Йехова — непредубеденият „Съдия на цялата земя“

„Отец[ът] . . . без лицеприятие [непредубедено — NW] съди според делото на всекиго.“ — 1 ПЕТЪР 1:17.

1, 2. (а) Защо мисълта, че Йехова е велик Съдия, трябва едновременно да ни вдъхва страх, но и да ни утешава? (б) Каква роля играят земните служители на Йехова в неговия съдебен процес срещу народите?

 ЙЕХОВА е великият „Съдия на цялата земя“. (Битие 18:25) Като Върховен Бог на вселената, той има абсолютното право да съди своите творения. Това е едновременно и вдъхваща страх, и утешаваща мисъл. Моисей вълнуващо изразил този привиден парадокс с думите: „Йехова вашият Бог е Бог на боговете и [Господар] на господарите, великият, мощният и страшният Бог, който не гледа на лице [не е предубеден — NW], нито приема дар [подкуп — NW]; който извършва [съд] за сирачето и за вдовицата, и обича чужденеца, като му дава храна и облекло.“ — Второзаконие 10:17, 18.

 ² Какво смайващо равновесие! Велик, могъщ и вдъхващ страх Бог, но в същото време непредубеден и защищаващ интересите на сираците, вдовиците и чужденците. Кой би желал по–любещ Съдия от Йехова? Описвайки себе си като водещ съдебен процес срещу народите от света на Сатан, Йехова призовава служителите си на земята да бъдат негови свидетели. (Исаия 34:8; 43:9–12) Той не зависи от тяхното свидетелство, за да докаже своята божественост и законно върховенство. Но той дава на своите свидетели изключителната привилегия да свидетелствуват пред цялото човечество, че признават Неговото върховно превъзходство. Свидетелите Му подчиняват себе си на праведното му върховенство, а чрез своята публична служба те подтикват и другите да се подчинят на властта на Най–висшия Съдия.

Начинът на съдене на Йехова

3. Как може да се обобщи начинът на съдене на Йехова, и как било онагледено това със случая на Адам и Ева?

³ По време на ранната история на човечеството Йехова лично съдел определени нарушители. Примерите за неговия начин на разглеждане на съдебните въпроси създали образец за онези от неговите служители, които по–късно щели да бъдат отговорни за воденето на съдебни процедури сред неговия народ. (Псалм 77:11, 12) Неговият начин на съдене може да се обобщи по следния начин: твърдост, където е необходимо, милосърдие, където е възможно. В случая с Адам и Ева — като съвършени човешки създания, които се разбунтували самоволно, те не заслужавали милост. Затова Йехова ги осъдил на смърт. Но милостта му се проявила спрямо тяхното потомство. Йехова отложил изпълнението на смъртната присъда, позволявайки по този начин на Адам и Ева да имат деца. Той любещо дал на потомците им надежда за избавление от плена на греха и смъртта. — Битие 3:15; Римляни 8:20, 21.

4. Как Йехова се отнесъл с Каин, и защо този случай представлява особен интерес?

⁴ Начинът, по който Йехова се отнесъл с Каин представлява особен интерес, защото това е първият записан случай, отнасящ се за несъвършените потомци на Адам и Ева, ‘продадени под греха’. (Римляни 7:14) Дали Йехова имал предвид това и се отнесъл към Каин по различен начин, не както се отнесъл към неговите роители? И би ли могъл този случай да осигури поука за днешните християнски надзорници? Нека да видим. Прозирайки погрешната реакция на Каин, когато неговата жертва не била приета благосклонно, Йехова любещо го предупредил за опасността, в която се намирал той. Една стара пословица казва: ‘Предпазването е по–добро от лечението.’ Йехова направил каквото могъл, за да предупреди Каин да не позволява на склонността към грях да го завладее. Той се опитал да му помогне да ‘прави добро’. (Битие 4:5–7) Това е първият случай, когато Бог призовал грешен човек да се покае. След като Каин проявил неразкайваща се нагласа и извършил своето углавно престъпление, Йехова го изпратил в изгнание, смекчавайки това със заповедта, забраняваща на другите хора да го убият. — Битие 4:8–15.

5, 6. (а) Как постъпил Йехова с поколението отпреди Потопа? (б) Какво направил Йехова преди да изпълни присъдата си срещу жителите на Содом и Гомор?

⁵ Преди Потопа, когато Йехова ‘видял, че се умножава нечестието на човека по земята, се огорчил в сърцето си’. (Битие 6:5, 6) Той ‘съжалил’, в смисъл, че му било мъчно, че по–голямата част от хората от поколението преди Потопа злоупотребили със свободната си воля и той трябвало да изпълни присъдата си над тях. Но той надлежно ги предупредил, използувайки дълги години Ной като „проповедник на правдата“. След това Йехова нямал вече причини да ‘щади нечестивия свят’. — 2 Петър 2:5.

 ⁶ По подобен начин Йехова бил длъжен да води съдебен процес срещу покварените жители на Содом и Гомор. Но обърни внимание как постъпил той. Той чул ‘силен вик’ срещу шокиращото поведение на тези хора, макар и само от молитвите на праведния Лот. (Битие 18:20; 2 Петър 2:7, 8) Но преди да предприеме нещо, той ‘слязъл’ да провери фактите чрез своите ангели. (Битие 18:21, 22; 19:1) Той също така отделил време да увери Авраам, че няма да постъпи несправедливо. — Битие 18:23–32.

7. Какви поуки могат да извлекат от примерите за начина на съдене на Йехова старейшините, които служат в съдебните комитети?

⁷ Какво могат да научат днешните старейшини от тези примери? В случая на Адам и Ева, Йехова проявил любов и загриженост към онези, които, макар и свързани с виновниците, не са имали вина в случая. Той проявил милост към потомците на Адам и Ева. В случая с Каин, Йехова предвидял опасността, в която се намирал Каин, и милостиво разисквал с него, опитвайки се да предотврати извършването на грях. Дори и след като го изпратил в изгнание, той бил загрижен за Каин. По–нататък Йехова извършил присъдата си над поколението преди Потопа, само след като проявил много търпелива издръжливост. Изправен пред упорито зло, Йехова ‘се огорчил в сърцето си’. Той съжалил, че хората се разбунтували срещу праведното му управление и че бил длъжен да ги осъди неблагоприятно. (Битие 6:6; сравни Езекиил 18:31; 2 Петър 3:9.) В случая със Содом и Гомор, Йехова започнал да действува само след като проверил фактите. Какви превъзходни примери за тези, които днес трябва да се занимават със съдебни случаи!

Човешки съдии по времето на патриарсите

8. Кои основни закони на Йехова били известни по времето на патриарсите?

⁸ Макар че по онова време явно нямало писан свод от закони, патриархалното  общество било запознато с основните закони на Йехова и Неговите служители били задължени да ги спазват. (Сравни Битие 26:5.) Драмата в Едем показала необходимостта от послушание и от покоряване на върховенството на Йехова. Случаят на Каин изявил, че Йехова не одобрява убийството. Веднага след Потопа Бог дал на човечеството закони, отнасящи се до светостта на живота, убийството, смъртното наказание и яденето на кръв. (Битие 9:3–6) Йехова категорично осъдил прелюбодеянието по време на един случай, станал с Авраам, Сара и Авимелек, царят на Герар, край Газа. — Битие 20:1–7.

9, 10. Кои примери показват, че в патриархалното общество съществувала съдебна система?

⁹ В онези дни главите на семейства действували като съдии и разрешавали правните проблеми. Йехова казал по отношение на Авраам: „[Аз] съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят пътя [на Йехова], като вършат правда и правосъдие.“ (Битие 18:19) Авраам проявил себеотрицание и добра преценка, разрешавайки един спор между своите говедари и говедарите на Лот. (Битие 13:7–11) Действувайки като патриархален глава и съдия, Юда осъдил снаха си Тамар да бъде пребита с камъни и изгорена, смятайки, че тя е прелюбодейка. (Битие 38:11, 24; сравни Исус Навиев 7:25.) Но когато научил всички факти, той я обявил за по–праведна от самия себе си. (Битие 38:25, 26) Колко важно е да научим всички факти, преди да вземем съдебно решение!

¹⁰ Книгата на Йов загатва за съдебна система и показва колко е желателно непредубеденото съдене. (Йов 13:8, 10; 31:11; 32:21) Самият Йов си спомня за времето, когато той бил уважаван съдия, седящ при портите на града, раздаващ правосъдие и защищаващ случая на вдовицата и на сирачето. (Йов 29:7–16) Следователно, налице са доказателства, че в патриархалното общество старейшините действували като съдии сред потомците на Авраам, дори преди излизането от Египет и дадената от Бога законна конституция на народа на Израел. (Изход 3:16, 18) Всъщност, условията на Договора на Закона били представени от Моисей на старейшините на Израел, които представяли народа. — Изход 19:3–7.

Съдебната система на Израел

11, 12. Какво, според двама библейски изследователи, различавало израелската съдебна система от тези на околните народи?

¹¹ Провеждането на справедливост в Израел било доста различно от правните процедури, следвани сред заобикалящите го народи. Не се правела разлика между гражданско и наказателно право. И двете били вплетени в морални и религиозни закони. Престъплението срещу ближния било престъпление срещу Йехова. В своята книга The People and the Faith of the Bible [„Народът и вярата на Библията“] авторът Андре Шураки пише: „Правните традиции на евреите се различават от тези на съседите им не само по това как те дефинират престъпленията и наказанията, но и по самия дух на законите. . . . Тора [Законът] не била нещо различно от всекидневния живот; тя ръководела характера и съдържанието на ежедневния живот, като раздавала благословия или проклятие. . . . В Израел . . . било почти невъзможно да се направи ясно разграничение в правните дейности на града. Те били скрити в единството на един живот, изцяло насочен към изпълнението на волята на живия Бог.“

¹² Тази уникална ситуация поставила провеждането на правосъдие в Израел на далеч по–високо равнище от това в тогавашните народи. Библейският учен Ролан де Во пише: „Израелският закон, независимо от цялото си подобие по форма и съдържание, коренно се различава от клаузите на източните ‘договори’ и членовете на техните ‘кодекси’. Той е  религиозен закон. . . . Нито един източен кодекс не може да бъде сравнен с израелския закон, който се приписва изцяло на Бога като негов автор. И ако той съдържа и често смесва етически и ритуални предписания, то е защото той покрива цялата област на божествения Договор, и защото този Договор управлявал както взаимоотношенията на хората помежду им, така и взаимоотношенията им с Бога.“ Нищо чудно тогава, че Моисей попитал: „Кой народ е толкова велик, щото да има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес?“ — Второзаконие 4:8.

Съдии в Израел

13. В какви отношения Моисей е чудесен пример за днешните старейшини?

¹³ Какъв човек бил необходим, за да действува като съдия при наличието на такава извисена система на правосъдие? Библията казва за първия съдия, назначен в Израел: „А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята.“ (Числа 12:3) Той не бил прекалено самоуверен. (Изход 4:10) Макар че от него се изисквало да съди хората, понякога той ставал техен защитник пред Йехова, умолявайки го да им прости и дори предлагайки да принесе себе си в жертва за тях. (Изход 32:11, 30–32) Той поетично заявил: „Думите ми ще ръмят като роса, като нежен дъжд върху трева, като обилни дъждове над зеленината.“ (Второзаконие 32:2, NW) Далеч от мисълта да съди хората чрез своя собствена мъдрост, той заявил: „Когато сред тях възникне случай, той трябва да дойде при мене и аз трябва да отсъдя между едната страна и между другата страна, и трябва да известя решенията на истинския Бог и неговите закони.“ (Изход 18:16, NW) Когато имал съмнения, той предавал случая на Йехова. (Числа 9:6–8; 15:32–36; 27:1–11) Моисей е чудесен пример за старейшините, които днес ‘пасат стадото на Бога’ и вземат съдебни решения. (Деяния 20:28, NW) Нека отношенията с братята им също бъдат като „нежен дъжд върху трева“.

14. На какви духовни изисквания отговаряли мъжете, назначени от Моисей за съдии в Израел?

¹⁴ След време Моисей не бил в състояние да носи сам бремето на решаване на съдебните случаи за народа. (Изход 18:13, 18) Той приел предложението на своя тъст да потърси помощ. И отново — какви мъже били избрани? Четем: „‘При това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба.’ . . . Моисей избра способни мъже измежду целия Израел, които постави началници над людете — хилядници, стотници, петдесетници и десетници. Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.“ — Изход 18:21–26.

15. Какви качества притежавали онези, които служели като съдии в Израел?

¹⁵ Може да се види, че възрастта не е била единственият критерий при подбирането на мъже за съдии. Моисей казал: „Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати [опитни — NW], и аз ще ги поставя началници над вас.“ (Второзаконие 1:13) Моисей бил съвършено запознат с онова, което младият Елиу казал много години преди това: „Не че човеците са велики, затова ще са и мъдри, нито че са стари, затова ще разбират от правосъдие.“ (Йов 32:9) Безспорно онези, които били назначени, трябвало да бъдат „опитни“. Но над всичко те трябвало да бъдат способни, боящи се от Бога и обичащи истината, които мразели несправедливата печалба и били мъдри и разумни. Следователно, изглежда очевидно, че „началниците“ и „съдиите“, споменати в Исус Навиев 23:2 и 24:1, не били различни от старейшините, споменати в същите стихове, а били избрани измежду тях. — Виж Insight on the Scriptures [„Прозрение върху Писанията“], том 2, стр. 549.

 Провеждане на правосъдие

16. Какво трябва да забележим ние днес относно инструкциите, които Моисей дал на новоназначените съдии?

¹⁶ Що се отнася до инструкциите, дадени на тези назначени съдии, Моисей казал: „И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: ‘Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му, и чужденеца, който е при него. В [съденето] да не гледате на лице [да не сте предубедени — NW]; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е божи. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене [Моисей], и аз ще го изслушвам.’“ — Второзаконие 1:16, 17.

17. Кои били назначени за съдии, и какво предупреждение отправил към тях цар Йосафат?

¹⁷ Разбира се, даден случай можел да бъде представен пред Моисей само докато той бил жив. Затова били взети по–нататъшни мерки трудните случаи да бъдат представяни пред свещениците, левитите и пред специално назначени съдии. (Второзаконие 17:8–12; 1 Летописи 23:1–4; 2 Летописи 19:5, 8) На съдиите, които назначил в градовете на Юда, цар Йосафат казал: „Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, но за [Йехова] . . . Така да постъпвате със страх от [Йехова], вярно и със съвършено сърце. И ако дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си, . . . увещавайте ги да не стават виновни пред [Йехова], да не би да дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте и няма да станете виновни.“ — 2 Летописи 19:6–10.

18. (а) Кои били някои от принципите, които трябвало да прилагат съдиите в Израел? (б) Какво трябвало да помнят съдиите, и кои стихове от Библията показват последиците, ако те забравят това?

¹⁸ Сред принципите, които съдиите в Израел трябвало да прилагат, били следните: еднаква справедливост за богати и за бедни (Изход 23:3, 6; Левит 19:15); строга непредубеденост (Второзаконие 1:17); да не се приемат подкупи (Второзаконие 16:18–20). Съдиите трябвало постоянно да помнят, че онези, които те съдят, са овце на Йехова. (Псалм 100:3) Всъщност, една от причините, поради които Йехова отхвърлил физическия Израел, била, че неговите свещеници и пастири не съумели да съдят с праведност и се отнасяли грубо към хората. — Йеремия 22:3, 5, 25; 23:1, 2; Езекиил 34:1–4; Малахия 2:8, 9.

19. Каква стойност има за нас това изследване на стандартите на Йехова за справедливост преди нашата ера, и какво ще бъде разгледано в следващата статия?

¹⁹ Йехова не се променя. (Малахия 3:6) Този кратък преглед на начина, по който трябвало да се провежда правосъдие в Израел, и на това как Йехова гледал на всяко отричане на справедливостта, трябва да накара да се замислят онези старейшини, които днес отговарят за вземането на съдебни решения. Примерът на Йехова като Съдия, както и съдебната система, която той учредил в Израел, постановили принципите, които създали образец за провеждането на правосъдие в рамките на християнския сбор. Това ще разгледаме в следващата статия.

Въпроси за преговор

◻ Как може да бъде обобщен начинът на съдене на Йехова?

◻ Как проличал начинът на съдене на Йехова в отношението му към Каин и поколението отпреди Потопа?

◻ Кои хора действували като съдии по времето на патриарсите, и как?

◻ Какво различавало израелската съдебна система от тези на другите народи?

◻ Какъв вид мъже били назначавани за съдии в Израел, и какви принципи трябвало да следват те?

[Въпроси]

[Снимка на страница 26]

По времето на патриарсите и в Израел назначени старейшини провеждали правосъдие при градските порти