Радвайте се в надеждата за Царството!

„Радвайте се в надеждата. Издържайте в изпитание.“ — РИМЛЯНИ 12:12, NW.

1. Защо можем да намерим радост в общуването с Йехова, и към какво подтиквал християните апостол Павел?

 „БЛАЖЕНИЯТ Бог.“ (1 Тимотей 1:11) Колко добре е описан тук Йехова! Защо? Защото всичките негови дела му носят голямо щастие. Тъй като Йехова е източникът на всички добри и ощастливяващи неща, всичките му интелигентни създания могат да намерят щастие в общуването си с Него. Напълно уместно апостол Павел подканвал християните да ценят радостната си привилегия, че познават Йехова Бог, да бъдат благодарни за всичките му прекрасни дарове на сътворението и да се радват на любещата милост, която той проявява към тях. Павел писал: „Радвайте се всякога в [Господаря]; пак ще кажа: ‘Радвайте се!’“ — Филипяни 4:4; Псалм 104:31.

2. Каква надежда донася голяма радост и какво са насърчавани да правят християните във връзка с тази надежда?

² Дали християните откликват на тази подкана, отправена от Павел? Да! Духовните братя на Исус се радват в славната надежда, която Бог им е предоставил. (Римляни 8:19–21; Филипяни 3:20, 21) Да, те знаят, че ще участвуват в реализирането на великата надежда за бъдещето на човечеството — и за живите, и за мъртвите, — като служат заедно с Исус в небесното му царско правителство. Представи си колко много ще се радват те на привилегиите си като сънаследници, служещи като царе и свещеници! (Откровение 20:6) Какво щастие ще изпитват те, когато помагат на вярното човечество да достигне съвършенство и когато помагат в ръководството на възстановяването на рая на нашата земя! Наистина, всички божии служители имат „надежда за вечен живот, който преди вечни времена е обещал Бог, който не лъже“. (Тит 1:2) Имайки предвид тази велика надежда, апостол Павел насърчава всички християни: „Радвайте се в надеждата.“ — Римляни 12:12. a

Истинската радост — качество на сърцето

3, 4. (а) Какво означава изразът „да се радвам“, и колко често трябва да се радват християните? (б) Какво представлява истинската радост и от какво зависи?

³ „Да се радваш“ означава да чувствуваш и да изразяваш радост; то не означава да бъдеш в постоянно състояние на еуфория или ликуване. Глаголите, съответствуващи на еврейските и гръцките думи за „радост“, „ликуване“ и „радване“, изразяват както вътрешното чувство, така и външната проява на радостта. Християните биват окуражавани да ‘продължават да се радват’, ‘винаги да се радват’. — 2 Коринтяни 13:11, NW; 1 Солунци 5:16.

⁴ Но как някой може винаги да се радва? Това е възможно, защото истинската радост е качество на сърцето, дълбоко вътрешно качество от духовен характер. (Второзаконие 28:47; Притчи 15:13; 17:22) Тя е плод  на божия дух, споменат на второ място веднага след любовта. (Галатяни 5:22) Като вътрешно качество, тя не зависи от външните неща, не зависи дори и от братята ни. Но зависи от божия свети дух. И тя произлиза от дълбокото вътрешно удовлетворение да знаеш, че притежаваш истината, надеждата за Царството и че правиш онова, което се харесва на Йехова. Следователно, радостта не е просто черта на характера, с която се раждаме; тя е част от „новия човек“, подобието на качествата, които отличаваха Исус Христос. — Ефесяни 4:24; Колосяни 3:10.

5. Кога и по какъв начин може радостта да има външни изяви?

⁵ Макар че радостта е качество на сърцето, понякога тя може да бъде проявявана външно. Какви са тези външни прояви на радостта? Много неща — от безметежния израз на лицето до буквалното подскачане от радост. (3 Царе 1:40; Лука 1:44; Деяния 3:8; 6:15) Означава ли това, че хората, които не са приказливи, или не са винаги засмени, нямат радост? Не! Истинската радост не се изразява в постоянно бърборене, смях или усмивки. Обстоятелствата правят радостта да се изразява по различни начини. И не само радостта ни сближава в Залата на Царството, но най–вече нашата братска любов и привързаност.

6. Защо християните могат винаги да се радват, дори и когато се сблъскват с неприятни обстоятелства?

⁶ Един постоянен аспект на радостта е нейното вътрешно присъствие като характеристика на сърцето в новата личност на християнина. Това е, което ни дава възможност винаги да се радваме. Разбира се, понякога нещо може да ни тревожи, или пък можем да се сблъскаме с неблагоприятни условия. Но въпреки всичко ние можем да имаме радост в сърцето си. Някои от ранните християни били роби, служещи  при господари, на които било трудно да се угоди. Дали тези християни можели винаги да се радват? Да, поради надеждата, която имали за Царството, и поради радостта в сърцата им. — Йоан 15:11; 16:24; 17:13.

7. (а) Какво казал Исус за радостта в изпитания? (б) Какво ни помага да издържаме на изпитания, и кой е дал най–добрият пример в това отношение?

⁷ Веднага след като апостол Павел казал: „Радвайте се в надеждата.“, той добавил: „Издържайте в изпитание.“ (Римляни 12:12) Исус също говорел за радост по време на изпитание, когато казал в Матей 5:11, 12: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят . . . Радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата.“ Не е необходимо в случая радостта и веселбата да бъдат изразени чрез буквална външна проява; това е преди всичко дълбокото вътрешно задоволство, което човек изпитва, когато се харесва на Йехова и на Исус Христос, издържайки твърдо по време на изпитание. (Деяния 5:41) Всъщност, радостта е тази, която ни помага да издържим изпитанията. (1 Солунци 1:6) Исус ни даде съвършения пример, който можем да следваме в това отношение. Писанията ни казват: „За радостта, която му предстоеше, той издържа стълба на мъченията.“ — Евреи 12:2, NW.

Радост в надеждата въпреки проблемите

8. С какви проблеми могат да се сблъскат християните, но защо проблемите не могат да отнемат радостта на християнина?

⁸ Да бъдеш служител на Йехова не означава да нямаш неприятности. Човек може да бъде сполетян от семейни проблеми, финансови трудности, проблеми със здравето, смърт на близки хора. Но макар че тези неща донасят мъка, те не отнемат нашето основание за радост в надеждата за Царството, вътрешната радост, която имаме в сърцата си. — 1 Солунци 4:13.

9. Какви проблеми имал Авраам, но защо знаем, че той е имал радост в сърцето си?

⁹ Да разгледаме примера на Авраам. Животът не винаги бил приятен за него. Той имал семейни проблеми. Наложницата му Агар и жена му Сара не се разбирали. Имало препирни. (Битие 16:4, 5) Исмаил се присмивал на Исаак, преследвайки го. (Битие 21:8, 9; Галатяни 4:29) Накрая Авраамовата любима жена Сара умряла. (Битие 23:2) Независимо от всичките тези проблеми той се радвал на надеждата за царското Семе, семето на Авраам, чрез което всички семейства на земята щели да се благословят. (Битие 22:15–18) С радост в сърцето си той издържал още сто години в служба на Йехова, след като напуснал родния си град Ур. Затова е писано за него: „[Той] очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.“ Поради Авраамовата вяра в идващото месианско  Царство, Господарят Исус, вече назначен от Бога за цар, могъл да каже: „Авраам се възхищаваше, че ще види моя ден; и видя го и се зарадва.“ — Евреи 11:10; Йоан 8:56.

10, 11. (а) Каква борба водим ние като християни, но как сме спасени? (б) Какво компенсира нашата неспособност да воюваме съвършено срещу грешната си плът?

¹⁰ Като несъвършени хора, ние трябва да се справяме и с грешната си плът, и борбата да се постъпва правилно може да бъде много напрегната. Битката срещу слабостите ни обаче не означава, че нямаме надежда. Павел се чувствувал окаяно по отношение на този конфликт и затова писал: „Кой ще ме избави от тялото, [изпитващо] тази смърт? Благодарение Богу . . . чрез Исуса Христа, нашия [Господар]!“ (Римляни 7:24, 25) Чрез Исус Христос и откупа, който той осигурил, ние сме спасени. — Римляни 5:19–21.

¹¹ Изкупителната жертва на Христос компенсира нашата неспособност да водим битката по съвършен начин. Можем да се радваме за откупа, защото той прави възможно очистването на съвестта и прошката на греховете ни. В Евреи 9:14 Павел говори за „кръвта на Христос“, която има силата да „очисти съвестта [ни] от мъртвите дела“. Следователно съвестта на християните няма защо да бъде обременена с осъдителност и чувство за вина. Това, заедно с надеждата, която имаме, съставлява една могъща мотивировка за радостно щастие. (Псалм 103:8–14; Римляни 8:1, 2, 32) Като държим пред очите си нашата надежда, всички ние ще бъдем окуражени да водим битката успешно.

Да държим надеждата си на преден план

12. Каква надежда имат пред себе си помазаните християни?

¹² Много е важно както за помазания с духа остатък, така и за другите овце да държат своята „надежда за спасение“ винаги на преден план, носейки я като защитен шлем. (1 Солунци 5:8) Помазаните християни могат да разчитат на прекрасната привилегия за придобиване на безсмъртие в небесата, получаването на достъп до Йехова Бог и радостта от личното общуване с възвеличения Исус Христос и апостолите, и всички други от 144–те хиляди, запазили лоялността си през вековете. Какво неописуемо богатство на общуване!

13. Какво чувствуват относно своята надежда помазаните, които са все още на земята?

¹³ Какво изпитват малцината помазани на земята по отношение на своята надежда за Царството? То може да се обобщи с думите на един от тях, покръстен през 1913 г.: „Нашата надежда е нещо сигурно и ще бъде изпълнена изцяло до последния от 144 000 члена на малкото стадо, в степен, каквато дори не можем да си представим. Ние, тези от остатъка, които бяхме налице през 1914 г., когато очаквахме всички да отидем в небето, не сме загубили чувството за ценността на тази надежда. Ние сме толкова силно за нея, колкото винаги сме били, и колкото по–дълго чакаме за нея, толкова повече я ценим. Тя е нещо, което си заслужава чакането, дори и то да е милион години. Аз ценя нашата надежда много по–високо от всякога, и никога не бих искал да загубя благодарността си за нея. Надеждата на малкото стадо също дава гаранция, че очакванията на голямото множество от други овце ще бъдат изпълнени, надминавайки и най–ярките ни представи и без каквато и да е възможност за провал. Ето защо ние се държим здраво до този момент, и ще се държим здраво, докато всъщност Бог не докаже, че е верен на ‘скъпоценните си и твърде големи обещания’.“ — 2 Петър 1:4; Числа 23:19; Римляни 5:5.

Да се радваме сега в надеждата за рая

14. Каква надежда не бива никога да забравя голямото множество?

¹⁴ Подобен израз на ликуваща вяра вдъхва в онези, които се числят към голямото множество от други овце, големи причини за радост. (Откровение 7:15, 16) Тези хора не бива никога да забравят надеждата за преживяването на Армагедон. Да, очаквай да видиш как божието Царство ще защити  всемирното върховенство на Йехова Бог и ще освети славното му име посредством започването на големия гнет, който ще изчисти земята от порочните хора, чийто бог е Дяволът. Каква радост ще бъде да преживееш големия гнет! — Даниил 2:44; Откровение 7:14.

15. (а) Какви дела на изцеление извършил Исус, когато бил на земята, и защо? (б) Какви ще бъдат отнасящите се до здравето нужди на преживелите Армагедон, и защо те са различни от нуждите на онези, които ще бъдат възкресени?

¹⁵ По отношение на голямото множество Откровение 7:17 казва: „Агнето . . . ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води [на живота — NW]; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.“ Макар че това пророчество се изпълнява сега в духовно отношение, преживелите Армагедон ще го видят осъществено и в буквален смисъл. Как така? Добре, какво правил Исус, когато бил на земята? Той лекувал сакатите, правел хромите да прохождат, отпушвал ушите на глухите и отварял очите на слепите, лекувал проказа, паралич и „всякаква болест и всякаква немощ“. (Матей 9:35; 15:30, 31) Нима християните днес не се нуждаят точно от това? Голямото множество ще пренесе със себе си в новия свят болестите и неразположенията на стария свят. Какво очакваме да направи Агнето във връзка с това? Нуждите на преживелите Армагедон ще се различават много от нуждите на онези, които ще бъдат възкресени. Възкресените вероятно ще бъдат сътворени отново с цели, здрави тела, макар и все още да не притежават съвършенство. Поради чудото на възкресението, след това те явно няма да имат нужда от поправянето на всякакви предишни недъзи посредством чудото на изцелението. От друга страна, поради уникалното преживяване на Армагедон, мнозина от голямото множество ще се нуждаят от чудодейно поправяне и те ще го получат. Очевидно основната причина за изцеленията, извършени от Исус, била да обрисува за насърчение на голямото множество радостната перспектива, че те не само ще оцелеят, но и ще бъдат излекувани след това.

16. (а) Кога може да се извърши чудодейното изцеление на преживелите Армагедон и с какъв резултат? (б) В каква надежда ще продължаваме да се радваме по време на Хилядолетието?

¹⁶ Логично е това чудодейно изцеление сред преживелите Армагедон да стане сравнително скоро след Армагедон и доста преди да започне възкресението. (Исаия 33:24; 35:5, 6; Откровение 21:4; сравни Марко 5:25–29.) Тогава хората ще изхвърлят очилата, бастуните, патериците, инвалидните колички, изкуствените челюсти, слуховите апарати и други подобни. Каква причина за радост ще е това! Колко добре тази ранна възстановителна акция от страна на Исус съответствува на ролята, която преживелите Армагедон ще играят като основа на новата земя! Осакатяващите болести ще бъдат премахнати, така че преживелите да могат да напредват с устрем, очаквайки с нетърпение прекрасните дейности на Хилядолетието, ширнало се пред тях, без да са спирани от недъзите, с които ги е бил засегнал старият свят. Да, дори и след Армагедон голямото множество ще продължава да се радва на прекрасната надежда за постигане на съвършен човешки живот в края на хилядата години. През цялото Хилядолетие те ще се радват на надеждата за постигане на тази щастлива цел.

17. Какви радости ще има, когато се извършва работата по възстановяването на рая?

¹⁷ Ако това е твоята надежда, очаквай също и радостта от участието във възстановяването на рая на земята. (Лука 23:42, 43) Несъмнено преживелите Армагедон ще помагат в разчистването на земята и така ще осигурят приятни места, където да бъдат възкресени мъртвите. Погребенията ще бъдат заменени от посрещания на онези, които са възкресени, включително и нашите близки, които спят в смъртта. Помисли и за обогатяващото общуване с верни мъже и жени от миналите векове. С кого най–вече би искал да поговориш? Дали с Авел, Енох, Ной, Йов, Авраам, Сара, Исаак, Яков, Йосиф, Моисей, Исус Навиев, Раав, Дебора, Самсон, Давид, Илия, Елисей, Йеремия, Езекиил, Даниил или Йоан Кръстител? Да, тази великолепна перспектива е също част  от твоята надежда. Ти ще можеш да разговаряш с тях, да се поучиш от тях и да работиш заедно с тях при превръщането на цялата земя в рай.

18. Какви други радости можем да очакваме?

¹⁸ Представи си също и добрата храна, чистата вода и свежия въздух, когато земята бъде върната в съвършеното си екологично равновесие, в което я сътворил Йехова Бог. Тогава животът няма да е просто пасивно наслаждаване на съвършенството, но активно и смислено участие в радостни дейности. Представи си световно общество от хора, освободени от престъпления, егоизъм, завист, кавги — едно братство, в което плодовете на духа се култивират и проявяват от всички. Колко вълнуващо! — Галатяни 5:22, 23.

Надежда, която прави живота достоен за живеене

19. (а) Кога радостта, спомената в Римляни 12:12, трябва да бъде изпитвана? (б) Защо трябва да сме решени да не позволим тегобите на живота да изместят нашата надежда?

¹⁹ Осъщественото очакване престава да бъде надежда, затова радостта, насърчавана от апостол Павел в Римляни 12:12, трябва да бъде изпитвана сега. (Римляни 8:24) Дори само мисълта за бъдещите благословии, които ще донесе божието Царство, е причина да се радваме в тази надежда сега. Затова бъди решен да не позволиш на тегобите на живота в един порочен свят да оставят на заден план славната ти надежда. Не се изнурявай и отказвай, изпускайки от погледа си надеждата пред теб. (Евреи 12:3) Напускането на християнския път няма да реши проблемите ти. Помни, че ако някой престане да служи на Бога поради всичките тежести на живота сега, той ще си остане с тия тежести, но ще загуби надеждата, а с нея и възможността за радост в прекрасните бъдещи перспективи.

20. Какво въздействие оказва надеждата за Царството върху онези, които я приемат, и защо?

²⁰ Хората на Йехова имат всяко основание да водят щастлив живот. Тяхната ярка, вдъхновяваща надежда прави живота достоен за живеене. И те не пазят тази радостна надежда само за себе си. Не, те с желание я споделят с другите. (2 Коринтяни 3:12) Така че тези, които приемат надеждата за Царството, са пълни с увереност и искат да насърчат други хора, казвайки им добрата новина от Бога. Това изпълва живота на всички, които приемат посланието, с най–прекрасната надежда, която някога е била давана на човечеството като цяло — надеждата за Царството, което ще възстанови рая на земята. И ако хората не я приемат, ние ще продължаваме да се радваме, защото притежаваме тази надежда. Онези, които не искат да чуят, са губещите, не ние. — 2 Коринтяни 4:3, 4.

21. Какво е близо, и как трябва да оценяваме нашата надежда?

²¹ Божието обещание гласи: „Ето, подновявам всичко!“ (Откровение 21:5) Новият свят с всичките си чудесни и безкрайни благословии е близо. Нашата надежда — за живот на небето или на райската земя — е скъпоценна; дръж се за нея. В тези усилни последни дни повече от всякога я смятай „за душата здрава и непоколебима котва“. С нашата надежда, закотвена в Йехова — „една вечна канара, Канара на вековете“, ние несъмнено имаме силни и стимулиращи основания точно сега да ‘се радваме в надеждата’, поставена пред нас. — Евреи 6:19; Исаия 26:4, The Amplified Bible [„Пространна Библия“].

[Бележка под линия]

Въпроси за преговор

◻ Каква е великата надежда на човечеството?

◻ Какво представлява истинската радост?

◻ Кога вероятно ще се извърши чудодейното изцеление на преживелите Армагедон?

◻ Защо не бива да допускаме тегобите на живота да изместят надеждата ни?

◻ Какви радости очакваш в новия свят?

[Въпроси]

[Снимка на страница 20]

Нима това няма да изпълни сърцето ти с радост — да видиш изцеленията, подобни на онези, които Исус извършил?

[Снимка на страница 22]

Хората, които се радват за Царството, насърчават другите, като споделят своята надежда