо от това обаче те не се отнасяли главно за Исус. Поуките, които книжниците и фарисеите трябвало да получат, били свързани най–вече с нагласата и начина на действие на Бога. Така Исус казал, че в небето има радост заради грешника, който се разкае. Тези уж набожни хора твърдели, че служели на Йехова, но не му подражавали. От друга страна, милостивият начин на действие на Исус  представял волята на Баща му. — Лука 18:10–14; Йоан 8:28, 29; 12:47–50; 14:7–11.

²⁰ Ако една намерена овца от сто била причина за радост, то една монета от десет щяла да бъде причина за още по–голяма радост. Дори и днес можем да усетим чувствата на жените, радващи се на намерената монета! Тук отново поуката е свързана с небесата, в които „божиите ангели“ се радват заедно с Йехова „за един грешник, който се кае“. Обърни внимание на последната дума „кае“. Тези притчи наистина се отнасят за грешници, които се разкайват. И както забелязваш, и двете подчертават, че е уместно да се радваме на тяхното разкаяние.

21. Каква поука можем да си извадим от Исусовите притчи в Лука 15?

²¹ Тези заблудени религиозни водачи, които самодоволно се радвали на повърхностното си придържане към Закона, пропускали това, че Бог е „жалостив и милосерд, . . . прощава беззаконие, престъпление и грях“. (Изход 34:6, 7) Ако били подражавали на този аспект от божиите начини на действие и качества, те щели да оценят Исусовата милост спрямо разкайващите се грешници. А ние? Дали вземаме присърце поуката и дали я прилагаме на практика? Тогава обърни внимание на третата Исусова притча.

Покаяние и милост в действие

22. Какво е накратко съдържанието на третата притча на Исус в Лука 15?

²² Често тя бива наричана притчата за блудния син. Но четейки я, може би ще разбереш защо някои я смятат за притча за бащината любов. Тя разказва за по–младия син на едно семейство, който получил наследството си от баща си. (Сравни Второзаконие 21:17.) Този син заминал за далечна страна, където пропилял всичко в гуляйджийство, бил принуден да се хване на работа като свинар и падението му стигнало дотам, че мечтаел да получи от храната на свинете. Най–после той се осъзнал и решил да се върне в къщи, готов дори да работи като наемен работник в дома на баща си. Като се приближил към дома си, баща му предприел положителни действия — посрещнал го, дори вдигнал празненство. По–възрастният брат, който бил останал у дома да работи, се ядосал на проявената милост. Но бащата казал, че те трябва да се радват, защото синът, който бил мъртъв, сега живеел отново. — Лука 15:11–32.

23. Каква е поуката от притчата за блудния син?

²³ Може би някои измежду книжниците и фарисеите сметнали, че биват сравнявани с по–възрастния син, за разлика от грешниците, които били като по–младия син. Но дали те разбрали основното в притчата за блудния син; и дали го разбираме ние? Тя разяснява едно изключително качество на нашия милостив небесен Баща — Неговата готовност да прости въз основа на искреното покаяние и промяна на сгрешилия. Тя ще да е подтикнала слушателите да откликнат с радост на промяната към добро у разкаялите се грешници. Това е начинът, по който Бог вижда нещата и по който той действува; и онези, които му подражават, правят същото. — Исаия 1:16, 17; 55:6, 7.

24, 25. На какви начини на действие на Бога трябва да се стремим да подражаваме?

²⁴ Ясно е, че справедливостта бележи всички божии пътища, така че тези, които искат да подражават на Йехова, трябва да ценят справедливостта и да се стремят към нея. Но нашият Бог не е подтикван само от абстрактна или непреклонна справедливост. Велики са неговата милост и любов. Той показва това чрез готовността си да прости въз основа на искрено разкаяние. Затова е уместно Павел да прави връзка  между нашето взаимно прощаване и нашето подражаване на Бога: „Прощавайте си един на друг, както и Бог в Христа е простил на вас. И тъй бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада; и ходете в любов.“ — Ефесяни 4:32–5:2.

²⁵ Истинските християни отдавна се опитват да наподобяват както на справедливостта на Йехова, така и на неговата милост и на готовността му да прости. Колкото повече го опознаваме, толкова по– лесно ще бъде за нас да му подражаваме в тези отношения. Как обаче можем да приложим това спрямо човек, който справедливо е получил сурово наказание, защото е следвал пътя на греха? Нека да видим.

[Бележки под линия]

Какво научи?

◻ Как божията справедливост била проявена в сбора на Израел и в християнския сбор?

◻ Освен на божията справедливост, защо трябва да подражаваме и на божията милост?

◻ Какъв бил поводът за трите притчи в Лука, глава 15, и какви поуки трябва да си направим от тях?

[Въпроси]

[Снимка на страници 22, 23]

Равнината Ер–Раха пред Синайската планина (която е на заден план, вляво)

[Източник]

Илюстративен архив (История на Близкия Изток)

[Информация за източника на снимката на страница 21]

Гаро Налбандиан

[Информация за източника на снимката на страница 24]

Гаро Налбандиан